Олимпийската дисциплина избиване на журналисти
Хашоги го нарязали и го изнесли, нали по този начин? Или не е по този начин?
Че знае ли, Бога ми, индивидът - кого са нарязали и кого не са нарязали в наше време! Нищичко, Господи помилуй, не знаем ний, нищичко не ни е ясно, каквото ни кажат – на това веруваме и на това подаваме ухо и това ни е в тиквите!
Защото дали са нарязали Хашоги в Истанбул или не са го нарязали и дали са го изнесли или са го оставили там – на дъската за рязане на журнилисти – това ний можем да научим единствено от други публицисти и от техните материали в пресата и по този начин да се каже – в печата.
М-да.
Свобода на словото. Ще научим някои неща, в случай че има в близост ненарязани и неизнесени публицисти от посолствата в Истанбул и непребити на крайбрежните алеи в Русе.
Хашоги бил несклоняем съперник на принц Мохамад бин Салман. Имал персонални спорове с него.
Това го научаваме от някой още неубит публицист.
Когато пишеш за списание, вестник, уебсайт, когато работиш за телевизия, радио или каквато и да било друга медия...когато искаш да си самостоятелен пишещ и говорещ човек, който отразява, разяснява, разказва, проучва, разплита или заплита случаи от международната или локалната оправия – ти си елементарен човек!
О, да.
Лесен, тъй като обичаш да ядеш, да спиш и да си жив.
Ще речете – като всеки различен! Да, само че всеки различен отива на работа, работи на струга, с лопатата или със своята електронно-изчислителна машина и получава най-после надницата си или месечното си заплащане. И яде и пие на воля, радва се на плодовете на своя труд, тъй като те са потребни за него, само че дважди по-полезни за тоя, който му е дал работата!
А този, що написа или приказва по тв приемника наследник, той има за плодове на своя труд едни постоянно много горчиви дренки и глогинки...И те не се харесват на всички и от време на време провокират на лицата на ядящите прекомерно кисели физиономии.
Пишещият и говорещият, публицист и публицист, коментатор и хитрец – постоянно създава неща, които нервират душевните стомаси и то най-много на тия, които имат доста и желаят още повече.
Но този, рекох към този момент, е елементарен човек и ние единствено ще се посмеем и ще го оставим да се пече на слънце окачен на някой плет!
Защото говорещият и пишещ човек, тоя, който желае да е достоверен и да споделя горчиви истини – той е:
1. Хранещо се живо създание 2. Притежава неповторимата дарба да умира елементарно при избрани условия. 3. Наивно, само че мощно се стреми да резервира живота си.
И какво се прави в такива случаи?
Имаме, да речем, известно количество такива – пишещи, говорещи, искащи да споделят горчиви истини, да провокират кисели физиономии на лицата на саудитски принцове или на други ояли се видове. Те основават проблеми. Не оялите се видове, а пишещите и говорещите.
И ние първо вършим по този начин – нападаме ги по първа точка.
Как? Ами елементарно – вършим по този начин, че да стане ясно на тия – пишещите и говорещите горчиви истини – че няма да има какво да ядат, в случай че не пишат и приказват по този начин, както би трябвало.
Не плащаш с месеци на един пишещ и говорещ истини, унижаваш го, правиш всичко допустимо той да не взема стотинка със своето писане и говорене. Даваш му, още повече, да се разбере, че неговото писане и говорене е цялостно лайно и няма никакво значение!
И той скоро ще се отучи от това писане и говорене на горчиви истини – и ще стартира да написа и приказва благи и двойно-маслени неистини. Или изобщо ще спре да написа, а камо ли – да приказва. Ще се захване да дои овце в някое риалити или да написа планове, та да дои европейските там както им викат (да речем – институции).
Но има и гадове, споделям ви!
Не стопират да пишат и да приказват горчиви истини като им земеш храницата и ги оставиш на вода и безоблачен лъч от небесата!
Продължават, тъй като са жилави аскети, постници и йогини, кръвожадни вегани и безхлебници!
Пишат и приказват, а ти не им давай пари колкото си щеш – те единствено се смеят и не престават да пишат и приказват горчиви истини – а последните 10 лв. са видели в джеба си преди половин година.
Жилава и проклета гадина, споделям ви – ти ги мориш от апетит и унижения, а те не престават да си вършат своето: споделят и пишат от тия, очеизваждащите и горчивите нещица!
(защото, запомнете, като не се заплаща на един публицист – то е най-много унизително; когато тропа по вратата и чака да вземе - пък не взима – това се прави не да се умори от апетит, а най-много да му се покаже какъв брой незабележим и нищожен е; и по какъв начин като нищо може да бъде изтощен от апетит!).
