Терорист търси работа: пазарът на джихад след ДАЕШ
Халифатът на ДАЕШ в Ирак и Сирия е към този момент в предишното, а това, което остава от него, са все по-ускорено стесняващи се териториални " петна " на опозиция. Това обаче надалеч не значи, че дружно с " държавността " на ислямския радикализъм, е рухнала и идеологията, която я направи допустима. Паричните потоци и кадровите запаси на тази идеология също остават.
Колкото и да е парадоксално, предсмъртната мъка на ДАЕШ способства за активизацията на пазара за джихад. И под главните вести от района тече едно прикрито " Търси/Предлага ".
Джихадистът си написа CV: къде е бил позициониран, какви отговорности е изпълнявал и какъв " трудов стаж " има. После криптира CV-то си посредством специфична стратегия (например TrueCrypt, употребена от ДАЕШ) и го качва в платформа за шерване на файлове (например, турската dosya.co, употребена от ДАЕШ). Следва онлайн " изявление " (например, посредством месинджъра Telegram, употребен от ДАЕШ) и в случай че кандидатстващият завоюва доверието на евентуалния шеф, то следва среща с медиатор или емисар, когато се взема окончателното решение.
Колкото повече халифатът се доближава до окончателното му заличаване, толкоз повече стават тези CV-та. Оцелелите терористи от ДАЕШ се оглеждат за нов " шеф ". А конкурентните терористични " марки " и " компании " са дружелюбни. Има към този момент налични сведения за транспорт на бойци от ДАЕШ към Тахрир ал-Шам (все още дейна в сирийския Идлиб) и за контакти сред емисари на ал-Кайда с хора от ДАЕШ в Сирия.
Представете си го по следния метод. Имате потвърдена компания, с водещи позиции в даден отрасъл, която внезапно е принудена да напусне пазара. Всички останали компании, които имат апетити към тази комерсиална ниша, незабавно актуализират ресурсите си, влагайки ги в запълването на основания вакуум.
Не си мислете, че когато приказваме за пазара на труда, държанието на компания за паста за зъби е доста по-различна от това на тази, която създава и експортира тероризъм. Пазарът си е пазар и почива на идентична логичност, без значение дали продаваш " бистър искра " на емайла или джихад. Пазарните дялове, know-how-ът, мениджмънтът, експертизата и професионализма си се ценят.
В това отношение, ал-Кайда е най-близо в битката за наследството на ДАЕШ. И двете групировки са салафитско-джихадистки и с световни искания, което е и една от аргументите за кадровия транспорт от едната към другата (първо бе в посоката ал-Кайда - ДАЕШ, в този момент ще е по-скоро обратното).
Разбира се, сред тези две групировки съществуват редица разлики. Някои от тях са структурни: ал-Кайда избира мрежовото битие от инертен темперамент, ДАЕШ - ясния физически и териториален периметър. Другите са инструментални: ал-Кайда удря и бяга, до момента в който ДАЕШ атакува и се открива. Двете имат и идеологически несъответствия: за ал-Кайда шиитите ще станат проблем, когато християните престанат да бъдат, до момента в който ДАЕШ не прави особена разлика сред тях. Стратегията им също не е идентична: ал-Кайда привижда Халифата в далечното бъдеще, ДАЕШ - тук и в този момент. Дори и PR-ът им е друг: ДАЕШ прекалява с пропагандата в обществените мрежи.
Но не смятайте, че това са разлики, които не могат да бъдат преодолени от положителното възнаграждение. Нито пък, че " мениджмънтът " на терористичните организации не е подготвен на промени. Ако той реши, че " марката " на групировката не предлага дълготрайно кариерно развиване, доколкото се е трансформирал в магнит за американски и съветски бомби, то тогава терористичният ръб предлага гъвкави решения. Така фронтът ал-Нусра се пребрандира на Фатах ал-Шам, с цел да се преименува след това на Тахрир ал-Шам. Цялата тази блъсканица от имена и тирета обаче не бе изключително сполучлива, доколкото бомбите елементарно разпознаха в тях сирийския франчайз на ал-Кайда.
А в случай че се позовем на опита от началото на тази година, то към този момент виждаме по какъв начин Тахрир ал-Шам наподобява като краткотраен вид за месторабота за дезертиращите бойци на ДАЕШ. Нещо като предварителен интервал или психическа акомодация, за следваща професионална дестинация - оригинала ал Кайда.
И въпреки всичко, предвид на това, че всяка една от упоменатите терористични организации е под дейното военно полезрение на интернационалната общественост, каква е мотивацията на редовия джихадист да се занимава с подобен поминък?
Определено не става дума обезателно, постоянно и единствено за вяра. Мотивацията има също своите съответни стопански изражения.
