Днес темата е Бургас, Рожен, Президентът и отново Бургас!
Градът ни би трябвало да е огледало на личните му хора – кадърни, рационални, значими, с чест и честен компас, който не се смущава от бурите, колкото и да са мощни те
- Г-н Ненков, в Бургас битува мнението, че младите гледат към София и зад граница. Първо – склонен ли сте с това? И второ – имате ли концепция по какъв начин да се реши този проблем?
- Първо – несъмнено този проблем го има. Това е развой, който върви от години и с всяка една минала година се ускорява. Това е ужасяващ проблем. Дори не би трябвало да се подлага на подозрение, че това е по този начин. Всички бургазлии го виждаме. Питайте ваш другар или родственик къде учат или живеят неговите деца, всеобщият отговор няма да е в интерес на Бургас. Сигурен съм.
Второ – нямам версия, а имам визия. Искам да стартира с това, че множеството младежи същински обичат Бургас. Виждат своето бъдеще в града, тъй като фамилиите и първите им научени уроци са тук. Нека ви дам един образец, който е неизвестен може би, само че той на момента ще се разбере от бургаските студенти, които са избрали да учат в София.
Има няколко групи във Facebook за споделено пътешестване от Бургас до София и назад. Те са създание на младежи, които са ги основали без непозната помощ. Групите са толкоз известни измежду младите бургазлии, че нямат потребност от показване, само че все пак аз желая и останалите хора да бъдат осведомени. В рамките на часове групите дават опцията да си намериш място и да пътуваш с лека кола към София или назад и да си спестиш бавния трен, да вземем за пример, който съвсем постоянно закъснява. Цените са безусловно допустими, а удобството, което дават те, е незаменимо. Огромен поток от хора се движи и множеството са младежи, които или работят, или учат в София. Ясно е, че всеобщо това са бургазлии или хора от района, тъй като София им предлага множеството от нещата, които търсят, а тук ги няма. За в този момент!
Решението за мен може да пристигна от междинното обучение – имаме гимназия по строителство, имаме по механика, имаме по езици, по математика, по всичко. Никой не се сеща да запознае хората сред 11 и 12 клас с практиката на специалностите. Спасението се крие в нещо, което специалистите назовават дуално образование. В Бургас и района се строи доста, за какво младежите не вземат участие в това? Със съглашение сред частна компания и съответната гимназия за продан на младежи, които да тестват наученото. Да придобият опит и по-късно да останат да работят в Бургас. Защо би трябвало да даваме фрагментите си на София, Варна или чужбина? Кол центровете могат, да вземем за пример да вземат фрагменти от езиковите гимназии – това няма да е единствено опит за младите в съответна специалност, само че те и ще се учат до момента в който работят и по тази причина ще им се заплаща. На последващо място няма построена съответна тактика от някое висше учебно заведение в Бургас, което да показа своите предмети и специалности на младите още до момента в който те са в междинното учебно заведение. В един миг младежа остава неосведомен и тъй като чува всеобщо, че в София е перспективно взема решение да отиде там. Защото тук в Бургас никой не съумява да го притегли и да му изясни, че бургаското обучение не е „ по-долу “ от софийското. Наречете го локален национализъм или както желаете, само че тези стъпки са верни и са единствено началото. С една дума – би трябвало теорията от междинното учебно заведение да се трансформира в процедура, която да храни младежа и да му носи престиж. Да знае, че в случай че той/тя постави изпитание и научи най-важното в класната стая ще може да стане стопанин на времето си и да живее по този начин както желае.
- Нека сменим посоката на диалога ни - в последно време се сътвори спор към Пилона на Рожен. Очерта се ясна разграничителна линия сред патриотично и псевдопатриотично. Бихте ли коментирали?
- Струва ми се, че този спор се конструира от заинтригувани хора. Да, разграничителната линия, която споменавате е реалност. Следил съм всичко към случая, тъй като го разбирам като акт с национално значение, а освен с локално. Аз съм от тази страна, която счита това за патриотично. Смятам, че това е нужна символна политка, която да повдигне ниското ни самочувствие като българи. Знаете, че при всеки нов отчет или мониторинг от европейска институция ни се напомня, че сме последни по заплати, пенсии, стандарт на живот, дълготрайност на живота и прочие Това ни основава комплекс за непълноценност. Един подобен градеж няма да реши проблемите ни, само че е стъпка в вярната посока – опция да не бъдем постоянно с наведена глава пред сътрудниците и сътрудниците от Запад.
