2022 – годината на изпълнените европейски цели за Хърватия
Хърватия изпраща 2022 като страна, която сполучливо е завършила два дълго и настойчиво подготвяни европейски плана, създаващи условия за по-голяма икономическа сигурност и напредък. От първи януари страната ще бъде 20-ият член на еврозоната и 27-ият член на Шенгенското пространство, като за първи път страна членка на Европейски Съюз в един и същи ден става част от европейския валутен съюз и от пространството за пътувания без граничен надзор в Европа.
Хърватският министър председател Андрей Пленкович дефинира 2022 като година на изпълнените обещания, имайки поради най-много приемането на страната в двете европейски общности, с което се укрепва евроинтеграцията й.
На финалната права за еврозоната
Хърватия, която е член на Европейски Съюз от 2013 година, одобри проект за въвеждане на еврото през 2017 година Заедно с България тя влезе в така наречен чакалня на еврозоната - Европейския валутен механизъм (ERM II) през 2020 и прекара там минималните две години, напомня Българска телеграфна агенция.
През юли тази година министрите на финансите на Европейския съюз дадоха дефинитивно зелена светлина за приемането на Хърватия в еврозоната от първи януари. Тогава бе избран обменният курс, при който куната ще бъде сменена от еврото - 7,53450 хърватски куни за евро. На Загреб му останаха разполагаем няколко месеца, с цел да да приготви практическите аспекти за промяната на валутата.
Част от подготовката за валутния преход бе и изборът на дизайн на хърватските евро монети. Конкурсът бе белязан със скандал, защото създателят на спечелилия дизайн на евромонетата от 1 евро бе употребявал непозната фотография на животното златка (куна на хърватски, както се назовава и националната валута) и се наложи да бъдат класирани нови оферти за евромонетата от едно евро.
За разлика от евробанкнотите, които са идентични във всички страни от еврозоната, монетите евро и евроцентовете имат присъщ дизайн, представящ националните знаци на страната.
За Хърватия един от тези знаци е шаховницата (шахматната дъска), която ще участва като декор на всички монети. На монетата от две евро ще бъде изобразена географската карта на Хърватия.
На монетите от 50, 20 и 10 цента ще бъде ликът на Никола Тесла. ХР с глаголица пък ще бъде изписано на монетата от 5,2 и 1 цент, поради хърватската глаголическа традиция. От юли Хърватия към този момент сече свои евромонети.
Управителят на централната банка Борис Вуйчич заяви през февруари, че интервенцията по замяната на националната валута с евро ще коства над 900 милиона куни (119 милиона евро).
Цените на стоките и услугите в Хърватия се показват наложително в евро и куни от септември за да бъдат предпазени потребителите. Плащанията се вършат към момента единствено в куни и по този начин до първи януари, когато за интервал от две седмици като разплащателно средство ще могат да се употребяват и еврото, и куната. От 15 януари в Хърватия единственото законно платежно средство става еврото. Цялата подготовка по валутния преход е съпроводен от огромна разяснителна акция.
За да одобри еврото, Хърватия трябваше да извърши критерии за непоклатимост на цените и валутния курс, постоянни държавни финанси и умерени дълготрайни лихвени проценти.
Това достижение е резултат от големите старания на Хърватия и нейните жители да изпълнят всички нужни стопански и правни условия, разяснява в Туитър ръководителката на Европейската централна банка Кристин Лагард.
Преминаването от куна към евро се чака да донесе изгоди на Хърватия, защото над половината от външната търговия на страната се прави в евро, както и две трети от задграничните директни вложения и към 70 % от туристическите разплащания. Освен това прекосяването към единната европейска валута наподобява един натурален развой за страната, тъй като към половината от хърватските банкови депозити и заеми са деноминирани в евро.