И по този начин – като ни се види по този начин нанагорно с някой подобен жилест гадина – който написа ли написа и приказва ли приказва макар глада и униженията – тогава се подхващат ограничения по втора точка!
Пишещият и говорещ горчиви истини е живо създание и има наивното и почтено желание да остане такова – живо.
Тогава ти взимаш един кой да е различен пишещ и говорещ...или дори може и да е всевъзможен – само че значимото е името му да се свързва с писане и говорене на неуместни неща...и го убиваш някъде или дори не някъде ами на съответно място – я на крайбрежна алея, я в посолство в Истанбул.
Хм, между другото, Истанбул се споделя по този начин, тъй като по този начин викали на гръцки бранителите на града към 1453, когато отстъпвали, с цел да се скрият зад стените от турските пълчища: Ис тин полин! (Към града!)
И като пречукаш и разчлениш някой пишещ и говорещ горчиви истини – незабавно след туй правиш всичко допустимо, та всички, които пишат и приказват горчиви истини да схванат това.
А и всички хора да схванат това.
А хората са сметкаджии. И пишещите и говорещите също. И незабавно си вършат сметката. И тя е следната: Пишеш и приказваш горчиви истини+разгневяваш някой принц или който и да било различен огромен мръсник=намират те нарязан на части в чували или обезобразен на някоя крайбрежна улица.
И ти започваш, както си пишеш и приказваш, и предъвкваш кора кашкавал от предходната седмица, да си мислиш какъв брой тъжно ще наподобяват повехналите цветенца на дребния ти гроб, заран...
...И някак ти става едно такова – тъжно и космично... И със размах се отказваш от цялото това писане и говорене на тъжни и горчиви истини – тъй като ти е омръзнало все ти да си погубен и преебан и гладен и застрашен и прецакан...
Въобще: Защо все аз, за какво все аз!? – казваш си.
И отиваш да садиш лук в някое риалити или да газиш лук в някоя държавна институция.
И след това с носталгия си спомняш за героичните времена, когато си писал и приказвал горчиви истини и си рискувал пълнотата на стомаха си и целостта на кожата си. И си казваш: Ах, ах, какъв простак бях!
Та по този начин с пишещите и говорещите.
А дали са нарязали горкия Хашоги...това ще разберем от тия, които пишат и приказват горчиви истини...
...или от тия, които желаят да ги наплашат. До гибел.
Че знае ли, Бога ми, индивидът - кого са нарязали и кого не са нарязали в наше време! Нищичко, Господи помилуй, не знаем ний, нищичко не ни е ясно, каквото ни кажат – на това веруваме и на това подаваме ухо и това ни е в тиквите!
Защото дали са нарязали Хашоги в Истанбул или не са го нарязали и дали са го изнесли или са го оставили там – на дъската за рязане на журнилисти – това ний можем да научим единствено от други публицисти и от техните материали в пресата и по този начин да се каже – в печата.
М-да.
Свобода на словото. Ще научим някои неща, в случай че има в близост ненарязани и неизнесени публицисти от посолствата в Истанбул и непребити на крайбрежните алеи в Русе.
Хашоги бил несклоняем съперник на принц Мохамад бин Салман. Имал персонални спорове с него.
Това го научаваме от някой още неубит публицист.
Когато пишеш за списание, вестник, уебсайт, когато работиш за телевизия, радио или каквато и да било друга медия...когато искаш да си самостоятелен пишещ и говорещ човек, който отразява, разяснява, разказва, проучва, разплита или заплита случаи от международната или локалната оправия – ти си елементарен човек!
О, да.
Лесен, тъй като обичаш да ядеш, да спиш и да си жив.
Ще речете – като всеки различен! Да, само че всеки различен отива на работа, работи на струга, с лопатата или със своята електронно-изчислителна машина и получава най-после надницата си или месечното си заплащане. И яде и пие на воля, радва се на плодовете на своя труд, тъй като те са потребни за него, само че дважди по-полезни за тоя, който му е дал работата!
А този, що написа или приказва по тв приемника наследник, той има за плодове на своя труд едни постоянно много горчиви дренки и глогинки...И те не се харесват на всички и от време на време провокират на лицата на ядящите прекомерно кисели физиономии.
Пишещият и говорещият, публицист и публицист, коментатор и хитрец – постоянно създава неща, които нервират душевните стомаси и то най-много на тия, които имат доста и желаят още повече.
Но този, рекох към този момент, е елементарен човек и ние единствено ще се посмеем и ще го оставим да се пече на слънце окачен на някой плет!
