Проф. Бранимир Спасов: У нас има скрита хематологична заболеваемост, която не се диагностицира навреме |
Хематолозите са експерти, които лекуват заболяванията на кръвта. За някои сходно конкретизиране е ненужно, само че изследване демонстрира, че хората, които знаят какво значи думата " хематолог " у нас, са под 50%. Донякъде това може да се изясни и с недостига на лекари с тази компетентност. Недостигът им обаче доста постоянно забавя откриването на тези заболявания в точния момент, по тази причина експертите приказват за скрита заболеваемост. В месеца, отдаден на хората с хематологични болести, питаме какви са опциите за лекуването им у нас проф. Бранимир Спасов, ръководител на Българското здравно съдружие по хематология.
Проф. Спасов, казвате, че изрично потвърдени аргументи за пораждане на онкохематологично заболяване няма, само че има рискови фактори, които биха могли да го провокират. Кои са тези рискови фактори и при какви признаци би трябвало да се търси лекарска помощ?
За страдание, няма изрично потвърдени етиологични фактори за доста от хематологичните болесттите, изключително злокачествените. Доказани обаче са редица рискови фактори - като тютюнопушенето, заради което то би трябвало да бъде прекъснато. Затлъстяване, разнообразни индустриални химични субстанции и физични фактори, вирусни и бактериални болести, автоимунни болести и други покачват в допълнение рисковете.
Симптомите на болесттите на кръвта най-често са от общ темперамент, които съпровождат съвсем всички злокачествени болести - неразположение, изнемощялост, загуба на тегло, нощно изпотяване, нараснала температура. Тези признаци могат да бъдат следени и при вирусно заболяване, само че когато продължат повече от 1-2 седмици, пациентите следва да се извърнат към своя персонален доктор, който след това да насочи болния към хематолог.
Същото важи и при всички случаи, когато се откриват задържащи се промени в кръвните индикатори, открити инцидентно или във връзка друго заболяване.
Оказва се, че и при онкохематологичните болести разнообразието от типове е огромно, кои от тях са най-разпространени у нас и с какво се изяснява честотата им?
Злокачествените болести, които най-често лекуват клиничните хематолози, са левкемии, лимфоми и многоброен миелом. Левкемиите биват остри и хронични, както миелоидни и лимфоидни. Лимфомите се разделят на ходжкинови и неходжкинови лимфоми.
Най-честата левкемия при възрастните човеци е хроничната лимфоцитна левкемия, до момента в който най-честият лимфом е дифузният В-едроклетъчен лимфом, който спада към групата на неходжкиновите лимфоми. Честотата на тези болести се изяснява с рисковите фактори, за които говорихме по-рано.
Разполагаме ли с задоволително благоприятни условия за модерна диагностика на тези болести?
Университетските лечебни заведения в България разполагат с доста добра инсталация, която разрешава своевременното диагностициране на пациентите с хематологични болести. Все още у нас не е въведена новаторската технология за генно секвениране от последващо потомство в лабораторната хематологична процедура, което ще даде още по-добра опция за прецизиране на прогнозата на болестта.
Кои новаторски лечения в лекуването на заболели с рак на кръвта се ползват у нас и с какъв триумф?
Българските пациенти със злокачествени хематологични болести имат достъп до голям брой от новаторските лекарствени молекули като тирозин-киназни инхибитори, моноклонални антитела и други, като по този метод могат да получат модерно лекуване.
По наши данни използването на тирозин-киназни инхибитори при пациенти с нелекувана хронична миелоидна левкемия в разнообразни хематологични клиники в страната води до постигането на доста положителни лечебни резултати като общата преживяемост на тези пациенти на 6-тата година от лекуването е 92% . Прилагането на някои от новаторските лечения при пациенти с рефрактерен или рецидивирал лимфом на Ходжкин, обезпечава обща преживяемост при 68% от тези пациенти на 5-тата година от лекуването.
В допълнение, трансплантацията на хемопоетични стволови кафези при възрастни пациенти е общоприета процедура в няколко трансплантационни центъра, като Специализирана болница за интензивно лекуване на хематологични болести в София, УМБАЛ „ Св. Марина “ - Варна, УМБАЛ „ Св. Георги “ – Пловдив.
