Яни и Радост спечелиха $20 000 с тази история
Хасковлийката Радостина Циркова и пловдивчанинът Янислав Илиев завоюваха международния конкурс на " Кока-Кола " „ Сладко предизвикателство ”.
Надпреварата започва през август предходната година, като провокира хора от целия свят да опишат документално и с видеа обичани и изпитани способи за естествено подслаждане на храни и питиета в своите култури, общности или фамилии. Целта на състезанието е да разшири търсенето на новаторски хрумвания за натурални подсладители като част от тактиката на компанията да предлага от ден на ден питиета с понижено или никакво наличие на захар.
Проектът, с който Радостина и Янислав завоюваха $20 000 от " Кока-Кола ", споделя вдъхновяваща история за малко познатия, но богат на естествена сладост рожков. Като братовчеди те имат доста общи мемоари. Една от техните занимателни фамилни истории е обвързвана с това забавно растение.
За пръв път двамата откриват сладкия усет на рожков на остров Кипър, където гостуват на свои родственици. Те вършат огромно изследване за рожков, в което натъртват на достоверни разкази от Кипър, потвърдени исторически обстоятелства и разнообразни приложения на сладкото растение. След това Янислав основава отлично видео, в което има и рецепта за подготвяне на курабийки, а Радостина влага сърце и душа в историята, която изпращат за състезанието. И печелят в конкуренция с 1309 души в 124 тима от целия свят. При това те са най-млади измежду спечелилите, останалите от които са от Австралия, Англия, Мексико, Индонезия и Боливия.
„ Всяко лято успявахме да сложим малко в раницата на път към България. Човек запаметява места, аромати, усети. Нали знаете по какъв начин, помирисвайки цвете, незабавно може да се придвижите на мястото, където сте усетили аромата за пръв път, и като че ли ви побиват приятни тръпки? За нас по този начин беше с рожков. Напомняше ни за дългите и безгрижни лета на Острова на Афродита. Ето тази история взехме решение да разкажем на целия свят ”, изяснява Радостина претекстовете да се включат в надпреварата.
„ Работя в София, само че през лятото се връщам в Пловдив за месец, с цел да оказвам помощ на родителите и фамилията си, които отглеждат лозови насаждения. Може би тази дребна детайлност - да познаваш от близко земеделието и напъните, които човек би трябвало да поставя в тази сфера, ми даде спомагателна упоритост при подготвянето на нашия план за намиране на натурален сурогат на захарта ”, добавя Янислав.
Братовчедите са млади, образовани и надарени. Радостина е на 26 години, бакалавър по Международни връзки от СУ " Свети Климент Охридски ". Магистър по Европейски въпроси от най-стария университет в Европа - Университетът в Болоня, Италия. Говори британски и италиански. В момента работи в отдела по търговски маркетинг на огромна интернационална компания в София. Родена е в семейство на артист и певица, само че мечтае да развива писателските си умения и един ден да работи в Европейския парламент .
Янислав е на 27 години. Завършва Националната комерсиална гимназия в Пловдив, след което придобива бакалавърска степен по Маркетинг в ПУ “Паисий Хилендарски ” и магистърска по специалността Международни стопански връзки със специализация Управление на интернационалните планове в УНСС. В момента работи в маркетинг организация в столицата като Експерт по цифров маркетинг и обществени мрежи. В свободното си време гледа футбол, просветителни излъчвания, слуша българска музика или пътува. За последните 5 години е посетил 25 страни.
Братовчедите: Пренесохме меденки от Острова на Афродита до Венеция
В един септемврийски следобяд Янислав ми се обади - бе се натъкнал на забавен конкурс на компанията " Кока-Кола ", в който колосът на пазара търсеше новаторски хрумвания за естествен и потребен сурогат на тръстиковата захар. Като на смешка подметнах да заложим на „ рожков “ - растение, което познаваме от дълго време.
Наши родственици от години живеят на остров Кипър и в един парещ следобяд предприехме пътешестване до турската му част. Островът е разграничен на гръцка и турска част от спора през 70-те насам. Насред жегата ни водиха да забележим някои от изоставените от гърците земи. И там, някъде из пустошта, за първи път видяхме дръвчето рожков. Оказа се, че това е типично за острова растение и в действителност е доста вкусно. Ако е узряло задоволително добре, в самата шушулка има течност, която прилича мед и е толкоз апетитна, че няма по какъв начин да не запомните усета на това екзотично растение. Набрахме си съвсем цяла торба, която свърши много бързо - като типични туристи, умиращи за сладко в жегата, приключихме с рожков за негативно време.
