Хариет Елизабет Бичър Стоу (1811 – 1896) е американска писателка,

Хариет Елизабет Бичър Стоу (1811 – 1896) е американска писателка, най-известна с романа си срещу робството на цветнокожите в Америка – „ Чичо Томовата барака “ (1851-52).В България е издавана и като Хариет Бичер Стоу.
Хариет Бичър Стоу е родена в Личфийлд, Кънектикът, на 14 юни 1811 година Отраснала в семейство на свещеник, тя възприема най-важните тесногръд добродетели – мощна богобоязливост, благочестие, труд и старание. Майка ѝ, родила осем деца – шест момчета и две девойки, умира на 41-годишна възраст, когато Хариет е едвам четиригодишна. Получава доста положително обучение. В учебното заведение, ръководена от сестра ѝ, тя учи езици, естествени и механически науки, композиране, нравственос, логичност, математика – предмети, по предписание преподавани единствено на момчета. След завършването си става учителка в същото учебно заведение.
През 1836 година се омъжва за Калвин Елис Стоу, учител вдовец, чиято брачна половинка е била нейна другарка. Ранните години на брака им са белязани от беднотия. За 14 години Стоу ражда 7 деца. През 1850 година на брачна половинка ѝ е препоръчано професорско място и фамилията се реалокира в Мейн.
Литературна и социална активност
Заедно със сестра си Хариет написва учебник по география. Литературната ѝ кариера стартира през 1834 година, когато печели премия от „ Уестърн Монтли Магазин “. Тя става постоянен помощник на списанието, като написа разкази и есета. Първата ѝ книга, „ Мейфлауър “ (това е името на кораба, с който идват първите заселници пуритани в Америка през 1620 г.), излиза през 1843 година
През 1850 година Конгресът приема закона против бягството на плебеи. Появяват се митинги, жителите са възмутени от решението да се смятат за нарушители хората, които оказват помощ на избягал плебей. По този мотив Стоу написва „ Чичо Томовата барака “, която незабавно разбунва духовете.
Президентът Ейбрахам Линкълн се среща със Стоу и се майтапи: „ А, значи Вие сте дребната женичка, написала книгата, от която стартира огромната война! “.
Популярността на Стоу ѝ проправя път към огромните национални списания, които стартират постоянно да разгласяват нейни материали. Тя става най-известната жена в Америка и най-честваната писателка в литературните кръгове. През 1853, 1856 и 1859 година Стоу пътува из Европа и се среща с Джордж Елиът, Елизабет Барет Браунинг и брачната половинка на Лорд Байрон. Но английското публично мнение се обръща против нея, когато тя самоуверено и в писмена форма упреква лорд Байрон в кръвосмесителна връзка с неговата полусестра. Това става в миг, когато същото това общество скрито шушука по адрес на лорда, само че никой не смее да го упрекна намерено. Стоу тежко понася английското двуличие.
Към романа „ Чичо Томовата барака “ в Съединени американски щати са отправени нападки за меродавност, макар че там нещата би трябвало да са познати от първа ръка. В отговор Стоу разгласява „ Ключ към Чичо Томовата барака “ (1853), в който разкрива своите документални източници.
След това написва още един разказ против робството на цветнокожите, „ Дред – Разказ за огромното Блато на отчаянието “ (1856). В него се споделя за един трагичен опит за въстание на робите от южните щати. Публикува също и проучвания на обществения живот, есета и малко томче с религиозна лирика. Постепенно здравето ѝ се утежнява.
През 1888 година, две години след гибелта на брачна половинка си, получава трайно разстройство на душевното си равновесие и на 1 юли 1896 година умира в Хартфорд, Кънектикът.