Доверието към традиционните медии в ЕС е най-голямо
Гражданите на Европейски Съюз се доверяват най-вече на обичайните медии. Това демонстрират данните на Евробарометър. 72% от интервюираните декларират, че наскоро са прочели, видели или чули нещо за Европейския съюз, а 57% — за Европейския парламент. Телевизията господства като главен източник на вести (75%). Това важи изключително за по-възрастните хора
Като цяло публичните малките екрани и радиостанции се считат за най-надеждния източник на вести в Европейски Съюз (49%), следвани от печата (39%) и частните телевизионни канали и радиостанции (27%).
Гражданите се интересуват най-вече от националните политически тематики (посочени от 50% от респондентите). По-малък е ползата към европейските и интернационалните въпроси (46%), както и към локалните вести (47%). Запомнянето на новините за Европейски Съюз варира сред 57% във Франция и 90% в Румъния. Запомнянето на новините по отношение на Екологичен потенциал се движи сред 39% във Франция и 85% в Малта.
Медийни привички
С дял от 75% малкия екран господства като главен източник на вести, изключително за жителите над 55 години. Следващи в класацията - много отдалечени от медийния водач, са онлайн новинарските платформи (43%), радиото (39%) и обществените медийни платформи и блогове (26%). Печатът е на пето място, като един от всеки петима респонденти (21%) дефинира вестниците и списанията като главен източник на вести. По-младите респонденти са доста по-склонни да употребяват обществени медийни платформи и блогове за достъп до вести (46% от 15—24-годишните по отношение на 15% от хората над 55 години).
Въпреки че обичайните източници на вести — изключително малкия екран — са значими, 88% от интервюираните получават най-малко някои онлайн вести посредством смарт телефон, компютър или преносим компютър. 43% от респондентите употребяват уеб страницата на източника на вести (например уеб страница на вестник) за достъп до вести онлайн, а 31% четат публикации или изявления, които се появяват в техните онлайн обществени мрежи. Достъпът до новинарски изявления посредством обществените мрежи е още по-голям за младежите (43% от лицата на възраст 15—24 години по отношение на 24% от респондентите над 55 години).
Плащането за новинарско наличие онлайн към момента е по-скоро изключение, защото 70% от хората, които имат достъп до вести онлайн, биха употребявали единствено гратис новинарско наличие или новинарски услуги онлайн.
News.bg попадна в съветския черен лист
Първата българска медия, която бе блокирана от надзорните органи в Русия
Медийни източници, които се употребяват с най-голямо доверие
Гражданите се доверяват на обичайните електронни и печатни медии, в това число на тяхното онлайн наличие, повече в сравнение с онлайн новинарските платформи и каналите на обществените медии. Независимо дали става дума за техния " главен канал " или за онлайн версиите им, 49% от респондентите чакат публичните малките екрани и радиостанции да показват достоверни вести, следвани от печата, посочен от 39% от интервюираните. От своя страна частните малките екрани и радиостанции са маркирани като благонадежден медиен източник от 27%. Полша се откроява като единствената страна, в която частните малките екрани и радиостанции са най-надеждният източник на вести. Още по-радикално е отношението към обичайните новинарски източници като цяло на респондентите в Унгария, където за най-достоверен източник се считат " хора и другарски групи, следвани в обществените медии ".
Значението на доверието също излиза на напред във времето, когато интервюираните би трябвало да посочат какво би ги предиздвикало да отворят новинарска публикация онлайн. Докато 54% са стимулирани от това дали заглавието ги интересува, за 37% е значимо да имат доверие на новинарския канал, публикуващ новинарската публикация.
Изложеност на дезинформация и подправени вести
Над една четвърт от интервюираните (28%) считат, че през последните седем дни доста постоянно или постоянно са били изложени на дезинформация и подправени вести. Респондентите в България като цяло са най-склонни да дават отговор, че постоянно са били изложени на дезинформация и подправени вести през последните седем дни - 55% от тях считат, че това им се случва " доста постоянно " или " постоянно ". Най-малко склонни да настояват това са респондентите в Нидерландия - едвам 3% считат, че " доста постоянно " се сблъскват с дезинформация, а за 9% това се случва " постоянно ".