Тези високоефективни лечения, които удължават преживяемостта и резервират качеството на живот на болните с хематологични болести, обаче са много скъпи и следва да бъдат обект на доста задълбочено обмисляне и прецизирано приложение.
Според статистиката в България годишно се диагностицират към 1300-1500 заболели със злокачествени болести на кръвта. Тези числа съотносими ли са към международната статистика или заболеваемостта у нас е по-висока и в случай че е по този начин с какво се изяснява?
Налице е разминаване сред международната и българската статистика по повод честотата на хематологичните болести. Например по данни на Националния раков институт на Съединени американски щати дифузният В-едроклетъчен лимфом се диагностицира годишно при 6-7 на 100 000 души население. При състояние, че популацията на Р. България е към 7 000 000, то годишно у нас би трябвало да се диагностицират 420-490 пациенти с разпръснат В-едроклетъчен лимфом. По данни на Националния раков указател през 2016 година в България са открити 227 заболели с това заболяване.
Също по данни на Националния раков институт на Съединени американски щати хроничната лимфоцитна левкемия се диагностицира годишно при 4 на 100 000 души население. При предстоящи 280 диагностицирани пациенти на територията на Р. България, по данни на Националния раков указател през 2016 година у нас са открити 136 заболели.
Тези данни демонстрират съществуване на скрита хематологична заболеваемост, която не се диагностицира навреме.
Разминаването сред българската и международна статистика може да бъде обяснено с неналичието на идентичен достъп на пациенти от разнообразни райони до квалифицирана хематологична помощ в нашата страна.
Като друга причина може да бъде изтъкнато изследване, извършено преди няколко години измежду 800 души и съгласно което по-малко от 50% от българските жители знаят какво е хематология. Това значи, че забележителна част от популацията не знае какви са деянията на кръвните болести - и в случай че се наложи - къде да потърси профилирана помощ - проучвания, съвещания или лекуване.
Според данните напредъкът в медицината е нараснал петгодишната преживяемост при децата с онкохематологични болести до 85%, и до над 60% при възрастни пациенти. Къде е българската медицина съгласно трендовете? Посочената преживяемост на деца и възрастни пациенти факт ли е и у нас?
Посочените данни за преживяемост на пациентите, демонстрират положителни резултати в лекуването при пациенти със злокачествени кръвни болести и поддържат изказванието за напредъка на клиничната хематология у нас.
От друга страна лечебните резултати в лекуването на хематологични болести (особено на острите левкемии) при българските пациенти могат да бъдат подобрени с използването на трансплантация на хемопоетични стволови кафези, защото съгласно данните на Евростат за 2017 година, България е на последните места в Европейския съюз по брой осъществени трансплантации на хемопоетични стволови кафези.
Казвате, че използването на модерни способи на лекуване на тези болести е скъпо и това изисква доста точна преценка на възможностите за триумф при даден пациент. Как преценявате при кого лечението може да проработи?
През последните няколко години се следи взрив на информацията в региона на молекулярната биология на онкологичните и онкохематологичните болести. С всяка минала година в клиничната процедура навлизат от ден на ден биомаркери – молекули, които могат да бъдат открити в кръвта, други телесни течности, в тъканите и чиито структурни характерности дават информация за естествен или патогенен клетъчен развой или за развиването на съответно заболяване. Най-голям интерес съставляват предиктивните биомаркери, които дават информация за това дали даден пациент ще се повлияе или не от съответен тип терапия.
С какви компликации се сблъскват пациентите с онкохематологични болести? Финансирането на лекуването им ли е главният проблем? Какво поема НЗОК?
Най-голямото предизвикателство пред цялата хематологична общественост е неналичието на задоволителен кадрови запас, който да обезпечи качествено здравно обслужване на пациенти с хематологични болести на цялата територия на страната. Съществуват редица градове в страната като Ямбол, Сливен, Силистра, Дупница, Ловеч и други, при които достъпът до квалифицирана хематологична помощ е мощно усложнен .
