Поне опашката да си бяха отрязали
Гроздан Караджов е икономист, някогашен народен представител от Гражданския съвет на " Реформаторския блок ". Текстът е от профила му във " Facebook ".
Партиите взеха решение да узаконят политическия рекет. При това дори не благоволиха да си отрежат опашките, стърчащи от черните каси. Не единствено тъй като въобще не се тормозят от тях, а и тъй като явно са уверени, че наглостта им за следващ път ще остане ненаказана.
Три години след референдума на Слави, и единствено месец откакто той съобщи, че ще взе участие в локалния избор, партиите взеха решение да се състезават с него по популизъм. Маскираха конкуренцията като: " чухме гласа на народа ", т.е. на тези 72% от участвалите в допитването през 2016 година, които желаеха орязване на партийните дотации до 1 лев на глас. Управляващите, обаче взеха решение с изключение на от държавната хазна да се обогатяват тройно. С нашите пари. Ако до момента се финансираха от бюджета публично с 11 лева (,а импровизирано с 13 лева.) за глас,
отсега нататък ще вземат по 1 лева, само че ще получават безкрайно дарения от компании,
както и няма да заплащат наем за офисите си. Така щял да се приложи американският опит във финансирането на партиите, като се обезпечи невиждана бистрота и отчетност.
Идеята компании да могат да подаряват за партии може и да е американска, само че осъществяването е побългарено до безсрамие. Първо, в Съединени американски щати партиите не получават никакви дотации от бюджета. Второ, не употребяват безвъзмездни офиси. И трето, американските компании - донори, не разчитат на изкуствено дишане от държавния бюджет, нито на " леден запас ", а отчетността и прозрачността в действителност са на извънредно високо равнище. Което, апропо, не ги застрахова против кавги с спорове на ползи.
У нас страната от дълго време е
парцелирана сред компании фаворитки, които преяждат с помощта на великодушни инжекции
от публични поръчки. По места предприемачите са даже още по-пряко подвластни от партийния феодал и от локалната власт, която в доста случаи е единственият шеф и кредитоспособен сътрудник. Не би трябвало да си Ванга, с цел да прозреш, че всички, които желаят дори не да процъфтяват, а просто да съществуват, ще би трябвало да се регистрират в партийните каси на ръководещите партии. Сега го вършат скрито, на следващия ден - ще е и скрито, и очевидно. Останалите, които са решили да стоят надалеч от политиката или, не дай Боже, да поддържат опозиционна партия, могат да чакат върху тях да се стовари с цялата си тежест държавната репресивна машина – прокурори, следователи, данъчни, ХЕИ, Инспекция по труда... Примери за сходна орис има и в този момент.
На партиите обаче не им стиска финансирането им да остане даже и на този квазипазарен принцип. Затова гледат да се подсигурят и с помощ от бюджета под формата на дотации, и с безвъзмездни офиси. Някои даже желаеха гратис телевизионно време... Очевидно социалистическото начало в тях няма по какъв начин да бъде заличено. Веднъж добрали се до софрата, всичко би трябвало да им е на тепсия. Защо да си вършат труда да притеглят членове или да събират членски импорт?
И най-после - най-важният въпрос, слонът в стаята, който никоя партия не вижда.
Никой не приказва за стягане на контрола върху изразходването на партийните пари.
В момента той е чисто алегоричен – партиите мятат в Сметната палата по един бланков доклад годишно, от който никой нищо съответно не може да разбере, а и никой съществено не ревизира. Достатъчно доказателство за това е фактът, че нито Сметната палата, нито самите партии са разбрали, че министерството на финансите е превеждало години наред повече пари, в сравнение с им се поставят. Докато партиите получават пари и съвсем не ги регистрират, всеки жител получил някакъв приход отвън заплатата си е задължен да попълня задоволително подробна и съответна данъчна декларация всяка година. За компаниите е още по-строго – голямата част от тях изпращат подробни месечни доклади и подробни дневници на всяка своя продажб!!! Да не приказваме, че всяко заведение, бензиностанция, елементарна сладкарница и други сходни обекти изпращат на Национална агенция за приходите в действително време всяка своя продажба!!! Ето за този двоен критерий иде тирада – дребните търговци и жителите са изрядни и подотчетни до последната стотинка, даже когато става дума за стотина хиляди лв. оборот годишно, а партиите, които получават десетки милиони годишно от бюджета ни залъгват с бланкови и неразбираеми " доклади ".
