Александър Симов в ПИК и Ретро: Лозан Панов – самоубийството на ДБ
Градското дясно постоянно е приличало на странните радиоактивни детайли в дъното на Менделеевата таблица – таман учените открият, че те съществуват, намерят ги в безкрайния химичен мрак, а те незабавно стартират да се разпадат, правилни на своята най-тъмна природа. Това е единственото допустимо психическо пояснение за държанието на „ Демократична България “ в навечерието на изборите за президент и парламент на 14 ноември. Нека единствено да ви напомня – на вота на 4 април Демократична България блесна като комета на хоризонта и след четиригодишна суша партията още веднъж се добра до парламентарните крайбрежия. На 11 юли триумфът освен беше вкоренен, само че и усъвършенстван по този начин внушително, че виртуалните инфлуенсъри на градското дясно се размечтаха за третото място и окончателното детрониране на Българска социалистическа партия. Изобщо бъдещето беше розово, Козилата влезе в Народното събрание, а Христо Иванов към този момент се виждаше като сив кардинал на политическите процеси...
И тъкмо тогава действителността се намеси, детронира фантазиите и раздаде правдивост. След 11 юли Демократична България нагази в блатото на цяла поредност от стратегически и политически неточности, които я доведоха през днешния ден до положението да се бори за шестото място и да се чуди до последно дали Движение за права и свободи няма да ги победи с едни гърди. И е време някой почтено и честно да опише тази мелодраматична сапунена сага с езика на истината, а не с придихания, въздишки и неолиберален възторг. Голямата издънка на Демократична България пристигна сега, в който не съумяха да се спогодят с „ ИТН “ за ръководство. Дълбоко не настоявам, че Има Такъв Народ са почтени, само че всички знаем каква лакомия за власт изпитват градските десни. Тоест при тайните договаряния сигурно е имало условия за това кой, по какъв начин и къде да стане министър. Хей, ненапразно се говореше, че Стефан Тафров е ходил да оглежда сладострастно вътрешния интериор на Външно министерство. Взривяването на договарянията докара до безспорното обезсмисляне на понятието „ партии на митинга “, медийно наложено като поетично пропагандно факсимиле. От целия този политически безпорядък се видя, че само и единствено Българска социалистическа партия желае съществено да има ръководство и е подготвена да води действителен разговор без условия, извиване на ръце и министерски искания. След като първият мандат беше торпилиран, 46-ото Народно заседание беше изцяло обречено. Но може би имаше прочут късмет Демократична България да получи своето помилван, в случай че беше приела поканата на левицата за договаряния. Дори не беше от голяма важност дали ще се съгласят на взаимно ръководство или не, значимото беше да дойдат. Защото щяха да показват предпочитание за разговор и взор оттатък техния политически пъп. Но това е „ Демократична България “ – те не са в положение да трансформират своята природа, даже и в случай че в миналото сме били на път да повярваме в това.
След края на Народното събрание пристигна и другият удар – Кирил Петков и Асен Василев оповестиха собствен личен политически план. В интерес на истината градското дясно се усети в точния момент, че ще бъдат пробити по този фронт, и евентуално поради това главните морализатори и истерици на Демократична България близо две седмици пишеха сълзливи статуси, че мястото на „ Асен и Кирил “ е в Демократична България, а самият Христо Иванов загатна, че са подготвени да им дават водачески места и други екстри единствено и единствено да не се явяват настрана. Уви, тази тактичност не сработи. В последна сметка харвардското дуо безусловно отряза претенциите на Христо Иванов и компания към управническите висини и ги сложи в изключително неловка позиция. А трансферният удар, който „ Продължаваме промяната “ направи, като притегли Ицо Хазарта, евентуално е политическият аналог на мощен ритник в топките и озлобен смях по-късно.
