Чирпанлиевата къща – ренесансът на един възрожденски символ
Град Шипка непроменяемо се свързва с най-емблематичната борба за Освобождението на България. Затова и назовават цялата околност „ героичният облик на Българското възобновление “. Противно на предстоящото, в града има едвам няколко възрожденски къщи, запазили духа на най-тежкото и славно време в историята ни.
Изградена и възобновена от същински възрожденски будители – духовник, преподавател, летец и артист, през днешния ден една от тях - Чирпанлиевата къща тържествува в своя подем, с помощта на смели фантазии и скъпа поддръжка.
За къщата и хората
През август 1877 година по време на Руско-турската война цяла Шипка е опожарена - всички къщи изгарят до основи. След освобождението на България, част от хората се завръщат и стартират да строят отначало къщите си. Същото прави и поп Шиньо – Симеон Караджов, който се захваща да възвърне къщата си, наречената по-късно Чирпанлиева, и през 1884 година я приключва в настоящия ѝ образ. По късно Симеон Караджов оставя къщата на щерка си Рада и нейния брачен партньор Атанас Чирпанлиев, а синовете им – Симеон и Петко Чирпанлиеви съумяват да запазят и поддържат къщата във типа, в който е и до през днешния ден.
Симеон Чирпанлиев и изключителна персона, съчетаваща в себе си нематериалност и разсъдък. Работи като преподавател, актьор, режисьор, сценарист и един от създателите на читалищната активност. С присъщия му идеализъм и достойнство разяснява предлагането възобновената къща да се назовава Попсимеонова, а не Чирпанлиева:
„ Какво значение има името, значимото е, че къщата носи хубост за града ни. ”
Последен в нея живее по-големият брат – Петко Чирпанлиев – летец през Европейската война 1915 - 1918 година, артист и извънредно сполучлив режисьор. След героичната си военна кариера, Петко Чирпанлиев се отдава на артистичния ген на фамилията си и става един от първите артисти в България.
Критиците са безапелационни, че негови филми са извисили българското кино до европейско ниво. През 1930 година е премиерата на кино лентата „ Под орловото гнездо ”, в който Петко Чирпанлиев е режисьор, сценарист, монтажист и реализатор на основната роля. Във кино лентата играе и десетгодишният му наследник, а множеството от фрагментите за снимани точно в гр. Шипка.
След гибелта на Петко Чирпанлиев, къщата е продадена от брачната половинка му Олга. Новите притежатели са овчари и вкарват вътре животните си. Къщата е окаяно положение, когато е отчуждена и планувана за срутване, с цел да бъде построен по-голям учебен двор. Активни жители на Шипка безусловно стопират бригадата, която към този момент махала керемидите на покрива. Те вършат нужното, с цел да привлекат средства за реституция и трансформират къщата в музей през 1972 година Оттогава къщата се стопанисва от Читалище „ Светлина -1861 “, което в лицето на първия организатор на къщата Стефан Карагьозов, организира огромна събирателска активност, като цялата етнографска сбирка, която през днешния ден се обитава в музея е дарена от шипченци. В музея се съхранява и богатият краеведски списък на Читалището и на Шипка.
Народно читалище „ Светлина-1861 ” е едно от първите читалища в България, с богата и добре съхранена история. Читалищните дейци съумяват да поддържат и през днешния ден възрожденската къща, благодарение на дарения и планове, по които читалището работи. Негов ръководител през днешния ден е Татяна Косекова-Бърч.
За притегателната мощ на Шипка
Татяна Косекова-Бърч е Магистър по Макроикономика, Бакалавър по Стопанско Управление, учила е в Институт за Политика и стопанска система – Джорджтаун Университет, Съединени американски щати и Институт Политика и икономика- Карлови Университет, Чехия. Владее 4 езика.
Добро обучение, сполучлива кариера, финансова обезпеченост. Светът на Татяна Бърч наподобява идеален. И тъкмо тогава на хоризонта му „ изгрява “ Шипка. Татяна загърбва добре устроения си живот и стартира да се връща постепенно, само че несъмнено към себе си и корените си:
„ Преместването беше вследствие на един дълъг интервал на търсене, който стартира в ранните юношески години. На 33 години бях постигнала триумф в „ кариерата “ и добра финансова обезпеченост. Но сърцето ми беше другаде – в последните 20 години вземам участие и се занимавам с планове, ориентирани към гражданско присъединяване, осъзнато ползване и запазване на природата. Така се срещнах с една относително непозната (за необятната общественост) просвета - пермакултура, която най-общо казано е система за дизайн на човешки пространства. Реших да посветя цялото си време на нещата, които прибавят същинска стойност за мен.
