Близкият изток: Прогнози според Кисинджър
Хенри Кисинджър, ненадейно за мнозина, освен видимо стана по-активен в осведомителното и политическото пространство, само че и стартира да показва любопитни преценки по настоящи проблеми на интернационалната политика. По-специално, в изявление за английското издание The Sunday Times, той сподели, че „ предстоят огромни събития в Близкия изток “.
Това е любопитно, защото Кисинджър в никакъв случай не се е позиционирал като експерт в този район и преглежда събитията там извънредно в подтекста на образуването на „ нов международен ред “.
Следователно не всички негови по-ранни тези, преценки и прогнози бяха подкрепени от интернационалната процедура. Защото доста от тях бяха обвързани с съответна обстановка, избрана обстановка, подбудена от изискванията и разпоредбите на „ тайната дипломация “, за чието въплъщение към момента се счита Кисинджър. Но в последно време точно Близкият изток стана обект на неговото деликатно внимание, което е отразено в редица специфични изявления на американския пълководец.
Той прави оценка обстановката от позиция на " реалполитиката ", а не " месиански либерален романтизъм ", който в последно време беше на мода в западната политическа просвета, който дефинира или сякаш дефинира световната тактика на Съединени американски щати в Близкия изток.
Основното умозаключение на Кисинджър се свежда до следното: Близкият изток продължава да генерира стратегически опасности. Този развой е иницииран от Вашингтон след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, в тази зона, съгласно Кисинджър, до момента в който американците не престават предходната игра, Русия и Китай ще бъдат въвлечени по един или различен метод.
В същото време стратегическият запас на Съединени американски щати се вижда в разпалването на руско-китайски несъгласия в този район. Това е в необятен смисъл.
В по-тесен, районен се планува въз основата на повишаването на имперските упоритости на Турция и Иран, подхранвани извън, да се води битката им за статут на водеща районна мощ.
Кисинджър назовава този развой „ възходът на Вестфалската система в Близкия изток “. Това е американско ноу-хау, тъй като в ерата, когато Кисинджър отговаряше за американската външна политика, Анкара беше пренебрегната като участник в близкоизточните процеси. Но през днешния ден районната архитектура към този момент не може да се гради на два стълба, Израел и Иран, а на три, с незаменимото присъединяване на Турция. Що се отнася до арабския фактор, той получава приложно значение в подтекста на сунитско-израелския съюз.
На собствен ред Анкара ще получи опцията да маневрира сред Техеран и Тел Авив, което се случва през днешния ден. Потенциално, в случай че Турция и Иран съумеят да влязат в сериозен военно-политически съюз, то съгласно Кисинджър това би трябвало да стане единствено с посредничеството на трета мощ.
Съединените щати, Русия и Китай могат да се дефинират в такава роля. Един от тези трима може да стане " тактически победител ". И в случай че Вашингтон и Москва могат да бъдат класифицирани като „ исторически играчи “ в района, то Пекин в този момент занапред се трансформира в неразделна част от районния стопански пейзаж и поредно усилва своето политическо и геополитическо въздействие.
Ако се спуснем от геополитически височини, поразителни са следните фактори. Един от тях е отслабването на американското въздействие в Близкия изток и началото на " дръзка игра " на районни играчи. Днес всички сме очевидци на внезапно изостряне на турско-гръцките връзки, които се основават на исторически недоволства.
Така Турция упорства за преразглеждане или анулация на наредбите на Лозанския контракт от 1923 година, който дефинира актуалните й граници, а кюрдите - за използването на Севърския контракт от 1920 година, който планува появяването на кюрдска страна в Близкия изток.
Страните имат и други рационални съображения, свързани с контрола върху находищата на въглеводороди в Ирак и в шелфа на Егейско море. Притежанието им ще направи Турция районен водач в Източното Средиземноморие, лишавайки Италия от този статут, което ще значи преразпределение на векторите на властта освен в Западна Азия и Близкия изток, само че и в Югоизточна и даже Централна Европа.
Именно тези вероятности са главната причина Съединени американски щати, дружно с Гърция, да разгласят основаването на четири военни бази едновременно, две въздушни и две военноморски, на островите на архипелага. И макар че аргументират сходно решение с противопоставяне на „ съветската опасност “ и заявяват, че по никакъв метод не са ориентирани против Турция, Анкара е наясно, че това не е по този начин.
Основната цел на тази стъпка е да се овладеят политическите упоритости на Турция за районно владичество и да се опълчват на претенциите й за недрата на шелфа на Егейско море.
Това е същата " геополитическа ария ", думите, от които към този момент не можете да изхвърлите. Така че картината, нарисувана от Кисинджър за Близкия изток, е близка до действителността.
Всъщност салдото на силите в района е извънредно многофакторна формула с голям брой променливи, той се е развивал в продължение на хиляди години и е невероятно да се опрости незабавно и бързо. Ситуацията стана доста нестабилна, с цел да я управлявате, би трябвало да можете доста сензитивно да усетите пулса на събитията, бързо и съответно да реагирате.
