Градска художествена галерия Борис Георгиевул. Любен Каравелов N10 коментара за

Градска художествена изложба Борис Георгиевул. " Любен Каравелов " N1

0 коментара за Градска художествена изложба Борис Георгиев Картината на деня на Градската художествена изложба - Варна през днешния ден е една от най-представителните голямоформатни произведения в нейната непрекъсната експозиция - " Молитва " на българския класик Владимир Димитров-Майстора (1882-1960), оповестява Нина Локмаджиева. 

Това е картина, пред която и в положителни, и в сложни времена заставаш  с страхопочитание. Тя е ситуирана на особено място в галерията – в шпалир от шедьоври на Майстора. Тръгнеш ли към нея, ти преминаваш около всеки от тях по този начин, както вървиш през черква, вглеждайки се в облиците на светци по стените. А когато стигнеш пред нея, разбираш, че си застанал пред олтара. Ангелската мъгла, в която са обхванати петте белолики девойки, те кара да се смълчиш и да се почувстваш част от свещенодействие. Можеш да се изкушиш да отправиш своя молитва, а може и просто да се оставиш на благодатта на тишината. Сигурното е, че ще си тръгнеш с леко сърце и висок дух.

Сега, в дните на страхове и паники, това енигматично платно, излъчващо сякаш небесно зарево, и от екраните на нашите електронни устройства ни дава чувството за светлина и признателност. И ни повежда по пътя към нашия вътрешен храм – пътя на вярата. 

Изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева, шеф на Градската художествена изложба – Варна, показва Картината на деня: 

" В непрекъснатата експозиция на Градска художествена галерия-Варна е живописното платно " Молитва " на Владимир Димитров-Майстора. Според откривателите на изкуството, допустимо е то да се датира към 20-те години на ХХ в,. в случай че е съотнесено към едноименната картина на художника, която се намира в ХГ- Кюстендил с инв. №40. 

Това, което свързва двете творби, с изключение на идентичният им сюжет, са две подготвителни рисунки, изпълнени с молив върху хартия от сбирката на ХГ в Кюстендил. Те са оповестени в каталога " Майстора ", публикуван във връзка юбилейната галерия на художника през 2012 година в НГ. Едната рисунка е озаглавена " Скици " е с инв. №1414, с размер 34/21 см и съставлява съставно изображение с девет дребни композиции с наброски за композицията " Молитва " и четири дребни портрета сред тях, единият от които е автопортрет на художника. Именно във втората, трета и петата от скиците откриваме най-голямо подобие в композиционното решение с " Молитвата " от ГХГ-Варна с инв. № 47. Картината е едно от най-ранните творби в сбирката на Варненската изложба, закупена от частно лице - през 1957 година, още когато Владимир Димитров Майстора е жив. Трите скици на рисувалния лист демонстрират разнообразни разновидности на композицията, която е замислена като фриз с пет изображения в два реда на девойки с молитвено скръстени ръце с допрени длани и пред гърдите на фона на небе, покрито с облаци. Колоритът е ярък, в диапазона на пастелните меки цветове, внушението е за духовни облици, изплували от мъглата на небесните селения. За този претекст художникът споделя "...за ситуацията на ръцете към момента не съм дефинитивно открил. Важното е да се съобщи настроението. Изражението на лицата би трябвало да бъде напълно чисто, молитвено. "  

В двете живописни платна " Молитва " на Варненската и Кюстендилска изложба, има основни разлики, композиционни – фризообразно разгънато в едното, другото е иконично решено, както е в иконите на правилото на изокефалията; има разлики във фона – първият е с облаци, другият с цветове на слънчогледи; в одеждите също има разлики – едните фигури са с бели ризи, другите са с кюстендилски носии. Но и в двете картини ясно са изразени похватите на Майсторовият жанр – да реализира хубост в духовния облик на българката. Забележимо е повторението на избрани облици в разнообразни проекции, този художествен прийом е заимстван от иконографията на българската икона. 

Защо близостта с иконата е в този миг е била толкоз нужна за Майстора. В 20-те години на ХХ в. в неговата биография се случват доста динамично разнообразни събития. 1922  година Майстора прави първата си независима галерия в София, по същото време когато Борис Георгиев открива първата си независима галерия в Художествената академия в София. През юли с.г. дружно с приятеля си Борис Георгиев от Варна отпътуват с транспортен съд до Италия. Там Майстора остава до 1923 година, взе участие в галерия на римските художници, среща се с американския колекционер Джаон Оливър Крейн и подписва договор с него. В същата година от март до май обитава в Ню Йорк и се завръща в България. Между 1924 - 1928 година работи за Джон Крейн повече от 200 творби. 1926 година за него е дейна, тогава открива галерия в София в Художествената академия. Тя и идната 1927 година за художника са наситени с пътувания, рисува на остров Сицилия в Сиракуза, демонстрира в София творбите си от Цариград. Следващата година прекъсва контракта си с Крейн и пътува до Чехия, Австрия и Германия. Именно в този интервал от време - 1928 година, можем да допуснем, че попадат и двете картини " Молитва " - когато се завръща в родния си край село Фролуш, Кюстендилско. През април 1928 на 14-ти мощно земетресение унищожава съвсем изцяло град Чирпан и Първомай /старият Борисовград/. Но това не е всичко, сред 18 и 25 април Пловдив, Гълъбово и Поповица са ударени от земетръс с чудовищна мощ – една четвърт от Пловдив е с разрушени здания, умират 120  души, 1000 са ранени, потърпевши са 240 села, 402 държавни и общински здания и учебни заведения и 250 църкви са разрушени. Равносметката е, че е наранена от разрушителната мощ на земетресението една седма от територията на България, като в Южна България са опустошение над 73 000 здания. Бедствието е чудовищно и в две от дребните скици виждаме изобразени с тънка контурна линия голям брой човешки глави, а лица им са белязани с две линии, като с кръстен знак. В средата сред тях е изобразена една женска фигура с вдигнати към небето ръце. Между този апокалипсис на гибелта за картината си, художника избира другият вид в скиците, този с ангелските облици на пет млади девойки в молитва. Това е може би само по иконичността си произведение на Майстора, в което той се обръща с молба към Бога и в живописта му се усеща, по какъв начин зад мъглявината на облаците лъчите на слънцето леко осветяват и разсейват напластените облаци на човешката тъга и дават вяра за живот. Тази вяра е изобразена с цъфналите слънчогледи зад молещите се млади девойки в национални носии в " Молитвата " от ХГ-Кюстендил като облик на едно възобновление човешкия дух измежду природата. "

За да почувствате галерийната атмосфера и от вкъщи, можете да посетите виртуално Градската художествена изложба – Варна. Виртуалният тур показва непрекъснатата експозиция: https://www.google.com/maps/@43.2068534,27.9191249,2a,75y,292.47h,73.66t/data=!3m6!1e1!3m4!1sTuz2iDDSOhquDLKjy0zisA!2e0!7i13312!8i6656.

Открийте още творби в сайта http://varnacityartgallery.com/ и на Facebook страницата на Галерията https://web.facebook.com/Varna.City.Art.Gallery/. Харесайте страницата, с цел да научавате първи новините от ГХГ – Варна.