Наглите медийни атаки срещу „Техномаркет“ са инспирирани от познати лица
Грантово подвластните публицисти и НПО-та от кръга „ Капитал “ от седмица се активизираха по добре познатата скица, срещу една българска компания. Всъщност никой в никакъв случай нямаше да разбере за водените правосъдни разногласия сред „ Техномаркет “ и „ Глориент “, касаещи десетина магазина на веригата за бяла и черна техника, в случай че притежател на „ Техномаркет “ не беше сдружението на депутата Делян Пеевски - „ НСН Инвестмънт “.
Мантрата „ Пеевски “ обаче отключи следващ рунд от хибридната война, целяща да уязви и подчини българския съд на медийно-олигархичните кръгове, както и да го сложи конюнктурно в услуга на избрана компания, в тази ситуация „ Глориент “.
В тази медийна офанзива, като добре подготвена глутница и по команда, се включиха познатите ни в сходни сюжети медии - „ Капитал “, „ Дневник “, „ Медиапул “, „ Клуб Z “, както и правните уеб страниците, поддържани от адвокатски адвокатски фирми, близки до също подвластния от грантове Съюз на съдиите в България. Дори жълтият уебсайт ПИК услужливо заприглася на до неотдавна недолюбваните от него медии на Прокопиев.
Политически дивиденти на гърба на един правосъден спор, каквито са хиляди сега в страната, се пробват да извлекат и ДСБ – водачът им Радан Кънев също зае страна в него – учудващо, не в интерес на “Техномаркет “...
На днешната апокрифна среща със публицисти, господин Майкъл Юлер - представителят на „ East Balkan Properties “ – миноритарен съучастник в „ Глориент “, явно е поканил единствено подбрани медии, които естествено са му задали авансово съгласувани въпроси. Разбира се, акцентът е бил по какъв начин Делян Пеевски се опитвал да открадне непозната благосъстоятелност за 50 млн. евро, за което „ вложителят “ щял да сезира европейските институции.
За да поддържа Майкъл Юлер, беше активизиран и Дейвид Хемпсън от Британската комерсиална камара. Малка детайлност е, че господин Хемпсън взе участие в ръководството на НПО-то „ Помощ за благотворителността в България “, дружно със Саша Безуханова, получила посредством нейното „ Българско учебно заведение за политика “, единствено за предходната година, три гранта на обща стойност 300 000 $, а за интервала 2009-2012г. – общо 1 303 000 лв..
И защото в медийната офанзива против „ Техномаркет “ истината няма да бъде казана нито от „ Капитал “, нито от „ Клуб Z “, добре е господин Майкъл Юлер да отговори и на няколко неуместни въпроса, от които явно бяга:
1. Наясно ли е, че през 2006г. „ Глориент “ не е заплатило действително пари на „ Техномаркет “ за придобиването на противоречивите парцели, а вместо заплащане, се е задължило да поеме изкуствено основани задължения към офшорното сдружение “Pamtex”?
2. Знае ли, че съдружникът на East Balkan Properties в „ Глориент “, който непряко има 60% - Николай Китов, е разследван в Италия за укриване на 70 млн. евро налози?
3. Известно ли му е, че към датата на продажбата на парцелите „ Техномаркет “, „ Глориент “ и чуждeстранното офшорно сдружение „ Pamtex”, са били следени от Николай Китов и Христо Кусев?
4. Логично ли му се вижда притежателят да се лиши от собствеността си (без да получи действително плащане) и след това да заплати за 10 години 143 милиона лв. наеми за същите парцели, надвишаващи неведнъж цената им? Това процедура ли е в европейския бизнес? Тази скица ли съставлява „ инвестицията “ в България на „ East Balkan Properties “?
5. Изнасяло ли е „ Глориент “ заплатените от „ Техномаркет “ за тези магазини над 143 млн. лева наеми, в офшорни компании, в това число в „ Pamtex “?
6. Било ли е „ Глориент “ участник в скица за източване на оборотите на „ Техномаркет “ в офшорни дестинации, без да бъдат плащани налози в България – „ Техномаркет “ заплаща на „ Глориент “, а „ Глориент “ заплаща на Pamtex? Така ли са погасени задълженията на „ Техномаркет “ към трети лица, за които господин Юлер твърди?
7. Кое физическо лице е крайният притежател на „ East Balkan Properties “, откакто от уеб страницата на фонда излиза наяве, че същият е регистриран в офшорната дестинация остров Ман?
8. Не счита ли господин Юлер, че като взе участие в медийната офанзива срещу „ Техномаркет “, в действителност слага българския съд в унизителното състояние на взаимозависимост, откакто ще би трябвало да реши разногласието не по вътрешно разбиране и според закона, а под медиен напън от кръга „ Капитал “?