На прага на Шенген
През отиващата си година Хърватия съумя да преодолее и последното затруднение по пътя си към цялостна евроинтеграция – при започване на декември Загреб получи зелена светлина от Съвета по правораздаване и вътрешни работи за участието на страната в Шенгенската зона – европейското пространство без гранични инспекции, в което влизат 22 страни от Европейски Съюз плюс Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария. На същото съвещание на Съвета обаче Австрия се опълчи на приемането на Румъния и България, която не получи поддръжка и от Нидерландия, поради терзания свързани с проведената престъпност, противозаконната миграция и сигурността. Миналия месец Европейската комисия съобщи, че и трите страни кандидатки за Шенген към този момент дават отговор на нужните критерии за присъединение, като Европейският парламент също даде поддръжката си.
След оповестяването на новината за Шенген министър председателят Пленкович заключи, че не му е известно да има друга страна, която да е влезнала в двете обединявания в един и същи ден. Хърватският министър на вътрешните работи Давор Божинович пък акцентира, че присъединението на Хърватия към Шенгенското пространство е резултат от огромните старания на всички равнища и още едно доказателство за традицията на Хърватия да се оправя, когато е най-трудно.
Осем правозащитни организации обаче, измежду които и " Хюман райтс уоч " и " Амнести интернешънъл " подлагаха на критика приемането на Хърватия в Шенген, като упрекнаха страната, че постоянно отхвърля на бежанци, на претенденти за леговище и на мигранти достъп до територията си, както и право на леговище, и че прави групови експулсирания, включително и изтласкване на мигранти със мощ.
От първия ден на Новата година Хърватия отстранява общо 73 гранични пункта със съседките си Словения и Унгария, които също са членки на Шенген, и 12 гранични пункта на морската граница. Проверките по вътрешните въздушни граници ще отпаднат от 26 март 2023 поради някои механически елементи. Загреб също по този начин ще стартира да издава шенгенски визи и ще може да употребява пълноценно Шенгенската осведомителна система.
Присъединяването към Шенген значи за Хърватия по-бърз и на ниска цена поток на артикули и услуги, усилване на конкурентоспособността на хърватската стопанска система и повишение на приходите от туризъм, който е водещ бранш за страната, а също в допълнение поощряване за задграничните вложители.
По мотив историческия за Хърватия първи януари 2023 година, в който страната става пълновръстен член на еврозоната и на Шенгенското пространство, на посещаване ще дойде председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Заедно с Пленкович тя ще посети хърватско-словенския граничен пункт Брегана, където ще се срещнат с новата словенска президентка Наташа Пирц Мусар.
Хърватският министър председател Андрей Пленкович дефинира 2022 като година на изпълнените обещания, имайки поради най-много приемането на страната в двете европейски общности, с което се укрепва евроинтеграцията й.
На финалната права за еврозоната
Хърватия, която е член на Европейски Съюз от 2013 година, одобри проект за въвеждане на еврото през 2017 година Заедно с България тя влезе в така наречен чакалня на еврозоната - Европейския валутен механизъм (ERM II) през 2020 и прекара там минималните две години, напомня Българска телеграфна агенция.
През юли тази година министрите на финансите на Европейския съюз дадоха дефинитивно зелена светлина за приемането на Хърватия в еврозоната от първи януари. Тогава бе избран обменният курс, при който куната ще бъде сменена от еврото - 7,53450 хърватски куни за евро. На Загреб му останаха разполагаем няколко месеца, с цел да да приготви практическите аспекти за промяната на валутата.
Част от подготовката за валутния преход бе и изборът на дизайн на хърватските евро монети. Конкурсът бе белязан със скандал, защото създателят на спечелилия дизайн на евромонетата от 1 евро бе употребявал непозната фотография на животното златка (куна на хърватски, както се назовава и националната валута) и се наложи да бъдат класирани нови оферти за евромонетата от едно евро.
За разлика от евробанкнотите, които са идентични във всички страни от еврозоната, монетите евро и евроцентовете имат присъщ дизайн, представящ националните знаци на страната.
За Хърватия един от тези знаци е шаховницата (шахматната дъска), която ще участва като декор на всички монети. На монетата от две евро ще бъде изобразена географската карта на Хърватия.
На монетите от 50, 20 и 10 цента ще бъде ликът на Никола Тесла. ХР с глаголица пък ще бъде изписано на монетата от 5,2 и 1 цент, поради хърватската глаголическа традиция. От юли Хърватия към този момент сече свои евромонети.
