Как го правят другите - Люблин загуби битката, но спечели...
Хаосът преди Пловдив 2019 - пари има, обекти - не Държим на трупчета милиони от страната за Пловдив 2019
В Люблин живеят 350 000 души - почти толкоз, колкото и в Пловдив. По качества и развиване на инфраструктурата обаче полският град може да съперничи на всеки добре организиран европейски център. Прекрасни пътища, големи мултифункционални здания, галерии, кафенета и заведения за хранене... И всички тези придобивки с помощта на изгубената борба за Европейска столица на културата 2016. Звучи парадоксално, само че е истина.
Люблин остава след Вроцлав в битката за семейството, само че управата на града, вместо да изостави и занемари плановете, заложени в апликационната си форма, взема решение да ги извърши - поредно и методично, до последния подробност. Така градът губи борбата, само че печели войната.
В годините, предшестващи състезанието за Европейска столица на културата, Люблин компенсира десетилетия безхаберие във връзка с инфраструктурата си. Благодарение на структурните фондове на Европейски Съюз, както и на взаимната работа с района и прилежащите общини, са осъществени многочислени вложения. За пет години
градът е нараснал трикратно разноските си за просвета.
Използвайки опцията, която дава умноженият капитал, градската администрация инициира осъществяването на амбициозни широкообхватни стратегии за развиване на инфраструктурата, в това число културната и туристическата. Участието в състезанието за Европейска столица и провелият се година по-късно 700-годишен празник на Люблин са същински цивилизационен скок в развиването на града.
В идващите години доста се усъвършенства достъпността на Люблин за полски и непознати посетители. Модернизирани са и обекти и пространства на публичната инфраструктура.
Вследствие на широкообхватните стратегии за развиване на транспортната, културната и туристическата инфраструктура до 2016 година
комфортът на живот в Люблин се е подобрил доста,
а туристите идват в града с екологични средства за превоз. Разходите за тази цел доближават до 20% от бюджета на града. Инвестициите включват: реконструкции на най-важните информационни артерии на града; строителство на пътища за достъп до околовръстното на Люблин; рационализация на публичния превоз, развиване на тролейбусната мрежа; създаване на система за безвъзмездни колела под наем; ревитализация на паркове.
Паралелно с развиването на града се поставят старания за рационализиране на районната инфраструктура, като се подсигурява подобряването на достъпността на Люблин. Най-важните вложения обгръщат: строителство на летище Люблин-Свидник; създаване на нов мост до Солец на река Висла, свързващ региона на Люблин с автомагистрала А-1; рационализация на сектори от железопътни линии с лимитирана скорост, реорганизация на остарели железопътни прелези.
За разлика от Люблин ние спечелихме борбата за Европейска столица на културата. Но загубихме във всичко останало.
В Люблин живеят 350 000 души - почти толкоз, колкото и в Пловдив. По качества и развиване на инфраструктурата обаче полският град може да съперничи на всеки добре организиран европейски център. Прекрасни пътища, големи мултифункционални здания, галерии, кафенета и заведения за хранене... И всички тези придобивки с помощта на изгубената борба за Европейска столица на културата 2016. Звучи парадоксално, само че е истина.
Люблин остава след Вроцлав в битката за семейството, само че управата на града, вместо да изостави и занемари плановете, заложени в апликационната си форма, взема решение да ги извърши - поредно и методично, до последния подробност. Така градът губи борбата, само че печели войната.
В годините, предшестващи състезанието за Европейска столица на културата, Люблин компенсира десетилетия безхаберие във връзка с инфраструктурата си. Благодарение на структурните фондове на Европейски Съюз, както и на взаимната работа с района и прилежащите общини, са осъществени многочислени вложения. За пет години
градът е нараснал трикратно разноските си за просвета.
Използвайки опцията, която дава умноженият капитал, градската администрация инициира осъществяването на амбициозни широкообхватни стратегии за развиване на инфраструктурата, в това число културната и туристическата. Участието в състезанието за Европейска столица и провелият се година по-късно 700-годишен празник на Люблин са същински цивилизационен скок в развиването на града.
В идващите години доста се усъвършенства достъпността на Люблин за полски и непознати посетители. Модернизирани са и обекти и пространства на публичната инфраструктура.
Вследствие на широкообхватните стратегии за развиване на транспортната, културната и туристическата инфраструктура до 2016 година
комфортът на живот в Люблин се е подобрил доста,
а туристите идват в града с екологични средства за превоз. Разходите за тази цел доближават до 20% от бюджета на града. Инвестициите включват: реконструкции на най-важните информационни артерии на града; строителство на пътища за достъп до околовръстното на Люблин; рационализация на публичния превоз, развиване на тролейбусната мрежа; създаване на система за безвъзмездни колела под наем; ревитализация на паркове.
Паралелно с развиването на града се поставят старания за рационализиране на районната инфраструктура, като се подсигурява подобряването на достъпността на Люблин. Най-важните вложения обгръщат: строителство на летище Люблин-Свидник; създаване на нов мост до Солец на река Висла, свързващ региона на Люблин с автомагистрала А-1; рационализация на сектори от железопътни линии с лимитирана скорост, реорганизация на остарели железопътни прелези.
За разлика от Люблин ние спечелихме борбата за Европейска столица на културата. Но загубихме във всичко останало.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