9. Така ли е в развитите европейски демокрации – разногласията за благосъстоятелност да се вземат решение не от съда, а по медиите?
Мантрата „ Пеевски “ обаче отключи следващ рунд от хибридната война, целяща да уязви и подчини българския съд на медийно-олигархичните кръгове, както и да го сложи конюнктурно в услуга на избрана компания, в тази ситуация „ Глориент “.
В тази медийна офанзива, като добре подготвена глутница и по команда, се включиха познатите ни в сходни сюжети медии - „ Капитал “, „ Дневник “, „ Медиапул “, „ Клуб Z “, както и правните уеб страниците, поддържани от адвокатски адвокатски фирми, близки до също подвластния от грантове Съюз на съдиите в България. Дори жълтият уебсайт ПИК услужливо заприглася на до неотдавна недолюбваните от него медии на Прокопиев.
Политически дивиденти на гърба на един правосъден спор, каквито са хиляди сега в страната, се пробват да извлекат и ДСБ – водачът им Радан Кънев също зае страна в него – учудващо, не в интерес на “Техномаркет “...
На днешната апокрифна среща със публицисти, господин Майкъл Юлер - представителят на „ East Balkan Properties “ – миноритарен съучастник в „ Глориент “, явно е поканил единствено подбрани медии, които естествено са му задали авансово съгласувани въпроси. Разбира се, акцентът е бил по какъв начин Делян Пеевски се опитвал да открадне непозната благосъстоятелност за 50 млн. евро, за което „ вложителят “ щял да сезира европейските институции.
За да поддържа Майкъл Юлер, беше активизиран и Дейвид Хемпсън от Британската комерсиална камара. Малка детайлност е, че господин Хемпсън взе участие в ръководството на НПО-то „ Помощ за благотворителността в България “, дружно със Саша Безуханова, получила посредством нейното „ Българско учебно заведение за политика “, единствено за предходната година, три гранта на обща стойност 300 000 $, а за интервала 2009-2012г. – общо 1 303 000 лв..
И защото в медийната офанзива против „ Техномаркет “ истината няма да бъде казана нито от „ Капитал “, нито от „ Клуб Z “, добре е господин Майкъл Юлер да отговори и на няколко неуместни въпроса, от които явно бяга:
1. Наясно ли е, че през 2006г. „ Глориент “ не е заплатило действително пари на „ Техномаркет “ за придобиването на противоречивите парцели, а вместо заплащане, се е задължило да поеме изкуствено основани задължения към офшорното сдружение “Pamtex”?
2. Знае ли, че съдружникът на East Balkan Properties в „ Глориент “, който непряко има 60% - Николай Китов, е разследван в Италия за укриване на 70 млн. евро налози?
3. Известно ли му е, че към датата на продажбата на парцелите „ Техномаркет “, „ Глориент “ и чуждeстранното офшорно сдружение „ Pamtex”, са били следени от Николай Китов и Христо Кусев?
4. Логично ли му се вижда притежателят да се лиши от собствеността си (без да получи действително плащане) и след това да заплати за 10 години 143 милиона лв. наеми за същите парцели, надвишаващи неведнъж цената им? Това процедура ли е в европейския бизнес? Тази скица ли съставлява „ инвестицията “ в България на „ East Balkan Properties “?
5. Изнасяло ли е „ Глориент “ заплатените от „ Техномаркет “ за тези магазини над 143 млн. лева наеми, в офшорни компании, в това число в „ Pamtex “?
6. Било ли е „ Глориент “ участник в скица за източване на оборотите на „ Техномаркет “ в офшорни дестинации, без да бъдат плащани налози в България – „ Техномаркет “ заплаща на „ Глориент “, а „ Глориент “ заплаща на Pamtex? Така ли са погасени задълженията на „ Техномаркет “ към трети лица, за които господин Юлер твърди?
7. Кое физическо лице е крайният притежател на „ East Balkan Properties “, откакто от уеб страницата на фонда излиза наяве, че същият е регистриран в офшорната дестинация остров Ман?
8. Не счита ли господин Юлер, че като взе участие в медийната офанзива срещу „ Техномаркет “, в действителност слага българския съд в унизителното състояние на взаимозависимост, откакто ще би трябвало да реши разногласието не по вътрешно разбиране и според закона, а под медиен напън от кръга „ Капитал “?
9. Така ли е в развитите европейски демокрации – разногласията за благосъстоятелност да се вземат решение не от съда, а по медиите?
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