Казвам ви непосредствено, три министерства са направили инспекция по отношение на построяването на този стълб – районното, земеделското и това на околната среда и водите, по информация от националните медии. И резултатът от инспекцията е, че няма нито едно нарушаване. Т.е законът е спазен. Как да тръгнеш против сходно събитие? Да нарушиш закона ли? Не разбирам.
На последващо място не инцидентно загатнах, че това е символно оборудване – ще бъде високо 111 метра, което символизира площта на България от 111 хиляди кв км. Идеята е след неговото завършване да се трансформира в най-високият пилон/съоръжение в границите на Европейският съюз.
Всички неща, за които се упреква – че замърсява, че е заявен като преместваем обект и прочие, бяха оборени. Стана ясно, че земята, на която се строи не е земеделска. Стана ясно, че всички строителни разрешителни са издадени и дават отговор на закона. Относно преместваемостта на обекта се чуха експертни отзиви, че това може да бъде надградено като се промени статуса на земята, върху която е издигнато. Последното е към този момент отвън моите пълномощия, само че специалистите, които проследявам вършат разумни и рационални пояснения. Стана по този начин, че всички опасения на хората срещу внезапно „ олекнаха “, просто те останаха без причини. Защото преди тяхното вътрешно и прочувствено разбиране стои законът. Моето разбиране е, че би трябвало да бъдем постоянно на страната на закона.
- С кой от националните ни политици бихте се разпознали, кого одобрявате или кой е този политик, който е получил вашето почитание?
Въпросът Ви е внимателен, само че ще кажа какво мисля, тъй като не обичам да оставям въпросите към мен без отговори. Такъв образец може да бъде българският президент Румен Радев. Не знам дали мога да се разпознавам с него, както ме попитахте, само че го почитам. Държа да се стимулирам в резюме за какво това е по този начин тъй като мога да бъда упрекнат, че го споделям случайно или неумишлено.
Шеста поредна година той е личността с най-високия рейтинг в страната. Шеста! Това значи поредни дейности и триумфи от негова страна, тъй че хората, които са го избрали и са му се доверили при започване на мандата са останали с него до края. Моето персонално пояснение е, че са останали, тъй като са чули и видели той да приказва и работи както те биха го създали. В този смисъл той е от хората, които като заявят нещо го извършват. Защити поредно позицията си за Македония. Успя да наложи тезата си за машинното гласоподаване и резултатите не закъсняха. Получи забележителна социална поддръжка към проблема с нахлуването на Прокуратурата в Президентството. Нека загатна и, че има неща, които не утвърждавам в него – фиксацията му по отношение на някои партийни водачи в последно време, съгласно мен това му вреди. Но на фона на останалия набор от политици това наподобява, може би като дребно заяждане от моя страна. Вижте, клиширано е, само че всеки човек бърка. В това число и Радев. Той е нашият президент, който два пъти избираме и не може да не му дадем късмет, по този начин както даваме на нашите родственици, другари и сътрудници.
- Вие имате няколко добити образования. Освен това се занимавате с проблемите на българското обучение, не от през вчерашния ден. Стана дума за студентите в хода на изявлението – какви са проблемите на българските студенти съгласно вас?
