Децата винаги ни учат на безусловна любов
Говорим си с приятелките за децата. Не за дребните, а за огромните – нашите са в необятния диапазон на пуберитета – от 12-13 годишни до 25-26. Това, че горната граница е 25 да не ви учудва – последни научни проучвания са потвърдили, че по отношение на някакви напълно съответни биохимични процеси, на процедура процесът на тийнейджърското съзряване на всички равнища – физическо, прочувствено, ментално продължава до 25-тата година.
Thinkstock
Имаме и приятелки с деца, които още не са дорасли за детска градина. Те нормално слушат разказите за огромните ту с необятно отворени очи и зяпнала уста, ту с схващане и причини, които изясняват със своя личен опит. Нормално е – към момента са по-близо до тях, в сравнение с до напредналите с възрастта и опита майки.
Каквото и да си описваме, се случва да задаваме въпроса: „ Как се оправи с тази обстановка? “. Знаете по какъв начин е, когато дамите си приказват за децата. Всяка реагира на другите провокации, пред които младежите изправят личните си родители, по метод, който преценя сега. Няма никакво значение какво е чела по въпроса, какво си е мислела за сходни обстановки, когато е слушала за тях, дали се е съветвала с професионални психолози, дали е желала съвет от свои приятелки или някой обществен конгрес. Дойде ли на падеж обстановка, в която детето хвърли ръкавица за двубой с родител, би трябвало да се реагира на мига. И почтено да си кажем, постоянно сме неподготвени.
Thinkstock
Всеки родител, с повече от две деца, го знае – няма никакво значение, че децата се възпитават еднообразно. Няма значение дали са момчета или девойки - рецесиите на порастването се изживяват самостоятелно. И неведнъж. С друг отенък, ракурс, протест, обвинявания, разграничаване, завръщане, алкохол, „ леки “ опиати /в положителния случай/, погазване с храна или анорексични пориви, късно прибиране, влюбвания и разлюбвания, асоциалност и затваряне в себе си, прекомерно социализиране, бисексуални проблясъци, маргинализиране или сграбчване в среда и имижд, тотално друг от този, на който са били очевидци в фамилната среда. Нещата съвсем постоянно могат да се развият като в онази реклама, в която рефренът беше „ Къде сбъркахме? “.
И нормално на майките се пада да се оправят. Да се тревожат, паникьосват, да одобряват, да бъдат мъдри, да подхващат най-адекватното деяние съгласно случая. Бащите просто не могат. Това е времето, в което се образува прочувственото тяло – и това не е някакъв таен факт, а още веднъж научно здравно проучване, обвързвано с действието на разнородни хормони. Мъжете, знаете, не са изключително положителни в диалозите и оправянето с страстите. В общи линии имат две реакции, стига да не блокират и да останат умълчани, скрити зад „ вестника “, компютъра. Или раздават забрани, в това число за излизане от у дома, в жанр: „ в случай че излезеш от тук, в никакъв случай повече не се прибирай “.
Или го одобряват по-лежерно: „ Аз какви съм ги правил, пък виж какъв брой съм готин в този момент “. Но в общи линии, младежите са хитри и съумяват да се промушат около възбраните или скриването на главата в пясъка на бащите. Майката е друга бира. Тя може да е гневна на детето в един миг, и в идващия да се трансформира още веднъж в загрижена орлица, в случай че се окаже, че го боли глава, стомах или има разстройство. Дори и да каже: „ Ти си надробил попарата, ти ще си я сърбаш “, вътре в себе си е на стартова позиция да активизира всички свои и непознати земни и неземни сили, с цел да помогне вредите от попарата да се оправят.
