Как японците за малко да отнемат на Русия далекоизточните ѝ територии
Гражданската война в Русия открива прозорец на огромни благоприятни условия за Япония.
Нейните упоритости се простират освен върху съветското брегове на Тихия океан, само че и даже над целия голям Сибир.
Ann Ronan Pictures/Print Collector/Getty Images
Мащабната намеса на страните от Антантата в Русия надалеч не е провокирана от идеологическата доверчивост на пристигналите на власт в страната болшевики. Къде-къде повече Лондон и Париж са обезпокоени от желанията на държавното управление на Ленин да изведе страната от войната против Германия, което би дало на последната опция да изсипе цялата си мощност над Франция. Нищо чудно, че в разгарящата се върху останките на Руската империя Гражданска война съдружниците залагат на контрареволюционното Бяло придвижване, чиито водачи са дали клетва да върнат съветската войска на бойното поле и да водят война против Германия до победния край.
Adachi/Library of Congress/Corbis/VCG/Getty Images
Скоро след Брестския мир, подписан сред руска Русия и Германия на 3 март 1918 година, войските на съдружниците стартират да вършат десанти на съветските пристанища в северната, южната и източната част на страната. Те, обаче, не бързат да се хвърлят стремително в непознат за тях самите спор и се стараят да стоят по-далеч от бойните конфликти с желание да получат своето с малко кръв и с непозната помощ. На този декор Япония се откроява блестящо – за нея тежката обстановка в Русия отваря прозорец на огромни благоприятни условия.
Corbis/Getty Images
Япония е подтиквана да взе участие в интервенциите на съветския Далечен изток от Вашингтон, а в началото японското общество е разграничено в мненията си дали страната въобще си коства да се впуска в тези каузи. С времето, обаче, мащабите на намесата на „Страната на изгряващото слънце“ в съветските каузи стартират да порастват в геометрична градация и даже и Съединени американски щати към този момент стартират да се замислят по какъв начин да лимитират възходящите апетити на своя съдружник. „Като се имат поради нейното състояние и ползи в Източна Азия, Япония би трябвало да има основна роля във възобновяване на реда в Източен Сибир“, пред американците японският министър на външните работи Гото Симпей през юли 1918 година.
Culture Club/Getty Images
Първите японски бойци идват на пристанището във Владивосток на 5 април 1918 година. Това са две роти морски пехотинци от ескадрата на вицеадмирал Хирахору Като. Повод е осъщественото предната вечер в града ликвидиране на двама японски жители. Без да срещат опозиция, японците бързо вземат под надзор пристанището и центъра на Владивосток. „Отдавна подготвяният империалистически удар от Изток се разрази“, в същия ден руското държавно управление. „Империалистите от Япония желаят да задушат Съветската гражданска война, да отрежат Русия от Тихия океан, да завладяват богатите пространства на Сибир, да поробят сибирските служащи и селяни“.
Getty Images
„Световната война подари на Япония непредвиден подарък – недокосната съкровищница – Сибир. Японците… би трябвало да усвоят сибирската съкровищница… Присъединяването към Япония – не в смисъла на навлизане, а в стопански смисъл – зависи от уменията на японците“, редакторът на „Народен вестник“ И. Рокуро. В Токио вървят полемики по какъв начин да се организира експанзията към съветския Далечен изток. Един от най-приемливите разновидности на деяние е „екстремистите“, както тогава назовават болшевиките, да бъдат отстранени от района, да бъдат подкрепени локалните „умерени“ политически сили и да бъде подкрепено възникването на буферна съветска страна под опеката на Япония – „независим Сибир“, както се дипломатът Итиро Мотоно. В същото време би трябвало да се работи деликатно, без открита експанзия, като се следи реакцията на западните страни и не се позволява подема на всеобщото национално освободително придвижване.
Fine Art Images/Heritage Images/Getty Images
През октомври 1918 година числеността на японските войски в съветския Далечен изток към този момент надвишава 72 000 души (за съпоставяне: броят на американския експедиционен корпус „Сибир“ е единствено 9000 души). Под техен надзор попадат част от Транссибирската железопътна автомагистрала, обширни територии от Приморието и Приамурието; японски гарнизорни има даже на източното езеро Байкал. За Япония стартират всеобщо да се изнасят естествени запаси, в това число дървен материал, въглища и големи улови от сьомга и херинга.
