„Говорихме и за втечнен газ и за ядрената централа. За

„ Говорихме и за полутечен газ и за нуклеарната централа. За енергийна сигурност, диверсификация, опциите за развиване в България, за капиталовия климат в подтекста на енергийния преход и така нататък Това съобщи в предаването „ Говори в този момент “ по Българска национална телевизия министъра на енергетиката Александър Николов във връзка визитата на българската делегация в Съединени американски щати. „ Основната цел на срещата бе да се отворят порти, които доста дълго бяха затворени “, добави той. „ Не зная за какво има някаква такава доза на интрига, по която се мисли, че нещо се крие “, сподели министърът в отговор на отправена по-рано рецензия от страна на депутата от Движение за права и свободи Рамадан Аталай, че няма визия за развиване на енергетиката. Визията „ Естествено, че съм наясно с енергийната политика. Тя се комуникира на равнище държавно управление. Дали е трябвало да оповестяваме цялостната стратегия пред Народното събрание обществено, мисля, че отговора също е явен “, съобщи Николов. По мотив визитата в Съединени американски щати, той изясни, че главната цел „ при сътрудник с огромен капацитет и високо софтуерно развиване “ е била обвързвана с това да бъде показана страната. По думите му, в това посещаване е нямало „ нищо преднамерено “. По мотив въпрос за прекъсване на газовите доставки и опцията за LNG-доставки за България, министърът сподели, че „ част от тематиките бяха свързани с полутечен природен газ и с това по какъв начин наподобява картата, изключително на Западните Балкани и ролята на България в нея “. „ Към момента мога да кажа, че диалозите са доста продуктивни и в по-голямата си степен са свързани с дълготрайни начинания не толкоз с спешен мениджмънт. В този подтекст и по-скоро, дали могат да оказват помощ, даже самата софтуерна специфичност на втечнения газ е мъчно да се реагира оптимално бързо, само че не е невероятно “, добави той. В този смисъл министъра изясни, че евентуалния спор (Русия-Украйна) също е бил тематика на диалозите. По думите му този спор е извадил на дневен ред и „ зависимостите на Европа от Русия в по-голям мащаб все още и надлежно изведе на дневен ред и нуждата от действителна диверсификация “. От тази позиция Николов разяснява, че енергийния микс би трябвало да се промени „ и изобщо енергийната сигурност и на Европа, и на България в частност да се промени “. По отношение на това какви са предложенията на американската страна по-близо във времето, енергийният министър акцентира, че това, което ще се случи е „ по скоро подпомагане на равнище търговски компании, свързани с реализация на проектите и плановете в Плана за възобновяване и резистентност, на зеления преход “. За американските ТЕЦ-ове В частност, както изясни министъра, въпросът се отнася по-скоро за това по какъв начин и дали този преход ще се случи за двете американски централи в комплекса „ Марица Изток “ и дали ще преминат на газ. В този смисъл изясни, че „ Плана за възобновяване и резистентност е по-скоро за основаване на опеделени планове, които да спомагат за по-плавен и резистентен преход. Това не значи, че неналичието на един план в проекта го изключва и надлежно го вкарва в енергийния микс като подобен. В допълнение, две от трите централи в Старозагорския район са частна благосъстоятелност. Тоест, това, по какъв начин те възнамеряват дейностите си зависи от тяхната политика. Но би трябвало да се вземе под внимание, че те са с носеща и значима роля за целия енергиен микс все още. Поради това политиката все още е доста по-различна от това, което се правеше обратно във времето – да бъде разграничен бранша на частен и държавен. По-скоро, това, което се опитваме да създадем е да е оптимално резистентен и на оптимално конкурентна цена, тъй че да бъде търпим разхода, изключително що се отнася за семействата, а за промишлеността да се реализира оптималната конкурентоспособност “. Александър Николов сподели също, че следва да се посочи какво ще се случва с американските ТЕЦ-ове, „ Предстои да проведем много детайлни диалози за това какви са проектите след приключване на дълготрайните контракти. Но сигурно ще работим за това да се разшири капиталовия капацитет на България. Тоест в границите на повече от 10 години обратно минали във времето за пръв път да си покачат вложенията (американските ТЕЦ-ове) и да осъществят нови планове, които ще са доста по-зелени и ще оказват помощ за това, което се опитваме да реализираме “. Той изясни че не споделя повече, „ тъй като се чака среща, която да е стратегическа и съответна “. Припомняме, че има хрумвания за създаване на фотоволтаични централи на територията на централите, само че детайлности и елементи към този момент не се оповестяват. Министърът още веднъж дефинира множеството от срещите в Съединени американски щати, не тъкмо като проучвателни, защото доста от фирмите „ напълно скоро ще ги видите на посещаване в България, тук “. Изрази и очакване да се промени отношението (на САЩ) към България като капиталов сътрудник. „ Това се опитваме да създадем “, сподели той и уточни, че в България има големи благоприятни условия за „ доста по-ефективни планове и доста по-ефективен енергиен микс “. „ За страдание секторът е с доста дълготраен темперамент и всички начинания, които се вършат сега ще станат забележими напред във времето, само че е значимо да се случа “, добави той.
