Дудъл в чест на Роберт Кох
" Google " пусна дудъл в чест на Робърт Кох. Името на Роберт Кох от дълго време е записано със златни букви в историята на биологията, а що се отнася до микробиологията - немецът на процедура се счита за един от нейните създатели.
Роден на 11 декември 1843 година в градчето Клаустал в Горен Харц, Кох произлиза от семейство на минен инженер, и един от най-ранните легенди, който витае към личността му, е че още на петгодишна възраст се научава да чете изцяло независимо благодарение на периодическите издания, които фамилията му следи. Дали е правилно няма изключително значение, само че е реалност, че години по-късно немският академик става именит с изключителната си системност и поредност, които в комбиниране с естествената му просветеност го трансформират в толкоз значимо събитие на научния хоризонт.
Роберт Кох демонстрира интерес към биологията още в гимназиалните си години, и разумно през 1862 година влиза в Гьотингенския университет със компетентност медицина. По това време бива мощно повлиян от вижданията на видни имена в същата област, отпред с Якоб Хенле и неговата доктрина, че инфекциозните заболявания се предизвикват от живи, паразитни организми (публикувана още през 1840 г.), а по-късно - откакто приключва образованието си през 1866 година - и от страна на " бащата на патологията ", Рудолф Вирхоф.
През идните години Кох сменя няколко длъжности, а по време на Франко-пруската война бива регионален отговорник по медицинските въпроси на Волщайн (1872-1880). И това е моментът, в който кариерата му потегля стремглаво нагоре. В този интервал антраксът е необятно публикуван всред добитъка в региона, и макар неналичието на запаси, съоръжение, служащи, даже достъп до научните складове на познание преди време, надали не с един единствен микроскоп и в лабораторията, открита в личния му дом, немецът съумява да потвърди по чисто теоретичен път, че причинителят на заболяването е точно микроб. Всъщност този микроб е откриван по-рано от други учени, само че взаимовръзката сред него и болестта до този миг не е доказана - нещо, което Роберт Кох прави с домашно измайсторени уреди и проби, взети от далака на починали от антракс и здрави животни, инжектирани в лабораторни мишки.
Това обаче не се вижда задоволително на немеца, който желае да разучи и разпространяването на заболяването и опциите за нейното предаване отвън директния контакт с притежател. Съумявайки да изолира чисти култури, които развъжда върху очна течност от бик, Кох документира на процедура способността на бацила, извършител на антракс, до образува спори при несъответствуващи за живот условия - изключително липса на О2 - които също предизвикват болест.
Изследването му носи необятна популярност, не без помощта на две от известните имена в региона по това време - ботаникът Фердинанд Кон и Конхайм, професор по патоанатомия, написа news.bg. Роберт Кох продължава работата си по антракса във Волщайн в продължение на още четири години, подобрявайки методите си за фиксиране, оцветяване и правене на снимки на бактерии, което довежда и до основни изявления към инфектирането посредством повърхностни рани, оповестени през 1878 година Там немецът дава научно и на практика обоснована основа за надзор на сходни случаи.
Това обаче не усъвършенства изключително изискванията му на работа, даже когато бива определен за член на Имперското здравно бюро в Берлин. Въпреки това, Кох продължава да усъвършенства методите си, а когато най-накрая получава по-качествена среда за работа даже изобретява нови - за развъждане на бактерии върху твърда основа, като картофът, да вземем за пример, или агар-агар (хранително вещество, получавано от някои типове кафяви или червени водорасли), където значим миг се явява и изобретението на неговия сътрудник Петри - характерен тип плоски стъклени съдинки, носещи надлежно името му, употребявани необятно и до през днешния ден. Същевременно, Роберт Кох изобретява и нови, по-ефективни способи за оцветяване на бактерии, и формулира изискванията, съгласно които несъмнено заболяване се предизвиква от избран патоген, които стават известни като постулати на Кох.
Около две години след идването си в Берлин, Кох разпознава бацила, причиняващ туберкулозата, както и методите той да бъде отглеждан в чиста просвета. Това е и едно от най-големите му открития, а обявата му от 1882 година дефинитивно го трансформира от известно име в класик в региона. През 1883-1884 година Кох работи в Египет, където преоткрива вибриона, причиняващ холерата, а върху него прави проучвания и в Индия. На база тази си работа, немецът формулира правила за надзор на заболяването, които се употребяват и до през днешния ден без особени модификации, и получава сериозна премия от немското държавно управление - а заключенията му оказват въздействие даже върху методите за предпазване на водни ресурси.
През 1885 година Роберт Кох става професор по хигиена към Берлинския университет и началник на новосъздадения институт в същата област. През 1890 година става основен доктор на Берлин и негов почетен жител. През 1891 получава почетна професура от Медицинския факултет на същия град и бива назначен за шеф на новия Институт за инфекциозни заболявания, където има щастието да работи с учени от калибъра на Ерлих, Фон Беринг и Китасато.
