Една от най-бедните южноамерикански държави може да стане една от най-богатите
Гвиана, дребната южноамериканска страна, няма с какво толкоз да се похвали. В страната има единствено три междуградски пътища с асфалт, а останалите са черни. Децата вървят на учебно заведение с канута и играят коли в калната горещина. Столицата - Джорджтаун - наподобява като забравена от Господа. Електрическата мрежа е толкоз ненадеждна, че прекъсването на тока е всекидневие в градовете. По множеството села подобен изобщо няма.
Такава е ситуацията в страната, която се готви за идващия голям петролен взрив, споделя в своя преписка The New York Times.
През последните три години ExxonMobil работи по осем евентуални залежи край крайбрежията. Те имат капацитета да генерират близо $20 милиарда доходи от нефт на година до края на идващото десетилетие - почти колкото са приходите на доста по-голямата Колумбия. Така може да има задоволително средства, с цел да се усъвършенства живота на всеки един жител на страната.Ако всичко мине добре, една от най-бедните страни в Южна Америка може да стане една от най-богатите. Изведнъж в Джорджтаун се приказва за върховен фонд, който да ръководи всички тези пари - все едно става въпрос за шейхство от Персийския залив.
Но има и препядствия. Ако можем да съдим по историята, страните, които откриват нефт постоянно губят опцията си да забогатеят поради корупцията. Държави със слаби институции като Гвиана са изключително уязвими.
Правителствените лица нямат опит в регулирането на огромна петролна промишленост, нито с договарянията с интернационалните компании. Администрацията е корумпирана, а частният бранш прекомерно постепенно се приспособява с вложенията. Но въпреки всичко има оптимизъм: " Гледаме на откриването на находища от нефт като на божество ", споделя Рафаел Тротман, министър на естествените запаси. " Получаваме втори късмет да създадем нещата както би трябвало ".
Първият късмет бе независимостта от Британия през 1966 година И той бе прахосан. Местните политици сътвориха къса страна с стопанска система, задвижвана от трафик на опиати, пране на пари и контрабанда на злато и диаманти. Способните млади избягаха в Съединени американски щати, а тези, които останаха, трябваше да се оправят със СПИН, престъпност и самоубийства.
Затова в този момент е въпросът е ще успее ли Гвиана да се откъсне от историята си или не?
В рамките на съглашението си с Exxon държавното управление ще получава почти половината от приходите от производството, откакто компанията покрие предходните си разноски. Икономисти споделят, че сегашният БВП от $3,6 милиарда ще се утрои в границите на пет години.
Засега обаче икономическите изгоди са лимитирани. Търсенето на нефт е на 120 благи в морето, а не е планувана и рафинерия. Само към 600 души от Гвиана са наети на платформите и в офисите и броят им вероятно може да доближи 1000.
Някои предизвестяват и за " холандската болест " - феномен, наименуван по този начин през 70-те години на предишния век, откакто взрив на природен газ съкруши силите на производството в Холандия. Страните, които " страда " от тази болест, нормално претърпяват инфлация, а заетите във фермерството и други обичайни специалности стартират работа във високоплатения петролен бранш.Но има и образци на страни, които дейно употребяват петрола, с цел да понижат бедността. Малайзия съумя да резервира стопанската система си диверсифицирана и растяща. Оман пък е модел за потреблението на благосъстоянието от нефт и газ за рационализация. Но неприятните образци са повече.
Преди скорошното изобретение, редица петролни компании пробваха да намерят находища на над 40 места край Гвиана и прилежаща Суринам от 60-те години на предишния век, само че удряха на камък. Когато цените на петрола се покачиха преди няколко години, Exxon и Royal Dutch Shell взеха решение да опитат още един път. Малко по-късно Shell напусна партньорството.
Сега, упованията са, че до 2020 година ще бъдат добивани по 500 хиляди барела нефт на ден. Те могат да оказват помощ на стопанската система на Гвиана, само че огромният въпрос продължава да е човешкият фактор. Със сигурност жителите се надяват да не пропилеят тази опция.
Такава е ситуацията в страната, която се готви за идващия голям петролен взрив, споделя в своя преписка The New York Times.
През последните три години ExxonMobil работи по осем евентуални залежи край крайбрежията. Те имат капацитета да генерират близо $20 милиарда доходи от нефт на година до края на идващото десетилетие - почти колкото са приходите на доста по-голямата Колумбия. Така може да има задоволително средства, с цел да се усъвършенства живота на всеки един жител на страната.Ако всичко мине добре, една от най-бедните страни в Южна Америка може да стане една от най-богатите. Изведнъж в Джорджтаун се приказва за върховен фонд, който да ръководи всички тези пари - все едно става въпрос за шейхство от Персийския залив.
Но има и препядствия. Ако можем да съдим по историята, страните, които откриват нефт постоянно губят опцията си да забогатеят поради корупцията. Държави със слаби институции като Гвиана са изключително уязвими.
Правителствените лица нямат опит в регулирането на огромна петролна промишленост, нито с договарянията с интернационалните компании. Администрацията е корумпирана, а частният бранш прекомерно постепенно се приспособява с вложенията. Но въпреки всичко има оптимизъм: " Гледаме на откриването на находища от нефт като на божество ", споделя Рафаел Тротман, министър на естествените запаси. " Получаваме втори късмет да създадем нещата както би трябвало ".
Първият късмет бе независимостта от Британия през 1966 година И той бе прахосан. Местните политици сътвориха къса страна с стопанска система, задвижвана от трафик на опиати, пране на пари и контрабанда на злато и диаманти. Способните млади избягаха в Съединени американски щати, а тези, които останаха, трябваше да се оправят със СПИН, престъпност и самоубийства.
Затова в този момент е въпросът е ще успее ли Гвиана да се откъсне от историята си или не?
В рамките на съглашението си с Exxon държавното управление ще получава почти половината от приходите от производството, откакто компанията покрие предходните си разноски. Икономисти споделят, че сегашният БВП от $3,6 милиарда ще се утрои в границите на пет години.
Засега обаче икономическите изгоди са лимитирани. Търсенето на нефт е на 120 благи в морето, а не е планувана и рафинерия. Само към 600 души от Гвиана са наети на платформите и в офисите и броят им вероятно може да доближи 1000.
Някои предизвестяват и за " холандската болест " - феномен, наименуван по този начин през 70-те години на предишния век, откакто взрив на природен газ съкруши силите на производството в Холандия. Страните, които " страда " от тази болест, нормално претърпяват инфлация, а заетите във фермерството и други обичайни специалности стартират работа във високоплатения петролен бранш.Но има и образци на страни, които дейно употребяват петрола, с цел да понижат бедността. Малайзия съумя да резервира стопанската система си диверсифицирана и растяща. Оман пък е модел за потреблението на благосъстоянието от нефт и газ за рационализация. Но неприятните образци са повече.
Преди скорошното изобретение, редица петролни компании пробваха да намерят находища на над 40 места край Гвиана и прилежаща Суринам от 60-те години на предишния век, само че удряха на камък. Когато цените на петрола се покачиха преди няколко години, Exxon и Royal Dutch Shell взеха решение да опитат още един път. Малко по-късно Shell напусна партньорството.
Сега, упованията са, че до 2020 година ще бъдат добивани по 500 хиляди барела нефт на ден. Те могат да оказват помощ на стопанската система на Гвиана, само че огромният въпрос продължава да е човешкият фактор. Със сигурност жителите се надяват да не пропилеят тази опция.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