Комедията от неточности обаче не завърши дотук. Въпреки че среди в Демократична България прелестно знаеха, че Лозан Панов въобще не става за кандидат-президент, цялата партия поддържа неговата кандидатура. А самият Панов се зае със задачата незабавно да потвърди, че това е тежка стратегическа неточност, а даже и цялостен гаф. Още в първото си изявление той разгласи ГЕРБ и Демократична България за естествени сътрудници, а във второто потегли да се зъби на Радев, че не бил направил задоволително за съставянето на държавно управление, даже и с присъединяване на ГЕРБ и Движение за права и свободи. Като черешка на тортата би трябвало да отбележим и завъртането на приказната самодива на малоумния пиар Ивет Добромирова край Лозан Панов, чийто резултат беше едно клипче, в което претендент за президент приличаше на телевизионна гадателка, която лее патрон и чака позвънявания по импулсна телефонна линия за повреждане на вълшебства онлайн. Лозан Панов се оказа напълно медийна фикция. Мечтата за него го беше украсила дотам, че действителният човек подейства като глътка киселина. И беше повече от занимателно да се следят реакциите на видни фигури от Демократична България, които трябваше да вървят след него и да изясняват какво тъкмо е желал да каже техният претендент. Почти съм уверен, че цялата им кандидатпрезидентска акция ще мине в този жанр.
Всъщност името на Панов се развъртя като претендент за президент още през 2016 година, както научихме от едни плъзнали в нета стенограми, само че тогава водачите на градското дясно се стопират от този ход на камикадзето. Сега към този момент поеха изцяло в самоубийствена посока. Това ще е спомагателен проблем, тъй като социологията демонстрира, че най-малко една трета от десните гласоподаватели ще гласоподават за Радев, без значение какво им споделят техните водачи, и в този случай единственият потребен ход е да си купим пуканки и да гледаме блестящите спецефекти, които ще ни сервират.
И в случай че злощастията спираха дотук, евентуално нямаше да стигнем до комедийните нотки. Целият този коктейл от гафове беше декориран от отхвърли на РИК в Стара Загора да записва листата на Демократична България. И тъй като по-късно чухме доста героични пояснения – по какъв начин цифровите рицари на дясното се сражавали с аналоговите фигури от предишното, дано да внесем малко изясненост. Провалът за регистрация е патогенен проблем на цялото дясно. РИК им дава опция да излязат от задънената улица, като канят лидера на листата Атанас Славов да отиде и да завери документите. Той отхвърля. Оттам нататък концепцията, че има някаква интрига, несъмнено звучи вълшебно в ушите на твърдото ядро, само че в действителност е много тъпа форма на спешен пиар. При това, в случай че Демократична България толкоз доста желаеха да вкарват в XXI век изборното законодателство можеха да го създадат в границите на два Народното събрание. Както се споделя – даже Луна съумя да се записва, само че листата на Демократична България в Стара Загора – не. Това в доста връзки е по-тежко от диагноза.
И в цялата тази комедия не трябва да пропускамe вътрешните несъгласия, които избиха при целия този водопад от проблеми. ДСБ в София въстана против водача си Атанас Атанасов, тъй като съгласно тях персонално той е пренаредил листите и е отсякъл главата на известната в столицата костовистка Цецка Бачкова. В жанр, непокътнат до неотдавна единствено за левицата, представителите на партията желаеха провеждането на Национално заседание и оставката на Атанасов. Заговори се също и за това, че Антоанета Цонева и Ивайло Мирчев персонално са прочиствали листите от цивилен квоти, с цел да обезпечат места за партийците. Първи за това заприказва общинският консултант от Демократична България Методи Лалов, който до неотдавна ни беше рекламиран като гневната съвест на българското правораздаване. В момента, в който той стартира да изобличава вътрешните измами на сивите кардинали, го изкараха човек на Пеевски. Което е повече от смешно. Защото най-малкото това значи, че през 2019 година Демократична България е била дадена на концесия на Пеевски, а неговият човек до неотдавна беше ръководител на общинските съветници на партията. Точно този вид двуличие, обвинявания, интриги и кавги постоянно са потопявали градското дясно в неговия напълно излъскан снобизъм.
