Херман Кох: Трябва да спрем да говорим за толерантност
Херман Кох е измежду най-успешните холандски създатели. Световното самопризнание идва с романа „ Вечерята “ (2009), преведен на 55 езика и единствено в Европа продаден в над един милион екземпляра. Книгите му са като отрезвяващ пестник за все по-голямата войска от самозабравящи се индивиди, напомняйки им, че вървят в неверната посока. На живо, създателят удивлява с умеенето си да реализира не по-малко фрапантен резултат върху събеседника, и то като че ли с езика на улицата и със съвършената елементарност на другарство, в което няма граници.
В диалога с Херман Кох, с изключение на за книги, ще стане дума и за толерантността, табутата и автоцензурата, за човешката мотивация, фантазиите, спомените и фамилията, за лицемерието на вдигнатите пердета, за индивида, който би трябвало да бъде разсънен, и даже за някогашната холивудска двойка номер 1 – Бранджелина.
- Не сте за първи път в България, по какъв начин Ви се костват хората, с които поддържате връзка – по-добри, по-спокойни, по-весели, по-умни?
- Тук съм от няколко часа, по тази причина ми е мъчно да направя съпоставяне. Но това, което одобрявам и в действителност ми подхожда, е атмосферата на улицата.
- Някога страхувал ли сте, че превод може да убие Ваша книга?
- Всъщност, не. Много неприятен превод може да повреди книгата, само че в случай че концепцията е мощна, тя ще оцелее. Много значим е тонът, който има превода на една книга. Затова от време на време има доста скучни четива, което се дължи точно на превода.
- Защо хората си постановат табута принудително? Защо автоцензурата става все по-силна във времена, за които споделяме,че има независимост на словото?
- Аз не си натрапвам автоцензура, по тази причина отговорът на този въпрос ми е сложен. Понякога хората в Холандия си постановат автоцензура, тъй като се опасяват да бъдат политически неточни.
- Трябва ли да ревизираме разбирането си за приемливост поради всичко, което се случва към нас и като че ли неприятните вести са доста повече от положителните?
- Първата неточност, която хората вършат, е че приказват за приемливост. Те споделят „ Аз съм търпелив “, което значи „ Аз търпя даден вид хора, макар че заставам доста по-високо от тях “. Това е първото, което ми идва, когато някой заприказва за приемливост. Всъщност, тези хора не би трябвало да толерират никого и нищо, тъй като всички сме равни, всички сме хора. Разбира се, би трябвало да има предел на толерантността, когато някой, който третираш като еднакъв на теб, ти взриви къщата. Тогава би трябвало да се направи нещо.
- Какво?...
- Ако се върнем обратно към международната история, ще забележим, че тероризмът не е от през вчерашния ден. Но аз нямам решение за това.
Спомням си, че когато бях на 18 години, се увличах от някои радикални придвижвания, единствено с цел да скандализирам родителите си. Не направих стъпката към това да мятам бомби или да убия някого, само че по това време бях доста отворен към сходна идеология. Не споделям, че е положително, само че в никакъв случай няма да кажа, че не разбирам какво се случва.
- Казвате, че се интересувате от мотивацията на хората. Каква е Вашата мотивация да минете през разнообразни, въпреки и близки специалности – продуцент, артист, публицист, сценарист? Знам, че най-добре се чувствате като публицист.
- Имам един единствен претекст – да се преборя с отегчението и скуката. Най-важното за мен е, че когато не пиша, би трябвало да изляза от това положение. Честно казано, не съм измежду най-работливите хора, не съм работохолик. Просто обичам да пиша заран, когато се усещам най-добре. Моята мотивация е да изкарвам времето си по допустимо най-хубавия за мен метод.
Като дребен рисувах и това ме правеше благополучен. Сега пиша, и това е нещото, което ме прави благополучен. Писането е много по-различно и доста по-трудно от рисуването, само че за мен е ок.
- Възможно ли е да се върнете отново към рисуването?
- По-добре да не се залавям с това още веднъж. (Смее се)
- Синът Ви прочете ли „ Вечерята “ и какво е впечетлението му от тази книга? Интересно ми е дали застава зад родителите в този разказ или има друго мнение?