По бащина линия родът ни е от Шипка, обратно чак до 14 в., когато е основано селището. Още тогава родът Косекови са правели коси, ножове и саби. Къщата на дядо ми и баба ми беше опустяла и за десетте години след гибелта им никой от фамилията ни не беше стъпвал там, въпреки че като дребна аз имах мощна връзка с Шипка.
Започнах да опитвам в градината, дружно с другари запалихме и съседите - англичани и не щеш ли през 2009 година стартирахме първото място в България за разпространяване на концепцията и проява с гръмкото име „ Център за пермакултура - Пермашип “.
Организирахме курсове по тематиката и по този начин успяхме да разпространим тази концепция из цялата страна. Съседите ни не престават да развиват тази активност и се веселя да споделя, че те съумяха да слагат Шипка устойчиво на международната пермакултурна карта с техния Балкански екологичен план.
Тъй като моята мощ е да предизвиквам нови неща, когато даден план придобие избрана степен на зрялост, вниманието ми се насочва към идващото ново нещо. През 2011-2012 с раждането на щерка ми, разумно фокусът беше естественото раждане. Затова направихме един документален филм по тематиката, а след това се причислих към „ Сдружение Родилница “, с които и до през днешния ден работим за усъвършенстване на изискванията за раждане в България. След като щерка ми стана на 3-4 години, за мен стана от първостепенна значимост да работя за възстановяване на изискванията на живот на локална почва.
Обединихме се доста локални хора в комитет за запазване на гората над Шипка, а през 2015 година проблемите, свързани с поддръжката и ръководството на Чирпанлиевата къща, ме притегли към Читалището в гр. Шипка. “
Възраждането на един Възрожденски знак
„ През 2016 година поехме управлението на Читалището и направихме нужните стъпки за връщане на ръководството на Чирпанлиевата къща, защото това беше желанието на Шипченци.
Заехме се с разчистване на джунглата зад къщата, облагородяване на двора, консервация на гюлпаната и належащите поправки, като паралелно с това започнахме да работим за привличане на дарения и по планове. “ – споделя Татяна.
Амбициозната цел – музеят да се разрасне в повсеместен етнографски комплекс води Татяна и екипът ѝ до състезанието " Предприемачество за нестопански организации ", проведен от Българския център за нестопанско право (БЦНП) и съумява да завоюва по този начин нужната поддръжка:
„ Екипът на БЦНП беше доста подкрепящ от самото начало, самата менторска поддръжка (акселератора) е замислена доста уместно, с цел да спомогне нещата да се случват, да държи екипът фокусиран и да ни срещне с подобаващите хора, които да спомагат за реализацията на плана. “
Днес в Чирпанлиевата къща се провеждат изложения, работилници за достоверни занаяти навън (сапунджийство, плъстене), възстановка на ритуали - лазаровден, обред розоварене, детски игри и седенки, просветителната игра " Да открием благосъстояние ".
От април месец започва предлагането на играта „ Да открием благосъстояние “ и за гости против възнаграждение. От БЦНП ни спомагаха доста, с цел да можем да прибавим към просветителния темперамент на играта, и стойност като инструмент за финансова резистентност. Играта е основана от екип с началник Деница Стефанова. Деница е имала достойнството да бъде член на експедиция ТЕМП с началник проф. Георги Китов и на процедура е ходеща енциклопедия за бита и обичаите на траките.
През 2019 година следва да организираме доста други работилници под навеса на гюлпаната (свиркарство, дърворезба, ковачество, металопластика, бродерия, гайтанджийство и др.) Реализацията им ще стане допустима, с помощта на стратегия Кулурен туризъм на народен фонд „ Култура “. По същия план работим за оформянето и на Културно-информационен център в етнографския комплекс.
На 24, 25, 26-и май т.г. следва да се организира за първи път „ Шипка Фест. Дни на изкуствата и занаятите “. Събитието ще се организира с поддръжката на стратегия Еразъм + на Европейския съюз. Интегрираме и трите плана, по които работим, с цел да се случи този фестивал. В рамките му ще има от всичко: работилници за достоверни занаяти, „ Да открием благосъстояние “, щандове на занаятчии, кино прожекции, показване работата на нашите доброволци по стратегия Еразъм+ за преобразяване на Шипка в съвременно културно, историческо и туристическо населено място и музикална стратегия. Очакваме с неспокойствие този празник! Програма и повече информация можете да намерите на нашия уебсайт: www.shipka.info “ – въодушевено споделя Татяна Бърч и мечтае в идващите години Шипка да се трансформира в същинско средище за културен туризъм, а Етнографският комплекс „ Чирпанлиева къща “ да бъде към този момент изцяло построено пространството за ателиета на достоверни занаяти и да притегля от ден на ден и повече хора.
