Как да се справим със стихийната урбанизация на градовете
Градовете на Балканите имат неповторими културни и архитектурни качества, които са действителна причина за ускорено икономическо развиване. Те са центрове на познанието и източници на напредък и нововъведение. Но в същото време нашите градове страдат от демографски проблеми, обществено неравноправие и изключване на съответни групи от популацията. Има дефицит на евтини и налични жилища за всеобщия консуматор. Съществуват остри екологични проблеми. В дълготраен проект градовете не биха могли да извършват своята роля на мотори на обществения прогрес и на икономическия напредък, в случай че ние, като професионална общественост, не успеем да предложим решения на управляващите за реализиране на общественото равновесие вътре в тях и посред им, за опазване на културното разнообразие и създаване на висококачествена градска среда, архитектура и дизайн.
До този извод стигнаха участниците на Балканския архитектурен конгрес, който се организира в София от 17 до 19 март т.г. Той сложи въпроса за новите трендове в устройственото обмисляне на Балканите като цяло - описа за “Марица ” арх. Белин Моллов. “Проведоха се диспути за намиране на решения за възстановяване качеството на живот в Балканския район, опазване на жизненоважното културно завещание и отваряне на пътя за нововъведенията ”, добави специалистът.
Балканският архитектурен конгрес е проведен от Съюза на архитектите в България под патронажа на Международния съюз на архитектите (UIA), Министерството за българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 и Министерството на районното развиване и благоустройството и с присъединяване на представители на професионалните организации на архитектите и посолствата на страните от Западните Балкани и Румъния. В сходство с настоящите провокации към страните от Западните Балкани в подготовката им за участие в Европейския съюз и в благозвучие с целите на Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз за реализиране на взаимни начинания за съгласуваност, териториално доближаване, стопански разцвет и обществена сигурност, участниците търсиха отговори и решения на следните въпроси:
- Как да се възползваме от мощните страни на всяка територия за стабилно и уравновесено развиване на Балканите като цяло? Със средствата на устройственото обмисляне, планиране, ръководство и контрол на строителството и да допринесем за дейно прилагате на Кохезионната политика на Европейски Съюз.
- Как да се оправим по-добре с миграцията и стихийната урбанизация? Градовете са центрове на знанието и напредъка, само че в същото време места на замърсяване, обществено изключване и други негативни въздействия. Необходимо е използване на правилата за интегрирано градско възобновяване и развитие;
- Как да изградим по-добри връзки на национално, районно и локално равнище? Хората би трябвало да могат да живеят там, където желаят, и на всички места да имат достъп до публични услуги, ефикасен превоз, енергийни мрежи и широколентов интернет;
- Как да развиваме съдействие в региона на климатичните промени и културно-историческото завещание? Последиците от изменението на климата не се преценяват с обичайните административни граници, а наследството е притежание на всички. Ето за какво са нужни нови форми на съдействие сред страните в района.
Участниците във форума показаха подготвеност да провеждат своя експертен капацитет за:
- Обмен на информация и положителни практики в устройството на териториите, за стабилно развиване от позиция на стопанската система, обществената сфера, архитектурата, културата, наследството и ръководството на районно и локално ниво;
- Подкрепа на политики, съобразени с потребностите на всяка територия чрез междусекторна съгласуваност и ръководство на всички нива в района на Балканите за създаване на по-добра свързваща инфраструктура; обмяна на опит в културата и образованието, бизнес връзките и гражданските инициативи;
- Прилагане на интегриран метод към градското възобновяване и развиване на обществените пространства и виталната среда за решение на демографски проблеми, социална сигурност, младежка подготовка и претовареност, запазване на културно-историческото завещание и природата;
- Приоритетно и целево създаване на Европейските транспортни коридори в района, при отчитане и попречване на рисковете от стихийна урбанизация, запазване на скъп аграрни, горски фонд и културно-историческо завещание, потребление на модерни технологии, опазване на спецификата на ландшафта и обитаемоте места на Балканите.
Архитектите и урбанистите от района показаха подготвеност да сплотяват своите креативен благоприятни условия и цивилен позиции, за запазване многообразието, традициите, историческата памет на Балканите, взаимно ценене на културните разлики и основаване на устойчива витална среда. Те се споразумяха да подхващат съответни дейности за:
- взаимно съдействие в региона на архитектурата, градското обмисляне и устройството на териториите в Балканския район за стопански разцвет и повишение качеството на живот на хората;
- присъединяване в взаимни начинания в границите на Международния съюз на архитектите;
- координирани действия по стратегиите за Европейско териториално сътрудничество;
- задълбочаване на партньорството си за повишение на професионалната подготовка на членовете си, обмена на информация и образуване на взаимни изложения, издания и др.;
- образуване на взаимни начинания за млади архитекти, юношески конгреси и състезания за решаването на значими проблеми в региона на устойчивата архитектура, градоустройството и териториалното планиране;
- стимулиране на културния туризъм с архитектурна устременост и взаимна спортно-развлекателна активност за доближаване на архитектите от Балканските страни;
- съставяне на сборни целеви екипи за присъединяване в разнообразни изяви в региона на проектирането, професионалната експертиза и образованието.
