Зелените в ЕП с доклад за обърканата борба с корупцията в България
Групата на Зелените в Европейския парламент показа в сряда отчет, отдаден на въпроса с корупцията в Европейски Съюз и в България. Докладът е направен по поръчка на опозиционната парламентарна група.
Документът е озаглавен " Борба с корупцията - от обещания към дейности. Обърканата битка с корупцията в България и потребността от воля в институциите на Европейски Съюз ".
В отчета написа, че от страните в Европейски Съюз България се показва най-зле по индикатора на " Трансперънси интернешънъл " за чувство за корупция. Въпреки че битката с това събитие е измежду водещите задания на няколко български държавни управления, методът остава съвсем неизменен и в последно време се политизира прекалено. Необходимото законодателство е признато, само че липсва задоволително приложение и координация сред обвързаните с процеса институции, се показва в текста.
Докато през 2015 година в Румъния бяха повдигнати обвинявания на 1250 публични чиновници (включително министър председател, петима министри, 16 депутати, 97 кметове и техни заместници), в България бяха упрекнати едвам осем души на социална служба. В България жителите имат най-ниско доверие в съда и съдиите, спрямо останалите страни в Европейски Съюз.
Механизмът за съдействие и инспекция на Европейската комисия оказа напън България да одобри закон за битка с корупцията, който обаче не дава отговор на интернационалните условия и даже основава спомагателни паники. Вероятно е новият закон да бъде употребен за оправдаване на ограничението на рецензиите против държавното управление и приглушаване на опозицията, написа в отчета.
Отбелязва се, че отсега нататък у нас ще бъде допустимо следствието на " корупционно държание ", без законът да включва определение за сходно държание. Допълва се, че законът е ориентиран към отнемането на имущество, вместо да визира спора на ползи на публичните чиновници. В отчета написа също, че някои български медии, уличени в нарушение на журналистическите правила, получават европейско финансиране, с цел да популяризират стратегии на Европейски Съюз. Необходимо е самите институции на Европейски Съюз да покажат воля за битка с корупцията, прибавят Зелените.
България регистрира забележителен прогрес в битката с корупцията за последните 17 години, само че напъните би трябвало да бъдат ориентирани към предотвратяването. Особена паника будят неналичието на отбрана на подателите на сигнали, както и рестриктивните мерки на свободата на медиите в страната. На нивото на Европейски Съюз липсва предпочитание за въвеждането на общ механизъм за наблюдаване на корупцията. Самата Европейска комисия с подготвеност следи България, само че не е решена да следи корупцията в институциите на Европейски Съюз. Комисията изостави концепцията да показва годишни отчети за положението на корупцията в Европейски Съюз, се показва в документа.
Според Зелените е належащо равновесие сред битката с корупцията и отбраната на гражданските права, изключително в страните от Европейски Съюз с комунистическо минало, където съществува заплаха за възобновление на навиците за подтисничество, скрито следене, лов на вещици измежду политическите и идеологическите съперници. България може да употребява това, че е ръководител на Съвета на Европейски Съюз, с цел да насърчи преследването на корупцията в общностните институции, предлага парламентарната група.
Новият български закон против корупцията не планува ограничения за попречване, а цели лишаване на имущество, в това число за закононарушения, разнообразни от корупция, и съдържа опасност за гонене на подателите на сигнали. Свободата на медиите в България е опорочена поради връзките сред някои медийни групи, бизнеси и политици, както и поради неприятното използване на закона. Някои български медии поставят огромни старания да бъдат страж на обществото и разкриха значими корупционни данни. Комисиите за финансов контрол, за лишаване на нелегално добито имущество, за защита на конкуренцията и прокуратурата биват употребявани за оказване на напън над медии, сочи отчетът.
В България се следи ясна политическа воля за приемане на строго законодателство против корупцията и това е знак за прогрес, обобщават Зелените.
Те насочат няколко рекомендации на нашата страна, измежду които законодателството против корупцията и неговото приложение да регистрират интернационалните стандарти, и да не се насочват към битка с проведената престъпност и отнемането на имущество, които попадат в друга област.
Препоръчва се прокуратурата да бъде транспарантна по случаите на корупция на високи управнически нива и да се регистрира за личната си честност и дарба да проверява такива случаи. Заявленията за спор на ползи на публичните чиновници би трябвало да бъдат проверявани от самостоятелна работа. Правителството би трябвало да почита свободата на медиите, а властта на страната би трябвало да бъде ориентирана против действителните обвинени, а не да бъде употребена против сериозните отзиви и свободата на изложение. Трябва да бъдат положени старания за отбягване на съсредоточаването на медийна благосъстоятелност, се показва в отчета на Зелените.