Болничното лекуване, флоуцитометричните и молекулярно-биологичните проучвания се възстановяват от НЗОК посредством разнообразни клинични пътеки и амбулаторни процедури при пациентите с кръвни болести. За страдание обаче, имунохистохимичните проучвания и проучванията на патологични имуноглобулини не се поемат от бюджета на НЗОК и се реализират най-вече за сметка на пациентите. В допълнение, нерегистрираните лекарствени средства също не се поемат от НЗОК и съставляват финансова тежест на болните и техните фамилии.
Не на последно място, една от най-големите болки на хематологичната общественост е незадоволителното финансиране на лекуването на острите левкемии в България. Ако в западноевропейските страни лекуването на пациенти с остра левкемия, в това число и използването на алогенна трансплантация на хемопоетични стволови кафези, коства към 250 000 евро, в България то е в пъти по-евтино - към 100 000 лева Това постанова смяна в тактиката на финансиране на тези медицински действия от страна на здравните управляващи в страната.
Все по-често Ваши сътрудници споделят, че българските пациенти получават достъп до новаторски лечения скоро откакто ЕМА ги утвърди за приложение. Така ли е и във Вашата област?
Да, тъкмо по този начин е и при клиничната хематология. Българските пациенти имат достъп до забележителен брой новаторски лечения скоро след утвърждението им от Европейската организация по медикаментите.
Информационната акция „ Иновация за живот “, която тази година се организира под мотото „ Животът не стопира на алено “, цели да се притегли вниманието на обществото върху нуждата от ранна профилактика и предварителна защита. Какво включват тези ранни стъпки и по какъв начин публичната поддръжка може да помогне да се осъществят?
Кампанията цели да осведоми обществото за злокачествените болести на кръвта, както и да поддържа тези пациенти и техните близки в битката с заболяването. Когато приказваме повече за проблемите и предоставяме достоверна информация за тези болести, тогава се надяваме, че хората ще обръщат повече внимание на своето здраве и в частност на този тип болести.
Проф. доктор Бранимир Спасов приключва медицина в Медицинския университет – София през 1996 година Има няколко специалности: вътрешни заболявания, клинична хематология и здравен мениджмънт. През 2007 година стартира работа в Специализираната болница за интензивно лекуване на хематологични болести (СБАЛХЗ) в София в Клиниката по хематология, като през 2016 година става завеждащ Второ поделение по клинична хематология, а от 2017 година е изпълнителен шеф на лечебното заведение. През 2019 година е определен за ръководител на Българското здравно съдружие по хематология, а през актуалната - за ръководител и на Етичната комисия по трансплантация. Автор е на редица изявления в влиятелни медицински издания у нас и чужбина.
Проф. Спасов, казвате, че изрично потвърдени аргументи за пораждане на онкохематологично заболяване няма, само че има рискови фактори, които биха могли да го провокират. Кои са тези рискови фактори и при какви признаци би трябвало да се търси лекарска помощ?
За страдание, няма изрично потвърдени етиологични фактори за доста от хематологичните болесттите, изключително злокачествените. Доказани обаче са редица рискови фактори - като тютюнопушенето, заради което то би трябвало да бъде прекъснато. Затлъстяване, разнообразни индустриални химични субстанции и физични фактори, вирусни и бактериални болести, автоимунни болести и други покачват в допълнение рисковете.
Симптомите на болесттите на кръвта най-често са от общ темперамент, които съпровождат съвсем всички злокачествени болести - неразположение, изнемощялост, загуба на тегло, нощно изпотяване, нараснала температура. Тези признаци могат да бъдат следени и при вирусно заболяване, само че когато продължат повече от 1-2 седмици, пациентите следва да се извърнат към своя персонален доктор, който след това да насочи болния към хематолог.
Същото важи и при всички случаи, когато се откриват задържащи се промени в кръвните индикатори, открити инцидентно или във връзка друго заболяване.
Оказва се, че и при онкохематологичните болести разнообразието от типове е огромно, кои от тях са най-разпространени у нас и с какво се изяснява честотата им?
Злокачествените болести, които най-често лекуват клиничните хематолози, са левкемии, лимфоми и многоброен миелом. Левкемиите биват остри и хронични, както миелоидни и лимфоидни. Лимфомите се разделят на ходжкинови и неходжкинови лимфоми.