Така да вземем за пример, не толкоз от дълго време, ДАЕШ заплащаше на своите бойци приблизително сред 400 и 800 $ на месец. Разбира се, сумата зависи от ранга на субекта, мястото, на което той служи, и времевия диапазон, за който приказваме. Добре знае се, да вземем за пример, че при започване на 2016-та година халифатът понижи упоменатите суми на половина. Последното се наложи заради това, че територията му се свиваше, а паралелно с нея и данъците, които той събираше като налог от локалното население, и достъпът му до петролни залежи.
Въпреки внезапното понижаване на заплащането, сумата, която един средностатистически войник на ДАЕШ взема, е по-висока от междинната заплата на редовия сирийски жител.
Още повече, че въпросните пари съставляват единствено главната заплата на джихадиста. Към нея се прибавят спомагателни бонуси. За всяка една брачна половинка, която той има - по 50 $ от горната страна. За всяко едно дете - по 25 $ на калпак. Последното е нещо като детски.
Макар и да не се знае ценоразписът, всеки джихадист е получавал спомагателна сума към заплатата си за отплата, в случай че в осъществяването на " свещената война " е получил физическо пострадване. Нещо като обществена застраховка.
В допълнение, спането и храната са за сметка на Халифата. В по-доходоносния интервал на ДАЕШ, на боеца са му били предоставяни и други улеснения, в случай че той авансово не е разполагал с тях - кола, гориво и жена.
Въпреки тоталитарната дисциплинираност и ред, на актива на ДАЕШ не е отказвана и частната самодейност. На тях им е разрешено да си обезпечават спомагателни доходи - нормално посредством продажбата на откраднати артикули, принадлежали на локалното население.
По този метод, в случай че един джихадист е от междинен сан, има две съпруги, три деца и затънал патрон в тялото си, както и " пазарно " мислене, то той е получавал най-малко най-малко 775 $.
Това, несъмнено, преди " финансовата " рецесия от последната година-две. Към момента, свитият централен бюджет на ДАЕШ е единствено една от аргументите, заради които оживелите терористи стартират да търсят други " компании ", в които да продължат " занаята " си.
Разбира се, най-бързият метод за продобиване на доста пари за редовите бойци на ДАЕШ си остава Абу Бакр ал Багдади. Ако водачът на остатъчния халифат е жив, доколкото няма консенсус за неговата гибел, главата му е оценена от Държавния департамент на Съединени американски щати на 25 милиона $.
Също толкоз е премията и за главата на водача на ал-Кайда, Айман ал Зауахири.
Еднакви суми за притежателите на близки " компании " със подобен " бизнес-план ".
А 25 милиона $ са издръжката на доста съпруги.
Колкото и да е парадоксално, предсмъртната мъка на ДАЕШ способства за активизацията на пазара за джихад. И под главните вести от района тече едно прикрито " Търси/Предлага ".
Джихадистът си написа CV: къде е бил позициониран, какви отговорности е изпълнявал и какъв " трудов стаж " има. После криптира CV-то си посредством специфична стратегия (например TrueCrypt, употребена от ДАЕШ) и го качва в платформа за шерване на файлове (например, турската dosya.co, употребена от ДАЕШ). Следва онлайн " изявление " (например, посредством месинджъра Telegram, употребен от ДАЕШ) и в случай че кандидатстващият завоюва доверието на евентуалния шеф, то следва среща с медиатор или емисар, когато се взема окончателното решение.
Колкото повече халифатът се доближава до окончателното му заличаване, толкоз повече стават тези CV-та. Оцелелите терористи от ДАЕШ се оглеждат за нов " шеф ". А конкурентните терористични " марки " и " компании " са дружелюбни. Има към този момент налични сведения за транспорт на бойци от ДАЕШ към Тахрир ал-Шам (все още дейна в сирийския Идлиб) и за контакти сред емисари на ал-Кайда с хора от ДАЕШ в Сирия.
Представете си го по следния метод. Имате потвърдена компания, с водещи позиции в даден отрасъл, която внезапно е принудена да напусне пазара. Всички останали компании, които имат апетити към тази комерсиална ниша, незабавно актуализират ресурсите си, влагайки ги в запълването на основания вакуум.
Не си мислете, че когато приказваме за пазара на труда, държанието на компания за паста за зъби е доста по-различна от това на тази, която създава и експортира тероризъм. Пазарът си е пазар и почива на идентична логичност, без значение дали продаваш " бистър искра " на емайла или джихад. Пазарните дялове, know-how-ът, мениджмънтът, експертизата и професионализма си се ценят.
В това отношение, ал-Кайда е най-близо в битката за наследството на ДАЕШ. И двете групировки са салафитско-джихадистки и с световни искания, което е и една от аргументите за кадровия транспорт от едната към другата (първо бе в посоката ал-Кайда - ДАЕШ, в този момент ще е по-скоро обратното).
