4 август 1875 година: Умира легендарен писател, любимец на децата!
Ханс Кристиан Андерсен е датски публицист и стихотворец, роден на 2 април 1805 година в Одензе. Баща му е бил обущар, а майка му - перачка. Андерсен желал да стане оперен артист и по тази причина през 1819 година отпътувал за Копенхаген. Гласът му обаче бил слаб, приели го като възпитаник по танци в Кралския спектакъл. Директорът на театъра, Йонас Колин, го взел под свое застъпничество и останал негов другар до края на живота си. Лично крал Фредерик VI се заинтересувал от момчето и му уредил да учи гратис в класическа гимназия в Слагелзе.
Преди още да стартира учебното заведение, Андерсен издава през 1822 година първата си книга. През 1829 година реализира огромен триумф с " Пътешествие пешком от канала Холмен до източната част на Амагер " - книгата излиза и на немски, - а през 1833 година получава от краля пътническа стипендия. Така Андерсен реализира първото си пътешествие из Европа - посещава Германия, Франция, Щвейцария и Италия. В началото на 1835 година излиза първият му разказ " Импровизатор ". През същата година е издадена в Копенхаген и част от неговите " Андерсенови приказки ". Другите елементи от първия том се появяват през 1836 и 1837 година Отначало те не се продават добре - Андерсен има по-големи триумфи с романа " О.Т. " (1836) и с том къси разкази " В Швеция ". През 1837 година основава може би най-известния си разказ " Само цигулар ". Успех му донася и книгата с разкази " Албум без картини " (1840). В стила на немските романтици Андерсен доста пътешества - с цел да открие себе си в света и света в себе си. През 1840-41 година посещава Германия, Италия, Малта и Гърция, като стига до Цариград. Връща се по Черно море и Дунав. За това прекарване споделя в пътеписа " Базар на поета " (1842).
Почти до края на живота си пътува до близки и далечни страни. Навсякъде е одобряван с внимание от най-бележитите си съвременници - Хайне, Юго, Балзак, бащата на Дюма, Дикенс, композитора Роберт Шуман. Андерсен умира на 4 август 1875 година край Копенхаген, увенчан със международна популярност. От 1835 до 1872 година той е основал над 150 приказки и разкази, преведени на към 125 езика. С творчеството си Андерсен донася огромна популярност на своята страна. Затова в негова чест в столицата на Дания е повдигнат монумент, трансформирал се в знак на Копенхаген - бронзова фигура на дребната нимфа. Най-авторитетната премия в света за детска литература носи името на Ханс Кристиан Андерсен.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1693 година — Смята се за датата на основаването на шампанското от бенедиктинския духовник Дом Периньон.
1704 година — Войната за испанското завещание: Гибралтар е превзет от британска и холандска флотилия под командването на английския адмирал сър Джордж Рук в съюз с ерцхерцог Карл
1782 година — Волфганг Амадеус Моцарт подписва брак с Констанце Вебер
1791 година — Подписан е Свищовският контракт, с който се поставя завършек на Австро-турската война (1787-1791).
1836 година — В Кремъл камбаната Цар Камбана е сложена на каменен фундамент.
1870 година — В немския град Баден-Баден приключва първият интернационален шахматен шампионат.
1879 година — Княжество България освобождава от мито стоките, внасяни от Македония, Одринско и Източна Румелия.
1879 година — Елзас и Лотарингия са провъзгласени за територия на Германия.
1903 година — Пий X е определен за 257. римски папа.
1914 година — Първа международна война: Германия нахлува в Белгия, в отговор на което Англия афишира война на Германия. Съединените щати афишират неутралитет.
1916 година — Първа международна война: Либерия афишира война на Германия.
1936 година — Министър-председателят на Гърция Йоанис Метаксас суспендира Народното събрание и Конституцията и открива Режима от 4 август.
1957 година — Аржентинецът Хуан Мануел Фанджо за пети път става победител в надпреварите от Формула 1.
1964 година — Тонкински случай: Американските разрушители USS Maddox и USS Turner Joy рапортуват за конфликт със северновиетнамски плавателни съдове в Тонкинския залив.
1983 година — В резултат на държавен прелом в Горна Волта (днес Буркина Фасо) президент става Томас Санкара.
1984 година — Африканската република Горна Волта се преименува на Буркина Фасо.
