Григорианският календар е въведен в употреба на 4 октомври 1582

Григорианският календар е въведен в приложимост на 4 октомври 1582 година в сходство с була от 24 февруари 1582 година на папа Григорий XIII, чието име носи и през днешния ден.

Той поправя древноримския Юлиански календар, като в него са нанесени някои корекции, с цел да се регистрира по-точно дължината на тропическата година. В Юлианския календар се приема, че времето сред две поредни пролетни равноденствия е 365,25 дни и дробната част се компенсира, като една на всеки четири години има с един ден повече (високосна година). При Григорианския календар годините, кратни на 100 не са високосни (с изключение на годините, кратни на 400, т.е. на всеки четири века се пропущат три високосни години, като да вземем за пример 1700, 1800 и 1900 година), което дава междинна дълготрайност на годината от 365,2425 дни. Тази стойност се приближава доста до продължителността на тропическата година – да вземем за пример времето сред пролетните равноденствия през 2000 година е 365,242374 дни.

Григорианският календар е общопризнат в другите страни по друго време, като този развой продължава съвсем три века и половина. Въведен е в България със закон, гласуван от Народното събрание на 14 март 1916 година, като отчитането на времето само по нов жанр стартира от 1 април 1916 година съгласно юлианския календар (14 април съгласно григорианския календар).

Това се постанова поради включването на родината ни в Първата международна война.

Саудитска Арабия мина от 2 октомври 2016 година на Григорианския календар като основа за заплащанията на възнагражденията на държавните чиновници.

При основаването на кралството през 1932 година е общопризнат ислямският лунен календар. Ислямската година е приблизително с 11 дни по-къса от григорианската.