Задавате ми доста комплициран въпрос, може да се напише цяла книга в тази посока. Ще виждам да бъда къс, само че изчерпателен. Наскоро се занимавах с партийните стратегии на парламентарно показаните партии от последното държавно управление на Борисов до в този момент. Там ясно проличава, че младежите и в частност студентите са обсъждани като една хомогенна маса – без разлики от пол, етнос, възраст, богатство и прочие Това е голям проблем. Не може да слагаш идентични потребности на девойки и момчета. Не може да го правиш и с българи, роми етнически турци, арменци и други. Не може нито един път да не споменеш в каква възраст хората се водят „ младежи “ и в каква „ възрастни “, а просто да го обвързваш да вземем за пример, с това какво обучение имат и да извеждаш повърхностни заключения. Т.е., в случай че да вземем за пример индивидът X се води, че учи висше обучение, само че е на 40 год. това изравнява ли неговите потребности като студент с тези на преди малко постъпилите 18-годишни младежи? Естествено, че не! Не е комплицирано. Проблеми има, само че те не са решени, тъй като няма специалисти, които да ги дефинират по верния метод. Това е все едно един доктор да лекува всички заболели с едно лекарство – това вършат партийните ни специалисти в образованието. Пак дублирам – те не умеят да дефинират казуса, тъй като не употребяват проучвания, на които да стъпят. Оттам те не осъвременяват политиките си, не знаят какво да вършат и работят по образец. Това е развой по „ гниене “ на образованието.
Друго нещо, което прави усещане от партийните стратегии е, че партиите постоянно работят от горната страна надолу – те споделят – ще помогнем на младите като увеличим бюджета на еди кое си министерство и край. Друго не споделят. За да работиш и да познаваш младежа ти би трябвало директно да общуваш с него, на терен, а освен институционално да наливаш пари. Никой не пита младите за техните дефицити – финансови, здравни, културни и прочие Всичко се изчерпва с това „ да дадем едни пари “ и очевидно следва ние като обект на този поток от средства да се оправяме както можем. Нали разбирате, че това е несериозно, нездравословно и неевропейско. Пак ще ви дам образец – не е загадка, че ромите да вземем за пример идват от небогати фамилии и постоянно им се постанова да работят до момента в който би трябвало да четат, пишат и считат - те носят кофи с цимент по градежите, млади хлапета са се трансформирали в хамали и от тях на сутринта се чака да стават рано, да са с написани домашни работи и да са спретнати за учебно заведение. Нали разбирате парадокса? Техните връстници, които са финансово подсигурени нямат тези проблеми и концентрират силата си единствено към образованието. За това на никое място не се приказва, а единствено се споделя „ посочете казуса “. Колкото и да се маркират някакви проблеми, те непрекъснато би трябвало да се дискутират на сесии на общински съвет, на наставнически срещи, на събития и начинания.
- Давате в действителност реалистични образци и в края на изявлението желая да ви насоча към друга основна тематика за Бургас, изключително в летния сезон – дефицитът на паркоместата. Интересно ще е да чуем вашия коментар.
- Проблемът с паркирането е всеобщо разпознат от бургазлии. За страдание към него обръщат взор единствено жителите, към този момент. Политиците мълчат и някак си се пробват с отсрочване този проблем да се реши от единствено себе си. Несериозно е. От друга страна се веселя, че измежду хората има събитие, което ги сплотява без значение от тяхната партия, статус или персонални ползи. Гражданската сила може да е „ знаме “ на всяка политическа групировка и на всеки доброжелателен човек, само че който я подценява и не се преценява с нея – бърка сигурно.
Решение на този проблем би трябвало да бъдат етажните паркинги. Иска ми се да вляза в конкретика, тъй като познавам казуса – такива паркинги може да се изградят на ул. Гурко, зад Трета поликлиника. Паркингът на МБАЛ, която обслужва цялата област е също напълно подобаващ. На входа на кв. Сарафово е следващото място, на което има потребност от подобен вид създаване. Това са стратегически места за града, изключително първите две, които да се погрижат за инфраструктурата на опазването на здравето.
Крайна нужда има кв. Меден Рудник – там етажен паркинг може да бъде построен в региона на бъдещата постройка на 4-то РПУ, до плувния басейн. Разбира се, във всеки квартал има разнообразни специфики, с които този, който потегля да гради тази концепция би трябвало да се съобрази. В кварталите Изгрев и Славейков, например презастрояването не разрешава да се работи с обсег – тук решение с този способ може да се търси на т. нар „ калканни стени “ при съществуващите панелни блокове. Като „ венец “ на тази концепция може да бъде нейният свършек – покривите на тези възможни паркинги да бъдат конструирани по този начин, че върху тях да се слагат уреди за сила – акумулатори, които да зареждат с ток прилежащите им здания. Какво по-човешко от това да спестим разноски на лечебните заведения, където и млади, и остарели се лекуват. Струва ми се, че няма да закъснее и времето, в което прегледите на хората могат да бъдат преоценени, да костват по-малко поради този източник на сила. Не е пресилено да отидем и още по-далеч и да бъде направено предложение, което да сложи хеликоптерна площадка на един подобен паркинг.