В този си интервал, немецът се завръща към работата си върху туберкулозата, търсейки начини за имунизация въз основата на извлеци от просвета, която назовава туберкулин. В това отношение прави два поредни опита - и двата несполучливи, само че вторият най-малко води до откритието на вещества със сериозна диагностична стойност. Междувременно, спомага упоменатите си сътрудници в проучванията им върху имунологията на дифтерита, както и последвалите им изявления с епохално значение.
В края на века Кох работи по чумата по добитъка в Южна Африка, където не съумява да изолира причинителя, само че съумява да ограничи епидемията, а по-късно - в Индия и Африка върху маларията, тропическата малария, трипонасомозата при добитъка и конете. Публикува редица материали, като включително удостоверява изказванията за резултата на хинина върху маларията.
През последните години от живота си Роберт Кох доближава до извода, че човешката туберкулоза и тази по добитъка не са идентични, и въпреки че през 1901 година сходно изказване провокира невиждани разногласия, в днешни дни е потвърдена неговата правота. Работи и по тифа, където догатките му, че заболяването се популяризира по-ефективно от инфектирани водоизточници, в сравнение с от човек на човек, води до нови ограничения за нейното ограничение.
През 1904 година немецът продължава работата си е Източна Африка, където прави значими открития, свързани с патогенните типове Babesia и Trypanosoma, а през 1906 година проучванията му върху човешката трипанозомиаза довеждат до откритието на дейно лекарство - атоксилът. До края на живота си, Роберт Кох продължава опитите си в региона на бактериологията и серологията.
Кох е притежател на безбройни оценки. Почетен лекар е на университетите в Хайделберг и Болоня, почетен жител на родния си Клаустал, Берлин и Волщайн, почетен член на университетските общества в Берлин, Виена, Позен, Перуджа, Наполи и Ню Йорк. Носител на немския Орден на Короната, на Големия кръст на ордена на Червения орел - където е първият доктор, получавал сходно отличие - както и на почетни медали от царска Русия и Турция, и даже посмъртно е награждаван от няколко страни. Но несъмнено най-високото отличие, което получава, е Нобеловата премия за физиология и медицина през 1905 година
Доктор Кох умира на 27 май 1910 година в Баден-Баден, на шестдесет и седем годишна възраст, и гибелта му е един от огромните удари, които науката понася при започване на двадесети век. Въпреки това, обаче, приносите му живеят и до през днешния ден.
Роден на 11 декември 1843 година в градчето Клаустал в Горен Харц, Кох произлиза от семейство на минен инженер, и един от най-ранните легенди, който витае към личността му, е че още на петгодишна възраст се научава да чете изцяло независимо благодарение на периодическите издания, които фамилията му следи. Дали е правилно няма изключително значение, само че е реалност, че години по-късно немският академик става именит с изключителната си системност и поредност, които в комбиниране с естествената му просветеност го трансформират в толкоз значимо събитие на научния хоризонт.
Роберт Кох демонстрира интерес към биологията още в гимназиалните си години, и разумно през 1862 година влиза в Гьотингенския университет със компетентност медицина. По това време бива мощно повлиян от вижданията на видни имена в същата област, отпред с Якоб Хенле и неговата доктрина, че инфекциозните заболявания се предизвикват от живи, паразитни организми (публикувана още през 1840 г.), а по-късно - откакто приключва образованието си през 1866 година - и от страна на " бащата на патологията ", Рудолф Вирхоф.
През идните години Кох сменя няколко длъжности, а по време на Франко-пруската война бива регионален отговорник по медицинските въпроси на Волщайн (1872-1880). И това е моментът, в който кариерата му потегля стремглаво нагоре. В този интервал антраксът е необятно публикуван всред добитъка в региона, и макар неналичието на запаси, съоръжение, служащи, даже достъп до научните складове на познание преди време, надали не с един единствен микроскоп и в лабораторията, открита в личния му дом, немецът съумява да потвърди по чисто теоретичен път, че причинителят на заболяването е точно микроб. Всъщност този микроб е откриван по-рано от други учени, само че взаимовръзката сред него и болестта до този миг не е доказана - нещо, което Роберт Кох прави с домашно измайсторени уреди и проби, взети от далака на починали от антракс и здрави животни, инжектирани в лабораторни мишки.
Това обаче не се вижда задоволително на немеца, който желае да разучи и разпространяването на заболяването и опциите за нейното предаване отвън директния контакт с притежател. Съумявайки да изолира чисти култури, които развъжда върху очна течност от бик, Кох документира на процедура способността на бацила, извършител на антракс, до образува спори при несъответствуващи за живот условия - изключително липса на О2 - които също предизвикват болест.