Buyenlarge/Getty Images
Японското управление залага най-много на своенравните казашки атамани като Григорий Семьонов и Иван Калмиков. Тези дейци на Бялото придвижване получават финансиране, оръжие, както и, при нужда, непосредствена поддръжка от японските войски. В същото време, връзките с приетият водач на белите и „върховен началник на Русия“ адмирал Александър Колчак са напрегнати. В Токио допускат, че този „човек на Вашингтон“ може да навреди на ползите на „Страната на изгряващото слънце“. „Япония няма интерес от скорошното възобновяване на единна и мощна Русия. Подобно на активността си в Китай, тя и тук ще се стреми към поддържане на Гражданската война до цялостното безсилие на Русия, с цел да се сътвори по-удобна почва за употреба на обезсилената страна“, през февруари 1919 година главата на държавното управление на Колчак, Пьотр Вологодски.
Pictures From History/Universal Images Group /Getty Images
За разлика от останалите интервенти, японците вземат участие интензивно в бойните конфликти с локалните червени партизани. Докато имат мълчалив пакт за ненападение с американците, то с японците те водят война яростно и кръвопролитно, като всяка битка лишава десетки и даже стотици животи и от двете страни. Общо за годините на интервенцията, по разнообразни данни, живота си губят до 3000 бойци и офицери от Императорската войска.
Corbis/Getty Images
Всяко непокорство от страна на популацията се пресича и санкционира брутално: изгорени са цели села и се организират показни разстрели. През юли 1919 година един американски боец става на наказателна акция на японците на жп гарата на Свиягино: „Петима руснаци бяха заведени на гробовете, изкопани край жп гарата, бяха със завързани очи и им беше заповядано да коленичат край гробовете с вързани откъм гърба ръце. Двама японски офицери със съблечени връхни облекла и извадени саби, започнаха да нараняват жертвите и да ги удрят със сабите по врата, до момента в който всяка от жертвите не паднеше в гроба. Тогава сред трима и петима японски офицери я довършваха със сабите си и крещяха от наслада. Две от жертвите бяха обезглавени мигновено, а останалите явно към момента бяха живи, тъй като земята над тях се движеше“.
Universal History Archive/Universal Images Group/Getty Images
Същевременно, с помощта на японците, е избавен животът на над 900 сираци от фамилиите на поляци, заточени в Сибир още в царските времена. Децата, чиито родители са починали в Гражданската война, са отведени в Япония, а по-късно са препратени към историческата си татковина. Японците оказват помощ и на Американския червен кръст за извеждането от зоната на бойните дейности на, докарани в източната част на страната от Петербург (Санкт Петербург) през 1918 година. Тук те се възвръщат след понесения през зимата апетит, когато, поради ненадейно избухналата война, се оказват откъснати от домовете си. Чак след три години те съумяват да се върнат при родителите си, откакто са обиколили цялото земно кълбо.
Buyenlarge/Getty Images
Докато краят на Първата международна война през ноември 1918 година слага огромен въпрос към целесъобразността на разполагането на военни контингенти на интервентите на територията на Русия, то разгромът на бялата войска на Колчак и Деникин през лятото и есента на 1919 година прави това престояване просто безсмислено. Вашингтон, Лондон и Париж пристъпват към последователно извеждане на своите войски, до момента в който Токио – тъкмо противоположното, стартира да ускорява военното си наличие в района. В началото на 1920 година броят на бойците на Императорската войска на територията на Русия към този момент надвишава 100 000 души.
Universal History Archive/Universal Images Group/Getty Images
След провалянето на Бялото придвижване в източна Русия Червената Армия влиза в директно прикосновение с японските войски. Тъй като, обаче, се оказва, че руското държавно управление не е готово за огромната открита война против „Страната на изгряващото слънце“, през февруари 1920 година Ленин предлага в източната част на страната да бъде основана буферна демократична страна. За японците, изтощени от контрапартизанската битка и нуждаещи се от отмора, планът се оказва изцяло допустим. Освен това, Токио се надява да трансформира учредената на 6 април Далекоизточна република (ДВР) в собствен протекторат.
Getty Images
На тези очаквания не им е съдено да се осъществен. ДВР на практика изцяло се управлява от Москва, а нейната Народно-революционна войска сполучливо довършва белогвардейските сили в Далечния изток. В същото време основаните и следени от Япония марионетни държавни управления на съветските територии се оказват нежизнеспособни. На всичкото от горната страна, Токио попада под мощния дипломатически напън на Съединени американски щати, които не желаят техният тихоокеански геополитически противник да набира сили и въздействие.
Universal History Archive/Universal Images Group/Getty Images
В последна сметка, „Страната на изгряващото слънце“ стартира последователно да отстъпва от позициите си. Последните японски бойци напущат Владивосток на 25 октомври 1922 година, а още през ноември Далекоизточната република влиза в състава на руска Русия. Само северен Сахалин остава в ръцете на японците, само че през 1925 година, след дълги и тежки договаряния със Съветския съюз, японците са принудени да върнат и него.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Нейните упоритости се простират освен върху съветското брегове на Тихия океан, само че и даже над целия голям Сибир.