Подкрепата, която трансформира дребното в широко и освобождаващо
Програмата „ Предприемачество за нестопански организации “ на Българския център за нестопанско право (БЦНП) включва образования за развиване на стопанска активност от неправителствени организации, препоръки при подготовката на концепцията за пускане на активността, присъединяване в конкурс „ Най-добър бизнес проект на неправителствена организация “ и менторска поддръжка за наградените организации.
Програмата се осъществя от 8 години и е подкрепила забележителен калейдоскоп от същински смислени, скъпи и значими планове посредством своите участници.
Ежегодно състезанието за най-хубав бизнес проект на Неправителствени организации излъчва своите спечелили на гала през февруари. Церемонията по награждаването е част от друга самодейност на БЦНП - Базар на обществените предприятия. В него вземат участие обществени предприятия от София и страната.
И състезанието, и базарът са ориентирани към основаването на стимулираща среда за предприемачество у нестопанските организации и, по едно и също време с това, към обезпечаването на пространство, което да направи смисъла от тяхната активност по-разпознаваем от хората.
Тази година Церемонията по награждаване ще е на 16 февруари, по време на Базара на обществените предприятия „ Малкото е Много “ в Сердика Център.
„ Участието в програмата на БЦНП е една изключителна опция за неправителствените организации в България – образованието и контактите, които се основават по време на програмата са скъпи. Кандидастването по програмата ни въодушеви да мечтаем какво желаеме да развием за „ Чирпанлиевата къща “, а присъединяване в програмата ни даде средствата, с цел да стартираме да реализираме фантазиите си.
Пожелавам триумф на всички участници, бих ги посъветвала да отделят задоволително време, с цел да вземат участие пълноценно във всички детайли на програмата, тъй като в действителност могат да научат доста и да се срещнат с доста забавни хора, които да отворят нужните порти, с цел да се сбъдне фантазията им “ - споделя Татяна Бърч и безапелационна, че: Малкото е доста освобождаващо!
Програмата на БЦНП " Предприемачество за нестопански организации " 2018/2019 се осъществя с финансовата поддръжка на Фондация " Америка за България " и в партньорство с TELUS International Europe и УниКредит Булбанк.
Изградена и възобновена от същински възрожденски будители – духовник, преподавател, летец и артист, през днешния ден една от тях - Чирпанлиевата къща тържествува в своя подем, с помощта на смели фантазии и скъпа поддръжка.
За къщата и хората
През август 1877 година по време на Руско-турската война цяла Шипка е опожарена - всички къщи изгарят до основи. След освобождението на България, част от хората се завръщат и стартират да строят отначало къщите си. Същото прави и поп Шиньо – Симеон Караджов, който се захваща да възвърне къщата си, наречената по-късно Чирпанлиева, и през 1884 година я приключва в настоящия ѝ образ. По късно Симеон Караджов оставя къщата на щерка си Рада и нейния брачен партньор Атанас Чирпанлиев, а синовете им – Симеон и Петко Чирпанлиеви съумяват да запазят и поддържат къщата във типа, в който е и до през днешния ден.
Симеон Чирпанлиев и изключителна персона, съчетаваща в себе си нематериалност и разсъдък. Работи като преподавател, актьор, режисьор, сценарист и един от създателите на читалищната активност. С присъщия му идеализъм и достойнство разяснява предлагането възобновената къща да се назовава Попсимеонова, а не Чирпанлиева:
„ Какво значение има името, значимото е, че къщата носи хубост за града ни. ”
Последен в нея живее по-големият брат – Петко Чирпанлиев – летец през Европейската война 1915 - 1918 година, артист и извънредно сполучлив режисьор. След героичната си военна кариера, Петко Чирпанлиев се отдава на артистичния ген на фамилията си и става един от първите артисти в България.
Критиците са безапелационни, че негови филми са извисили българското кино до европейско ниво. През 1930 година е премиерата на кино лентата „ Под орловото гнездо ”, в който Петко Чирпанлиев е режисьор, сценарист, монтажист и реализатор на основната роля. Във кино лентата играе и десетгодишният му наследник, а множеството от фрагментите за снимани точно в гр. Шипка.