1995 година — Хърватия стартира Операция Буря, с цел да си възвърне анклавa, разгласен за Република Сръбска Крайна и намиращ се от 4 години под контрола на сръбското малцинство.
1996 година — В Атланта (САЩ) са закрити 26-те Олимпийски игри.
2007 година — Изстрелян е галактическият уред на НАСА Финикс.
1521 година — Урбан VII, римски папа († 1590 г.)
1713 година — Елизабета Албертина декор Сакс-Хилдбургхаузен, немска принцеса († 1761 г.)
1787 година — Александър Алябиев, съветски композитор († 1851 г.)
1792 година — Пърси Шели, английски стихотворец († 1822 г.)
1859 година — Кнут Хамсун, норвежки публицист, Нобелов лауреат през 1920 († 1952 г.)
1890 година — Ерих Вайнерт, немски стихотворец († 1953 г.)
1900 година — Елизабет Боуз-Лайън, английска кралица († 2002 г.)
1901 година — Луис Армстронг, американски музикант († 1971 г.)
1904 година — Витолд Гомбрович, полски романист († 1969 г.)
1910 година — Уилям Шуман, американски композитор († 1992 г.)
1911 година — Михаил Ботвиник, съветски шахматист († 1995 г.)
1916 година — Елена Стефанова, българска актриса († 2010 г.)
1920 година — Иван Кръстев, български публицист
1921 година — Морис Ришар, канадски хокеист († 2000 г.)
1925 година — Александър Сталийски, български политик († 2004 г.)
1925 година — Манол Манолов, български футболист († 2008 г.)
1930 година — Любомир Димитров, български артист († 2001 г.)
1933 година — Тодор Андрейков, български кинокритик и киноисторик († 1997 г.)
1938 година — Саймън Престън, американски диригент
1942 година — Огнян Сапарев, български политик
1951 година — Валди Тотев, български музикант
1955 година — Били Боб Торнтън, американски артист
1958 година — Марио Тагарински, български политик
1961 година — Барак Обама, 44-и президент на Съединени американски щати, Нобелов лауреат
1961 година — Веселин Маринов, български артист
1967 година — Цветелина Узунова, българска журналистка
1968 година — Даниъл Дей Ким, американски артист
1968 година — Илиян Киряков, български футболист
1968 година — Хироши Куротаки, японски пианист
1969 година — Диего Латоре, аржентински футболист
1969 година — Макс Кавалера, бразилски музикант
1973 година — Деян Статулов, български кинокритик и сценарист
1981 година — Владимир Атъпов, български волейболист
1984 година — Карлос Веласкес, пуерторикански боксьор
1977 година — Луиш Боа Морте, португалски футболист
1989 година — Уан Хао, китайски шахматист
1990 година — Йоанна Данчева български регионалист, деен деятел в неправителствения бранш, родолюбец и човеколюбец
1992 година — Кол и Дилан Спраус, американски актьори-близнаци
1998 година — Андрей Андреев, български китарист
2000 година — Радослав Хараланов, футболист
Починали
1060 година — Анри I, крал на Франция (* 1008 г.)
1306 година — Вацлав III, маджарски, чешки и полски крал (* 1289 г.)
1578 година — Себастиан I, крал на Португалия (* 1554 г.)
1816 година — Франсоа-Андре Венсан, френски художник (* 1746 г.)
1900 година — Исак Левитан, съветски художник (* 1860 г.)
1922 година — Енвер паша, турски пълководец (* 1881 г.)
1924 година — Иван Ангелов, български живописец (* 1864 г.)
1930 година — Зигфрид Вагнер, немски композитор (* 1869 г.)
1948 година — Милева Марич, сръбска математичка (* 1875 г.)
1977 година — Сър Едгар Дъглас Ейдриън, английски физиолог, Нобелов лауреат през 1932 година (* 1889 г.)
1978 година — Иван Леков, български лингвист и славист (* 1904 г.)
1985 година — Иван Радоев, български футболист (* 1901 г.)
1989 година — Люба Енчева, българска пианистка (* 1914 г.)
1991 година — Емил Чакъров, български диригент (* 1948 г.)
1998 година — Юрий Артюхин, руски космонавт (* 1930 г.)
2003 година — Фредерик Робинс, американски педиатър, Нобелов лауреат през 1954 година (* 1916 г.)
2004 година — Методи Димов, български публицист и държавник (* 1938 г.)