Shutterstock
Интуитивната ѝ връзка с децата е доста по-силна и постоянно усеща накъде отиват нещата, преди да е премината здравословната доза протест. Съвсем преднамерено употребява бащата, с цел да излезе от неговата уста и престиж къде би трябвало да бъдат сложени граници. Това е идеалния екип и вид за справяне с всевъзможни тийнейджърски проблеми. Стига този екип да бъде съзнателен за функциите си и да работи дружно, без обвинявания, нападки и разногласия между тях. Е дно от най-важните неща в този интервал от порастването на децата е да усещат, да виждат и да чуват, че мама и баща са постоянен тил и сред тях няма несъгласия във връзка с проблематичната обстановка.
Но в такива времена живеем, че доста постоянно истинските родители не са дружно в този извънредно значим интервал. Не са малко дамите, които отглеждат сами синове и дъщери. И даже да имат другар, избират да не го замесват, защото децата могат да бъдат чувствителни и да си го „ изкарат “ на доведения родител.
Но за „ оправянето “ с разнородни проблеми в минното поле на пуберитета ми беше думата. Слушам приятелките си, от време на време и аз описвам, само че и себе си се чувам какво приказвам. Като непряк наблюдаващ. Както с мъжете, по този начин и с децата, тактиките и емоционалността ни са разнообразни. И зависят от предиистории, които единствено ние си знаем.
Thinkstock
Когато вляза в режим „ наблюдаващ “ последователно стартирам да не слушам елементи, а единствено да чувствам по кое време суматохата и страха или желанието за налагане на престиж и определяне на власт са породили сполучливата тактика и по кое време нещата са се подредили някак от единствено себе си и майките с горделивост споделят: „ Много съм щастлива, че тя/той самичък се оправи “. И внезапно го разбирам, като прояснение вътре в мен, без никой да го е произнесъл на глас.
Собствените ни деца са най-големите ни учители по безусловна обич, точно тъй като най-бързо изваждат на повърхността възпитаваната с епохи връзка сред любов и боязън. Най-много ги обичаме и най-вече се опасяваме за тях. Именно поради тази мощна връзка, съумяват и да ни доведат до лимита, в който суматохата, страховете и тактиките капитулират и единственото, което ни остава е цялостното приемане и безусловната обич. Точно тогава и децата кротват. Нещатата се подреждат като че ли от единствено себе си. Наричаме го: „ Пораснаха “. По-правилната дума е „ Пораснах “. В любовта.
Pixels
Thinkstock Имаме и приятелки с деца, които още не са дорасли за детска градина. Те нормално слушат разказите за огромните ту с необятно отворени очи и зяпнала уста, ту с схващане и причини, които изясняват със своя личен опит. Нормално е – към момента са по-близо до тях, в сравнение с до напредналите с възрастта и опита майки.
Каквото и да си описваме, се случва да задаваме въпроса: „ Как се оправи с тази обстановка? “. Знаете по какъв начин е, когато дамите си приказват за децата. Всяка реагира на другите провокации, пред които младежите изправят личните си родители, по метод, който преценя сега. Няма никакво значение какво е чела по въпроса, какво си е мислела за сходни обстановки, когато е слушала за тях, дали се е съветвала с професионални психолози, дали е желала съвет от свои приятелки или някой обществен конгрес. Дойде ли на падеж обстановка, в която детето хвърли ръкавица за двубой с родител, би трябвало да се реагира на мига. И почтено да си кажем, постоянно сме неподготвени.
Thinkstock Всеки родител, с повече от две деца, го знае – няма никакво значение, че децата се възпитават еднообразно. Няма значение дали са момчета или девойки - рецесиите на порастването се изживяват самостоятелно. И неведнъж. С друг отенък, ракурс, протест, обвинявания, разграничаване, завръщане, алкохол, „ леки “ опиати /в положителния случай/, погазване с храна или анорексични пориви, късно прибиране, влюбвания и разлюбвания, асоциалност и затваряне в себе си, прекомерно социализиране, бисексуални проблясъци, маргинализиране или сграбчване в среда и имижд, тотално друг от този, на който са били очевидци в фамилната среда. Нещата съвсем постоянно могат да се развият като в онази реклама, в която рефренът беше „ Къде сбъркахме? “.