- Бихте ли посочили други проблеми, които не търпят закъснение в града ни?
- Час по-скоро би трябвало да придвижим процеса по саниране на блоковете. Има над 200 блока, които са минали всички процедури по одобрение и единствено чакат оперативно да се извърши самата работа. Всеки човек е извънредно сензитивен към своята благосъстоятелност, желае да я усъвършенства и да е сигурен, че когато нещо от общината му е дадено то ще се свърши.
Аз се пробвах първоначално да засегна проблемите на младежите в града и въобще, само че тук бих загатнал и най-малките бургазлии – нашите деца. Те занапред опознават света, към момента са безкритични към него и има заплаха да попаднат в произшествия. Ние би трябвало да ги ориентираме, само че най-много би трябвало да ги защитим. Изграждането на детска болница в града ще бъде от плюс за дребните деца.
Бих отбелязал това с ангажимента, че зад всеки проблем стоят хора и няма по какъв начин да е преференциално един да чака за сметка на различен. Сигурен съм обаче, че когато има проблеми, свързани с персоналната благосъстоятелност и с детската сигурност всички останали можем да създадем крачка обратно или най-малко настрана и да изчакаме смирено.
- Какво бихте желал да има Бургас през идващите години?
- Освен всичко, което засегнах в изявлението желая да видя един град с добре поддържани и осъвременени игрища. Бих добавил към това и спортни бази. Ще се веселя да видя събуждане на гражданското ни общество. Истински имам вяра в него. Бургас би трябвало да е „ огледало “ на личните му хора – кадърни, рационални, значими, с чест и честен компас, който в никакъв случай не се смущава от бурите, колкото и да са мощни те.
- Г-н Ненков, в Бургас битува мнението, че младите гледат към София и зад граница. Първо – склонен ли сте с това? И второ – имате ли концепция по какъв начин да се реши този проблем?
- Първо – несъмнено този проблем го има. Това е развой, който върви от години и с всяка една минала година се ускорява. Това е ужасяващ проблем. Дори не би трябвало да се подлага на подозрение, че това е по този начин. Всички бургазлии го виждаме. Питайте ваш другар или родственик къде учат или живеят неговите деца, всеобщият отговор няма да е в интерес на Бургас. Сигурен съм.
Второ – нямам версия, а имам визия. Искам да стартира с това, че множеството младежи същински обичат Бургас. Виждат своето бъдеще в града, тъй като фамилиите и първите им научени уроци са тук. Нека ви дам един образец, който е неизвестен може би, само че той на момента ще се разбере от бургаските студенти, които са избрали да учат в София.
Има няколко групи във Facebook за споделено пътешестване от Бургас до София и назад. Те са създание на младежи, които са ги основали без непозната помощ. Групите са толкоз известни измежду младите бургазлии, че нямат потребност от показване, само че все пак аз желая и останалите хора да бъдат осведомени. В рамките на часове групите дават опцията да си намериш място и да пътуваш с лека кола към София или назад и да си спестиш бавния трен, да вземем за пример, който съвсем постоянно закъснява. Цените са безусловно допустими, а удобството, което дават те, е незаменимо. Огромен поток от хора се движи и множеството са младежи, които или работят, или учат в София. Ясно е, че всеобщо това са бургазлии или хора от района, тъй като София им предлага множеството от нещата, които търсят, а тук ги няма. За в този момент!