2007 година — Константин Коцев, български комедиен и трагичен артист (* 1926 г.)
2011 година — Наоки Мацуда, японски футболист (* 1977 г.)
Празници
Буркина Фасо — Годишнина от революцията (1984 г.)
Острови Кук — Ден на конституцията (1981 година, народен празник)
Съединени американски щати — Ден на бреговата охрана
Преди още да стартира учебното заведение, Андерсен издава през 1822 година първата си книга. През 1829 година реализира огромен триумф с " Пътешествие пешком от канала Холмен до източната част на Амагер " - книгата излиза и на немски, - а през 1833 година получава от краля пътническа стипендия. Така Андерсен реализира първото си пътешествие из Европа - посещава Германия, Франция, Щвейцария и Италия. В началото на 1835 година излиза първият му разказ " Импровизатор ". През същата година е издадена в Копенхаген и част от неговите " Андерсенови приказки ". Другите елементи от първия том се появяват през 1836 и 1837 година Отначало те не се продават добре - Андерсен има по-големи триумфи с романа " О.Т. " (1836) и с том къси разкази " В Швеция ". През 1837 година основава може би най-известния си разказ " Само цигулар ". Успех му донася и книгата с разкази " Албум без картини " (1840). В стила на немските романтици Андерсен доста пътешества - с цел да открие себе си в света и света в себе си. През 1840-41 година посещава Германия, Италия, Малта и Гърция, като стига до Цариград. Връща се по Черно море и Дунав. За това прекарване споделя в пътеписа " Базар на поета " (1842).
Почти до края на живота си пътува до близки и далечни страни. Навсякъде е одобряван с внимание от най-бележитите си съвременници - Хайне, Юго, Балзак, бащата на Дюма, Дикенс, композитора Роберт Шуман. Андерсен умира на 4 август 1875 година край Копенхаген, увенчан със международна популярност. От 1835 до 1872 година той е основал над 150 приказки и разкази, преведени на към 125 езика. С творчеството си Андерсен донася огромна популярност на своята страна. Затова в негова чест в столицата на Дания е повдигнат монумент, трансформирал се в знак на Копенхаген - бронзова фигура на дребната нимфа. Най-авторитетната премия в света за детска литература носи името на Ханс Кристиан Андерсен.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1693 година — Смята се за датата на основаването на шампанското от бенедиктинския духовник Дом Периньон.
1704 година — Войната за испанското завещание: Гибралтар е превзет от британска и холандска флотилия под командването на английския адмирал сър Джордж Рук в съюз с ерцхерцог Карл
1782 година — Волфганг Амадеус Моцарт подписва брак с Констанце Вебер
1791 година — Подписан е Свищовският контракт, с който се поставя завършек на Австро-турската война (1787-1791).
1836 година — В Кремъл камбаната Цар Камбана е сложена на каменен фундамент.
1870 година — В немския град Баден-Баден приключва първият интернационален шахматен шампионат.
1879 година — Княжество България освобождава от мито стоките, внасяни от Македония, Одринско и Източна Румелия.
1879 година — Елзас и Лотарингия са провъзгласени за територия на Германия.
1903 година — Пий X е определен за 257. римски папа.
1914 година — Първа международна война: Германия нахлува в Белгия, в отговор на което Англия афишира война на Германия. Съединените щати афишират неутралитет.
1916 година — Първа международна война: Либерия афишира война на Германия.
1936 година — Министър-председателят на Гърция Йоанис Метаксас суспендира Народното събрание и Конституцията и открива Режима от 4 август.
1957 година — Аржентинецът Хуан Мануел Фанджо за пети път става победител в надпреварите от Формула 1.
1964 година — Тонкински случай: Американските разрушители USS Maddox и USS Turner Joy рапортуват за конфликт със северновиетнамски плавателни съдове в Тонкинския залив.
1983 година — В резултат на държавен прелом в Горна Волта (днес Буркина Фасо) президент става Томас Санкара.
1984 година — Африканската република Горна Волта се преименува на Буркина Фасо.
1995 година — Хърватия стартира Операция Буря, с цел да си възвърне анклавa, разгласен за Република Сръбска Крайна и намиращ се от 4 години под контрола на сръбското малцинство.
1996 година — В Атланта (САЩ) са закрити 26-те Олимпийски игри.
2007 година — Изстрелян е галактическият уред на НАСА Финикс.
1521 година — Урбан VII, римски папа († 1590 г.)
