Градската библиотека в София. Влизали ли сте в нея? Преди

Градската библиотека в София. Влизали ли сте в нея? Преди това застанете пред централния вход и вдигнете глава нагоре – ще видите двете статуи на фасадата – един мъж, знак на строителството и една жена, която въплъщава архитектурата. В този случай препратката е безусловно дословна – тази монументална, красива постройка е издигната по план на проектант Виктория Ангелова-Винарова,  и то когато тя е едвам 24-годишна.

Архитект Винарова е първата жена в историята на България, която печели социална поръчка.

Годината е 1926 и състезанието е за постройка на Министерството на публичните здания, пътищата и благоустройството. Младата жена го печели и през идващите шест години персонално управлява градежа. Същата година тя печели и състезанието за Дома на правниците , само че вложителят взема решение, че тя е прекомерно млада, с цел да й бъде поверен надзорът на подобен огромен градеж и го дава на други архитекти.

Виктория Василева Ангелова е родена през 1902 година във Велико Търново и е внучка на единствената щерка на Никола Златарски. Баща й Васил Ангелов е търговец, учил в Англия и кръщава щерка си на кралица Виктория. След довеждане докрай на междинното си обучение Виктория Ангелова отпътува да учи на първо време във Виена, а по-късно във ВТУ Дрезден при проф. М.Дюлфер, където се дипломира през 1925 година.

Кариерата й на проектант е къса и е обвързвана главно със строителство на публични здания, като за доста от тях тя печели публични състезания. Първоначално след завръщането си в България работи в МОСПБ при Пенчо Койчев, където от 1936 до 1938 година управлява проектантската секция, по-късно със брачна половинка си арх. Борис Винаров (брат на Бистра Винарова-Радева) основават свое бюро в София, което изгаря по време на бомбардировките. От 1944 година до ранната си гибел през 1946 година проектант Винарова дава отговор за строителството на здравни здания към Министерство на здравето.

Виктория Ангелова-Винарова не е първата, само че е най-известната архитектка в България от интервала сред двете войни. За страдание някои от основаните от нея здания са разрушени по време на бомбардировките, най-известната измежду тях е Държавната художествена изложба към ДХА , която се е намирала на мястото на днешния хотел „ Радисън “.

Днес, за благополучие, доста от проектираните от Виктория Винарова здания са към момента в чудесно положение:

– преустрояване и уголемение на Националния природонаучен музей , бул. " Цар Освободител " 1, София;

–   Втора девическа гимназия (днес Софийска математическа гимназия " Отец Паисий " ), ул. " Искър " 61, София  (реализиран след гибелта ѝ);

– Инфекциозна болница в София;

– жилищна кооперация на ул. " Московска " 37, София;

– преустрояване и уголемение на Девическата гимназия, Велико Търнов о;

– Окръжната палата в Кърджали – взаимно с арх. Чавдар Мутафов;

– санаториума за гръдоболни край с. Радунци, Казанлъшко (който е последният й проект).

Виктория Винарова освен имала мъжка специалност, тя имала и нужните качества да се оправя с провокациите на тази тежка работа.

Късо подстригана и с цигара в ръка, тя надзиравала персонално градежа на своите здания и се твърди, че строителите на Природонаучния музей разрушили една стена до основи, откакто получили уместно внезапен коментар.

През 2006 година Софийска градска художествена изложба провежда галерия „ Присъствия/Отсъствия. Художнички и архитектки в модерното изкуство на България. “ Оказва се, че не малко от знаковите здания в София, а и в други градове, в действителност са основани от дами или с присъединяване на дами – Съдебната палата, Министерство на финансите и доста други. Имената на тези дами са незнайни, само че постройките им са тук, мемоари от камък.

*Част от информацията е от каталога на „ Присъствия/Отсъствия. Художнички и архитектки в модерното изкуство на България. “с създател Любинка Стоилова

С поддръжката на БХК.

 
И България има своята Елинор Рузвелт – Екатерина Каравелова