Управителят на централната банка Борис Вуйчич заяви през февруари, че интервенцията по замяната на националната валута с евро ще коства над 900 милиона куни (119 милиона евро).
Цените на стоките и услугите в Хърватия се показват наложително в евро и куни от септември за да бъдат предпазени потребителите. Плащанията се вършат към момента единствено в куни и по този начин до първи януари, когато за интервал от две седмици като разплащателно средство ще могат да се употребяват и еврото, и куната. От 15 януари в Хърватия единственото законно платежно средство става еврото. Цялата подготовка по валутния преход е съпроводен от огромна разяснителна акция.
За да одобри еврото, Хърватия трябваше да извърши критерии за непоклатимост на цените и валутния курс, постоянни държавни финанси и умерени дълготрайни лихвени проценти.
Това достижение е резултат от големите старания на Хърватия и нейните жители да изпълнят всички нужни стопански и правни условия, разяснява в Туитър ръководителката на Европейската централна банка Кристин Лагард.
Преминаването от куна към евро се чака да донесе изгоди на Хърватия, защото над половината от външната търговия на страната се прави в евро, както и две трети от задграничните директни вложения и към 70 % от туристическите разплащания. Освен това прекосяването към единната европейска валута наподобява един натурален развой за страната, тъй като към половината от хърватските банкови депозити и заеми са деноминирани в евро.
На прага на Шенген
През отиващата си година Хърватия съумя да преодолее и последното затруднение по пътя си към цялостна евроинтеграция – при започване на декември Загреб получи зелена светлина от Съвета по правораздаване и вътрешни работи за участието на страната в Шенгенската зона – европейското пространство без гранични инспекции, в което влизат 22 страни от Европейски Съюз плюс Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария. На същото съвещание на Съвета обаче Австрия се опълчи на приемането на Румъния и България, която не получи поддръжка и от Нидерландия, поради терзания свързани с проведената престъпност, противозаконната миграция и сигурността. Миналия месец Европейската комисия съобщи, че и трите страни кандидатки за Шенген към този момент дават отговор на нужните критерии за присъединение, като Европейският парламент също даде поддръжката си.
След оповестяването на новината за Шенген министър председателят Пленкович заключи, че не му е известно да има друга страна, която да е влезнала в двете обединявания в един и същи ден. Хърватският министър на вътрешните работи Давор Божинович пък акцентира, че присъединението на Хърватия към Шенгенското пространство е резултат от огромните старания на всички равнища и още едно доказателство за традицията на Хърватия да се оправя, когато е най-трудно.
Осем правозащитни организации обаче, измежду които и " Хюман райтс уоч " и " Амнести интернешънъл " подлагаха на критика приемането на Хърватия в Шенген, като упрекнаха страната, че постоянно отхвърля на бежанци, на претенденти за леговище и на мигранти достъп до територията си, както и право на леговище, и че прави групови експулсирания, включително и изтласкване на мигранти със мощ.
От първия ден на Новата година Хърватия отстранява общо 73 гранични пункта със съседките си Словения и Унгария, които също са членки на Шенген, и 12 гранични пункта на морската граница. Проверките по вътрешните въздушни граници ще отпаднат от 26 март 2023 поради някои механически елементи. Загреб също по този начин ще стартира да издава шенгенски визи и ще може да употребява пълноценно Шенгенската осведомителна система.
Присъединяването към Шенген значи за Хърватия по-бърз и на ниска цена поток на артикули и услуги, усилване на конкурентоспособността на хърватската стопанска система и повишение на приходите от туризъм, който е водещ бранш за страната, а също в допълнение поощряване за задграничните вложители.
По мотив историческия за Хърватия първи януари 2023 година, в който страната става пълновръстен член на еврозоната и на Шенгенското пространство, на посещаване ще дойде председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Заедно с Пленкович тя ще посети хърватско-словенския граничен пункт Брегана, където ще се срещнат с новата словенска президентка Наташа Пирц Мусар.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