Изследването му носи необятна популярност, не без помощта на две от известните имена в региона по това време - ботаникът Фердинанд Кон и Конхайм, професор по патоанатомия, написа news.bg. Роберт Кох продължава работата си по антракса във Волщайн в продължение на още четири години, подобрявайки методите си за фиксиране, оцветяване и правене на снимки на бактерии, което довежда и до основни изявления към инфектирането посредством повърхностни рани, оповестени през 1878 година Там немецът дава научно и на практика обоснована основа за надзор на сходни случаи.
Това обаче не усъвършенства изключително изискванията му на работа, даже когато бива определен за член на Имперското здравно бюро в Берлин. Въпреки това, Кох продължава да усъвършенства методите си, а когато най-накрая получава по-качествена среда за работа даже изобретява нови - за развъждане на бактерии върху твърда основа, като картофът, да вземем за пример, или агар-агар (хранително вещество, получавано от някои типове кафяви или червени водорасли), където значим миг се явява и изобретението на неговия сътрудник Петри - характерен тип плоски стъклени съдинки, носещи надлежно името му, употребявани необятно и до през днешния ден. Същевременно, Роберт Кох изобретява и нови, по-ефективни способи за оцветяване на бактерии, и формулира изискванията, съгласно които несъмнено заболяване се предизвиква от избран патоген, които стават известни като постулати на Кох.
Около две години след идването си в Берлин, Кох разпознава бацила, причиняващ туберкулозата, както и методите той да бъде отглеждан в чиста просвета. Това е и едно от най-големите му открития, а обявата му от 1882 година дефинитивно го трансформира от известно име в класик в региона. През 1883-1884 година Кох работи в Египет, където преоткрива вибриона, причиняващ холерата, а върху него прави проучвания и в Индия. На база тази си работа, немецът формулира правила за надзор на заболяването, които се употребяват и до през днешния ден без особени модификации, и получава сериозна премия от немското държавно управление - а заключенията му оказват въздействие даже върху методите за предпазване на водни ресурси.
През 1885 година Роберт Кох става професор по хигиена към Берлинския университет и началник на новосъздадения институт в същата област. През 1890 година става основен доктор на Берлин и негов почетен жител. През 1891 получава почетна професура от Медицинския факултет на същия град и бива назначен за шеф на новия Институт за инфекциозни заболявания, където има щастието да работи с учени от калибъра на Ерлих, Фон Беринг и Китасато.
В този си интервал, немецът се завръща към работата си върху туберкулозата, търсейки начини за имунизация въз основата на извлеци от просвета, която назовава туберкулин. В това отношение прави два поредни опита - и двата несполучливи, само че вторият най-малко води до откритието на вещества със сериозна диагностична стойност. Междувременно, спомага упоменатите си сътрудници в проучванията им върху имунологията на дифтерита, както и последвалите им изявления с епохално значение.
В края на века Кох работи по чумата по добитъка в Южна Африка, където не съумява да изолира причинителя, само че съумява да ограничи епидемията, а по-късно - в Индия и Африка върху маларията, тропическата малария, трипонасомозата при добитъка и конете. Публикува редица материали, като включително удостоверява изказванията за резултата на хинина върху маларията.
През последните години от живота си Роберт Кох доближава до извода, че човешката туберкулоза и тази по добитъка не са идентични, и въпреки че през 1901 година сходно изказване провокира невиждани разногласия, в днешни дни е потвърдена неговата правота. Работи и по тифа, където догатките му, че заболяването се популяризира по-ефективно от инфектирани водоизточници, в сравнение с от човек на човек, води до нови ограничения за нейното ограничение.
През 1904 година немецът продължава работата си е Източна Африка, където прави значими открития, свързани с патогенните типове Babesia и Trypanosoma, а през 1906 година проучванията му върху човешката трипанозомиаза довеждат до откритието на дейно лекарство - атоксилът. До края на живота си, Роберт Кох продължава опитите си в региона на бактериологията и серологията.
Кох е притежател на безбройни оценки. Почетен лекар е на университетите в Хайделберг и Болоня, почетен жител на родния си Клаустал, Берлин и Волщайн, почетен член на университетските общества в Берлин, Виена, Позен, Перуджа, Наполи и Ню Йорк. Носител на немския Орден на Короната, на Големия кръст на ордена на Червения орел - където е първият доктор, получавал сходно отличие - както и на почетни медали от царска Русия и Турция, и даже посмъртно е награждаван от няколко страни. Но несъмнено най-високото отличие, което получава, е Нобеловата премия за физиология и медицина през 1905 година
Доктор Кох умира на 27 май 1910 година в Баден-Баден, на шестдесет и седем годишна възраст, и гибелта му е един от огромните удари, които науката понася при започване на двадесети век. Въпреки това, обаче, приносите му живеят и до през днешния ден.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