Документът е озаглавен " Борба с корупцията - от обещания към дейности. Обърканата битка с корупцията в България и потребността от воля в институциите на Европейски Съюз ".
В отчета написа, че от страните в Европейски Съюз България се показва най-зле по индикатора на " Трансперънси интернешънъл " за чувство за корупция. Въпреки че битката с това събитие е измежду водещите задания на няколко български държавни управления, методът остава съвсем неизменен и в последно време се политизира прекалено. Необходимото законодателство е признато, само че липсва задоволително приложение и координация сред обвързаните с процеса институции, се показва в текста.
Докато през 2015 година в Румъния бяха повдигнати обвинявания на 1250 публични чиновници (включително министър председател, петима министри, 16 депутати, 97 кметове и техни заместници), в България бяха упрекнати едвам осем души на социална служба. В България жителите имат най-ниско доверие в съда и съдиите, спрямо останалите страни в Европейски Съюз.
Механизмът за съдействие и инспекция на Европейската комисия оказа напън България да одобри закон за битка с корупцията, който обаче не дава отговор на интернационалните условия и даже основава спомагателни паники. Вероятно е новият закон да бъде употребен за оправдаване на ограничението на рецензиите против държавното управление и приглушаване на опозицията, написа в отчета.
Отбелязва се, че отсега нататък у нас ще бъде допустимо следствието на " корупционно държание ", без законът да включва определение за сходно държание. Допълва се, че законът е ориентиран към отнемането на имущество, вместо да визира спора на ползи на публичните чиновници. В отчета написа също, че някои български медии, уличени в нарушение на журналистическите правила, получават европейско финансиране, с цел да популяризират стратегии на Европейски Съюз. Необходимо е самите институции на Европейски Съюз да покажат воля за битка с корупцията, прибавят Зелените.
България регистрира забележителен прогрес в битката с корупцията за последните 17 години, само че напъните би трябвало да бъдат ориентирани към предотвратяването. Особена паника будят неналичието на отбрана на подателите на сигнали, както и рестриктивните мерки на свободата на медиите в страната. На нивото на Европейски Съюз липсва предпочитание за въвеждането на общ механизъм за наблюдаване на корупцията. Самата Европейска комисия с подготвеност следи България, само че не е решена да следи корупцията в институциите на Европейски Съюз. Комисията изостави концепцията да показва годишни отчети за положението на корупцията в Европейски Съюз, се показва в документа.
Според Зелените е належащо равновесие сред битката с корупцията и отбраната на гражданските права, изключително в страните от Европейски Съюз с комунистическо минало, където съществува заплаха за възобновление на навиците за подтисничество, скрито следене, лов на вещици измежду политическите и идеологическите съперници. България може да употребява това, че е ръководител на Съвета на Европейски Съюз, с цел да насърчи преследването на корупцията в общностните институции, предлага парламентарната група.
Новият български закон против корупцията не планува ограничения за попречване, а цели лишаване на имущество, в това число за закононарушения, разнообразни от корупция, и съдържа опасност за гонене на подателите на сигнали. Свободата на медиите в България е опорочена поради връзките сред някои медийни групи, бизнеси и политици, както и поради неприятното използване на закона. Някои български медии поставят огромни старания да бъдат страж на обществото и разкриха значими корупционни данни. Комисиите за финансов контрол, за лишаване на нелегално добито имущество, за защита на конкуренцията и прокуратурата биват употребявани за оказване на напън над медии, сочи отчетът.
В България се следи ясна политическа воля за приемане на строго законодателство против корупцията и това е знак за прогрес, обобщават Зелените.
Те насочат няколко рекомендации на нашата страна, измежду които законодателството против корупцията и неговото приложение да регистрират интернационалните стандарти, и да не се насочват към битка с проведената престъпност и отнемането на имущество, които попадат в друга област.
Препоръчва се прокуратурата да бъде транспарантна по случаите на корупция на високи управнически нива и да се регистрира за личната си честност и дарба да проверява такива случаи. Заявленията за спор на ползи на публичните чиновници би трябвало да бъдат проверявани от самостоятелна работа. Правителството би трябвало да почита свободата на медиите, а властта на страната би трябвало да бъде ориентирана против действителните обвинени, а не да бъде употребена против сериозните отзиви и свободата на изложение. Трябва да бъдат положени старания за отбягване на съсредоточаването на медийна благосъстоятелност, се показва в отчета на Зелените.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