Най-честата левкемия при възрастните човеци е хроничната лимфоцитна левкемия, до момента в който най-честият лимфом е дифузният В-едроклетъчен лимфом, който спада към групата на неходжкиновите лимфоми. Честотата на тези болести се изяснява с рисковите фактори, за които говорихме по-рано.
Разполагаме ли с задоволително благоприятни условия за модерна диагностика на тези болести?
Университетските лечебни заведения в България разполагат с доста добра инсталация, която разрешава своевременното диагностициране на пациентите с хематологични болести. Все още у нас не е въведена новаторската технология за генно секвениране от последващо потомство в лабораторната хематологична процедура, което ще даде още по-добра опция за прецизиране на прогнозата на болестта.
Кои новаторски лечения в лекуването на заболели с рак на кръвта се ползват у нас и с какъв триумф?
Българските пациенти със злокачествени хематологични болести имат достъп до голям брой от новаторските лекарствени молекули като тирозин-киназни инхибитори, моноклонални антитела и други, като по този метод могат да получат модерно лекуване.
По наши данни използването на тирозин-киназни инхибитори при пациенти с нелекувана хронична миелоидна левкемия в разнообразни хематологични клиники в страната води до постигането на доста положителни лечебни резултати като общата преживяемост на тези пациенти на 6-тата година от лекуването е 92% . Прилагането на някои от новаторските лечения при пациенти с рефрактерен или рецидивирал лимфом на Ходжкин, обезпечава обща преживяемост при 68% от тези пациенти на 5-тата година от лекуването.
В допълнение, трансплантацията на хемопоетични стволови кафези при възрастни пациенти е общоприета процедура в няколко трансплантационни центъра, като Специализирана болница за интензивно лекуване на хематологични болести в София, УМБАЛ „ Св. Марина “ - Варна, УМБАЛ „ Св. Георги “ – Пловдив.
Тези високоефективни лечения, които удължават преживяемостта и резервират качеството на живот на болните с хематологични болести, обаче са много скъпи и следва да бъдат обект на доста задълбочено обмисляне и прецизирано приложение.
Според статистиката в България годишно се диагностицират към 1300-1500 заболели със злокачествени болести на кръвта. Тези числа съотносими ли са към международната статистика или заболеваемостта у нас е по-висока и в случай че е по този начин с какво се изяснява?
Налице е разминаване сред международната и българската статистика по повод честотата на хематологичните болести. Например по данни на Националния раков институт на Съединени американски щати дифузният В-едроклетъчен лимфом се диагностицира годишно при 6-7 на 100 000 души население. При състояние, че популацията на Р. България е към 7 000 000, то годишно у нас би трябвало да се диагностицират 420-490 пациенти с разпръснат В-едроклетъчен лимфом. По данни на Националния раков указател през 2016 година в България са открити 227 заболели с това заболяване.
Също по данни на Националния раков институт на Съединени американски щати хроничната лимфоцитна левкемия се диагностицира годишно при 4 на 100 000 души население. При предстоящи 280 диагностицирани пациенти на територията на Р. България, по данни на Националния раков указател през 2016 година у нас са открити 136 заболели.
Тези данни демонстрират съществуване на скрита хематологична заболеваемост, която не се диагностицира навреме.
Разминаването сред българската и международна статистика може да бъде обяснено с неналичието на идентичен достъп на пациенти от разнообразни райони до квалифицирана хематологична помощ в нашата страна.
Като друга причина може да бъде изтъкнато изследване, извършено преди няколко години измежду 800 души и съгласно което по-малко от 50% от българските жители знаят какво е хематология. Това значи, че забележителна част от популацията не знае какви са деянията на кръвните болести - и в случай че се наложи - къде да потърси профилирана помощ - проучвания, съвещания или лекуване.
Според данните напредъкът в медицината е нараснал петгодишната преживяемост при децата с онкохематологични болести до 85%, и до над 60% при възрастни пациенти. Къде е българската медицина съгласно трендовете? Посочената преживяемост на деца и възрастни пациенти факт ли е и у нас?
Посочените данни за преживяемост на пациентите, демонстрират положителни резултати в лекуването при пациенти със злокачествени кръвни болести и поддържат изказванието за напредъка на клиничната хематология у нас.
