Научиха изкуствен интелект да чете мозъчна дейност
Група американски учени сътвориха невронна мрежа , която може да чете интензивността на кората на основния мозък по време на диалект, да преобразува получените сигнали в код и да възпроизвежда това, което човек споделя. В бъдеще, споделят учените, това може да помогне на немите хора да приказват.
Американските учени Джоузеф Майкин, Дейвид Моузес и Едуард Чанг научиха изкуствен интелект (ИЕ) да чете мозъчна активност и да разбере какво споделя човек в този миг. Резултатите от техните проучвания са оповестени в списанието Nature Neuroscience и представени от “Коммерсантъ “
Засега моделът на невронната мрежа, основан от групата учени, работи единствено върху лимитирано количество първични данни с авансово избрана мозъчна интензивност, която е виновна за човешката тирада. Въпреки това, те съумяха да реализират акуратност на възпроизвеждане на казаното в 97%, предава организация Фокус.
Както доктор Кристиан Херф от Маастрихтския университет отбелязва, учените „ реализираха равнище на акуратност, което никой не е успявал да реализира до момента “.
Самите откриватели споделят, че ИЕ, който са основали, може да се трансформира в новаторска технология, която ще даде опция на немите хора да приказват. " Все още сме надалеч от това, само че считаме, че тази технология може да се трансформира в основа за речева протеза ", написа вестник The Guardian, цитирайки Мейкин.
За да основат изкуствен интелект, който може да чете мислите, учените помолиха няколко доброволци да прочетат в резюме набори от къси фрази. В този случай единствено самите изречения, които бяха повторени от най-малко трима разнообразни участници, бяха определени за самата невронна мрежа. В резултат на това учените събраха към 50 изречения, състоящи се от 250 неповторими думи. По време на четене на участниците в опита бяха сложени електроди, което даде опция да се чете мозъчната им интензивност. Получените данни бяха заредени в стратегия, която ги трансформира в набори от цифри. Тогава невронната мрежа влезе в деяние, като се опита да възпроизведе в началото прочетения текст от получените числа. При първите опити системата съобщи несвързани звуци. Но в нея бяха заредени истински изречения, с които всякога тя сравняваше личния си текст. В същото време системата открои логиката на конструиране на изречения. В резултат на доста опити учените съумяха да реализират невиждана акуратност на възпроизвеждането с грешките от едвам 3%.
Вярно е, че самите учени признават, че макар постигнатия сполучлив резултат, използването на тази технология към момента е надалеч.
В последна сметка, тяхната невронна мрежа се учи от доста малко количество данни и с увеличение на размера им процентът на грешките внезапно се усилва. Ако обаче за опита приказва единствено един човек, системата се учи по-бързо. Така тя може да стане съвършен асистент за немите хора в бъдеще.
Американските учени Джоузеф Майкин, Дейвид Моузес и Едуард Чанг научиха изкуствен интелект (ИЕ) да чете мозъчна активност и да разбере какво споделя човек в този миг. Резултатите от техните проучвания са оповестени в списанието Nature Neuroscience и представени от “Коммерсантъ “
Засега моделът на невронната мрежа, основан от групата учени, работи единствено върху лимитирано количество първични данни с авансово избрана мозъчна интензивност, която е виновна за човешката тирада. Въпреки това, те съумяха да реализират акуратност на възпроизвеждане на казаното в 97%, предава организация Фокус.
Както доктор Кристиан Херф от Маастрихтския университет отбелязва, учените „ реализираха равнище на акуратност, което никой не е успявал да реализира до момента “.
Самите откриватели споделят, че ИЕ, който са основали, може да се трансформира в новаторска технология, която ще даде опция на немите хора да приказват. " Все още сме надалеч от това, само че считаме, че тази технология може да се трансформира в основа за речева протеза ", написа вестник The Guardian, цитирайки Мейкин.
За да основат изкуствен интелект, който може да чете мислите, учените помолиха няколко доброволци да прочетат в резюме набори от къси фрази. В този случай единствено самите изречения, които бяха повторени от най-малко трима разнообразни участници, бяха определени за самата невронна мрежа. В резултат на това учените събраха към 50 изречения, състоящи се от 250 неповторими думи. По време на четене на участниците в опита бяха сложени електроди, което даде опция да се чете мозъчната им интензивност. Получените данни бяха заредени в стратегия, която ги трансформира в набори от цифри. Тогава невронната мрежа влезе в деяние, като се опита да възпроизведе в началото прочетения текст от получените числа. При първите опити системата съобщи несвързани звуци. Но в нея бяха заредени истински изречения, с които всякога тя сравняваше личния си текст. В същото време системата открои логиката на конструиране на изречения. В резултат на доста опити учените съумяха да реализират невиждана акуратност на възпроизвеждането с грешките от едвам 3%.
Вярно е, че самите учени признават, че макар постигнатия сполучлив резултат, използването на тази технология към момента е надалеч.
В последна сметка, тяхната невронна мрежа се учи от доста малко количество данни и с увеличение на размера им процентът на грешките внезапно се усилва. Ако обаче за опита приказва единствено един човек, системата се учи по-бързо. Така тя може да стане съвършен асистент за немите хора в бъдеще.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