Родена е Хелън Келер, американска общественичка
Хелън Адамс Келър (на британски: Helen Adams Keller) (27 юни 1880 – 1 юни 1968) е американски създател, политически деятел, и преподавател. Тя е първият ням и кьорав човек, получил бакалавърска степен в изкуствата.
Историята, за това, по какъв начин нейната учителка, Ан Съливън, съумява да разбие изолираността на това малко момиченце, подбудена от неналичието на езиков контакт, и му оказва помощ да се развие, учейки го да комуникира, става световноизвестна, посредством многочислените драматизации в театъра, и филмовата продукция „ Чудодейката “ (на британски: The Miracle Worker).
Като един плодороден създател, Хелън Келър пътува доста, и бива подкрепена в напъните си против войната. Като член на социалистическата партия в Америка, и изтъкнат лобист, тя се бори за дела като правото на дамите да гласоподават, правата на служащите, социализма и други.
Хелън Адамс Келър е родена на 27 юни 1880 година, в градчето Тъскъмбия, щата Алабама, Съединени американски щати. Семейството ѝ живее в имението, Айви Грийн (Avy Green), което дядото на Хелън, е построил няколко десетилетия по-рано. Бащата на Хелън, Артър Келър, работи няколко години като редактор за Tuscumbia North Alabamian, локалния вестник, и служи като капитан в Конфедерацията. Бабата на Хелън по бащина линия, е втора братовчедка на Робърт E. Лий. Майката на Хелън, Кейт Адамс, е била щерка на Чарлс Адамс. Произхождащ от региона на Масачузетс, Чарлс Адамс също се е сражавал като боец от армията на Конфедерацията, по време на гражданската война в Америка, и бива повдигнат до сан бригаден-генерал.
Фамилията на Хелън по бащина линия, може да бъде проследена до Каспър Келър, гражданин на Швейцария. По стичане на събитията, един от швейцарските предшественици на Хелън, е бил първият учител на глухи в Цюрих. Хелън отразява тези условия в първата си автобиография, като стартира с израза: „ няма крал, който да няма родословие на плебей, както няма и плебей, без родословие на крал. “
Хелън Келър не е родена сляпа и глуха; развива се обикновено до 19-месечна възраст, когато се разболява от болест, разказана от лекарите ѝ като „ остро инфектиране на стомаха и мозъка “, което може да се свърже със скарлатина или менингит. Заболяването ѝ не трае дълго време, само че последствията от него са, че момичето остава глухо и сляпо. По това време, тя съумява да комуникира с Марта Уошингтън, шестгодишната щерка на фамилния готвач, която схваща знаците ѝ; на седем-годишна възраст, Хелън владее над 60 знака, благодарение на които съумява да комуникира със фамилията си и личния състав.
През 1886 година, майка ѝ, въодушевена от обява на Чарлз Дикенс, Американски мемоари, за сполучливото образование на друго дете в сходно положение, на име Лаура Бригман, изпраща дребната Хелън, съпроводена от татко ѝ, в търсенето на доктор Дж. Джулиян Чисълм, експерт по уши, нос, гърло, практикуващ в Балтимор, в резултат на което той ги свързва с Александър Бел, който по това време се занимава с глухи деца. Бел им предлага да се извърнат за помощ към института „ Перкинс “ за слепи, ситуиран в южен Бостън. Майкъл Анаганос, шефът на учебното заведение, се обръща към някогашната възпитаничка Ан Съливън, която също е обременена със зрението си, и е едвам 20-годишна, с молба да стане инструктор на Хелън. Това дава началото на една дълга връзка, траеща цели 49 години, преминаваща през гувернантство, последвано от другарство.
Хелън Келър написва и издава общо 12 книги и няколко изявления в медиите.
Едно от първите неща, които тя написа, когато е едвам 11-годишна, е „ Кралят Скреж “ (на британски: The Frost King), написана през 1891 година. Има изказвания, че историята е открадната от „ Скрежните феи “ (The Frost Fairies) от Маргарет Канби. Последвалото следствие разкрива, че Келър може да е страдала от криптомнезия (cryptomnesia), и разказът да ѝ е бил прочетен, само че да е не запомнила за това, до момента в който в паметта ѝ са останали детайлности от него.
На 22-годишна възраст, Келър разгласява автобиографията си, „ Историята на моя живот “ (1903), благодарение на Съливън и брачна половинка ѝ, Джон Мейси. Включва нейни изречения и историята на живота ѝ до нейната 21-годишна възраст, и е написана по времето, когато е била в лицей.
Келър написва „ Светът, в който пребивавам “ през 1908 година, като показва на читателите си, своите усеща от живота в този неин свят. „ Отвъд тъмнината “, е поредност от есета, отдадени на социализма, която бива оповестена през 1913 година.
