За Сафо
- Хайде да кажем нещо за Сафо. Ако нищо не пречи.
- Е, ще кажем. Ясно е, че не можем просто да я отминем, все едно, че е като всички други. За нея има като че ли повече митове, в сравнение с сигурни сведения. И въпреки всичко се знае повече, в сравнение с за Омир и Хезиод. Била е от Ерес, това е един град в западната половина на острова. В „ Суда “ написа, че била омъжена за някакъв паралия от Андрос и имала от него една щерка. За други събития от биографията й не знаем, с изключение на легендата, че се била хвърлила от Левкадската канара – тъй като била влюбена в някой си Фаон.
- И за какво тъкмо оттова? Ако човек желае да се самоубие, може да го направи на всички места, за какво да пътува до другия завършек на света… т.е., на техния си свят.
- Защото се е считало, че в случай че скочиш оттова, ще те обикнат. Или в случай че не, най-малко ще ти мине, няма да страдаш повече. Разказвало се е, че там седял Зевс, когато му било мъчително за Хера, и Афродита, когато тъгувала за Адонис – в действителност той бил починал към този момент, само че тя отишла там, тъй като скалата лекувала любовта. Овидий написа за тези неща в „ Метаморфози “, също и в "Писмо на Сафо до Фаон ". Но желаех да кажа, че от живота й се знаят напълно малко събития. Иначе е известно, че е имала приятелки, на които е посвещавала стихове, това се вижда и от фрагментите. Трябва да са били едно женско общество, посветило се на другарството и изкуствата, или нещо като учебно заведение за млади девойки, които желаят да придобият световна просвета.
- И по тази причина ли я назовават лесбийка? Извинявам се, само че в първичното значение на думата няма нищо неприятно.
- Наричат я, тъй като това, което е правила, е било прекомерно ново – във всеки случай ново за гръцкия свят. Не е известно в Атина да е имало такова нещо, нито другаде, въпреки че са известни имена и на други дами поетеси - има две тиванки да вземем за пример, от времето на Пиндар. Но Сафо е станала известна с това, че е първата, която е основала женско общество, и то за свободни изкуства, което е същото, като философското общество при мъжете. Затова постоянно вършат прилика сред нея и Сократ: каквото е бил Сократ за своите другари, това е била и тя за приятелките си. И не е необичайно, че и той е бил подозиран в хомосексуализъм, въпреки че Платон отхвърля това, а Аристофан не го загатва, въпреки че като комедиант безусловно би го споделил, в случай че беше истина. Работата е в това, че по този метод дамата се оказва равна на мъжа – щом може да написа лирика и да философства, което по това време се е считало за мъжко занятие. Освен това способността да събереш хора към себе си и да ги задържиш е необичайност, и приказва за държавнически гений, най-общо казано, а това постоянно тревожи близките, тъй като те усещат, че подобен човек придобива власт. Затова и против Питагор е имало опозиция, известно е, че неговото общество е било принудително разрушено. Може би има истина и в преданието за Орфей – че и той е бил погубен, може би не тъкмо от вакханки, само че че не е умрял от естествена гибел.
...
- Значи Сафо е интелектуалка.
- Разбира се. Пар екселанс. Трудността при нея е, че ние не знаем нищо несъмнено за обществото й, като изключим частично Алкей, само че не сме сигурни дали те са правили нещо взаимно, дали са разговаряли даже. Има едно стихче, което показва техен разговор, и това е всичко. Така че тя е някакси сама, няма други ярки лица към нея, които да са оставили нещо свое - както е примерно в Сократовия кръг, където се знае доста за събеседниците и приятелите на Сократ.
- А нейните стихове са доста хубави. Личи си, че е имала огромен гений. Аз, несъмнено, съм ги чела единствено в превод.
- Наистина, фрагментите, по които съдим, са доста смели, приказва се недвусмислено за любовното възприятие, постоянно се обръща към дами, има облици, отпращащи към плътските връзки. Това е поезия във върховен смисъл, монолог-изповед на интимни прекарвания. Може да се каже, че тя, дружно с Алкей, е дала образеца за цялата по-нататъшна лирическа лирика.
