Британския бежанец: Как да се измъкнеш от убийство
Hello suspects,
Не аз не съм сър Артър Конан Дойл. Аз съм просто Конан. Конан Дъфи от Лондон или Кънчо Бежанеца, както ме назовават съседите от блока ми в Овча Купел. Не съм някакъв criminal mastermind, а съм непретенциозен travel guide из българските забележителности. Откакто се преселих тук се пробвам да опозная новата си татковина като обикалям из локалните забележителности и разказвам my adventures.
В България има really доста неща, които могат мощно да те впечатлят. Понякога даже не се постанова да пътуваш. Ето, да вземем за пример в София, през зимните вечери въздухът е нaправо токсичен, тъй като в ромските гета горят битови боклуци, с цел да се отопляват. В отговор на мръсния въздух от общината взеха решение да вдигнат налозите на колите.
What an amazing thing! Убеден съм, че в случай че на следващия ден срещна някой филиповски ром и му оповестя, че показателят на данъчно облагане на коли с евростандарт под 4, внезапно ще се усили, той мигновено ще се засрами и ще спре да си зарежда печката с части от автомобилни гуми.
If I have to be serious вредата от тези ограничения никак, не е за подценяване, тъй като тъкмо по подобен метод се насажда обществено и етническо напрежение. Когато се опитваш да си заровиш главата в пясъка и толерираш дадена общественост, а санкционираш други публични прослойки, които „ повече носят на пердах “ в действителност рискуваш да създадеш дълготрайни публични безредици. Trust me, знам какво приказвам, въпреки всичко съм британец.
Ние, ги разбираме тези неща, вижте какво направихме с индийските колонии и Южна Африка, а както неотдавна означи един четец във Facebook – Лондон е родния град на Skinheads.
Whatever, в случай че това ви успокоява (знам, че е по този начин because това е друга типично българска черта) има и по-зле от нас. Абсурдни и amazing случки могат да ви впечатлят и в първата ми татковина – Англия. Ето, да вземем за пример предходната седмица ние си уволнихме един принц. No joking! Малкия изтърсак на Her Majesty – принц Ендрю пое (както казвате тук) към jobs.bg.
Seriously mate, какъв брой би трябвало да си тъп по скалата от 1 до Борис Джонсън, с цел да се изпъчиш в Бъкингамския замък и да обясниш в изявление, че уважаваш прочут уредник на педофилска мрежа, поради контактите, които ти е основал?! Този royal blood moron Принц Ендрю освен, че не съумя да замаже абсурда към връзката си с Jeffrey Epstein, ами involve-на и Кралското семейство.
It was also amazing по какъв начин Кралицата единствено с едно придвижване внезапно „ разпринци “ принц Ендрю и го изпрати да си върви с рейса. От една страна тази преживелица ме успокоява, защото ми потвърди, че Британската кралица е подготвена на всевъзможни безапелационни ограничения, с цел да опази достолепието и стабилността на институцията, която съставлява. However, мисълта, че най-трезвомислещия човек в UK е една 93-годишна баба, е леко disturbing.
И до момента в който си мислех къде е подходходящото място, на което бих се отдръпнал if I was незает принц или Франк Лампард (след като неговият (и мой) Челси изпусна Валенсия в Шампионска лига), се сетих за Гложенския манастир.
Ако не сте ходили в Гложенския манастир, наложително отидете! Само, че следващата година. No offence, просто времето към този момент не е уместно. Вероятно единствено след някоя друга седмица Гложенския манастир ще стане неосъществим с кола. In other hand гледката от тераста на манастира, която е скъпа колкото бъдещия налог на 20-годишен Пасат със софийски номера, е най-впечатляваща напролет.
Манастирът се намира на тъкмо 100км от София и с цел да стигнете до него би трябвало да карате по Автомагистрала „ Хемус “, на Ябланица да отбиете и просто да следвате табелите. Well, it is not so simple. Точно тези 12км. след Ябланица могат да ви накарат да се изпуснете в гащите, в случай че не сте убеден водач. Или в случай че сте привикнали да шофирате в лявото платно.
Actually, последното няма значение, защото платното however е единствено едно. И е доста тясно. На избрани места по пътя част от колата ви в действителност наподобява все едно виси от бездна. Ако eventually насреща се появи друга кола, разминаването е невероятно. А, в случай че колата е с монтанска регистрция, по-добре напряко да се хвърлите в пропастта.
