И детските градини направиха скок в 21-ви век
Група в детската градина с към 10-15 деца. Прекарване на открито на по-голяма част от времето. Редовно проветряване на стаите и миене на играчките. Ежедневна и ефикасна връзка с родителите... Е, фантазиите от време на време се сбъдват. Засега - с помощта на ковид, поради който към момента доста фамилии не бързат да пуснат децата си на градина. Докато обаче учебните заведения ясно си дадоха сметка, че и след рецесията ще би трябвало да продължат с новите способи на преподаване, плановете и цифровите запаси, то при градините има заплаха извоюваното сега да се окаже ден до пладне.
Може би една от най-големите придобивки, извоювана вследствие на невижданата обстановка с Ковид-19, бе, че след отварянето на градините те заработиха с по-малко деца. Родители от дълго време биеха паника, че в някои групи продължава да има по 35 деца, макар че по разпоредба е поставена граница от най-много 28 в група. Учители също се оплакваха от прекалено доста деца, на които не могат да отделят самостоятелно внимание, от немислим звук и стрес и така нататък Проблемът обаче не може да се реши внезапно - местата в детските градини не стигат, не стигат и искащите да се нагърбят с тежката работа. Затова тук общините и страната би трябвало да употребяват момента - рецесията може да бъде късмет, в случай че в шепата огромни градове, където постройките са проблем, се огледат парцели и планове с изнемощял интерес, а от армията нови безработни бъдат преквалифицирани нови възпитатели.
Ако за понижаване на децата в група са нужни вложения, то другите плюсове от сегашната обстановка елементарно могат да бъдат превърнати от непряк резултат на рецесията в трайно решение. Като противоепидемична мярка МОН издаде инструкции към детските градини децата да прекарват навън колкото може повече време, като при опция
даже храненията да се провеждат на въздух
Дори за страни с надалеч по-неблагоприятен климат от нашия това е норма, само че у нас е общоизвестно, че в някои градини децата съвсем в никакъв случай не се извеждат на открито... просто тъй като на възпитателките им е мъчно да обуят и облекат 30 хлапета, след което да изпълнят процедурата в противоположен ред. Някои забавачки в действителност не разполагат с огромни дворове, в които да играят децата, само че при множеството липсват справедливи спънки. Затова би било отлично това да се трансформира и у нас в предписание. Току-виж някъде даже да измислят занимания за най-големите от 4-та група - множеството от тези деца към този момент не спят следобяд, единствено се въртят в леглата и даже намразват градината поради наложителния сън от 13:30 до 15:30 ч., през който " непослушните " са карани да гледат към стената, с цел да не разсейват останалите, на които също не им се спи.
Един различен противен въпрос, който множеството родители одобряваха покорно и който получи известно позволение, е и този за
носенето на препарати в градините
Всеобща процедура бе всеки месец родителите да бъдат карани да носят течен сапун, тоалетна хартия и мокри кърпички в количества, надалеч надхвърлящи потребностите на децата. Сега обаче поради нуждата от строги хигиенични и противоепидемични ограничения градините бяха снабдени със специфични дезинфектанти и препарати за разчистване, т.е. не би трябвало да продължат с порочните практики. Въведени бяха и строги условия по какъв брой пъти дневно да се проветряват пространствата, да се почистват стаите, тоалетните, да се мият играчките и така нататък (разбира се, не в наличие на децата). Тук се появява и друго безпокойство - от несъразмерното дезинфекциране, изключително с остарели препарати като белина, което може да се окаже нездравословно за здравето на децата и да им довлече някоя алергия. Може би таман в този момент е моментът да се организира диалог за вида препарати, които следва да се употребяват в детските заведения.
Изискването за мерене на температура на децата при визитата им в детска градина и като цяло за нараснало внимание от страна на учители и родители при поява на вирусни признаци може би също ще подейства удобно на детските градини и те към този момент няма да са подобен " разплодник на вируси ". Условието педагозите от една група да нямат контакт с тези от другите групи пък току-виж накара някои от тях да обръщат повече внимание на децата от групата си, когато те са на двора, вместо да си бъбрят с сътрудниците.
А може би една от най-големите трансформации, изключително за някои детски градини, бе
да се отворят към родителите
" Изненадана съм, даже директорката ни посреща на прага на детската градина, възхити се майка, пуснала детето си на градина преди дни. " Направиха ни вайбър група с всички родители, през целия ден получават известия от госпожите по какъв начин минава денят на децата ми ", не може да се начуди различен родител. Още през 2016 година учебният закон постанови, че във всяко учебно заведение или градина би трябвало да се образува публичен съвет от родители, който да взе участие при вземането на някои решения. 4 години по-късно този орган е проформа за много институции. Въпреки постоянните рекомендации на МОН шефове и учители да са самодейни при взаимоотношението с родителите и всички проучвания за безспорната изгода от положителната връзка сред двете страни в процеса, на доста места той чисто и просто не се случваше като хората. Тъжната истина е, че още веднъж трябваше да пристигна рецесията с ковид, с цел да се запише като категорично условие шефовете да " изградят среда за бърза и лесна връзка с родителите, в която да могат бързо да ги осведомят за разпоредбите за работа на детската градина и да могат да възнамеряват разпределянето на децата в групи ".
Е, има и някои неудобства, като да вземем за пример това, че родителите не трябва да влизат в постройката на градината, а да остават на входната врата, че децата не могат да носят плюшените си играчки, че за тях не могат да бъдат проведени занимания от външни компании като танци, плуване и така нататък (за някои това в действителност е облекчение, тъй като всички тези извънкласни действия костват тъкмо толкоз, колкото месечната им такса за детска градина). Всичко това обаче може да се преживее в името на по-големите придобивки, наложени зорлем от рецесията. Дано родителите успеем да се преборим за тях и след края на пандемията. Защото връщането към нормалността в тази ситуация ще бъде освен децата да могат още веднъж да прегърнат учителя си, а и този преподавател да има опция да им обърне пълноценно внимание.
