41% от българите не биха подали сигнал за корупция, сочи проучване
Гражданите биха подали сигнал, в случай че станат очевидци на корупция или имат информация за такава, до медиите - 24,5 %, полицията - 20 %, Комисията за противопоставяне на корупцията (КПКОНПИ) - 13,5 %, надзорен орган - 10,2 % и прокуратура - 10,1 %.
Над 71% от българите чакат следствие по най-високите политически равнища, а към 64% са " за " следствие на корупцията на локално равнище.
Това демонстрират резултатите от национално представително изследване на Асоциация " Прозрачност без граници ".
Цели, тъй като за тях това стои отвън ценностната им система. Този извод от проучването акцентира пред БНР изпълнителният шеф на асоциацията Калин Славов .
Ясно изразеното отрицателно отношение към корупцията се показва в пасивна опозиция, добави той.
36,5% биха противодействали на явлението като не биха дали рушвет . Почти същият % обаче - 36,2%, считат, че като елементарни хора нищо не могат да създадат, с цел да дадат своя персонален принос в тази битка. За тези 1/3 от интервюираните доверието е достигнало съвсем ирационално равнище, разяснява Калин Славов.
Почти 30% биха съдействали на антикорупционната организация , в случай че тя ги убеди, че работи независимо.
Проучването сочи още, че 19,7 % от жителите считат, че би трябвало да се организират осведомителни акции измежду популацията, с цел да се противодейства на корупцията.
Базисното съмнение към институциите е ясно отразено в получените отговори и то е обвързвано със боязън от последствия за личността или за бизнеса.
Мнозинството от запитаните чакат по-активно и по-ефективно следствие на корупцията, съобщи Славов. По думите му, фрапантно по-слабо изразени са упованията за предварителна защита и разбор на законодателството.
Обществото изрично желае дейна активност от институциите, посочи Славов.
Политологът Антоний Гълъбов разяснява, че в случай че Комисията за противопоставяне на корупцията успее да се възползва и се нарежда в ролята на цивилен канал за задвижване на институциите, призвани да глобяват и преследват корупцията, тогава това би могло да стартира бързо да понижава чувството за обществена изолираност, което е един от най-големите проблеми в българското общество.
Над 71% от българите чакат следствие по най-високите политически равнища, а към 64% са " за " следствие на корупцията на локално равнище.
Това демонстрират резултатите от национално представително изследване на Асоциация " Прозрачност без граници ".
Цели, тъй като за тях това стои отвън ценностната им система. Този извод от проучването акцентира пред БНР изпълнителният шеф на асоциацията Калин Славов .
Ясно изразеното отрицателно отношение към корупцията се показва в пасивна опозиция, добави той.
36,5% биха противодействали на явлението като не биха дали рушвет . Почти същият % обаче - 36,2%, считат, че като елементарни хора нищо не могат да създадат, с цел да дадат своя персонален принос в тази битка. За тези 1/3 от интервюираните доверието е достигнало съвсем ирационално равнище, разяснява Калин Славов.
Почти 30% биха съдействали на антикорупционната организация , в случай че тя ги убеди, че работи независимо.
Проучването сочи още, че 19,7 % от жителите считат, че би трябвало да се организират осведомителни акции измежду популацията, с цел да се противодейства на корупцията.
Базисното съмнение към институциите е ясно отразено в получените отговори и то е обвързвано със боязън от последствия за личността или за бизнеса.
Мнозинството от запитаните чакат по-активно и по-ефективно следствие на корупцията, съобщи Славов. По думите му, фрапантно по-слабо изразени са упованията за предварителна защита и разбор на законодателството.
Обществото изрично желае дейна активност от институциите, посочи Славов.
Политологът Антоний Гълъбов разяснява, че в случай че Комисията за противопоставяне на корупцията успее да се възползва и се нарежда в ролята на цивилен канал за задвижване на институциите, призвани да глобяват и преследват корупцията, тогава това би могло да стартира бързо да понижава чувството за обществена изолираност, което е един от най-големите проблеми в българското общество.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