Решението за мен може да пристигна от междинното обучение – имаме гимназия по строителство, имаме по механика, имаме по езици, по математика, по всичко. Никой не се сеща да запознае хората сред 11 и 12 клас с практиката на специалностите. Спасението се крие в нещо, което специалистите назовават дуално образование. В Бургас и района се строи доста, за какво младежите не вземат участие в това? Със съглашение сред частна компания и съответната гимназия за продан на младежи, които да тестват наученото. Да придобият опит и по-късно да останат да работят в Бургас. Защо би трябвало да даваме фрагментите си на София, Варна или чужбина? Кол центровете могат, да вземем за пример да вземат фрагменти от езиковите гимназии – това няма да е единствено опит за младите в съответна специалност, само че те и ще се учат до момента в който работят и по тази причина ще им се заплаща. На последващо място няма построена съответна тактика от някое висше учебно заведение в Бургас, което да показа своите предмети и специалности на младите още до момента в който те са в междинното учебно заведение. В един миг младежа остава неосведомен и тъй като чува всеобщо, че в София е перспективно взема решение да отиде там. Защото тук в Бургас никой не съумява да го притегли и да му изясни, че бургаското обучение не е „ по-долу “ от софийското. Наречете го локален национализъм или както желаете, само че тези стъпки са верни и са единствено началото. С една дума – би трябвало теорията от междинното учебно заведение да се трансформира в процедура, която да храни младежа и да му носи престиж. Да знае, че в случай че той/тя постави изпитание и научи най-важното в класната стая ще може да стане стопанин на времето си и да живее по този начин както желае.
- Нека сменим посоката на диалога ни - в последно време се сътвори спор към Пилона на Рожен. Очерта се ясна разграничителна линия сред патриотично и псевдопатриотично. Бихте ли коментирали?
- Струва ми се, че този спор се конструира от заинтригувани хора. Да, разграничителната линия, която споменавате е реалност. Следил съм всичко към случая, тъй като го разбирам като акт с национално значение, а освен с локално. Аз съм от тази страна, която счита това за патриотично. Смятам, че това е нужна символна политка, която да повдигне ниското ни самочувствие като българи. Знаете, че при всеки нов отчет или мониторинг от европейска институция ни се напомня, че сме последни по заплати, пенсии, стандарт на живот, дълготрайност на живота и прочие Това ни основава комплекс за непълноценност. Един подобен градеж няма да реши проблемите ни, само че е стъпка в вярната посока – опция да не бъдем постоянно с наведена глава пред сътрудниците и сътрудниците от Запад.
Казвам ви непосредствено, три министерства са направили инспекция по отношение на построяването на този стълб – районното, земеделското и това на околната среда и водите, по информация от националните медии. И резултатът от инспекцията е, че няма нито едно нарушаване. Т.е законът е спазен. Как да тръгнеш против сходно събитие? Да нарушиш закона ли? Не разбирам.
На последващо място не инцидентно загатнах, че това е символно оборудване – ще бъде високо 111 метра, което символизира площта на България от 111 хиляди кв км. Идеята е след неговото завършване да се трансформира в най-високият пилон/съоръжение в границите на Европейският съюз.
Всички неща, за които се упреква – че замърсява, че е заявен като преместваем обект и прочие, бяха оборени. Стана ясно, че земята, на която се строи не е земеделска. Стана ясно, че всички строителни разрешителни са издадени и дават отговор на закона. Относно преместваемостта на обекта се чуха експертни отзиви, че това може да бъде надградено като се промени статуса на земята, върху която е издигнато. Последното е към този момент отвън моите пълномощия, само че специалистите, които проследявам вършат разумни и рационални пояснения. Стана по този начин, че всички опасения на хората срещу внезапно „ олекнаха “, просто те останаха без причини. Защото преди тяхното вътрешно и прочувствено разбиране стои законът. Моето разбиране е, че би трябвало да бъдем постоянно на страната на закона.
- С кой от националните ни политици бихте се разпознали, кого одобрявате или кой е този политик, който е получил вашето почитание?
Въпросът Ви е внимателен, само че ще кажа какво мисля, тъй като не обичам да оставям въпросите към мен без отговори. Такъв образец може да бъде българският президент Румен Радев. Не знам дали мога да се разпознавам с него, както ме попитахте, само че го почитам. Държа да се стимулирам в резюме за какво това е по този начин тъй като мога да бъда упрекнат, че го споделям случайно или неумишлено.