Може би една от най-големите придобивки, извоювана вследствие на невижданата обстановка с Ковид-19, бе, че след отварянето на градините те заработиха с по-малко деца. Родители от дълго време биеха паника, че в някои групи продължава да има по 35 деца, макар че по разпоредба е поставена граница от най-много 28 в група. Учители също се оплакваха от прекалено доста деца, на които не могат да отделят самостоятелно внимание, от немислим звук и стрес и така нататък Проблемът обаче не може да се реши внезапно - местата в детските градини не стигат, не стигат и искащите да се нагърбят с тежката работа. Затова тук общините и страната би трябвало да употребяват момента - рецесията може да бъде късмет, в случай че в шепата огромни градове, където постройките са проблем, се огледат парцели и планове с изнемощял интерес, а от армията нови безработни бъдат преквалифицирани нови възпитатели.
Ако за понижаване на децата в група са нужни вложения, то другите плюсове от сегашната обстановка елементарно могат да бъдат превърнати от непряк резултат на рецесията в трайно решение. Като противоепидемична мярка МОН издаде инструкции към детските градини децата да прекарват навън колкото може повече време, като при опция
даже храненията да се провеждат на въздух
Дори за страни с надалеч по-неблагоприятен климат от нашия това е норма, само че у нас е общоизвестно, че в някои градини децата съвсем в никакъв случай не се извеждат на открито... просто тъй като на възпитателките им е мъчно да обуят и облекат 30 хлапета, след което да изпълнят процедурата в противоположен ред. Някои забавачки в действителност не разполагат с огромни дворове, в които да играят децата, само че при множеството липсват справедливи спънки. Затова би било отлично това да се трансформира и у нас в предписание. Току-виж някъде даже да измислят занимания за най-големите от 4-та група - множеството от тези деца към този момент не спят следобяд, единствено се въртят в леглата и даже намразват градината поради наложителния сън от 13:30 до 15:30 ч., през който " непослушните " са карани да гледат към стената, с цел да не разсейват останалите, на които също не им се спи.
Един различен противен въпрос, който множеството родители одобряваха покорно и който получи известно позволение, е и този за
носенето на препарати в градините
Всеобща процедура бе всеки месец родителите да бъдат карани да носят течен сапун, тоалетна хартия и мокри кърпички в количества, надалеч надхвърлящи потребностите на децата. Сега обаче поради нуждата от строги хигиенични и противоепидемични ограничения градините бяха снабдени със специфични дезинфектанти и препарати за разчистване, т.е. не би трябвало да продължат с порочните практики. Въведени бяха и строги условия по какъв брой пъти дневно да се проветряват пространствата, да се почистват стаите, тоалетните, да се мият играчките и така нататък (разбира се, не в наличие на децата). Тук се появява и друго безпокойство - от несъразмерното дезинфекциране, изключително с остарели препарати като белина, което може да се окаже нездравословно за здравето на децата и да им довлече някоя алергия. Може би таман в този момент е моментът да се организира диалог за вида препарати, които следва да се употребяват в детските заведения.
Изискването за мерене на температура на децата при визитата им в детска градина и като цяло за нараснало внимание от страна на учители и родители при поява на вирусни признаци може би също ще подейства удобно на детските градини и те към този момент няма да са подобен " разплодник на вируси ". Условието педагозите от една група да нямат контакт с тези от другите групи пък току-виж накара някои от тях да обръщат повече внимание на децата от групата си, когато те са на двора, вместо да си бъбрят с сътрудниците.
А може би една от най-големите трансформации, изключително за някои детски градини, бе
да се отворят към родителите
" Изненадана съм, даже директорката ни посреща на прага на детската градина, възхити се майка, пуснала детето си на градина преди дни. " Направиха ни вайбър група с всички родители, през целия ден получават известия от госпожите по какъв начин минава денят на децата ми ", не може да се начуди различен родител. Още през 2016 година учебният закон постанови, че във всяко учебно заведение или градина би трябвало да се образува публичен съвет от родители, който да взе участие при вземането на някои решения. 4 години по-късно този орган е проформа за много институции. Въпреки постоянните рекомендации на МОН шефове и учители да са самодейни при взаимоотношението с родителите и всички проучвания за безспорната изгода от положителната връзка сред двете страни в процеса, на доста места той чисто и просто не се случваше като хората. Тъжната истина е, че още веднъж трябваше да пристигна рецесията с ковид, с цел да се запише като категорично условие шефовете да " изградят среда за бърза и лесна връзка с родителите, в която да могат бързо да ги осведомят за разпоредбите за работа на детската градина и да могат да възнамеряват разпределянето на децата в групи ".
Е, има и някои неудобства, като да вземем за пример това, че родителите не трябва да влизат в постройката на градината, а да остават на входната врата, че децата не могат да носят плюшените си играчки, че за тях не могат да бъдат проведени занимания от външни компании като танци, плуване и така нататък (за някои това в действителност е облекчение, тъй като всички тези извънкласни действия костват тъкмо толкоз, колкото месечната им такса за детска градина). Всичко това обаче може да се преживее в името на по-големите придобивки, наложени зорлем от рецесията. Дано родителите успеем да се преборим за тях и след края на пандемията. Защото връщането към нормалността в тази ситуация ще бъде освен децата да могат още веднъж да прегърнат учителя си, а и този преподавател да има опция да им обърне пълноценно внимание.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