Всяко лято успявахме да сложим малко в раницата на път към България. Впоследствие се оказа, че рожков добива известност и на родна земя - изключително в биомагазините. Така последователно започнахме да си купуваме сироп и брашно - несъмнено, възприятието от преди малко набраното не може да се съпостави с това да си го купиш от магазина, само че отново беше нещо. Човек запаметява места, аромати, усети. Нали знаете по какъв начин, помирисвайки цвете, незабавно може да се придвижите на мястото, където сте го усетили за пръв път, и като че ли ви побиват приятни тръпки? За нас по този начин беше с рожков. Напомняше ни за дългите и безгрижни лета на Острова на Афродита.
Ето тази история взехме решение да разкажем на целия свят. Потънахме още по-дълбоко в дебрите на рожков и започнахме да съчетаваме нашето прекарване с достоверни разкази на локалните кипърци. Втората стъпка бе да създадем видео. И тук взехме решение да се впуснем в пътешестване, което да трансформира нашата „ сладка история “ в един дребен шедьовър. Трябваше да изберем дестинация, чиято артистичност да дава отговор на това, което искахме да пресъздадем в плана си. Нямахме никакво подозрение за страната - Италия, нито за града - Венеция. Ренесансовият дух на сантименталния град щеше да заплени всеки, който изгледа нашето видео. Заредени с сила, предприехме двудневна екскурзия до Венеция, носейки меденки с рожков в раниците. Заснемането на видеото бе същинско премеждие - първоначално, и двамата следваше да сме в кадър, до момента в който захапваме от сладките си с рожков. Представете си по какъв начин на всеки дубъл трябваше да опитваме от непокътната сладка - повторенията бяха доста, популярност богу, и сладките в торбата. Насред препълнения площад „ Сан Марко “ учудени туристи следиха по какъв начин ядем сладка след сладка, мъчейки се да удължим селфи стика, тъй че да създадем качествено видео. Докато нагласях камерата, Янислав бе атакуван от венецианските гълъби, които дебнеха да изядат вкусните ни сладки.
Привечер се насладихме на едно италианско аперитиво и се наградихме за добре свършената работа. Предчувствахме, че се задава нещо положително. Янислав сътвори чудесното видео, а аз вложих душа и сърце в текста. Получихме фотоси на растението от Кипър, откакто чичо ни се катери със стълба на дървото, с цел да го фотографира. След дълга работа натиснахме бутона „ изпрати “ във формата за присъединяване на " Кока-Кола ". В една хладна, зимна вечер получих позвъняване от Янислав. По подигравка на ориста новината, че сме селектирани, ме завари в Кипър. Бяхме съумели! По случай успеха си изпекохме цяла дузина сладки.
Надпреварата започва през август предходната година, като провокира хора от целия свят да опишат документално и с видеа обичани и изпитани способи за естествено подслаждане на храни и питиета в своите култури, общности или фамилии. Целта на състезанието е да разшири търсенето на новаторски хрумвания за натурални подсладители като част от тактиката на компанията да предлага от ден на ден питиета с понижено или никакво наличие на захар.
Проектът, с който Радостина и Янислав завоюваха $20 000 от " Кока-Кола ", споделя вдъхновяваща история за малко познатия, но богат на естествена сладост рожков. Като братовчеди те имат доста общи мемоари. Една от техните занимателни фамилни истории е обвързвана с това забавно растение.
За пръв път двамата откриват сладкия усет на рожков на остров Кипър, където гостуват на свои родственици. Те вършат огромно изследване за рожков, в което натъртват на достоверни разкази от Кипър, потвърдени исторически обстоятелства и разнообразни приложения на сладкото растение. След това Янислав основава отлично видео, в което има и рецепта за подготвяне на курабийки, а Радостина влага сърце и душа в историята, която изпращат за състезанието. И печелят в конкуренция с 1309 души в 124 тима от целия свят. При това те са най-млади измежду спечелилите, останалите от които са от Австралия, Англия, Мексико, Индонезия и Боливия.
„ Всяко лято успявахме да сложим малко в раницата на път към България. Човек запаметява места, аромати, усети. Нали знаете по какъв начин, помирисвайки цвете, незабавно може да се придвижите на мястото, където сте усетили аромата за пръв път, и като че ли ви побиват приятни тръпки? За нас по този начин беше с рожков. Напомняше ни за дългите и безгрижни лета на Острова на Афродита. Ето тази история взехме решение да разкажем на целия свят ”, изяснява Радостина претекстовете да се включат в надпреварата.
„ Работя в София, само че през лятото се връщам в Пловдив за месец, с цел да оказвам помощ на родителите и фамилията си, които отглеждат лозови насаждения. Може би тази дребна детайлност - да познаваш от близко земеделието и напъните, които човек би трябвало да поставя в тази сфера, ми даде спомагателна упоритост при подготвянето на нашия план за намиране на натурален сурогат на захарта ”, добавя Янислав.