- Е, ще кажем. Ясно е, че не можем просто да я отминем, все едно, че е като всички други. За нея има като че ли повече митове, в сравнение с сигурни сведения. И въпреки всичко се знае повече, в сравнение с за Омир и Хезиод. Била е от Ерес, това е един град в западната половина на острова. В „ Суда “ написа, че била омъжена за някакъв паралия от Андрос и имала от него една щерка. За други събития от биографията й не знаем, с изключение на легендата, че се била хвърлила от Левкадската канара – тъй като била влюбена в някой си Фаон.
- И за какво тъкмо оттова? Ако човек желае да се самоубие, може да го направи на всички места, за какво да пътува до другия завършек на света… т.е., на техния си свят.
- Защото се е считало, че в случай че скочиш оттова, ще те обикнат. Или в случай че не, най-малко ще ти мине, няма да страдаш повече. Разказвало се е, че там седял Зевс, когато му било мъчително за Хера, и Афродита, когато тъгувала за Адонис – в действителност той бил починал към този момент, само че тя отишла там, тъй като скалата лекувала любовта. Овидий написа за тези неща в „ Метаморфози “, също и в "Писмо на Сафо до Фаон ". Но желаех да кажа, че от живота й се знаят напълно малко събития. Иначе е известно, че е имала приятелки, на които е посвещавала стихове, това се вижда и от фрагментите. Трябва да са били едно женско общество, посветило се на другарството и изкуствата, или нещо като учебно заведение за млади девойки, които желаят да придобият световна просвета.
- И по тази причина ли я назовават лесбийка? Извинявам се, само че в първичното значение на думата няма нищо неприятно.
- Наричат я, тъй като това, което е правила, е било прекомерно ново – във всеки случай ново за гръцкия свят. Не е известно в Атина да е имало такова нещо, нито другаде, въпреки че са известни имена и на други дами поетеси - има две тиванки да вземем за пример, от времето на Пиндар. Но Сафо е станала известна с това, че е първата, която е основала женско общество, и то за свободни изкуства, което е същото, като философското общество при мъжете. Затова постоянно вършат прилика сред нея и Сократ: каквото е бил Сократ за своите другари, това е била и тя за приятелките си. И не е необичайно, че и той е бил подозиран в хомосексуализъм, въпреки че Платон отхвърля това, а Аристофан не го загатва, въпреки че като комедиант безусловно би го споделил, в случай че беше истина. Работата е в това, че по този метод дамата се оказва равна на мъжа – щом може да написа лирика и да философства, което по това време се е считало за мъжко занятие. Освен това способността да събереш хора към себе си и да ги задържиш е необичайност, и приказва за държавнически гений, най-общо казано, а това постоянно тревожи близките, тъй като те усещат, че подобен човек придобива власт. Затова и против Питагор е имало опозиция, известно е, че неговото общество е било принудително разрушено. Може би има истина и в преданието за Орфей – че и той е бил погубен, може би не тъкмо от вакханки, само че че не е умрял от естествена гибел.
...
- Значи Сафо е интелектуалка.
- Разбира се. Пар екселанс. Трудността при нея е, че ние не знаем нищо несъмнено за обществото й, като изключим частично Алкей, само че не сме сигурни дали те са правили нещо взаимно, дали са разговаряли даже. Има едно стихче, което показва техен разговор, и това е всичко. Така че тя е някакси сама, няма други ярки лица към нея, които да са оставили нещо свое - както е примерно в Сократовия кръг, където се знае доста за събеседниците и приятелите на Сократ.
- А нейните стихове са доста хубави. Личи си, че е имала огромен гений. Аз, несъмнено, съм ги чела единствено в превод.
- Наистина, фрагментите, по които съдим, са доста смели, приказва се недвусмислено за любовното възприятие, постоянно се обръща към дами, има облици, отпращащи към плътските връзки. Това е поезия във върховен смисъл, монолог-изповед на интимни прекарвания. Може да се каже, че тя, дружно с Алкей, е дала образеца за цялата по-нататъшна лирическа лирика.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