Истината е, че все още Демократична България се обрисува като огромния губещ на изборите. И това си е изцяло справедливо. Нека да ви напомня, че огромните борци за правосъдна промяна най-сетне ни представяха като ослепителен ход преместването на Бюрото за отбрана на очевидци от прокуратурата в правосъдното министерство. Освен медийно стържене по този начин и не видяхме техните представители в действителна борба против Иван Гешев. Тоест – ориста на Демократична България е удостоверение на една максима. Че една партия не може да си разреши да се виртуализира до дъно. Не може да си разреши да се отдаде само на пиар без действителни и смислени дейности. Резултатът постоянно е нещо като Лозан Панов. Нещо като нищо на света.
И тъкмо тогава действителността се намеси, детронира фантазиите и раздаде правдивост. След 11 юли Демократична България нагази в блатото на цяла поредност от стратегически и политически неточности, които я доведоха през днешния ден до положението да се бори за шестото място и да се чуди до последно дали Движение за права и свободи няма да ги победи с едни гърди. И е време някой почтено и честно да опише тази мелодраматична сапунена сага с езика на истината, а не с придихания, въздишки и неолиберален възторг. Голямата издънка на Демократична България пристигна сега, в който не съумяха да се спогодят с „ ИТН “ за ръководство. Дълбоко не настоявам, че Има Такъв Народ са почтени, само че всички знаем каква лакомия за власт изпитват градските десни. Тоест при тайните договаряния сигурно е имало условия за това кой, по какъв начин и къде да стане министър. Хей, ненапразно се говореше, че Стефан Тафров е ходил да оглежда сладострастно вътрешния интериор на Външно министерство. Взривяването на договарянията докара до безспорното обезсмисляне на понятието „ партии на митинга “, медийно наложено като поетично пропагандно факсимиле. От целия този политически безпорядък се видя, че само и единствено Българска социалистическа партия желае съществено да има ръководство и е подготвена да води действителен разговор без условия, извиване на ръце и министерски искания. След като първият мандат беше торпилиран, 46-ото Народно заседание беше изцяло обречено. Но може би имаше прочут късмет Демократична България да получи своето помилван, в случай че беше приела поканата на левицата за договаряния. Дори не беше от голяма важност дали ще се съгласят на взаимно ръководство или не, значимото беше да дойдат. Защото щяха да показват предпочитание за разговор и взор оттатък техния политически пъп. Но това е „ Демократична България “ – те не са в положение да трансформират своята природа, даже и в случай че в миналото сме били на път да повярваме в това.
След края на Народното събрание пристигна и другият удар – Кирил Петков и Асен Василев оповестиха собствен личен политически план. В интерес на истината градското дясно се усети в точния момент, че ще бъдат пробити по този фронт, и евентуално поради това главните морализатори и истерици на Демократична България близо две седмици пишеха сълзливи статуси, че мястото на „ Асен и Кирил “ е в Демократична България, а самият Христо Иванов загатна, че са подготвени да им дават водачески места и други екстри единствено и единствено да не се явяват настрана. Уви, тази тактичност не сработи. В последна сметка харвардското дуо безусловно отряза претенциите на Христо Иванов и компания към управническите висини и ги сложи в изключително неловка позиция. А трансферният удар, който „ Продължаваме промяната “ направи, като притегли Ицо Хазарта, евентуално е политическият аналог на мощен ритник в топките и озлобен смях по-късно.
Комедията от неточности обаче не завърши дотук. Въпреки че среди в Демократична България прелестно знаеха, че Лозан Панов въобще не става за кандидат-президент, цялата партия поддържа неговата кандидатура. А самият Панов се зае със задачата незабавно да потвърди, че това е тежка стратегическа неточност, а даже и цялостен гаф. Още в първото си изявление той разгласи ГЕРБ и Демократична България за естествени сътрудници, а във второто потегли да се зъби на Радев, че не бил направил задоволително за съставянето на държавно управление, даже и с присъединяване на ГЕРБ и Движение за права и свободи. Като черешка на тортата би трябвало да отбележим и завъртането на приказната самодива на малоумния пиар Ивет Добромирова край Лозан Панов, чийто резултат беше едно клипче, в което претендент за президент приличаше на телевизионна гадателка, която лее патрон и чака позвънявания по импулсна телефонна линия за повреждане на вълшебства онлайн. Лозан Панов се оказа напълно медийна фикция. Мечтата за него го беше украсила дотам, че действителният човек подейства като глътка киселина. И беше повече от занимателно да се следят реакциите на видни фигури от Демократична България, които трябваше да вървят след него и да изясняват какво тъкмо е желал да каже техният претендент. Почти съм уверен, че цялата им кандидатпрезидентска акция ще мине в този жанр.