- Все още не я прочел. Той не е доста по четенето. След „ Вечерята “ чете други мои книги и ги хареса. Но беше чувал толкоз доста за „ Вечерята “, че не пожела да я прочете. Каза, че има възприятието, че я познава. Гледа и филмовата версия, която изобщо не хареса. Мисля си, че в никакъв случай няма да прочете тази книга, може би ще се зачете в нея, когато към този момент ме няма…
(Във „ Вечерята “ две фамилни двойки се срещат на вечеря в изтънчен ресторант. Разговарят за всекидневни неща и усърдно отбягват тематиката, която ги е събрала – 15-годишните синове на двете двойки са направили ликвидиране. Положението е комплицирано и поради обстоятелството, че бащата на едно от момчетата е предстоящият идващ министър-председател на страната.)
- През 2015 година казвате, че когато видите сбирката от деца на Анджелина и Брад, постоянно си задавате въпроса какво би станало с тази сбирка, в случай че двамата се разделят. Сега вълнува ли Ви този въпрос?
- Не проследявам живота им, само че чух че всички деца са се върнали при Брад Пит и никое не желае да остане при Анджелина. Очевидно е, че децата са създали своя безапелационен избор и това ясно демонстрира кой е откачения в двойката.
- Какво събитие би трябвало да се случи в Холандия, с цел да стартират хората да си пускат завесите на домовете? И това би ли могло да бъде тематика на Ваша книга?
(Смее се) Има известно двуличие във вдигнатите пердета, тъй като хората желаят да покажат, че няма какво да крият. В последно време обаче обществото се трансформира, смесват се доста култури, изключително измежду младежите, и аз съм изпълнен с оптимизъм за всичко.
- Определено, имате извънредно отношение към героите си, какво е за Вас индивида?
- Най-хубавото, най-великото и най-забавното е, че хората са разнообразни. И това ме прави постоянно любопитен да срещам нови хора. Никога няма да ме чуете да кажа за някого, че принадлежи към един или различен вид темперамент, или че към този момент съм срещал сходен на него. Така вършат единствено хората, които са отегчени от себе си. Затова в дефиницията за индивида би трябвало да се споделя, че той носи нещо забавно в себе си, а от време на време самият човек не го знае, по тази причина би трябвало да бъде разсънен.
Снимка: Даниел Димитров
Херман Кох е в София като част от журито на кино-литературния фестивал „ Синелибри ", който продължава до 24 октомври в София и още шест града - Пловдив, Варна, Велико Търново, Стара Загора, Каварна, Благоевград, Търговище и Габрово.
В диалога с Херман Кох, с изключение на за книги, ще стане дума и за толерантността, табутата и автоцензурата, за човешката мотивация, фантазиите, спомените и фамилията, за лицемерието на вдигнатите пердета, за индивида, който би трябвало да бъде разсънен, и даже за някогашната холивудска двойка номер 1 – Бранджелина.
- Не сте за първи път в България, по какъв начин Ви се костват хората, с които поддържате връзка – по-добри, по-спокойни, по-весели, по-умни?
- Тук съм от няколко часа, по тази причина ми е мъчно да направя съпоставяне. Но това, което одобрявам и в действителност ми подхожда, е атмосферата на улицата.
- Някога страхувал ли сте, че превод може да убие Ваша книга?
- Всъщност, не. Много неприятен превод може да повреди книгата, само че в случай че концепцията е мощна, тя ще оцелее. Много значим е тонът, който има превода на една книга. Затова от време на време има доста скучни четива, което се дължи точно на превода.
- Защо хората си постановат табута принудително? Защо автоцензурата става все по-силна във времена, за които споделяме,че има независимост на словото?
- Аз не си натрапвам автоцензура, по тази причина отговорът на този въпрос ми е сложен. Понякога хората в Холандия си постановат автоцензура, тъй като се опасяват да бъдат политически неточни.
- Трябва ли да ревизираме разбирането си за приемливост поради всичко, което се случва към нас и като че ли неприятните вести са доста повече от положителните?
- Първата неточност, която хората вършат, е че приказват за приемливост. Те споделят „ Аз съм търпелив “, което значи „ Аз търпя даден вид хора, макар че заставам доста по-високо от тях “. Това е първото, което ми идва, когато някой заприказва за приемливост. Всъщност, тези хора не би трябвало да толерират никого и нищо, тъй като всички сме равни, всички сме хора. Разбира се, би трябвало да има предел на толерантността, когато някой, който третираш като еднакъв на теб, ти взриви къщата. Тогава би трябвало да се направи нещо.