Шеста поредна година той е личността с най-високия рейтинг в страната. Шеста! Това значи поредни дейности и триумфи от негова страна, тъй че хората, които са го избрали и са му се доверили при започване на мандата са останали с него до края. Моето персонално пояснение е, че са останали, тъй като са чули и видели той да приказва и работи както те биха го създали. В този смисъл той е от хората, които като заявят нещо го извършват. Защити поредно позицията си за Македония. Успя да наложи тезата си за машинното гласоподаване и резултатите не закъсняха. Получи забележителна социална поддръжка към проблема с нахлуването на Прокуратурата в Президентството. Нека загатна и, че има неща, които не утвърждавам в него – фиксацията му по отношение на някои партийни водачи в последно време, съгласно мен това му вреди. Но на фона на останалия набор от политици това наподобява, може би като дребно заяждане от моя страна. Вижте, клиширано е, само че всеки човек бърка. В това число и Радев. Той е нашият президент, който два пъти избираме и не може да не му дадем късмет, по този начин както даваме на нашите родственици, другари и сътрудници.
- Вие имате няколко добити образования. Освен това се занимавате с проблемите на българското обучение, не от през вчерашния ден. Стана дума за студентите в хода на изявлението – какви са проблемите на българските студенти съгласно вас?
Задавате ми доста комплициран въпрос, може да се напише цяла книга в тази посока. Ще виждам да бъда къс, само че изчерпателен. Наскоро се занимавах с партийните стратегии на парламентарно показаните партии от последното държавно управление на Борисов до в този момент. Там ясно проличава, че младежите и в частност студентите са обсъждани като една хомогенна маса – без разлики от пол, етнос, възраст, богатство и прочие Това е голям проблем. Не може да слагаш идентични потребности на девойки и момчета. Не може да го правиш и с българи, роми етнически турци, арменци и други. Не може нито един път да не споменеш в каква възраст хората се водят „ младежи “ и в каква „ възрастни “, а просто да го обвързваш да вземем за пример, с това какво обучение имат и да извеждаш повърхностни заключения. Т.е., в случай че да вземем за пример индивидът X се води, че учи висше обучение, само че е на 40 год. това изравнява ли неговите потребности като студент с тези на преди малко постъпилите 18-годишни младежи? Естествено, че не! Не е комплицирано. Проблеми има, само че те не са решени, тъй като няма специалисти, които да ги дефинират по верния метод. Това е все едно един доктор да лекува всички заболели с едно лекарство – това вършат партийните ни специалисти в образованието. Пак дублирам – те не умеят да дефинират казуса, тъй като не употребяват проучвания, на които да стъпят. Оттам те не осъвременяват политиките си, не знаят какво да вършат и работят по образец. Това е развой по „ гниене “ на образованието.
Друго нещо, което прави усещане от партийните стратегии е, че партиите постоянно работят от горната страна надолу – те споделят – ще помогнем на младите като увеличим бюджета на еди кое си министерство и край. Друго не споделят. За да работиш и да познаваш младежа ти би трябвало директно да общуваш с него, на терен, а освен институционално да наливаш пари. Никой не пита младите за техните дефицити – финансови, здравни, културни и прочие Всичко се изчерпва с това „ да дадем едни пари “ и очевидно следва ние като обект на този поток от средства да се оправяме както можем. Нали разбирате, че това е несериозно, нездравословно и неевропейско. Пак ще ви дам образец – не е загадка, че ромите да вземем за пример идват от небогати фамилии и постоянно им се постанова да работят до момента в който би трябвало да четат, пишат и считат - те носят кофи с цимент по градежите, млади хлапета са се трансформирали в хамали и от тях на сутринта се чака да стават рано, да са с написани домашни работи и да са спретнати за учебно заведение. Нали разбирате парадокса? Техните връстници, които са финансово подсигурени нямат тези проблеми и концентрират силата си единствено към образованието. За това на никое място не се приказва, а единствено се споделя „ посочете казуса “. Колкото и да се маркират някакви проблеми, те непрекъснато би трябвало да се дискутират на сесии на общински съвет, на наставнически срещи, на събития и начинания.
