Хелоуин е сравнително млад празник на западната общност, чиито корени

Хелоуин е относително млад празник на западната общественост, чиито корени идват от езическите вярвания. Всичките му модерни атрибути, от мрачните костюми до сладките, стават необятно известни едвам при започване на 20 век, написа ABC Fact. Всъщност този празник е на възраст към 2 хиляди години. Първоначално е отбелязван като келтската Нова година и е наричан " Самхайн " (краят на лятото).

Някои обичаи, като да вземем за пример тиквени фенери, произлизат от античния ирландски фолклор. В същото време има и съвременни атрибути на Хелоуин, да вземем за пример царевичните бонбон. Ето обясненията за 13 суеверия от този празник, в това число паяци, вещици и прилепи.

1. Черната котка

Всички знаем суеверието, което ни предлага да заобикаляме срещи с черни котки. Този знак на неприятния шанс е и част от антуража на актуалния Хелоуин. Черните котки са си спечелили неприятна известност още от Тъмните епохи на европейската история, когато ловът на вещици е бил нормален. Тогава възрастните хора и самотните дами постоянно били упреквани в магьосничество, а техните домашни любимци били считани за демонични, изключително поради светещите в тъмното очи. В различен феодален мит Сатаната се трансформира в котка, когато си поддържа връзка с вещици. 

2. Тиквените фенери

Следващата традиция има злокобна и даже ненапълно трагична история. Според келтския фолклор един пийнал фермер на име Джак един път измамил дявола. Измамата била разкрита и вследствие на това след гибелта на индивида, портите на небето и на пъкъла били затворени за него. Той бил заставен да се скита в тъмнината на чистилището, само че с цел да си осветява пътя, си направил фенер от ряпа и парче въглен, които дяволът му подхвърлил от пъкъла. Древните келти вярвали, че фенерите от зеленчуци биха помогнало на изгубените души да намерят домовете си, до момента в който се скитат през тъмните улици в нощта на Хелоуин.