Съобразявайки се с новите геополитически действителности в района и процеса на интеграция на страните от Западните Балкани в Европейския съюз, участниците в сегашния конгрес взеха решение за основаване на БАЛКАНСКИ АРХИТЕКТУРЕН ФОРУМ като правоприемник на настоящата от 1966 година до в този момент „ Балканската конференция ”.
До този извод стигнаха участниците на Балканския архитектурен конгрес, който се организира в София от 17 до 19 март т.г. Той сложи въпроса за новите трендове в устройственото обмисляне на Балканите като цяло - описа за “Марица ” арх. Белин Моллов. “Проведоха се диспути за намиране на решения за възстановяване качеството на живот в Балканския район, опазване на жизненоважното културно завещание и отваряне на пътя за нововъведенията ”, добави специалистът.
Балканският архитектурен конгрес е проведен от Съюза на архитектите в България под патронажа на Международния съюз на архитектите (UIA), Министерството за българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 и Министерството на районното развиване и благоустройството и с присъединяване на представители на професионалните организации на архитектите и посолствата на страните от Западните Балкани и Румъния. В сходство с настоящите провокации към страните от Западните Балкани в подготовката им за участие в Европейския съюз и в благозвучие с целите на Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз за реализиране на взаимни начинания за съгласуваност, териториално доближаване, стопански разцвет и обществена сигурност, участниците търсиха отговори и решения на следните въпроси:
- Как да се възползваме от мощните страни на всяка територия за стабилно и уравновесено развиване на Балканите като цяло? Със средствата на устройственото обмисляне, планиране, ръководство и контрол на строителството и да допринесем за дейно прилагате на Кохезионната политика на Европейски Съюз.
- Как да се оправим по-добре с миграцията и стихийната урбанизация? Градовете са центрове на знанието и напредъка, само че в същото време места на замърсяване, обществено изключване и други негативни въздействия. Необходимо е използване на правилата за интегрирано градско възобновяване и развитие;
- Как да изградим по-добри връзки на национално, районно и локално равнище? Хората би трябвало да могат да живеят там, където желаят, и на всички места да имат достъп до публични услуги, ефикасен превоз, енергийни мрежи и широколентов интернет;
- Как да развиваме съдействие в региона на климатичните промени и културно-историческото завещание? Последиците от изменението на климата не се преценяват с обичайните административни граници, а наследството е притежание на всички. Ето за какво са нужни нови форми на съдействие сред страните в района.
Участниците във форума показаха подготвеност да провеждат своя експертен капацитет за:
- Обмен на информация и положителни практики в устройството на териториите, за стабилно развиване от позиция на стопанската система, обществената сфера, архитектурата, културата, наследството и ръководството на районно и локално ниво;
- Подкрепа на политики, съобразени с потребностите на всяка територия чрез междусекторна съгласуваност и ръководство на всички нива в района на Балканите за създаване на по-добра свързваща инфраструктура; обмяна на опит в културата и образованието, бизнес връзките и гражданските инициативи;
- Прилагане на интегриран метод към градското възобновяване и развиване на обществените пространства и виталната среда за решение на демографски проблеми, социална сигурност, младежка подготовка и претовареност, запазване на културно-историческото завещание и природата;
- Приоритетно и целево създаване на Европейските транспортни коридори в района, при отчитане и попречване на рисковете от стихийна урбанизация, запазване на скъп аграрни, горски фонд и културно-историческо завещание, потребление на модерни технологии, опазване на спецификата на ландшафта и обитаемоте места на Балканите.
Архитектите и урбанистите от района показаха подготвеност да сплотяват своите креативен благоприятни условия и цивилен позиции, за запазване многообразието, традициите, историческата памет на Балканите, взаимно ценене на културните разлики и основаване на устойчива витална среда. Те се споразумяха да подхващат съответни дейности за:
- взаимно съдействие в региона на архитектурата, градското обмисляне и устройството на териториите в Балканския район за стопански разцвет и повишение качеството на живот на хората;
- присъединяване в взаимни начинания в границите на Международния съюз на архитектите;
- координирани действия по стратегиите за Европейско териториално сътрудничество;
- задълбочаване на партньорството си за повишение на професионалната подготовка на членовете си, обмена на информация и образуване на взаимни изложения, издания и др.;
- образуване на взаимни начинания за млади архитекти, юношески конгреси и състезания за решаването на значими проблеми в региона на устойчивата архитектура, градоустройството и териториалното планиране;
- стимулиране на културния туризъм с архитектурна устременост и взаимна спортно-развлекателна активност за доближаване на архитектите от Балканските страни;
- съставяне на сборни целеви екипи за присъединяване в разнообразни изяви в региона на проектирането, професионалната експертиза и образованието.
Съобразявайки се с новите геополитически действителности в района и процеса на интеграция на страните от Западните Балкани в Европейския съюз, участниците в сегашния конгрес взеха решение за основаване на БАЛКАНСКИ АРХИТЕКТУРЕН ФОРУМ като правоприемник на настоящата от 1966 година до в този момент „ Балканската конференция ”.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