- Давате в действителност реалистични образци и в края на изявлението желая да ви насоча към друга основна тематика за Бургас, изключително в летния сезон – дефицитът на паркоместата. Интересно ще е да чуем вашия коментар.
- Проблемът с паркирането е всеобщо разпознат от бургазлии. За страдание към него обръщат взор единствено жителите, към този момент. Политиците мълчат и някак си се пробват с отсрочване този проблем да се реши от единствено себе си. Несериозно е. От друга страна се веселя, че измежду хората има събитие, което ги сплотява без значение от тяхната партия, статус или персонални ползи. Гражданската сила може да е „ знаме “ на всяка политическа групировка и на всеки доброжелателен човек, само че който я подценява и не се преценява с нея – бърка сигурно.
Решение на този проблем би трябвало да бъдат етажните паркинги. Иска ми се да вляза в конкретика, тъй като познавам казуса – такива паркинги може да се изградят на ул. Гурко, зад Трета поликлиника. Паркингът на МБАЛ, която обслужва цялата област е също напълно подобаващ. На входа на кв. Сарафово е следващото място, на което има потребност от подобен вид създаване. Това са стратегически места за града, изключително първите две, които да се погрижат за инфраструктурата на опазването на здравето.
Крайна нужда има кв. Меден Рудник – там етажен паркинг може да бъде построен в региона на бъдещата постройка на 4-то РПУ, до плувния басейн. Разбира се, във всеки квартал има разнообразни специфики, с които този, който потегля да гради тази концепция би трябвало да се съобрази. В кварталите Изгрев и Славейков, например презастрояването не разрешава да се работи с обсег – тук решение с този способ може да се търси на т. нар „ калканни стени “ при съществуващите панелни блокове. Като „ венец “ на тази концепция може да бъде нейният свършек – покривите на тези възможни паркинги да бъдат конструирани по този начин, че върху тях да се слагат уреди за сила – акумулатори, които да зареждат с ток прилежащите им здания. Какво по-човешко от това да спестим разноски на лечебните заведения, където и млади, и остарели се лекуват. Струва ми се, че няма да закъснее и времето, в което прегледите на хората могат да бъдат преоценени, да костват по-малко поради този източник на сила. Не е пресилено да отидем и още по-далеч и да бъде направено предложение, което да сложи хеликоптерна площадка на един подобен паркинг.
- Бихте ли посочили други проблеми, които не търпят закъснение в града ни?
- Час по-скоро би трябвало да придвижим процеса по саниране на блоковете. Има над 200 блока, които са минали всички процедури по одобрение и единствено чакат оперативно да се извърши самата работа. Всеки човек е извънредно сензитивен към своята благосъстоятелност, желае да я усъвършенства и да е сигурен, че когато нещо от общината му е дадено то ще се свърши.
Аз се пробвах първоначално да засегна проблемите на младежите в града и въобще, само че тук бих загатнал и най-малките бургазлии – нашите деца. Те занапред опознават света, към момента са безкритични към него и има заплаха да попаднат в произшествия. Ние би трябвало да ги ориентираме, само че най-много би трябвало да ги защитим. Изграждането на детска болница в града ще бъде от плюс за дребните деца.
Бих отбелязал това с ангажимента, че зад всеки проблем стоят хора и няма по какъв начин да е преференциално един да чака за сметка на различен. Сигурен съм обаче, че когато има проблеми, свързани с персоналната благосъстоятелност и с детската сигурност всички останали можем да създадем крачка обратно или най-малко настрана и да изчакаме смирено.
- Какво бихте желал да има Бургас през идващите години?
- Освен всичко, което засегнах в изявлението желая да видя един град с добре поддържани и осъвременени игрища. Бих добавил към това и спортни бази. Ще се веселя да видя събуждане на гражданското ни общество. Истински имам вяра в него. Бургас би трябвало да е „ огледало “ на личните му хора – кадърни, рационални, значими, с чест и честен компас, който в никакъв случай не се смущава от бурите, колкото и да са мощни те.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