Гложенският манастир е кацнал on the top на стръмен връх. Изглежда като място, на което да построиш вълшебен палат. Само, че в нашия случай е манастир. Легендата за него е, че е издигнат през 13в. от някакъв украински княз, само че почтено казано не звучи доста достоверна. What is important е, че тук е било едно от постоянните скривалищa на Васил Левски, а по негово време от манастира до селото е имало скришен тунел.
След Освобождението, тук е бил заточен Васил Друмев, който е extremally amazing person. Този човек е създателят на първата българска повест (това е нещо като разказ, но по-кратко), написал е първата авторска пиеса („ Иванко килъра на Асеня), бил е измежду най-важните революционни дейци по време на Освободителните битки.
Един от основателите на Българска академия на науките, първият ръководител на БЧК, два пъти prime minister на България, станал е митрополит на Търновската епархия и даже с едно свое слово е съумял по този начин да вбеси княз Фердинанд, че той да заповяда да го затoчат доживот. Well, Васил Друмев не е прекарал последните си дни в Гложенския манастир, само че въпреки всичко никой не е идеален.
Nowadays, в Гложенския манастир има същински монаси (един от тях really creepy guy ни засече, до момента в който се любувахме на гледката от тераста. Беше много страшно), един доста затлъстял котарак, красива, ексцентрична черква и работеща магерница с most delicious фасул супа, която в миналото можете да си въобразите, че е била създавана на този неверен свят.
Макар и на паркинга пред манастира да има няколко сергии с нахални търговци на whatever туристически bullshits, самата Света обител наподобява в действителност недостъпна. Още повече, че съгласно легендата каменният вход към двора на манастира е по този начин конструиран, че в случай че се издърпа избран камък целият тунел ще се срути и мястото няма по какъв начин да бъде conquered at all.
Затова, както ви споделих първоначално, никак не съм criminal mind, обаче в случай че съм някой търсен нарушител, компрометиран английски принц, или пластичния хирург на Мис България (или в случай че някой ден открия съседа, който си изхвърля боклука през балкона и му сторя всички неща, които съм му се заканвал), с други думи в случай че диря идеалното място, на което да се скрия от света – Гложенския манастир е the place.
Also, прави работа, в случай че си несретен софиянец, който желае да диша чист въздух най-малко за малко.
Не аз не съм сър Артър Конан Дойл. Аз съм просто Конан. Конан Дъфи от Лондон или Кънчо Бежанеца, както ме назовават съседите от блока ми в Овча Купел. Не съм някакъв criminal mastermind, а съм непретенциозен travel guide из българските забележителности. Откакто се преселих тук се пробвам да опозная новата си татковина като обикалям из локалните забележителности и разказвам my adventures.
В България има really доста неща, които могат мощно да те впечатлят. Понякога даже не се постанова да пътуваш. Ето, да вземем за пример в София, през зимните вечери въздухът е нaправо токсичен, тъй като в ромските гета горят битови боклуци, с цел да се отопляват. В отговор на мръсния въздух от общината взеха решение да вдигнат налозите на колите.
What an amazing thing! Убеден съм, че в случай че на следващия ден срещна някой филиповски ром и му оповестя, че показателят на данъчно облагане на коли с евростандарт под 4, внезапно ще се усили, той мигновено ще се засрами и ще спре да си зарежда печката с части от автомобилни гуми.
If I have to be serious вредата от тези ограничения никак, не е за подценяване, тъй като тъкмо по подобен метод се насажда обществено и етническо напрежение. Когато се опитваш да си заровиш главата в пясъка и толерираш дадена общественост, а санкционираш други публични прослойки, които „ повече носят на пердах “ в действителност рискуваш да създадеш дълготрайни публични безредици. Trust me, знам какво приказвам, въпреки всичко съм британец.
Ние, ги разбираме тези неща, вижте какво направихме с индийските колонии и Южна Африка, а както неотдавна означи един четец във Facebook – Лондон е родния град на Skinheads.
Whatever, в случай че това ви успокоява (знам, че е по този начин because това е друга типично българска черта) има и по-зле от нас. Абсурдни и amazing случки могат да ви впечатлят и в първата ми татковина – Англия. Ето, да вземем за пример предходната седмица ние си уволнихме един принц. No joking! Малкия изтърсак на Her Majesty – принц Ендрю пое (както казвате тук) към jobs.bg.
Seriously mate, какъв брой би трябвало да си тъп по скалата от 1 до Борис Джонсън, с цел да се изпъчиш в Бъкингамския замък и да обясниш в изявление, че уважаваш прочут уредник на педофилска мрежа, поради контактите, които ти е основал?! Този royal blood moron Принц Ендрю освен, че не съумя да замаже абсурда към връзката си с Jeffrey Epstein, ами involve-на и Кралското семейство.
It was also amazing по какъв начин Кралицата единствено с едно придвижване внезапно „ разпринци “ принц Ендрю и го изпрати да си върви с рейса. От една страна тази преживелица ме успокоява, защото ми потвърди, че Британската кралица е подготвена на всевъзможни безапелационни ограничения, с цел да опази достолепието и стабилността на институцията, която съставлява. However, мисълта, че най-трезвомислещия човек в UK е една 93-годишна баба, е леко disturbing.
И до момента в който си мислех къде е подходходящото място, на което бих се отдръпнал if I was незает принц или Франк Лампард (след като неговият (и мой) Челси изпусна Валенсия в Шампионска лига), се сетих за Гложенския манастир.
Ако не сте ходили в Гложенския манастир, наложително отидете! Само, че следващата година. No offence, просто времето към този момент не е уместно. Вероятно единствено след някоя друга седмица Гложенския манастир ще стане неосъществим с кола. In other hand гледката от тераста на манастира, която е скъпа колкото бъдещия налог на 20-годишен Пасат със софийски номера, е най-впечатляваща напролет.
Манастирът се намира на тъкмо 100км от София и с цел да стигнете до него би трябвало да карате по Автомагистрала „ Хемус “, на Ябланица да отбиете и просто да следвате табелите. Well, it is not so simple. Точно тези 12км. след Ябланица могат да ви накарат да се изпуснете в гащите, в случай че не сте убеден водач. Или в случай че сте привикнали да шофирате в лявото платно.
Actually, последното няма значение, защото платното however е единствено едно. И е доста тясно. На избрани места по пътя част от колата ви в действителност наподобява все едно виси от бездна. Ако eventually насреща се появи друга кола, разминаването е невероятно. А, в случай че колата е с монтанска регистрция, по-добре напряко да се хвърлите в пропастта.
Гложенският манастир е кацнал on the top на стръмен връх. Изглежда като място, на което да построиш вълшебен палат. Само, че в нашия случай е манастир. Легендата за него е, че е издигнат през 13в. от някакъв украински княз, само че почтено казано не звучи доста достоверна. What is important е, че тук е било едно от постоянните скривалищa на Васил Левски, а по негово време от манастира до селото е имало скришен тунел.
След Освобождението, тук е бил заточен Васил Друмев, който е extremally amazing person. Този човек е създателят на първата българска повест (това е нещо като разказ, но по-кратко), написал е първата авторска пиеса („ Иванко килъра на Асеня), бил е измежду най-важните революционни дейци по време на Освободителните битки.
Един от основателите на Българска академия на науките, първият ръководител на БЧК, два пъти prime minister на България, станал е митрополит на Търновската епархия и даже с едно свое слово е съумял по този начин да вбеси княз Фердинанд, че той да заповяда да го затoчат доживот. Well, Васил Друмев не е прекарал последните си дни в Гложенския манастир, само че въпреки всичко никой не е идеален.
Nowadays, в Гложенския манастир има същински монаси (един от тях really creepy guy ни засече, до момента в който се любувахме на гледката от тераста. Беше много страшно), един доста затлъстял котарак, красива, ексцентрична черква и работеща магерница с most delicious фасул супа, която в миналото можете да си въобразите, че е била създавана на този неверен свят.
Макар и на паркинга пред манастира да има няколко сергии с нахални търговци на whatever туристически bullshits, самата Света обител наподобява в действителност недостъпна. Още повече, че съгласно легендата каменният вход към двора на манастира е по този начин конструиран, че в случай че се издърпа избран камък целият тунел ще се срути и мястото няма по какъв начин да бъде conquered at all.
Затова, както ви споделих първоначално, никак не съм criminal mind, обаче в случай че съм някой търсен нарушител, компрометиран английски принц, или пластичния хирург на Мис България (или в случай че някой ден открия съседа, който си изхвърля боклука през балкона и му сторя всички неща, които съм му се заканвал), с други думи в случай че диря идеалното място, на което да се скрия от света – Гложенския манастир е the place.
Also, прави работа, в случай че си несретен софиянец, който желае да диша чист въздух най-малко за малко.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