Ann Ronan Pictures/Print Collector/Getty Images Мащабната намеса на страните от Антантата в Русия надалеч не е провокирана от идеологическата доверчивост на пристигналите на власт в страната болшевики. Къде-къде повече Лондон и Париж са обезпокоени от желанията на държавното управление на Ленин да изведе страната от войната против Германия, което би дало на последната опция да изсипе цялата си мощност над Франция. Нищо чудно, че в разгарящата се върху останките на Руската империя Гражданска война съдружниците залагат на контрареволюционното Бяло придвижване, чиито водачи са дали клетва да върнат съветската войска на бойното поле и да водят война против Германия до победния край.
Adachi/Library of Congress/Corbis/VCG/Getty Images Скоро след Брестския мир, подписан сред руска Русия и Германия на 3 март 1918 година, войските на съдружниците стартират да вършат десанти на съветските пристанища в северната, южната и източната част на страната. Те, обаче, не бързат да се хвърлят стремително в непознат за тях самите спор и се стараят да стоят по-далеч от бойните конфликти с желание да получат своето с малко кръв и с непозната помощ. На този декор Япония се откроява блестящо – за нея тежката обстановка в Русия отваря прозорец на огромни благоприятни условия.
Corbis/Getty Images Япония е подтиквана да взе участие в интервенциите на съветския Далечен изток от Вашингтон, а в началото японското общество е разграничено в мненията си дали страната въобще си коства да се впуска в тези каузи. С времето, обаче, мащабите на намесата на „Страната на изгряващото слънце“ в съветските каузи стартират да порастват в геометрична градация и даже и Съединени американски щати към този момент стартират да се замислят по какъв начин да лимитират възходящите апетити на своя съдружник. „Като се имат поради нейното състояние и ползи в Източна Азия, Япония би трябвало да има основна роля във възобновяване на реда в Източен Сибир“, пред американците японският министър на външните работи Гото Симпей през юли 1918 година.
Culture Club/Getty Images Първите японски бойци идват на пристанището във Владивосток на 5 април 1918 година. Това са две роти морски пехотинци от ескадрата на вицеадмирал Хирахору Като. Повод е осъщественото предната вечер в града ликвидиране на двама японски жители. Без да срещат опозиция, японците бързо вземат под надзор пристанището и центъра на Владивосток. „Отдавна подготвяният империалистически удар от Изток се разрази“, в същия ден руското държавно управление. „Империалистите от Япония желаят да задушат Съветската гражданска война, да отрежат Русия от Тихия океан, да завладяват богатите пространства на Сибир, да поробят сибирските служащи и селяни“.
Getty Images „Световната война подари на Япония непредвиден подарък – недокосната съкровищница – Сибир. Японците… би трябвало да усвоят сибирската съкровищница… Присъединяването към Япония – не в смисъла на навлизане, а в стопански смисъл – зависи от уменията на японците“, редакторът на „Народен вестник“ И. Рокуро. В Токио вървят полемики по какъв начин да се организира експанзията към съветския Далечен изток. Един от най-приемливите разновидности на деяние е „екстремистите“, както тогава назовават болшевиките, да бъдат отстранени от района, да бъдат подкрепени локалните „умерени“ политически сили и да бъде подкрепено възникването на буферна съветска страна под опеката на Япония – „независим Сибир“, както се дипломатът Итиро Мотоно. В същото време би трябвало да се работи деликатно, без открита експанзия, като се следи реакцията на западните страни и не се позволява подема на всеобщото национално освободително придвижване.
Fine Art Images/Heritage Images/Getty Images През октомври 1918 година числеността на японските войски в съветския Далечен изток към този момент надвишава 72 000 души (за съпоставяне: броят на американския експедиционен корпус „Сибир“ е единствено 9000 души). Под техен надзор попадат част от Транссибирската железопътна автомагистрала, обширни територии от Приморието и Приамурието; японски гарнизорни има даже на източното езеро Байкал. За Япония стартират всеобщо да се изнасят естествени запаси, в това число дървен материал, въглища и големи улови от сьомга и херинга.
