Кристя Венгринюк: Днес загина 12 годишна гимнастичка. За какво е виновно това дете?!
Градът е под блокада, хората се молят да умрат. Да, отново става дума за Мариупол
Руснаците доста се смяха и разнасяха подправената вест на всички места, че ние сами сме изстреляли ракетата, която удари по родилния дом. Нормално, тъй като е мъчно да се повярва на сходни зверства. Имаше раждаща жена, която щеше да има бебе. Експлозията разруши таза й, и за жалост детето не можа да бъде избавено. Тя плачеше и молеше за гибел, да не се пробват лекарите да я спасят, тъй като към този момент няма смисъл да живее. Те пробваха, само че за жалост не я избавиха...
Мариупол в този момент е гробищна могила. Просто могила. Окупаторите даже не разрешават да се погребват хората, само че когато боевете престанат, хората излизат и погребват околните си в градинки и паркове, под къщи, където има пръст и няма обстрел по това време. Целият свят вижда какво се случва, само че към момента не покрива небето - даже над този измъчен град. Всички знаят какво се случва в Мариупол, само че мълчат. И в този миг възрастни и деца умират или под руините, или от апетит и жадност.
Днес в Мариупол от обстрел почина младата гимнастичка Катерина Дяченко, тя беше единствено на 12 години... За какво е отговорно това дете?
Враговете унищожиха и музея на Архип Куинджи, в който се съхраняваха оригиналите на световноизвестни художници.
За тях няма нищо свято, тези орки не знаят нищо за цената на човешкия живот, тъй като са пристигнали оттова, където индивидът е нищо. Те не познават нито изкуство, нито хубост. В телефонни позвънявания до дамите си, те ни проклинат, че живеем по-добре и плячкосват всичко, което могат. Вземат със себе си даже месомелачки, блендери и бормашини. Те живеят в нашите жилища и къщи. Нашите дами и деца са заложници.
Има доста случаи, когато мъжът е погубен, а дамата е арестувана и изнасилена, заплашвайки децата си с принуждение, а когато им омръзне, прострелват всички и си потеглят. Докато пиша това, ми се коства, че просто разказвам отново някакъв ужасяващ разказ за една извънредно брутална война и този създател не е Ремарк или Хемингуей... И всичко това е тук, в моята страна.
Кристя Венгринюк
Руснаците доста се смяха и разнасяха подправената вест на всички места, че ние сами сме изстреляли ракетата, която удари по родилния дом. Нормално, тъй като е мъчно да се повярва на сходни зверства. Имаше раждаща жена, която щеше да има бебе. Експлозията разруши таза й, и за жалост детето не можа да бъде избавено. Тя плачеше и молеше за гибел, да не се пробват лекарите да я спасят, тъй като към този момент няма смисъл да живее. Те пробваха, само че за жалост не я избавиха...
Мариупол в този момент е гробищна могила. Просто могила. Окупаторите даже не разрешават да се погребват хората, само че когато боевете престанат, хората излизат и погребват околните си в градинки и паркове, под къщи, където има пръст и няма обстрел по това време. Целият свят вижда какво се случва, само че към момента не покрива небето - даже над този измъчен град. Всички знаят какво се случва в Мариупол, само че мълчат. И в този миг възрастни и деца умират или под руините, или от апетит и жадност.
Днес в Мариупол от обстрел почина младата гимнастичка Катерина Дяченко, тя беше единствено на 12 години... За какво е отговорно това дете?
Враговете унищожиха и музея на Архип Куинджи, в който се съхраняваха оригиналите на световноизвестни художници.
За тях няма нищо свято, тези орки не знаят нищо за цената на човешкия живот, тъй като са пристигнали оттова, където индивидът е нищо. Те не познават нито изкуство, нито хубост. В телефонни позвънявания до дамите си, те ни проклинат, че живеем по-добре и плячкосват всичко, което могат. Вземат със себе си даже месомелачки, блендери и бормашини. Те живеят в нашите жилища и къщи. Нашите дами и деца са заложници.
Има доста случаи, когато мъжът е погубен, а дамата е арестувана и изнасилена, заплашвайки децата си с принуждение, а когато им омръзне, прострелват всички и си потеглят. Докато пиша това, ми се коства, че просто разказвам отново някакъв ужасяващ разказ за една извънредно брутална война и този създател не е Ремарк или Хемингуей... И всичко това е тук, в моята страна.
Кристя Венгринюк
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