Азбучник на българския хаос: БЮРОКРАЦИЯ
Хаосът на по този начин наречения Преход у нас е в огромна степен безпорядък на бюрокрацията. За повсеместен шок тя е повече от 430 000 души, съвсем толкоз, колкото беше по времето на социализма, когато страната беше всичко и над всичко. Да не забравяме – и партията Българска комунистическа партия. Тогава говорехме за една партия – една страна. А в този момент приказваме за една мафия – една страна. Следователно може да се направи изводът, че българският служител взема парите си от нашите джобове, с цел да работи, волно или несъзнателно, за българската олигархия и българската мафия.
Днес в България, с цел да получиш работа в държавната администрация, изключително в случай че тази работа е влиятелна и добре заплатена, се изискват рекомендации. Съвсем като по времето на бай Тошо – бяха наложителни рекомендациите от Българска комунистическа партия. Днес – от ГЕРБ. Което е едно и също, като се има поради, че водачът на ГЕРБ и министър председател на страната още не е върнал своята партийна брошура като член на Българска комунистическа партия. На процедура държавният служител е ортодоксален чиновник на партията, която го е предложила. Ето за какво, когато приказваме за администрация в България, в наши дни, би трябвало да имаме поради " партокрация ".
Подобен метод води до занижени условия към професионалните качества на претендента. От позиция на партията /ГЕРБ/, която крепи мафиотизираното ръководство, не е толкоз значимо какво е качеството на работата на един служител, а неговата преданост – по време на избори най-много, само че също и при обслужване на обръчите от компании, залепени за ръководството. Затова и некомпетентните служители, наречени закачливо от фолклора " калинки " по името на някогашния изпълнителен шеф на Държавен фонд " Земеделие " Калина Илиева и нейната подправена тапия от Висшия институт по техника и стопанска система в Берлин, се множат. Не единствено множат. Но се и възпроизвеждат. Един незапознат шеф не се стреми да назначи знаещи и можещи, а противоположното - такива, които знаят и могат по-малко от него. Умният, компетентен и честен админ е неприятен админ. Точка. Колкото си по-некадърен и правилен на ГЕРБ, толкоз си по-надежден. Точка.
Ето за какво, когато приказваме за хаоса в страната ни, преди всичко би трябвало да имаме поради оня безпорядък, който основава родната бюрокрация-партокрация.
Безметежният живот на българските служители е смущаван единствено по време, когато настъпват козметични промени в ръководството и другите министерства сменят " концесионерите " си. Особено дейни тези смени са в Министерство на стопанската система и на земеделието. В взаимозависимост от това дали концесията в дадения миг е на партия " Атака " или директно на Делян Пеевски, с едра ръка се сменят цели дирекции, отдели, хора и прочие. Целта е една – да има цялостен надзор върху асимилиране на средствата по европейските стратегии от оня концесионер, който е сега мощен, тъй като от него пък се чака да се регистрира нагоре по веригата, да отделя пари за неспирните избори и прочие.
За да могат по-лесно да бъдат отстранени неправилните претенденти, се създават спорни закони. Непрестанно, доста, на кг. Така хем има закон, хем има бистрота, хем всичко е в ръцете на админа.
И всичко това се случва на фона на непрекъснатото говорене за понижаване на администрацията и законите. Само че говоренето е едно, а правенето нещо напълно друго.
Знаете ли, че в Холандия, която е два пъти по-голяма от България, има всичко на всичко малко повече от 20 000 души държавна администрация?!
Да ни е честито!
...
" Азбучник на българския безпорядък ” съставлява поредност от мнения, чиито наименования следват последователността на буквите в българската писменост. Подобен метод има упоритостта да очертае оптимално необятен кръг от тематики, като открие техните връзки сред буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ТУК.
Днес в България, с цел да получиш работа в държавната администрация, изключително в случай че тази работа е влиятелна и добре заплатена, се изискват рекомендации. Съвсем като по времето на бай Тошо – бяха наложителни рекомендациите от Българска комунистическа партия. Днес – от ГЕРБ. Което е едно и също, като се има поради, че водачът на ГЕРБ и министър председател на страната още не е върнал своята партийна брошура като член на Българска комунистическа партия. На процедура държавният служител е ортодоксален чиновник на партията, която го е предложила. Ето за какво, когато приказваме за администрация в България, в наши дни, би трябвало да имаме поради " партокрация ".
Подобен метод води до занижени условия към професионалните качества на претендента. От позиция на партията /ГЕРБ/, която крепи мафиотизираното ръководство, не е толкоз значимо какво е качеството на работата на един служител, а неговата преданост – по време на избори най-много, само че също и при обслужване на обръчите от компании, залепени за ръководството. Затова и некомпетентните служители, наречени закачливо от фолклора " калинки " по името на някогашния изпълнителен шеф на Държавен фонд " Земеделие " Калина Илиева и нейната подправена тапия от Висшия институт по техника и стопанска система в Берлин, се множат. Не единствено множат. Но се и възпроизвеждат. Един незапознат шеф не се стреми да назначи знаещи и можещи, а противоположното - такива, които знаят и могат по-малко от него. Умният, компетентен и честен админ е неприятен админ. Точка. Колкото си по-некадърен и правилен на ГЕРБ, толкоз си по-надежден. Точка.
Ето за какво, когато приказваме за хаоса в страната ни, преди всичко би трябвало да имаме поради оня безпорядък, който основава родната бюрокрация-партокрация.
Безметежният живот на българските служители е смущаван единствено по време, когато настъпват козметични промени в ръководството и другите министерства сменят " концесионерите " си. Особено дейни тези смени са в Министерство на стопанската система и на земеделието. В взаимозависимост от това дали концесията в дадения миг е на партия " Атака " или директно на Делян Пеевски, с едра ръка се сменят цели дирекции, отдели, хора и прочие. Целта е една – да има цялостен надзор върху асимилиране на средствата по европейските стратегии от оня концесионер, който е сега мощен, тъй като от него пък се чака да се регистрира нагоре по веригата, да отделя пари за неспирните избори и прочие.
За да могат по-лесно да бъдат отстранени неправилните претенденти, се създават спорни закони. Непрестанно, доста, на кг. Така хем има закон, хем има бистрота, хем всичко е в ръцете на админа.
И всичко това се случва на фона на непрекъснатото говорене за понижаване на администрацията и законите. Само че говоренето е едно, а правенето нещо напълно друго.
Знаете ли, че в Холандия, която е два пъти по-голяма от България, има всичко на всичко малко повече от 20 000 души държавна администрация?!
Да ни е честито!
...
" Азбучник на българския безпорядък ” съставлява поредност от мнения, чиито наименования следват последователността на буквите в българската писменост. Подобен метод има упоритостта да очертае оптимално необятен кръг от тематики, като открие техните връзки сред буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ТУК.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