1713 година — Елизабета Албертина декор Сакс-Хилдбургхаузен, немска принцеса († 1761 г.)
1787 година — Александър Алябиев, съветски композитор († 1851 г.)
1792 година — Пърси Шели, английски стихотворец († 1822 г.)
1859 година — Кнут Хамсун, норвежки публицист, Нобелов лауреат през 1920 († 1952 г.)
1890 година — Ерих Вайнерт, немски стихотворец († 1953 г.)
1900 година — Елизабет Боуз-Лайън, английска кралица († 2002 г.)
1901 година — Луис Армстронг, американски музикант († 1971 г.)
1904 година — Витолд Гомбрович, полски романист († 1969 г.)
1910 година — Уилям Шуман, американски композитор († 1992 г.)
1911 година — Михаил Ботвиник, съветски шахматист († 1995 г.)
1916 година — Елена Стефанова, българска актриса († 2010 г.)
1920 година — Иван Кръстев, български публицист
1921 година — Морис Ришар, канадски хокеист († 2000 г.)
1925 година — Александър Сталийски, български политик († 2004 г.)
1925 година — Манол Манолов, български футболист († 2008 г.)
1930 година — Любомир Димитров, български артист († 2001 г.)
1933 година — Тодор Андрейков, български кинокритик и киноисторик († 1997 г.)
1938 година — Саймън Престън, американски диригент
1942 година — Огнян Сапарев, български политик
1951 година — Валди Тотев, български музикант
1955 година — Били Боб Торнтън, американски артист
1958 година — Марио Тагарински, български политик
1961 година — Барак Обама, 44-и президент на Съединени американски щати, Нобелов лауреат
1961 година — Веселин Маринов, български артист
1967 година — Цветелина Узунова, българска журналистка
1968 година — Даниъл Дей Ким, американски артист
1968 година — Илиян Киряков, български футболист
1968 година — Хироши Куротаки, японски пианист
1969 година — Диего Латоре, аржентински футболист
1969 година — Макс Кавалера, бразилски музикант
1973 година — Деян Статулов, български кинокритик и сценарист
1981 година — Владимир Атъпов, български волейболист
1984 година — Карлос Веласкес, пуерторикански боксьор
1977 година — Луиш Боа Морте, португалски футболист
1989 година — Уан Хао, китайски шахматист
1990 година — Йоанна Данчева български регионалист, деен деятел в неправителствения бранш, родолюбец и човеколюбец
1992 година — Кол и Дилан Спраус, американски актьори-близнаци
1998 година — Андрей Андреев, български китарист
2000 година — Радослав Хараланов, футболист
Починали
1060 година — Анри I, крал на Франция (* 1008 г.)
1306 година — Вацлав III, маджарски, чешки и полски крал (* 1289 г.)
1578 година — Себастиан I, крал на Португалия (* 1554 г.)
1816 година — Франсоа-Андре Венсан, френски художник (* 1746 г.)
1900 година — Исак Левитан, съветски художник (* 1860 г.)
1922 година — Енвер паша, турски пълководец (* 1881 г.)
1924 година — Иван Ангелов, български живописец (* 1864 г.)
1930 година — Зигфрид Вагнер, немски композитор (* 1869 г.)
1948 година — Милева Марич, сръбска математичка (* 1875 г.)
1977 година — Сър Едгар Дъглас Ейдриън, английски физиолог, Нобелов лауреат през 1932 година (* 1889 г.)
1978 година — Иван Леков, български лингвист и славист (* 1904 г.)
1985 година — Иван Радоев, български футболист (* 1901 г.)
1989 година — Люба Енчева, българска пианистка (* 1914 г.)
1991 година — Емил Чакъров, български диригент (* 1948 г.)
1998 година — Юрий Артюхин, руски космонавт (* 1930 г.)
2003 година — Фредерик Робинс, американски педиатър, Нобелов лауреат през 1954 година (* 1916 г.)
2004 година — Методи Димов, български публицист и държавник (* 1938 г.)
2007 година — Константин Коцев, български комедиен и трагичен артист (* 1926 г.)
2011 година — Наоки Мацуда, японски футболист (* 1977 г.)
Празници
Буркина Фасо — Годишнина от революцията (1984 г.)
Острови Кук — Ден на конституцията (1981 година, народен празник)
Съединени американски щати — Ден на бреговата охрана
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