Братовчедите са млади, образовани и надарени. Радостина е на 26 години, бакалавър по Международни връзки от СУ " Свети Климент Охридски ". Магистър по Европейски въпроси от най-стария университет в Европа - Университетът в Болоня, Италия. Говори британски и италиански. В момента работи в отдела по търговски маркетинг на огромна интернационална компания в София. Родена е в семейство на артист и певица, само че мечтае да развива писателските си умения и един ден да работи в Европейския парламент .
Янислав е на 27 години. Завършва Националната комерсиална гимназия в Пловдив, след което придобива бакалавърска степен по Маркетинг в ПУ “Паисий Хилендарски ” и магистърска по специалността Международни стопански връзки със специализация Управление на интернационалните планове в УНСС. В момента работи в маркетинг организация в столицата като Експерт по цифров маркетинг и обществени мрежи. В свободното си време гледа футбол, просветителни излъчвания, слуша българска музика или пътува. За последните 5 години е посетил 25 страни.
Братовчедите: Пренесохме меденки от Острова на Афродита до Венеция
В един септемврийски следобяд Янислав ми се обади - бе се натъкнал на забавен конкурс на компанията " Кока-Кола ", в който колосът на пазара търсеше новаторски хрумвания за естествен и потребен сурогат на тръстиковата захар. Като на смешка подметнах да заложим на „ рожков “ - растение, което познаваме от дълго време.
Наши родственици от години живеят на остров Кипър и в един парещ следобяд предприехме пътешестване до турската му част. Островът е разграничен на гръцка и турска част от спора през 70-те насам. Насред жегата ни водиха да забележим някои от изоставените от гърците земи. И там, някъде из пустошта, за първи път видяхме дръвчето рожков. Оказа се, че това е типично за острова растение и в действителност е доста вкусно. Ако е узряло задоволително добре, в самата шушулка има течност, която прилича мед и е толкоз апетитна, че няма по какъв начин да не запомните усета на това екзотично растение. Набрахме си съвсем цяла торба, която свърши много бързо - като типични туристи, умиращи за сладко в жегата, приключихме с рожков за негативно време.
Всяко лято успявахме да сложим малко в раницата на път към България. Впоследствие се оказа, че рожков добива известност и на родна земя - изключително в биомагазините. Така последователно започнахме да си купуваме сироп и брашно - несъмнено, възприятието от преди малко набраното не може да се съпостави с това да си го купиш от магазина, само че отново беше нещо. Човек запаметява места, аромати, усети. Нали знаете по какъв начин, помирисвайки цвете, незабавно може да се придвижите на мястото, където сте го усетили за пръв път, и като че ли ви побиват приятни тръпки? За нас по този начин беше с рожков. Напомняше ни за дългите и безгрижни лета на Острова на Афродита.
Ето тази история взехме решение да разкажем на целия свят. Потънахме още по-дълбоко в дебрите на рожков и започнахме да съчетаваме нашето прекарване с достоверни разкази на локалните кипърци. Втората стъпка бе да създадем видео. И тук взехме решение да се впуснем в пътешестване, което да трансформира нашата „ сладка история “ в един дребен шедьовър. Трябваше да изберем дестинация, чиято артистичност да дава отговор на това, което искахме да пресъздадем в плана си. Нямахме никакво подозрение за страната - Италия, нито за града - Венеция. Ренесансовият дух на сантименталния град щеше да заплени всеки, който изгледа нашето видео. Заредени с сила, предприехме двудневна екскурзия до Венеция, носейки меденки с рожков в раниците. Заснемането на видеото бе същинско премеждие - първоначално, и двамата следваше да сме в кадър, до момента в който захапваме от сладките си с рожков. Представете си по какъв начин на всеки дубъл трябваше да опитваме от непокътната сладка - повторенията бяха доста, популярност богу, и сладките в торбата. Насред препълнения площад „ Сан Марко “ учудени туристи следиха по какъв начин ядем сладка след сладка, мъчейки се да удължим селфи стика, тъй че да създадем качествено видео. Докато нагласях камерата, Янислав бе атакуван от венецианските гълъби, които дебнеха да изядат вкусните ни сладки.
Привечер се насладихме на едно италианско аперитиво и се наградихме за добре свършената работа. Предчувствахме, че се задава нещо положително. Янислав сътвори чудесното видео, а аз вложих душа и сърце в текста. Получихме фотоси на растението от Кипър, откакто чичо ни се катери със стълба на дървото, с цел да го фотографира. След дълга работа натиснахме бутона „ изпрати “ във формата за присъединяване на " Кока-Кола ". В една хладна, зимна вечер получих позвъняване от Янислав. По подигравка на ориста новината, че сме селектирани, ме завари в Кипър. Бяхме съумели! По случай успеха си изпекохме цяла дузина сладки.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