След гибелта на Петко Чирпанлиев, къщата е продадена от брачната половинка му Олга. Новите притежатели са овчари и вкарват вътре животните си. Къщата е окаяно положение, когато е отчуждена и планувана за срутване, с цел да бъде построен по-голям учебен двор. Активни жители на Шипка безусловно стопират бригадата, която към този момент махала керемидите на покрива. Те вършат нужното, с цел да привлекат средства за реституция и трансформират къщата в музей през 1972 година Оттогава къщата се стопанисва от Читалище „ Светлина -1861 “, което в лицето на първия организатор на къщата Стефан Карагьозов, организира огромна събирателска активност, като цялата етнографска сбирка, която през днешния ден се обитава в музея е дарена от шипченци. В музея се съхранява и богатият краеведски списък на Читалището и на Шипка.
Народно читалище „ Светлина-1861 ” е едно от първите читалища в България, с богата и добре съхранена история. Читалищните дейци съумяват да поддържат и през днешния ден възрожденската къща, благодарение на дарения и планове, по които читалището работи. Негов ръководител през днешния ден е Татяна Косекова-Бърч.
За притегателната мощ на Шипка
Татяна Косекова-Бърч е Магистър по Макроикономика, Бакалавър по Стопанско Управление, учила е в Институт за Политика и стопанска система – Джорджтаун Университет, Съединени американски щати и Институт Политика и икономика- Карлови Университет, Чехия. Владее 4 езика.
Добро обучение, сполучлива кариера, финансова обезпеченост. Светът на Татяна Бърч наподобява идеален. И тъкмо тогава на хоризонта му „ изгрява “ Шипка. Татяна загърбва добре устроения си живот и стартира да се връща постепенно, само че несъмнено към себе си и корените си:
„ Преместването беше вследствие на един дълъг интервал на търсене, който стартира в ранните юношески години. На 33 години бях постигнала триумф в „ кариерата “ и добра финансова обезпеченост. Но сърцето ми беше другаде – в последните 20 години вземам участие и се занимавам с планове, ориентирани към гражданско присъединяване, осъзнато ползване и запазване на природата. Така се срещнах с една относително непозната (за необятната общественост) просвета - пермакултура, която най-общо казано е система за дизайн на човешки пространства. Реших да посветя цялото си време на нещата, които прибавят същинска стойност за мен.
По бащина линия родът ни е от Шипка, обратно чак до 14 в., когато е основано селището. Още тогава родът Косекови са правели коси, ножове и саби. Къщата на дядо ми и баба ми беше опустяла и за десетте години след гибелта им никой от фамилията ни не беше стъпвал там, въпреки че като дребна аз имах мощна връзка с Шипка.
Започнах да опитвам в градината, дружно с другари запалихме и съседите - англичани и не щеш ли през 2009 година стартирахме първото място в България за разпространяване на концепцията и проява с гръмкото име „ Център за пермакултура - Пермашип “.
Организирахме курсове по тематиката и по този начин успяхме да разпространим тази концепция из цялата страна. Съседите ни не престават да развиват тази активност и се веселя да споделя, че те съумяха да слагат Шипка устойчиво на международната пермакултурна карта с техния Балкански екологичен план.
Тъй като моята мощ е да предизвиквам нови неща, когато даден план придобие избрана степен на зрялост, вниманието ми се насочва към идващото ново нещо. През 2011-2012 с раждането на щерка ми, разумно фокусът беше естественото раждане. Затова направихме един документален филм по тематиката, а след това се причислих към „ Сдружение Родилница “, с които и до през днешния ден работим за усъвършенстване на изискванията за раждане в България. След като щерка ми стана на 3-4 години, за мен стана от първостепенна значимост да работя за възстановяване на изискванията на живот на локална почва.
Обединихме се доста локални хора в комитет за запазване на гората над Шипка, а през 2015 година проблемите, свързани с поддръжката и ръководството на Чирпанлиевата къща, ме притегли към Читалището в гр. Шипка. “
Възраждането на един Възрожденски знак
„ През 2016 година поехме управлението на Читалището и направихме нужните стъпки за връщане на ръководството на Чирпанлиевата къща, защото това беше желанието на Шипченци.
Заехме се с разчистване на джунглата зад къщата, облагородяване на двора, консервация на гюлпаната и належащите поправки, като паралелно с това започнахме да работим за привличане на дарения и по планове. “ – споделя Татяна.