По-голямата част от респондентите се усещат уверени, че могат да разпознаят дезинформацията и подправените вести: 12% се усещат " доста уверени ", а 52% — " до известна степен уверени ". Нивото на убеденост при разграничаването сред същински и подправени вести понижава с възрастта и се усилва с просветителното ниво.
Като цяло публичните малките екрани и радиостанции се считат за най-надеждния източник на вести в Европейски Съюз (49%), следвани от печата (39%) и частните телевизионни канали и радиостанции (27%).
Гражданите се интересуват най-вече от националните политически тематики (посочени от 50% от респондентите). По-малък е ползата към европейските и интернационалните въпроси (46%), както и към локалните вести (47%). Запомнянето на новините за Европейски Съюз варира сред 57% във Франция и 90% в Румъния. Запомнянето на новините по отношение на Екологичен потенциал се движи сред 39% във Франция и 85% в Малта.
Медийни привички
С дял от 75% малкия екран господства като главен източник на вести, изключително за жителите над 55 години. Следващи в класацията - много отдалечени от медийния водач, са онлайн новинарските платформи (43%), радиото (39%) и обществените медийни платформи и блогове (26%). Печатът е на пето място, като един от всеки петима респонденти (21%) дефинира вестниците и списанията като главен източник на вести. По-младите респонденти са доста по-склонни да употребяват обществени медийни платформи и блогове за достъп до вести (46% от 15—24-годишните по отношение на 15% от хората над 55 години).
Въпреки че обичайните източници на вести — изключително малкия екран — са значими, 88% от интервюираните получават най-малко някои онлайн вести посредством смарт телефон, компютър или преносим компютър. 43% от респондентите употребяват уеб страницата на източника на вести (например уеб страница на вестник) за достъп до вести онлайн, а 31% четат публикации или изявления, които се появяват в техните онлайн обществени мрежи. Достъпът до новинарски изявления посредством обществените мрежи е още по-голям за младежите (43% от лицата на възраст 15—24 години по отношение на 24% от респондентите над 55 години).
Плащането за новинарско наличие онлайн към момента е по-скоро изключение, защото 70% от хората, които имат достъп до вести онлайн, биха употребявали единствено гратис новинарско наличие или новинарски услуги онлайн.
News.bg попадна в съветския черен лист
Първата българска медия, която бе блокирана от надзорните органи в Русия
Медийни източници, които се употребяват с най-голямо доверие
Гражданите се доверяват на обичайните електронни и печатни медии, в това число на тяхното онлайн наличие, повече в сравнение с онлайн новинарските платформи и каналите на обществените медии. Независимо дали става дума за техния " главен канал " или за онлайн версиите им, 49% от респондентите чакат публичните малките екрани и радиостанции да показват достоверни вести, следвани от печата, посочен от 39% от интервюираните. От своя страна частните малките екрани и радиостанции са маркирани като благонадежден медиен източник от 27%. Полша се откроява като единствената страна, в която частните малките екрани и радиостанции са най-надеждният източник на вести. Още по-радикално е отношението към обичайните новинарски източници като цяло на респондентите в Унгария, където за най-достоверен източник се считат " хора и другарски групи, следвани в обществените медии ".
Значението на доверието също излиза на напред във времето, когато интервюираните би трябвало да посочат какво би ги предиздвикало да отворят новинарска публикация онлайн. Докато 54% са стимулирани от това дали заглавието ги интересува, за 37% е значимо да имат доверие на новинарския канал, публикуващ новинарската публикация.
Изложеност на дезинформация и подправени вести
Над една четвърт от интервюираните (28%) считат, че през последните седем дни доста постоянно или постоянно са били изложени на дезинформация и подправени вести. Респондентите в България като цяло са най-склонни да дават отговор, че постоянно са били изложени на дезинформация и подправени вести през последните седем дни - 55% от тях считат, че това им се случва " доста постоянно " или " постоянно ". Най-малко склонни да настояват това са респондентите в Нидерландия - едвам 3% считат, че " доста постоянно " се сблъскват с дезинформация, а за 9% това се случва " постоянно ".
По-голямата част от респондентите се усещат уверени, че могат да разпознаят дезинформацията и подправените вести: 12% се усещат " доста уверени ", а 52% — " до известна степен уверени ". Нивото на убеденост при разграничаването сред същински и подправени вести понижава с възрастта и се усилва с просветителното ниво.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