LNG Колкото за втечнения природен газ, Александър Николов изясни, че няма желание все още да се строят други LNG-терминали отвън Александруполис. Колкото за другите планове за вложения в други енергийни планове той сподели, че те ще са на отворен принцип и „ няма да има нещо, което е прикрито или неразбираемо “. Ядрени мощности и нуклеарно гориво Енергийният министър удостовери, че „ ще се върви към нуклеарната енергетика “. „ Със сигурност ще поставим старания, тъй че да може развиването на този бранш да продължи и то да продължи доста по-успешно в по-голям мащаб и да е с по-малка взаимозависимост от настоящите снабдители на гориво и на аварийни елементи и на технологията “, сподели Николов. В отговор на въпрос на какво тъкмо ще се заложи в нуклеарната енергетика – на „ Козлодуй “, или на дребните модулни реактори, министърът акцентира, че ММР са „ към момента в доста ранна фаза, в развой на изследване са и, с цел да се случат има още доста път напред. Тоест това не е главната тематика “, сподели той. В същото време посочи, че да, става въпрос за опция за създаване на спомагателна мощ в Козлодуй, само че „ към този момент механически планове и по какъв начин това да се случи, следва във времето “. „ Третата тематика е диверсификацията на нуклеарно гориво. Какви са нужните стъпки за съответните разбори, равнище на сигурност, регулация в България и по този начин нататък и по кое време това може да се случи в действителен формат “, изясни Николов. По отношение на вероятно бъдещото отработено нуклеарно гориво министъра съобщи, че „ позицията на нашата страна, без значение от това кой ще бъде – Съединени американски щати, Франция или която и да е страна с нуклеарна енергетика е, че всички решения би трябвало да се взимат открай - до дъно, т.е. не може да се изключва това горивото да остане някъде и да носи риск за страната. Нашата позиция е, че който и да е сътрудник той ще включва и действия и решения за към този момент отработеното гориво – транспортиране, преработване, какво те преценяват (извън територията на България) “. В отговор на въпрос дали Съединени американски щати оферират сходна алтернатива, Николов сподели, че не е времето за това. Заводът за батерии Що се отнася до на завода за акумулатори в Плана за възобновяване и резистентност Николов съобщи, че не счита това за невероятно. „ Напротив, в случай че се случи ще даде доста на стопанската система като цяло. В момента в района България е единствен чист експортьор на сила. Факт е, че отчасти рецензиите за това, че изнасяме доста електрическа енергия, а тя би трябвало да остава в България и да основава добавена стойност имат до някаква степен съображение, което значи, че всички старания за балансиране на системата биха били извънредно сполучливи. От позиция на реализация, в Плана се включва завода за самите акумулатори. Във Фонда за обективен преход ще има средства за създаване на сходни уреди “, сподели той, като акцентира още веднъж, че има опция за построяването на подобен цех, а софтуерно няма да има значение какви са тези акумулатори, защото „ търговата процедура ще е отворена и ще получи съответна поддръжка по План за възобновяване и резистентност. Но софтуерно няма да се стопира до литиево-йонни акумулатори “. „ Проблемът е, че виждаме извънреден взрив на нови зелени планове, само че няма такива свързани с тяхното балансиране. За наслада разполагаме с много водни запаси, които също могат да се употребяват. Там също би трябвало да се ускорят някои планове от страна на НЕК “, сподели още енергийният министър.