От друга страна лечебните резултати в лекуването на хематологични болести (особено на острите левкемии) при българските пациенти могат да бъдат подобрени с използването на трансплантация на хемопоетични стволови кафези, защото съгласно данните на Евростат за 2017 година, България е на последните места в Европейския съюз по брой осъществени трансплантации на хемопоетични стволови кафези.
Казвате, че използването на модерни способи на лекуване на тези болести е скъпо и това изисква доста точна преценка на възможностите за триумф при даден пациент. Как преценявате при кого лечението може да проработи?
През последните няколко години се следи взрив на информацията в региона на молекулярната биология на онкологичните и онкохематологичните болести. С всяка минала година в клиничната процедура навлизат от ден на ден биомаркери – молекули, които могат да бъдат открити в кръвта, други телесни течности, в тъканите и чиито структурни характерности дават информация за естествен или патогенен клетъчен развой или за развиването на съответно заболяване. Най-голям интерес съставляват предиктивните биомаркери, които дават информация за това дали даден пациент ще се повлияе или не от съответен тип терапия.
С какви компликации се сблъскват пациентите с онкохематологични болести? Финансирането на лекуването им ли е главният проблем? Какво поема НЗОК?
Най-голямото предизвикателство пред цялата хематологична общественост е неналичието на задоволителен кадрови запас, който да обезпечи качествено здравно обслужване на пациенти с хематологични болести на цялата територия на страната. Съществуват редица градове в страната като Ямбол, Сливен, Силистра, Дупница, Ловеч и други, при които достъпът до квалифицирана хематологична помощ е мощно усложнен .
Болничното лекуване, флоуцитометричните и молекулярно-биологичните проучвания се възстановяват от НЗОК посредством разнообразни клинични пътеки и амбулаторни процедури при пациентите с кръвни болести. За страдание обаче, имунохистохимичните проучвания и проучванията на патологични имуноглобулини не се поемат от бюджета на НЗОК и се реализират най-вече за сметка на пациентите. В допълнение, нерегистрираните лекарствени средства също не се поемат от НЗОК и съставляват финансова тежест на болните и техните фамилии.
Не на последно място, една от най-големите болки на хематологичната общественост е незадоволителното финансиране на лекуването на острите левкемии в България. Ако в западноевропейските страни лекуването на пациенти с остра левкемия, в това число и използването на алогенна трансплантация на хемопоетични стволови кафези, коства към 250 000 евро, в България то е в пъти по-евтино - към 100 000 лева Това постанова смяна в тактиката на финансиране на тези медицински действия от страна на здравните управляващи в страната.
Все по-често Ваши сътрудници споделят, че българските пациенти получават достъп до новаторски лечения скоро откакто ЕМА ги утвърди за приложение. Така ли е и във Вашата област?
Да, тъкмо по този начин е и при клиничната хематология. Българските пациенти имат достъп до забележителен брой новаторски лечения скоро след утвърждението им от Европейската организация по медикаментите.
Информационната акция „ Иновация за живот “, която тази година се организира под мотото „ Животът не стопира на алено “, цели да се притегли вниманието на обществото върху нуждата от ранна профилактика и предварителна защита. Какво включват тези ранни стъпки и по какъв начин публичната поддръжка може да помогне да се осъществят?
Кампанията цели да осведоми обществото за злокачествените болести на кръвта, както и да поддържа тези пациенти и техните близки в битката с заболяването. Когато приказваме повече за проблемите и предоставяме достоверна информация за тези болести, тогава се надяваме, че хората ще обръщат повече внимание на своето здраве и в частност на този тип болести.
Проф. доктор Бранимир Спасов приключва медицина в Медицинския университет – София през 1996 година Има няколко специалности: вътрешни заболявания, клинична хематология и здравен мениджмънт. През 2007 година стартира работа в Специализираната болница за интензивно лекуване на хематологични болести (СБАЛХЗ) в София в Клиниката по хематология, като през 2016 година става завеждащ Второ поделение по клинична хематология, а от 2017 година е изпълнителен шеф на лечебното заведение. През 2019 година е определен за ръководител на Българското здравно съдружие по хематология, а през актуалната - за ръководител и на Етичната комисия по трансплантация. Автор е на редица изявления в влиятелни медицински издания у нас и чужбина.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