Ясно е като бял ден, че
черните каси в партиите никой не ги управлява, камо ли да ги глоби.
Макар, че елементарно биха могли да бъдат осветени по разноските, които се вършат по време на всяка една предизборна акция. Българска социалистическа партия дори публично признават в доклада си, че имат един милион лв. В БРОЙ в сейфа на Позитано 20. Казано още по-ясно – един милион от черните пари, които не са могли да натъкмят в формалния доклад са " писани ", че сякаш са в касата на партията. Тук-таме има партия, санкционирана за неподаване на доклад, само че няма нито една, осъдена за погрешен доклад. Дори партиите с потвърдено фиктивни донори се измъкнаха от правораздаването. Как освен това състояние да повярваме, че някой ще следи да не се гази публичният интерес и закона, когато разпоредбите за финансиране бъдат разхлабени?
Принципният метод би трябвало да е изцяло друг. На първо място всички би трябвало да имат еднакъв старт - сега имаме партии-олигарси, които кътат милиони на влог, и партии-парии, които едвам свързват двата края. Очевидно е, че борбата сред тях е неравна и предопределена. Второ, партиите би трябвало да стартират да си заплащат за всичко по пазарни цени. Само по този начин ще се научат да ценят всяка стотинка, която получават. Трето, би трябвало да има стоманен гаранции против злоупотреби - компании, които финансират политически партии, не би трябвало да могат да вземат участие в публични поръчки или да получават директно държавни средства. Защото постоянно ще има подозрения по какъв начин са спечелили. И последно, контролът върху финансирането би трябвало да е доста по-сериозен, обществен и явен. За да се знае, че питото е платено! Знам, че на всички ни се желае да е по този начин. Въпросът е на кого му стиска?
Партиите взеха решение да узаконят политическия рекет. При това дори не благоволиха да си отрежат опашките, стърчащи от черните каси. Не единствено тъй като въобще не се тормозят от тях, а и тъй като явно са уверени, че наглостта им за следващ път ще остане ненаказана.
Три години след референдума на Слави, и единствено месец откакто той съобщи, че ще взе участие в локалния избор, партиите взеха решение да се състезават с него по популизъм. Маскираха конкуренцията като: " чухме гласа на народа ", т.е. на тези 72% от участвалите в допитването през 2016 година, които желаеха орязване на партийните дотации до 1 лев на глас. Управляващите, обаче взеха решение с изключение на от държавната хазна да се обогатяват тройно. С нашите пари. Ако до момента се финансираха от бюджета публично с 11 лева (,а импровизирано с 13 лева.) за глас,
отсега нататък ще вземат по 1 лева, само че ще получават безкрайно дарения от компании,
както и няма да заплащат наем за офисите си. Така щял да се приложи американският опит във финансирането на партиите, като се обезпечи невиждана бистрота и отчетност.
Идеята компании да могат да подаряват за партии може и да е американска, само че осъществяването е побългарено до безсрамие. Първо, в Съединени американски щати партиите не получават никакви дотации от бюджета. Второ, не употребяват безвъзмездни офиси. И трето, американските компании - донори, не разчитат на изкуствено дишане от държавния бюджет, нито на " леден запас ", а отчетността и прозрачността в действителност са на извънредно високо равнище. Което, апропо, не ги застрахова против кавги с спорове на ползи.