- Какво?...
- Ако се върнем обратно към международната история, ще забележим, че тероризмът не е от през вчерашния ден. Но аз нямам решение за това.
Спомням си, че когато бях на 18 години, се увличах от някои радикални придвижвания, единствено с цел да скандализирам родителите си. Не направих стъпката към това да мятам бомби или да убия някого, само че по това време бях доста отворен към сходна идеология. Не споделям, че е положително, само че в никакъв случай няма да кажа, че не разбирам какво се случва.
- Казвате, че се интересувате от мотивацията на хората. Каква е Вашата мотивация да минете през разнообразни, въпреки и близки специалности – продуцент, артист, публицист, сценарист? Знам, че най-добре се чувствате като публицист.
- Имам един единствен претекст – да се преборя с отегчението и скуката. Най-важното за мен е, че когато не пиша, би трябвало да изляза от това положение. Честно казано, не съм измежду най-работливите хора, не съм работохолик. Просто обичам да пиша заран, когато се усещам най-добре. Моята мотивация е да изкарвам времето си по допустимо най-хубавия за мен метод.
Като дребен рисувах и това ме правеше благополучен. Сега пиша, и това е нещото, което ме прави благополучен. Писането е много по-различно и доста по-трудно от рисуването, само че за мен е ок.
- Възможно ли е да се върнете отново към рисуването?
- По-добре да не се залавям с това още веднъж. (Смее се)
- Синът Ви прочете ли „ Вечерята “ и какво е впечетлението му от тази книга? Интересно ми е дали застава зад родителите в този разказ или има друго мнение?
- Все още не я прочел. Той не е доста по четенето. След „ Вечерята “ чете други мои книги и ги хареса. Но беше чувал толкоз доста за „ Вечерята “, че не пожела да я прочете. Каза, че има възприятието, че я познава. Гледа и филмовата версия, която изобщо не хареса. Мисля си, че в никакъв случай няма да прочете тази книга, може би ще се зачете в нея, когато към този момент ме няма…
(Във „ Вечерята “ две фамилни двойки се срещат на вечеря в изтънчен ресторант. Разговарят за всекидневни неща и усърдно отбягват тематиката, която ги е събрала – 15-годишните синове на двете двойки са направили ликвидиране. Положението е комплицирано и поради обстоятелството, че бащата на едно от момчетата е предстоящият идващ министър-председател на страната.)
- През 2015 година казвате, че когато видите сбирката от деца на Анджелина и Брад, постоянно си задавате въпроса какво би станало с тази сбирка, в случай че двамата се разделят. Сега вълнува ли Ви този въпрос?
- Не проследявам живота им, само че чух че всички деца са се върнали при Брад Пит и никое не желае да остане при Анджелина. Очевидно е, че децата са създали своя безапелационен избор и това ясно демонстрира кой е откачения в двойката.
- Какво събитие би трябвало да се случи в Холандия, с цел да стартират хората да си пускат завесите на домовете? И това би ли могло да бъде тематика на Ваша книга?
(Смее се) Има известно двуличие във вдигнатите пердета, тъй като хората желаят да покажат, че няма какво да крият. В последно време обаче обществото се трансформира, смесват се доста култури, изключително измежду младежите, и аз съм изпълнен с оптимизъм за всичко.
- Определено, имате извънредно отношение към героите си, какво е за Вас индивида?
- Най-хубавото, най-великото и най-забавното е, че хората са разнообразни. И това ме прави постоянно любопитен да срещам нови хора. Никога няма да ме чуете да кажа за някого, че принадлежи към един или различен вид темперамент, или че към този момент съм срещал сходен на него. Така вършат единствено хората, които са отегчени от себе си. Затова в дефиницията за индивида би трябвало да се споделя, че той носи нещо забавно в себе си, а от време на време самият човек не го знае, по тази причина би трябвало да бъде разсънен.
Снимка: Даниел Димитров
Херман Кох е в София като част от журито на кино-литературния фестивал „ Синелибри ", който продължава до 24 октомври в София и още шест града - Пловдив, Варна, Велико Търново, Стара Загора, Каварна, Благоевград, Търговище и Габрово.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