И нормално на майките се пада да се оправят. Да се тревожат, паникьосват, да одобряват, да бъдат мъдри, да подхващат най-адекватното деяние съгласно случая. Бащите просто не могат. Това е времето, в което се образува прочувственото тяло – и това не е някакъв таен факт, а още веднъж научно здравно проучване, обвързвано с действието на разнородни хормони. Мъжете, знаете, не са изключително положителни в диалозите и оправянето с страстите. В общи линии имат две реакции, стига да не блокират и да останат умълчани, скрити зад „ вестника “, компютъра. Или раздават забрани, в това число за излизане от у дома, в жанр: „ в случай че излезеш от тук, в никакъв случай повече не се прибирай “.
Или го одобряват по-лежерно: „ Аз какви съм ги правил, пък виж какъв брой съм готин в този момент “. Но в общи линии, младежите са хитри и съумяват да се промушат около възбраните или скриването на главата в пясъка на бащите. Майката е друга бира. Тя може да е гневна на детето в един миг, и в идващия да се трансформира още веднъж в загрижена орлица, в случай че се окаже, че го боли глава, стомах или има разстройство. Дори и да каже: „ Ти си надробил попарата, ти ще си я сърбаш “, вътре в себе си е на стартова позиция да активизира всички свои и непознати земни и неземни сили, с цел да помогне вредите от попарата да се оправят.
Shutterstock Интуитивната ѝ връзка с децата е доста по-силна и постоянно усеща накъде отиват нещата, преди да е премината здравословната доза протест. Съвсем преднамерено употребява бащата, с цел да излезе от неговата уста и престиж къде би трябвало да бъдат сложени граници. Това е идеалния екип и вид за справяне с всевъзможни тийнейджърски проблеми. Стига този екип да бъде съзнателен за функциите си и да работи дружно, без обвинявания, нападки и разногласия между тях. Е дно от най-важните неща в този интервал от порастването на децата е да усещат, да виждат и да чуват, че мама и баща са постоянен тил и сред тях няма несъгласия във връзка с проблематичната обстановка.
Но в такива времена живеем, че доста постоянно истинските родители не са дружно в този извънредно значим интервал. Не са малко дамите, които отглеждат сами синове и дъщери. И даже да имат другар, избират да не го замесват, защото децата могат да бъдат чувствителни и да си го „ изкарат “ на доведения родител.
Но за „ оправянето “ с разнородни проблеми в минното поле на пуберитета ми беше думата. Слушам приятелките си, от време на време и аз описвам, само че и себе си се чувам какво приказвам. Като непряк наблюдаващ. Както с мъжете, по този начин и с децата, тактиките и емоционалността ни са разнообразни. И зависят от предиистории, които единствено ние си знаем.
Thinkstock Когато вляза в режим „ наблюдаващ “ последователно стартирам да не слушам елементи, а единствено да чувствам по кое време суматохата и страха или желанието за налагане на престиж и определяне на власт са породили сполучливата тактика и по кое време нещата са се подредили някак от единствено себе си и майките с горделивост споделят: „ Много съм щастлива, че тя/той самичък се оправи “. И внезапно го разбирам, като прояснение вътре в мен, без никой да го е произнесъл на глас.
Собствените ни деца са най-големите ни учители по безусловна обич, точно тъй като най-бързо изваждат на повърхността възпитаваната с епохи връзка сред любов и боязън. Най-много ги обичаме и най-вече се опасяваме за тях. Именно поради тази мощна връзка, съумяват и да ни доведат до лимита, в който суматохата, страховете и тактиките капитулират и единственото, което ни остава е цялостното приемане и безусловната обич. Точно тогава и децата кротват. Нещатата се подреждат като че ли от единствено себе си. Наричаме го: „ Пораснаха “. По-правилната дума е „ Пораснах “. В любовта.
Pixels Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