Херпесните вируси принадлежат към семейство Herpesviridae – от гр. херпес-означава

Херпесните вируси принадлежат към семейство Herpesviridae – от гр. херпес-означава „ пълзящ” . Известни са над 80 типа херпесни вируси. Те предизвикват болести както при животните (маймуни, прасета, птици, зайци), по този начин и при хората. Патогенни (болестотворни) за индивида са 8 херпесни вируса. Те са необятно публикувани като особено тяхно свойство е, че след заразяване остават в организма като тлееща зараза, която при избрани условия може да се задейства още веднъж.

След заразяване, най-често в ранна детска възраст, вирусите остават в латентно (скрито) положение в избрани кафези на организма. При избрани условия – стрес, остра зараза, строги диети, имуносупресивно лекуване , оперативна намеса и други е допустимо реактивиране на инфекцията. В тези случаи е допустимо вирусът да се съобщи на имуночувствителни лица по разнообразни механизми – въздушно-капков, контакт със нечисти предмети, ръце, целувка, по сексуален път и други.

Обикновеният херпес – herpes simplex се предизвиква от два вида херпесни вируси – вид 1 именуван още „ горен тип”, заради засягането най-вече на кожно-лигавичните сектори в периоралната област-около устата. Тип 2 или именуван още „ низък тип” демонстрира афинитет най-вече към кожата на половите органи и ануса.

Микробиологична диагноза на Herpes simplex вирусните инфекции се прави със светлинна и флуоресцентна микроскопия. Изследват се материали от мястото на инфекцията – да вземем за пример остъргване от херпетиформен обрив, биопсичен материал, натривка от цервикален канал и други.

Течността в свежите обривни единици – везикули (малки мехурчета) е с високо наличие на вируси. Материалът се взема с памучен тампон и се слага в специфична транспортна среда. Ако превозването на материала до лабораторията се забави е належащо тестът да се съхранява при температура 4 градуса или да бъде замразена до

-20 градуса.

По-широко употребявани са методите за доказване на вирусни антигени или доказване на вирусна ДНК от везикуларна течност, срезове от засегнатата тъкан и други материали. Методът Real-time PCR разрешава детекция в действително време, като разрешава по едно и също време излседване за вид 1 и 2 херпесни вируси. Този способ е изключително потребен в случаите на енцефалит – възпалително засягане на мозъчната тъкан.

Свързани публикации.. Вирусът извършител на генитален херпес – по-древен от индивида 0 Херпес зостер – какви са аргументите за реактивиране на инфекцията? 1 Варицела и херпес зостер – по-тежко протичане при възрастни 0

С висока сензитивност и специфика е методът ELISA – за доказване на вирусни антигени и доказване на серумни антитела. Показател за свежа зараза е съществуването на IgM антитела, само че са вероятни подправено позитивни проби. От значение е взимане на материала от свежи лезии.

Human herpes virus 3 е извършител на варицела-зостер вирусните инфекции. В по-голямата си част обривите са присъщи и не се нуждаят от лабораторно доказване, само че в към 15% е належащо в допълнение търсене на повода, заради неспецифична клинична картина – изключително при локализация на инфекцията в очната лигавица и централната нервна система.

Изследват се остъргани материи от дъното на обривните лезии. Разграничаването с херпесни вируси вид 1 и 2 се прави посредством доказване на вирусна ДНК и имунофлуоресценция.

При менингоенцефалит се изследва ликвор за съществуването на ДНК посредством методите ELISA и PCR. При рецидив на болестта е налице повишаване на титъра на характерните антители при измерването им в две поредни проби. 3249