Разбира се, сред тези две групировки съществуват редица разлики. Някои от тях са структурни: ал-Кайда избира мрежовото битие от инертен темперамент, ДАЕШ - ясния физически и териториален периметър. Другите са инструментални: ал-Кайда удря и бяга, до момента в който ДАЕШ атакува и се открива. Двете имат и идеологически несъответствия: за ал-Кайда шиитите ще станат проблем, когато християните престанат да бъдат, до момента в който ДАЕШ не прави особена разлика сред тях. Стратегията им също не е идентична: ал-Кайда привижда Халифата в далечното бъдеще, ДАЕШ - тук и в този момент. Дори и PR-ът им е друг: ДАЕШ прекалява с пропагандата в обществените мрежи.
Но не смятайте, че това са разлики, които не могат да бъдат преодолени от положителното възнаграждение. Нито пък, че " мениджмънтът " на терористичните организации не е подготвен на промени. Ако той реши, че " марката " на групировката не предлага дълготрайно кариерно развиване, доколкото се е трансформирал в магнит за американски и съветски бомби, то тогава терористичният ръб предлага гъвкави решения. Така фронтът ал-Нусра се пребрандира на Фатах ал-Шам, с цел да се преименува след това на Тахрир ал-Шам. Цялата тази блъсканица от имена и тирета обаче не бе изключително сполучлива, доколкото бомбите елементарно разпознаха в тях сирийския франчайз на ал-Кайда.
А в случай че се позовем на опита от началото на тази година, то към този момент виждаме по какъв начин Тахрир ал-Шам наподобява като краткотраен вид за месторабота за дезертиращите бойци на ДАЕШ. Нещо като предварителен интервал или психическа акомодация, за следваща професионална дестинация - оригинала ал Кайда.
И въпреки всичко, предвид на това, че всяка една от упоменатите терористични организации е под дейното военно полезрение на интернационалната общественост, каква е мотивацията на редовия джихадист да се занимава с подобен поминък?
Определено не става дума обезателно, постоянно и единствено за вяра. Мотивацията има също своите съответни стопански изражения.
Така да вземем за пример, не толкоз от дълго време, ДАЕШ заплащаше на своите бойци приблизително сред 400 и 800 $ на месец. Разбира се, сумата зависи от ранга на субекта, мястото, на което той служи, и времевия диапазон, за който приказваме. Добре знае се, да вземем за пример, че при започване на 2016-та година халифатът понижи упоменатите суми на половина. Последното се наложи заради това, че територията му се свиваше, а паралелно с нея и данъците, които той събираше като налог от локалното население, и достъпът му до петролни залежи.
Въпреки внезапното понижаване на заплащането, сумата, която един средностатистически войник на ДАЕШ взема, е по-висока от междинната заплата на редовия сирийски жител.
Още повече, че въпросните пари съставляват единствено главната заплата на джихадиста. Към нея се прибавят спомагателни бонуси. За всяка една брачна половинка, която той има - по 50 $ от горната страна. За всяко едно дете - по 25 $ на калпак. Последното е нещо като детски.
Макар и да не се знае ценоразписът, всеки джихадист е получавал спомагателна сума към заплатата си за отплата, в случай че в осъществяването на " свещената война " е получил физическо пострадване. Нещо като обществена застраховка.
В допълнение, спането и храната са за сметка на Халифата. В по-доходоносния интервал на ДАЕШ, на боеца са му били предоставяни и други улеснения, в случай че той авансово не е разполагал с тях - кола, гориво и жена.
Въпреки тоталитарната дисциплинираност и ред, на актива на ДАЕШ не е отказвана и частната самодейност. На тях им е разрешено да си обезпечават спомагателни доходи - нормално посредством продажбата на откраднати артикули, принадлежали на локалното население.
По този метод, в случай че един джихадист е от междинен сан, има две съпруги, три деца и затънал патрон в тялото си, както и " пазарно " мислене, то той е получавал най-малко най-малко 775 $.
Това, несъмнено, преди " финансовата " рецесия от последната година-две. Към момента, свитият централен бюджет на ДАЕШ е единствено една от аргументите, заради които оживелите терористи стартират да търсят други " компании ", в които да продължат " занаята " си.
Разбира се, най-бързият метод за продобиване на доста пари за редовите бойци на ДАЕШ си остава Абу Бакр ал Багдади. Ако водачът на остатъчния халифат е жив, доколкото няма консенсус за неговата гибел, главата му е оценена от Държавния департамент на Съединени американски щати на 25 милиона $.
Също толкоз е премията и за главата на водача на ал-Кайда, Айман ал Зауахири.
Еднакви суми за притежателите на близки " компании " със подобен " бизнес-план ".
А 25 милиона $ са издръжката на доста съпруги.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