Амбициозната цел – музеят да се разрасне в повсеместен етнографски комплекс води Татяна и екипът ѝ до състезанието " Предприемачество за нестопански организации ", проведен от Българския център за нестопанско право (БЦНП) и съумява да завоюва по този начин нужната поддръжка:
„ Екипът на БЦНП беше доста подкрепящ от самото начало, самата менторска поддръжка (акселератора) е замислена доста уместно, с цел да спомогне нещата да се случват, да държи екипът фокусиран и да ни срещне с подобаващите хора, които да спомагат за реализацията на плана. “
Днес в Чирпанлиевата къща се провеждат изложения, работилници за достоверни занаяти навън (сапунджийство, плъстене), възстановка на ритуали - лазаровден, обред розоварене, детски игри и седенки, просветителната игра " Да открием благосъстояние ".
От април месец започва предлагането на играта „ Да открием благосъстояние “ и за гости против възнаграждение. От БЦНП ни спомагаха доста, с цел да можем да прибавим към просветителния темперамент на играта, и стойност като инструмент за финансова резистентност. Играта е основана от екип с началник Деница Стефанова. Деница е имала достойнството да бъде член на експедиция ТЕМП с началник проф. Георги Китов и на процедура е ходеща енциклопедия за бита и обичаите на траките.
През 2019 година следва да организираме доста други работилници под навеса на гюлпаната (свиркарство, дърворезба, ковачество, металопластика, бродерия, гайтанджийство и др.) Реализацията им ще стане допустима, с помощта на стратегия Кулурен туризъм на народен фонд „ Култура “. По същия план работим за оформянето и на Културно-информационен център в етнографския комплекс.
На 24, 25, 26-и май т.г. следва да се организира за първи път „ Шипка Фест. Дни на изкуствата и занаятите “. Събитието ще се организира с поддръжката на стратегия Еразъм + на Европейския съюз. Интегрираме и трите плана, по които работим, с цел да се случи този фестивал. В рамките му ще има от всичко: работилници за достоверни занаяти, „ Да открием благосъстояние “, щандове на занаятчии, кино прожекции, показване работата на нашите доброволци по стратегия Еразъм+ за преобразяване на Шипка в съвременно културно, историческо и туристическо населено място и музикална стратегия. Очакваме с неспокойствие този празник! Програма и повече информация можете да намерите на нашия уебсайт: www.shipka.info “ – въодушевено споделя Татяна Бърч и мечтае в идващите години Шипка да се трансформира в същинско средище за културен туризъм, а Етнографският комплекс „ Чирпанлиева къща “ да бъде към този момент изцяло построено пространството за ателиета на достоверни занаяти и да притегля от ден на ден и повече хора.
Подкрепата, която трансформира дребното в широко и освобождаващо
Програмата „ Предприемачество за нестопански организации “ на Българския център за нестопанско право (БЦНП) включва образования за развиване на стопанска активност от неправителствени организации, препоръки при подготовката на концепцията за пускане на активността, присъединяване в конкурс „ Най-добър бизнес проект на неправителствена организация “ и менторска поддръжка за наградените организации.
Програмата се осъществя от 8 години и е подкрепила забележителен калейдоскоп от същински смислени, скъпи и значими планове посредством своите участници.
Ежегодно състезанието за най-хубав бизнес проект на Неправителствени организации излъчва своите спечелили на гала през февруари. Церемонията по награждаването е част от друга самодейност на БЦНП - Базар на обществените предприятия. В него вземат участие обществени предприятия от София и страната.
И състезанието, и базарът са ориентирани към основаването на стимулираща среда за предприемачество у нестопанските организации и, по едно и също време с това, към обезпечаването на пространство, което да направи смисъла от тяхната активност по-разпознаваем от хората.
Тази година Церемонията по награждаване ще е на 16 февруари, по време на Базара на обществените предприятия „ Малкото е Много “ в Сердика Център.
„ Участието в програмата на БЦНП е една изключителна опция за неправителствените организации в България – образованието и контактите, които се основават по време на програмата са скъпи. Кандидастването по програмата ни въодушеви да мечтаем какво желаеме да развием за „ Чирпанлиевата къща “, а присъединяване в програмата ни даде средствата, с цел да стартираме да реализираме фантазиите си.
Пожелавам триумф на всички участници, бих ги посъветвала да отделят задоволително време, с цел да вземат участие пълноценно във всички детайли на програмата, тъй като в действителност могат да научат доста и да се срещнат с доста забавни хора, които да отворят нужните порти, с цел да се сбъдне фантазията им “ - споделя Татяна Бърч и безапелационна, че: Малкото е доста освобождаващо!
Програмата на БЦНП " Предприемачество за нестопански организации " 2018/2019 се осъществя с финансовата поддръжка на Фондация " Америка за България " и в партньорство с TELUS International Europe и УниКредит Булбанк.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