В същото време всички схващат, че към момента е невероятно да се даде на района „ безконечен мир “ без нови нюанси в районния баланс на силите и ползите. Има световна „ Голяма игра “ и Кисинджър се досеща за нея.
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Това е любопитно, защото Кисинджър в никакъв случай не се е позиционирал като експерт в този район и преглежда събитията там извънредно в подтекста на образуването на „ нов международен ред “.
Следователно не всички негови по-ранни тези, преценки и прогнози бяха подкрепени от интернационалната процедура. Защото доста от тях бяха обвързани с съответна обстановка, избрана обстановка, подбудена от изискванията и разпоредбите на „ тайната дипломация “, за чието въплъщение към момента се счита Кисинджър. Но в последно време точно Близкият изток стана обект на неговото деликатно внимание, което е отразено в редица специфични изявления на американския пълководец.
Той прави оценка обстановката от позиция на " реалполитиката ", а не " месиански либерален романтизъм ", който в последно време беше на мода в западната политическа просвета, който дефинира или сякаш дефинира световната тактика на Съединени американски щати в Близкия изток.
Основното умозаключение на Кисинджър се свежда до следното: Близкият изток продължава да генерира стратегически опасности. Този развой е иницииран от Вашингтон след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, в тази зона, съгласно Кисинджър, до момента в който американците не престават предходната игра, Русия и Китай ще бъдат въвлечени по един или различен метод.
В същото време стратегическият запас на Съединени американски щати се вижда в разпалването на руско-китайски несъгласия в този район. Това е в необятен смисъл.
В по-тесен, районен се планува въз основата на повишаването на имперските упоритости на Турция и Иран, подхранвани извън, да се води битката им за статут на водеща районна мощ.
Кисинджър назовава този развой „ възходът на Вестфалската система в Близкия изток “. Това е американско ноу-хау, тъй като в ерата, когато Кисинджър отговаряше за американската външна политика, Анкара беше пренебрегната като участник в близкоизточните процеси. Но през днешния ден районната архитектура към този момент не може да се гради на два стълба, Израел и Иран, а на три, с незаменимото присъединяване на Турция. Що се отнася до арабския фактор, той получава приложно значение в подтекста на сунитско-израелския съюз.
На собствен ред Анкара ще получи опцията да маневрира сред Техеран и Тел Авив, което се случва през днешния ден. Потенциално, в случай че Турция и Иран съумеят да влязат в сериозен военно-политически съюз, то съгласно Кисинджър това би трябвало да стане единствено с посредничеството на трета мощ.
Съединените щати, Русия и Китай могат да се дефинират в такава роля. Един от тези трима може да стане " тактически победител ". И в случай че Вашингтон и Москва могат да бъдат класифицирани като „ исторически играчи “ в района, то Пекин в този момент занапред се трансформира в неразделна част от районния стопански пейзаж и поредно усилва своето политическо и геополитическо въздействие.
Ако се спуснем от геополитически височини, поразителни са следните фактори. Един от тях е отслабването на американското въздействие в Близкия изток и началото на " дръзка игра " на районни играчи. Днес всички сме очевидци на внезапно изостряне на турско-гръцките връзки, които се основават на исторически недоволства.
Така Турция упорства за преразглеждане или анулация на наредбите на Лозанския контракт от 1923 година, който дефинира актуалните й граници, а кюрдите - за използването на Севърския контракт от 1920 година, който планува появяването на кюрдска страна в Близкия изток.
Страните имат и други рационални съображения, свързани с контрола върху находищата на въглеводороди в Ирак и в шелфа на Егейско море. Притежанието им ще направи Турция районен водач в Източното Средиземноморие, лишавайки Италия от този статут, което ще значи преразпределение на векторите на властта освен в Западна Азия и Близкия изток, само че и в Югоизточна и даже Централна Европа.
Именно тези вероятности са главната причина Съединени американски щати, дружно с Гърция, да разгласят основаването на четири военни бази едновременно, две въздушни и две военноморски, на островите на архипелага. И макар че аргументират сходно решение с противопоставяне на „ съветската опасност “ и заявяват, че по никакъв метод не са ориентирани против Турция, Анкара е наясно, че това не е по този начин.
Основната цел на тази стъпка е да се овладеят политическите упоритости на Турция за районно владичество и да се опълчват на претенциите й за недрата на шелфа на Егейско море.
Това е същата " геополитическа ария ", думите, от които към този момент не можете да изхвърлите. Така че картината, нарисувана от Кисинджър за Близкия изток, е близка до действителността.
Всъщност салдото на силите в района е извънредно многофакторна формула с голям брой променливи, той се е развивал в продължение на хиляди години и е невероятно да се опрости незабавно и бързо. Ситуацията стана доста нестабилна, с цел да я управлявате, би трябвало да можете доста сензитивно да усетите пулса на събитията, бързо и съответно да реагирате.
В същото време всички схващат, че към момента е невероятно да се даде на района „ безконечен мир “ без нови нюанси в районния баланс на силите и ползите. Има световна „ Голяма игра “ и Кисинджър се досеща за нея.
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