Всъщност името на Панов се развъртя като претендент за президент още през 2016 година, както научихме от едни плъзнали в нета стенограми, само че тогава водачите на градското дясно се стопират от този ход на камикадзето. Сега към този момент поеха изцяло в самоубийствена посока. Това ще е спомагателен проблем, тъй като социологията демонстрира, че най-малко една трета от десните гласоподаватели ще гласоподават за Радев, без значение какво им споделят техните водачи, и в този случай единственият потребен ход е да си купим пуканки и да гледаме блестящите спецефекти, които ще ни сервират.
И в случай че злощастията спираха дотук, евентуално нямаше да стигнем до комедийните нотки. Целият този коктейл от гафове беше декориран от отхвърли на РИК в Стара Загора да записва листата на Демократична България. И тъй като по-късно чухме доста героични пояснения – по какъв начин цифровите рицари на дясното се сражавали с аналоговите фигури от предишното, дано да внесем малко изясненост. Провалът за регистрация е патогенен проблем на цялото дясно. РИК им дава опция да излязат от задънената улица, като канят лидера на листата Атанас Славов да отиде и да завери документите. Той отхвърля. Оттам нататък концепцията, че има някаква интрига, несъмнено звучи вълшебно в ушите на твърдото ядро, само че в действителност е много тъпа форма на спешен пиар. При това, в случай че Демократична България толкоз доста желаеха да вкарват в XXI век изборното законодателство можеха да го създадат в границите на два Народното събрание. Както се споделя – даже Луна съумя да се записва, само че листата на Демократична България в Стара Загора – не. Това в доста връзки е по-тежко от диагноза.
И в цялата тази комедия не трябва да пропускамe вътрешните несъгласия, които избиха при целия този водопад от проблеми. ДСБ в София въстана против водача си Атанас Атанасов, тъй като съгласно тях персонално той е пренаредил листите и е отсякъл главата на известната в столицата костовистка Цецка Бачкова. В жанр, непокътнат до неотдавна единствено за левицата, представителите на партията желаеха провеждането на Национално заседание и оставката на Атанасов. Заговори се също и за това, че Антоанета Цонева и Ивайло Мирчев персонално са прочиствали листите от цивилен квоти, с цел да обезпечат места за партийците. Първи за това заприказва общинският консултант от Демократична България Методи Лалов, който до неотдавна ни беше рекламиран като гневната съвест на българското правораздаване. В момента, в който той стартира да изобличава вътрешните измами на сивите кардинали, го изкараха човек на Пеевски. Което е повече от смешно. Защото най-малкото това значи, че през 2019 година Демократична България е била дадена на концесия на Пеевски, а неговият човек до неотдавна беше ръководител на общинските съветници на партията. Точно този вид двуличие, обвинявания, интриги и кавги постоянно са потопявали градското дясно в неговия напълно излъскан снобизъм.
Истината е, че все още Демократична България се обрисува като огромния губещ на изборите. И това си е изцяло справедливо. Нека да ви напомня, че огромните борци за правосъдна промяна най-сетне ни представяха като ослепителен ход преместването на Бюрото за отбрана на очевидци от прокуратурата в правосъдното министерство. Освен медийно стържене по този начин и не видяхме техните представители в действителна борба против Иван Гешев. Тоест – ориста на Демократична България е удостоверение на една максима. Че една партия не може да си разреши да се виртуализира до дъно. Не може да си разреши да се отдаде само на пиар без действителни и смислени дейности. Резултатът постоянно е нещо като Лозан Панов. Нещо като нищо на света.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