Buyenlarge/Getty Images Японското управление залага най-много на своенравните казашки атамани като Григорий Семьонов и Иван Калмиков. Тези дейци на Бялото придвижване получават финансиране, оръжие, както и, при нужда, непосредствена поддръжка от японските войски. В същото време, връзките с приетият водач на белите и „върховен началник на Русия“ адмирал Александър Колчак са напрегнати. В Токио допускат, че този „човек на Вашингтон“ може да навреди на ползите на „Страната на изгряващото слънце“. „Япония няма интерес от скорошното възобновяване на единна и мощна Русия. Подобно на активността си в Китай, тя и тук ще се стреми към поддържане на Гражданската война до цялостното безсилие на Русия, с цел да се сътвори по-удобна почва за употреба на обезсилената страна“, през февруари 1919 година главата на държавното управление на Колчак, Пьотр Вологодски.
Pictures From History/Universal Images Group /Getty Images За разлика от останалите интервенти, японците вземат участие интензивно в бойните конфликти с локалните червени партизани. Докато имат мълчалив пакт за ненападение с американците, то с японците те водят война яростно и кръвопролитно, като всяка битка лишава десетки и даже стотици животи и от двете страни. Общо за годините на интервенцията, по разнообразни данни, живота си губят до 3000 бойци и офицери от Императорската войска.
Corbis/Getty Images Всяко непокорство от страна на популацията се пресича и санкционира брутално: изгорени са цели села и се организират показни разстрели. През юли 1919 година един американски боец става на наказателна акция на японците на жп гарата на Свиягино: „Петима руснаци бяха заведени на гробовете, изкопани край жп гарата, бяха със завързани очи и им беше заповядано да коленичат край гробовете с вързани откъм гърба ръце. Двама японски офицери със съблечени връхни облекла и извадени саби, започнаха да нараняват жертвите и да ги удрят със сабите по врата, до момента в който всяка от жертвите не паднеше в гроба. Тогава сред трима и петима японски офицери я довършваха със сабите си и крещяха от наслада. Две от жертвите бяха обезглавени мигновено, а останалите явно към момента бяха живи, тъй като земята над тях се движеше“.
Universal History Archive/Universal Images Group/Getty Images Същевременно, с помощта на японците, е избавен животът на над 900 сираци от фамилиите на поляци, заточени в Сибир още в царските времена. Децата, чиито родители са починали в Гражданската война, са отведени в Япония, а по-късно са препратени към историческата си татковина. Японците оказват помощ и на Американския червен кръст за извеждането от зоната на бойните дейности на, докарани в източната част на страната от Петербург (Санкт Петербург) през 1918 година. Тук те се възвръщат след понесения през зимата апетит, когато, поради ненадейно избухналата война, се оказват откъснати от домовете си. Чак след три години те съумяват да се върнат при родителите си, откакто са обиколили цялото земно кълбо.
Buyenlarge/Getty Images Докато краят на Първата международна война през ноември 1918 година слага огромен въпрос към целесъобразността на разполагането на военни контингенти на интервентите на територията на Русия, то разгромът на бялата войска на Колчак и Деникин през лятото и есента на 1919 година прави това престояване просто безсмислено. Вашингтон, Лондон и Париж пристъпват към последователно извеждане на своите войски, до момента в който Токио – тъкмо противоположното, стартира да ускорява военното си наличие в района. В началото на 1920 година броят на бойците на Императорската войска на територията на Русия към този момент надвишава 100 000 души.
Universal History Archive/Universal Images Group/Getty Images След провалянето на Бялото придвижване в източна Русия Червената Армия влиза в директно прикосновение с японските войски. Тъй като, обаче, се оказва, че руското държавно управление не е готово за огромната открита война против „Страната на изгряващото слънце“, през февруари 1920 година Ленин предлага в източната част на страната да бъде основана буферна демократична страна. За японците, изтощени от контрапартизанската битка и нуждаещи се от отмора, планът се оказва изцяло допустим. Освен това, Токио се надява да трансформира учредената на 6 април Далекоизточна република (ДВР) в собствен протекторат.
Getty Images На тези очаквания не им е съдено да се осъществен. ДВР на практика изцяло се управлява от Москва, а нейната Народно-революционна войска сполучливо довършва белогвардейските сили в Далечния изток. В същото време основаните и следени от Япония марионетни държавни управления на съветските територии се оказват нежизнеспособни. На всичкото от горната страна, Токио попада под мощния дипломатически напън на Съединени американски щати, които не желаят техният тихоокеански геополитически противник да набира сили и въздействие.
Universal History Archive/Universal Images Group/Getty Images В последна сметка, „Страната на изгряващото слънце“ стартира последователно да отстъпва от позициите си. Последните японски бойци напущат Владивосток на 25 октомври 1922 година, а още през ноември Далекоизточната република влиза в състава на руска Русия. Само северен Сахалин остава в ръцете на японците, само че през 1925 година, след дълги и тежки договаряния със Съветския съюз, японците са принудени да върнат и него.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