Защото говорещият и пишещ човек, тоя, който желае да е достоверен и да споделя горчиви истини – той е:
1. Хранещо се живо създание 2. Притежава неповторимата дарба да умира елементарно при избрани условия. 3. Наивно, само че мощно се стреми да резервира живота си.
И какво се прави в такива случаи?
Имаме, да речем, известно количество такива – пишещи, говорещи, искащи да споделят горчиви истини, да провокират кисели физиономии на лицата на саудитски принцове или на други ояли се видове. Те основават проблеми. Не оялите се видове, а пишещите и говорещите.
И ние първо вършим по този начин – нападаме ги по първа точка.
Как? Ами елементарно – вършим по този начин, че да стане ясно на тия – пишещите и говорещите горчиви истини – че няма да има какво да ядат, в случай че не пишат и приказват по този начин, както би трябвало.
Не плащаш с месеци на един пишещ и говорещ истини, унижаваш го, правиш всичко допустимо той да не взема стотинка със своето писане и говорене. Даваш му, още повече, да се разбере, че неговото писане и говорене е цялостно лайно и няма никакво значение!
И той скоро ще се отучи от това писане и говорене на горчиви истини – и ще стартира да написа и приказва благи и двойно-маслени неистини. Или изобщо ще спре да написа, а камо ли – да приказва. Ще се захване да дои овце в някое риалити или да написа планове, та да дои европейските там както им викат (да речем – институции).
Но има и гадове, споделям ви!
Не стопират да пишат и да приказват горчиви истини като им земеш храницата и ги оставиш на вода и безоблачен лъч от небесата!
Продължават, тъй като са жилави аскети, постници и йогини, кръвожадни вегани и безхлебници!
Пишат и приказват, а ти не им давай пари колкото си щеш – те единствено се смеят и не престават да пишат и приказват горчиви истини – а последните 10 лв. са видели в джеба си преди половин година.
Жилава и проклета гадина, споделям ви – ти ги мориш от апетит и унижения, а те не престават да си вършат своето: споделят и пишат от тия, очеизваждащите и горчивите нещица!
(защото, запомнете, като не се заплаща на един публицист – то е най-много унизително; когато тропа по вратата и чака да вземе - пък не взима – това се прави не да се умори от апетит, а най-много да му се покаже какъв брой незабележим и нищожен е; и по какъв начин като нищо може да бъде изтощен от апетит!).
И по този начин – като ни се види по този начин нанагорно с някой подобен жилест гадина – който написа ли написа и приказва ли приказва макар глада и униженията – тогава се подхващат ограничения по втора точка!
Пишещият и говорещ горчиви истини е живо създание и има наивното и почтено желание да остане такова – живо.
Тогава ти взимаш един кой да е различен пишещ и говорещ...или дори може и да е всевъзможен – само че значимото е името му да се свързва с писане и говорене на неуместни неща...и го убиваш някъде или дори не някъде ами на съответно място – я на крайбрежна алея, я в посолство в Истанбул.
Хм, между другото, Истанбул се споделя по този начин, тъй като по този начин викали на гръцки бранителите на града към 1453, когато отстъпвали, с цел да се скрият зад стените от турските пълчища: Ис тин полин! (Към града!)
И като пречукаш и разчлениш някой пишещ и говорещ горчиви истини – незабавно след туй правиш всичко допустимо, та всички, които пишат и приказват горчиви истини да схванат това.
А и всички хора да схванат това.
А хората са сметкаджии. И пишещите и говорещите също. И незабавно си вършат сметката. И тя е следната: Пишеш и приказваш горчиви истини+разгневяваш някой принц или който и да било различен огромен мръсник=намират те нарязан на части в чували или обезобразен на някоя крайбрежна улица.
И ти започваш, както си пишеш и приказваш, и предъвкваш кора кашкавал от предходната седмица, да си мислиш какъв брой тъжно ще наподобяват повехналите цветенца на дребния ти гроб, заран...
...И някак ти става едно такова – тъжно и космично... И със размах се отказваш от цялото това писане и говорене на тъжни и горчиви истини – тъй като ти е омръзнало все ти да си погубен и преебан и гладен и застрашен и прецакан...
Въобще: Защо все аз, за какво все аз!? – казваш си.
И отиваш да садиш лук в някое риалити или да газиш лук в някоя държавна институция.
И след това с носталгия си спомняш за героичните времена, когато си писал и приказвал горчиви истини и си рискувал пълнотата на стомаха си и целостта на кожата си. И си казваш: Ах, ах, какъв простак бях!
Та по този начин с пишещите и говорещите.
А дали са нарязали горкия Хашоги...това ще разберем от тия, които пишат и приказват горчиви истини...
...или от тия, които желаят да ги наплашат. До гибел.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