У нас страната от дълго време е
парцелирана сред компании фаворитки, които преяждат с помощта на великодушни инжекции
от публични поръчки. По места предприемачите са даже още по-пряко подвластни от партийния феодал и от локалната власт, която в доста случаи е единственият шеф и кредитоспособен сътрудник. Не би трябвало да си Ванга, с цел да прозреш, че всички, които желаят дори не да процъфтяват, а просто да съществуват, ще би трябвало да се регистрират в партийните каси на ръководещите партии. Сега го вършат скрито, на следващия ден - ще е и скрито, и очевидно. Останалите, които са решили да стоят надалеч от политиката или, не дай Боже, да поддържат опозиционна партия, могат да чакат върху тях да се стовари с цялата си тежест държавната репресивна машина – прокурори, следователи, данъчни, ХЕИ, Инспекция по труда... Примери за сходна орис има и в този момент.
На партиите обаче не им стиска финансирането им да остане даже и на този квазипазарен принцип. Затова гледат да се подсигурят и с помощ от бюджета под формата на дотации, и с безвъзмездни офиси. Някои даже желаеха гратис телевизионно време... Очевидно социалистическото начало в тях няма по какъв начин да бъде заличено. Веднъж добрали се до софрата, всичко би трябвало да им е на тепсия. Защо да си вършат труда да притеглят членове или да събират членски импорт?
И най-после - най-важният въпрос, слонът в стаята, който никоя партия не вижда.
Никой не приказва за стягане на контрола върху изразходването на партийните пари.
В момента той е чисто алегоричен – партиите мятат в Сметната палата по един бланков доклад годишно, от който никой нищо съответно не може да разбере, а и никой съществено не ревизира. Достатъчно доказателство за това е фактът, че нито Сметната палата, нито самите партии са разбрали, че министерството на финансите е превеждало години наред повече пари, в сравнение с им се поставят. Докато партиите получават пари и съвсем не ги регистрират, всеки жител получил някакъв приход отвън заплатата си е задължен да попълня задоволително подробна и съответна данъчна декларация всяка година. За компаниите е още по-строго – голямата част от тях изпращат подробни месечни доклади и подробни дневници на всяка своя продажб!!! Да не приказваме, че всяко заведение, бензиностанция, елементарна сладкарница и други сходни обекти изпращат на Национална агенция за приходите в действително време всяка своя продажба!!! Ето за този двоен критерий иде тирада – дребните търговци и жителите са изрядни и подотчетни до последната стотинка, даже когато става дума за стотина хиляди лв. оборот годишно, а партиите, които получават десетки милиони годишно от бюджета ни залъгват с бланкови и неразбираеми " доклади ".
Ясно е като бял ден, че
черните каси в партиите никой не ги управлява, камо ли да ги глоби.
Макар, че елементарно биха могли да бъдат осветени по разноските, които се вършат по време на всяка една предизборна акция. Българска социалистическа партия дори публично признават в доклада си, че имат един милион лв. В БРОЙ в сейфа на Позитано 20. Казано още по-ясно – един милион от черните пари, които не са могли да натъкмят в формалния доклад са " писани ", че сякаш са в касата на партията. Тук-таме има партия, санкционирана за неподаване на доклад, само че няма нито една, осъдена за погрешен доклад. Дори партиите с потвърдено фиктивни донори се измъкнаха от правораздаването. Как освен това състояние да повярваме, че някой ще следи да не се гази публичният интерес и закона, когато разпоредбите за финансиране бъдат разхлабени?
Принципният метод би трябвало да е изцяло друг. На първо място всички би трябвало да имат еднакъв старт - сега имаме партии-олигарси, които кътат милиони на влог, и партии-парии, които едвам свързват двата края. Очевидно е, че борбата сред тях е неравна и предопределена. Второ, партиите би трябвало да стартират да си заплащат за всичко по пазарни цени. Само по този начин ще се научат да ценят всяка стотинка, която получават. Трето, би трябвало да има стоманен гаранции против злоупотреби - компании, които финансират политически партии, не би трябвало да могат да вземат участие в публични поръчки или да получават директно държавни средства. Защото постоянно ще има подозрения по какъв начин са спечелили. И последно, контролът върху финансирането би трябвало да е доста по-сериозен, обществен и явен. За да се знае, че питото е платено! Знам, че на всички ни се желае да е по този начин. Въпросът е на кого му стиска?
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