Нейната духовна автобиография, „ Моята вяра “, е оповестена през 1927 година, и дава началото на „ Светлина в моята тъмнотия “. В общи линии тя пази учението на Емануел Сведенборг.
Историята, за това, по какъв начин нейната учителка, Ан Съливън, съумява да разбие изолираността на това малко момиченце, подбудена от неналичието на езиков контакт, и му оказва помощ да се развие, учейки го да комуникира, става световноизвестна, посредством многочислените драматизации в театъра, и филмовата продукция „ Чудодейката “ (на британски: The Miracle Worker).
Като един плодороден създател, Хелън Келър пътува доста, и бива подкрепена в напъните си против войната. Като член на социалистическата партия в Америка, и изтъкнат лобист, тя се бори за дела като правото на дамите да гласоподават, правата на служащите, социализма и други.
Хелън Адамс Келър е родена на 27 юни 1880 година, в градчето Тъскъмбия, щата Алабама, Съединени американски щати. Семейството ѝ живее в имението, Айви Грийн (Avy Green), което дядото на Хелън, е построил няколко десетилетия по-рано. Бащата на Хелън, Артър Келър, работи няколко години като редактор за Tuscumbia North Alabamian, локалния вестник, и служи като капитан в Конфедерацията. Бабата на Хелън по бащина линия, е втора братовчедка на Робърт E. Лий. Майката на Хелън, Кейт Адамс, е била щерка на Чарлс Адамс. Произхождащ от региона на Масачузетс, Чарлс Адамс също се е сражавал като боец от армията на Конфедерацията, по време на гражданската война в Америка, и бива повдигнат до сан бригаден-генерал.
Фамилията на Хелън по бащина линия, може да бъде проследена до Каспър Келър, гражданин на Швейцария. По стичане на събитията, един от швейцарските предшественици на Хелън, е бил първият учител на глухи в Цюрих. Хелън отразява тези условия в първата си автобиография, като стартира с израза: „ няма крал, който да няма родословие на плебей, както няма и плебей, без родословие на крал. “
Хелън Келър не е родена сляпа и глуха; развива се обикновено до 19-месечна възраст, когато се разболява от болест, разказана от лекарите ѝ като „ остро инфектиране на стомаха и мозъка “, което може да се свърже със скарлатина или менингит. Заболяването ѝ не трае дълго време, само че последствията от него са, че момичето остава глухо и сляпо. По това време, тя съумява да комуникира с Марта Уошингтън, шестгодишната щерка на фамилния готвач, която схваща знаците ѝ; на седем-годишна възраст, Хелън владее над 60 знака, благодарение на които съумява да комуникира със фамилията си и личния състав.
През 1886 година, майка ѝ, въодушевена от обява на Чарлз Дикенс, Американски мемоари, за сполучливото образование на друго дете в сходно положение, на име Лаура Бригман, изпраща дребната Хелън, съпроводена от татко ѝ, в търсенето на доктор Дж. Джулиян Чисълм, експерт по уши, нос, гърло, практикуващ в Балтимор, в резултат на което той ги свързва с Александър Бел, който по това време се занимава с глухи деца. Бел им предлага да се извърнат за помощ към института „ Перкинс “ за слепи, ситуиран в южен Бостън. Майкъл Анаганос, шефът на учебното заведение, се обръща към някогашната възпитаничка Ан Съливън, която също е обременена със зрението си, и е едвам 20-годишна, с молба да стане инструктор на Хелън. Това дава началото на една дълга връзка, траеща цели 49 години, преминаваща през гувернантство, последвано от другарство.
Хелън Келър написва и издава общо 12 книги и няколко изявления в медиите.
Едно от първите неща, които тя написа, когато е едвам 11-годишна, е „ Кралят Скреж “ (на британски: The Frost King), написана през 1891 година. Има изказвания, че историята е открадната от „ Скрежните феи “ (The Frost Fairies) от Маргарет Канби. Последвалото следствие разкрива, че Келър може да е страдала от криптомнезия (cryptomnesia), и разказът да ѝ е бил прочетен, само че да е не запомнила за това, до момента в който в паметта ѝ са останали детайлности от него.
На 22-годишна възраст, Келър разгласява автобиографията си, „ Историята на моя живот “ (1903), благодарение на Съливън и брачна половинка ѝ, Джон Мейси. Включва нейни изречения и историята на живота ѝ до нейната 21-годишна възраст, и е написана по времето, когато е била в лицей.
Келър написва „ Светът, в който пребивавам “ през 1908 година, като показва на читателите си, своите усеща от живота в този неин свят. „ Отвъд тъмнината “, е поредност от есета, отдадени на социализма, която бива оповестена през 1913 година.
Нейната духовна автобиография, „ Моята вяра “, е оповестена през 1927 година, и дава началото на „ Светлина в моята тъмнотия “. В общи линии тя пази учението на Емануел Сведенборг.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