Джордж Фридман: Джон Маккейн и моралната война
Говори се, че Джон Маккейн в никакъв случай не е взел участие във война, която не харесва. Това е единствено частично правилно. Той познаваше цената на войната повече от всеки различен. Това, в което Маккейн има вяра, е, че Съединените щати, вярно или неправилно, имат стратегическо и морално обвързване да употребяват своята власт да постановат демократични демократични правила.
Той вярваше във войната - този тежък инструмент за човешко принуждение - като най-хубавият метод да се постави завършек на тиранията и последващите я нарушавания на правата на индивида. Неговият глас за спорове в Ирак, Афганистан и Либия свидетелства за това разбиране.
Изглежда иронично, че неоконсерваторът (както го наричаха) наподобява има същите морални цели като групите за правата на индивида. И двете страни считат, че полезностите на демократичната народна власт са морални императиви. И двете страни желаят Съединените щати да употребяват своята мощ, с цел да трансформират света, постоянно с едни и същи принадлежности - поучаване, наказания, интервенция и така нататък Казвам – „ наподобява “ иронично, тъй като в реалност не е по този начин. Това е визията на външната политика на Съединени американски щати, произлязла от Втората международна война, която предава уроците си на възпитаници като Маккейн.
Съединените щати видяха във Втората международна война морална война. Силите на Оста (страните от Тристранния пакт - боен съюз сред Хитлеристка Германия, Кралство Италия, Японска империя и други страни, взели участие във Втората международна война и противостоящи на Антифашистката коалиция, бел.прев.) бяха зли страни, които вършеха зли неща. Техните нации се нуждаеха от избавление от личните си държавни управления. Изкушавам се да отхвърля тази мисъл, само че в случай че го направя, ще бъде неточност. Имаше значими стратегически съображения за присъединение към войната, несъмнено, само че неморалността на Силите на Оста беше задоволително съображение за пожертвувание. Тази жертва изискваше голяма мощ, която докара до унищожаването на тези режими, налагането на демократична народна власт и освобождението на японския, немския и италианския народ.
Тази визия беше основата на съпротивата против Съветския съюз и по-късно против Китай. Концептуалната рамка за побеждаване на комунизма беше същата като за успеха над нацистите: да се спре напредъка им посредством стабилизиране на демократичните демокрации в тяхната външна страна, да се въоръжат техните врагове, а по-късно да започват огромна военна акция, с цел да ги победят.
Последвалата война беше международна война с разнообразни начини. Някои фронтове като Корея бяха най-вече стандартни войни. Други като Конго бяха скрити, водени от пълномощници. Всяка страна се стреми да подкопае другата по самостоятелен принцип, а не световно. Решителна победа би довела до нуклеарна война, тъй че битката се води в релативно незначителни области.
Но като лимитират ангажираността си, те нарушават правилото на " тоталната война ", който ръководи Втората международна война. Тоталната война имаше за цел да унищожи врага. Тези нови войни са предопределени да победят врага, без да го унищожат. Целта на борещите се страни беше триумфът на тяхната идеология. В този смисъл нито успеха, нито загубата биха трансформирали равновесието във властта. Така че задачата не беше да победиш, а да се конфронтираш и да блокираш.
Нищо след Втората международна война не може да се счита за тотална война, нито даже за войната, в която Маккейн се пречупва: Виетнам. Когато Маккейн потегля на учебно заведение, се е говорило, че Съединени американски щати в никакъв случай не са губили война. Това беше правилно, до момента в който Съединени американски щати не изгубиха във Виетнам. И изгубиха, тъй като преследваха задачите на Втората международна война без съгласуваността й, означаваща, че всички запаси са отдадени на цялостна победа. Виетнам не си струваше всички запаси на Америка, нито пък цялостната победа беше задачата. Просто някои запаси бяха отдадени на неразбираема цел и по тази причина бяха пропилени.
Именно в тази война е прословутото пленничество на Джон Маккейн, затворен и малтретиран в продължение на пет години. Накрая той е освободен и когато се прибира у дома, се прибира в страна, в която той – воинът - е бил упрекван за войната. В която деятелите намерено оспорвали американските либерално-демократични пълномощия и поставяли под въпрос моралната безнравственост на вражеското държавно управление и надлежно, личната си морална уместност. През Втората международна война никой не се съмняваше, че Силите на Оста са морално покварени. Никой не подлагаше на критика бойците за опустошението, което нанесоха. Отчасти това е по този начин, тъй като Втората международна война беше морално недвусмислено главно събитие, а не странично деяние в световен спор, чиято съществена цел е избягването както на успеха, по този начин и на нуклеарната война.
С течение на времето обаче Америка се сплоти и одобри, че правилата на Втората международна война са били прилагани във Виетнам. Тези, които водиха война, се бореха с наказателен режим. Тези, които служеха, служеха уважително.
Но нещата, които ни бяха преподавали в учебно заведение, към този момент не бяха правилни. Съединените щати бяха победени във война. Сега има хора, които се двоумят в устрема си към моралните цели на Втората международна война, не тъй като са неоправдани, а тъй като успеха, която от дълго време трябваше да бъде сигурна, към този момент не е обезпечена.
Джон Маккейн не беше един от тези хора. Той в никакъв случай не се втурна в тази религия, даже и да еволюира, откакто стана сенатор. Той се завърна към Виетнам и одобри режима, въпреки и към момента под комунистическата тирания, против която се бореше. Но той в никакъв случай не не помни уроците от Втората международна война. Той одобри американската задача за морал. Той продължи да има вяра, че Съединени американски щати ще завоюват всяка война, в която влязат. Той стана по-умел и по-разумен за провокациите, само че вярата му, че интервенцията е била морално оправдана, бе непоклатима.
И по този начин, парадоксално, войната на Маккейн не беше Виетнам, а Втората международна война, където моралното правото управляваше всичко и всички войни бяха извоювани от американците. Маккейн в никакъв случай не одобри изцяло, че Втората международна война е изключение, а не предписание. Той в никакъв случай не одобри изцяло, че някои врагове не могат да бъдат победени, даже и да са военно подчинени, даже в случай че са подготвени да умрат. Той в никакъв случай не одобри изцяло, че цената за гонене на човешките права на всички места изпреварва качествата и апетита на американския народ. И продължи да има вяра в неутрална интервенция, в която американците не вземат никаква страна, само че всяват боязън измежду всички с същински огнева мощност.
Маккейн и Америка водиха война във Виетнам на основата на правила на Втората международна война - правото и опцията на Съединените щати. Всички знаем, че във войни, които са " обективни ", няма такова нещо като прекомерно огромна мощ. Но в Ирак и Афганистан научихме, че има войни, където голямата мощ не работи върху зложелател, подготвен да почине и подготвен да се бие вечно, без значение какъв брой човешки права се потъпкват.
Джон Маккейн имаше невероятен живот - живот, заслужаващ удивление и е образец за подражателство на дребното, които биха се осмелили да го имат и с неговата гибел си отиде един воин. Той е воин не тъй като е бил покорен или малтретиран, а тъй като се качва в кабината на своя А-4 ден след ден и лети в най-интензивното откъм рискове въздушно пространство, знаейки, че шансът да почине е висок.
Той представляваше може би най-чистите американски времена - времената, в които беше ясно какво е заслужено и когато решението за война водеше със себе си сигурността за победа. Маккейн ни оставя два скъпи урока. Единият е за смисъла на характера. Другият е, че времената се трансформират и до момента в който го вършат, се трансформира и използването на властта. /БГНЕС
-----------------
Джордж Фридман - " Геополитикал фючърс ".
Той вярваше във войната - този тежък инструмент за човешко принуждение - като най-хубавият метод да се постави завършек на тиранията и последващите я нарушавания на правата на индивида. Неговият глас за спорове в Ирак, Афганистан и Либия свидетелства за това разбиране.
Изглежда иронично, че неоконсерваторът (както го наричаха) наподобява има същите морални цели като групите за правата на индивида. И двете страни считат, че полезностите на демократичната народна власт са морални императиви. И двете страни желаят Съединените щати да употребяват своята мощ, с цел да трансформират света, постоянно с едни и същи принадлежности - поучаване, наказания, интервенция и така нататък Казвам – „ наподобява “ иронично, тъй като в реалност не е по този начин. Това е визията на външната политика на Съединени американски щати, произлязла от Втората международна война, която предава уроците си на възпитаници като Маккейн.
Съединените щати видяха във Втората международна война морална война. Силите на Оста (страните от Тристранния пакт - боен съюз сред Хитлеристка Германия, Кралство Италия, Японска империя и други страни, взели участие във Втората международна война и противостоящи на Антифашистката коалиция, бел.прев.) бяха зли страни, които вършеха зли неща. Техните нации се нуждаеха от избавление от личните си държавни управления. Изкушавам се да отхвърля тази мисъл, само че в случай че го направя, ще бъде неточност. Имаше значими стратегически съображения за присъединение към войната, несъмнено, само че неморалността на Силите на Оста беше задоволително съображение за пожертвувание. Тази жертва изискваше голяма мощ, която докара до унищожаването на тези режими, налагането на демократична народна власт и освобождението на японския, немския и италианския народ.
Тази визия беше основата на съпротивата против Съветския съюз и по-късно против Китай. Концептуалната рамка за побеждаване на комунизма беше същата като за успеха над нацистите: да се спре напредъка им посредством стабилизиране на демократичните демокрации в тяхната външна страна, да се въоръжат техните врагове, а по-късно да започват огромна военна акция, с цел да ги победят.
Последвалата война беше международна война с разнообразни начини. Някои фронтове като Корея бяха най-вече стандартни войни. Други като Конго бяха скрити, водени от пълномощници. Всяка страна се стреми да подкопае другата по самостоятелен принцип, а не световно. Решителна победа би довела до нуклеарна война, тъй че битката се води в релативно незначителни области.
Но като лимитират ангажираността си, те нарушават правилото на " тоталната война ", който ръководи Втората международна война. Тоталната война имаше за цел да унищожи врага. Тези нови войни са предопределени да победят врага, без да го унищожат. Целта на борещите се страни беше триумфът на тяхната идеология. В този смисъл нито успеха, нито загубата биха трансформирали равновесието във властта. Така че задачата не беше да победиш, а да се конфронтираш и да блокираш.
Нищо след Втората международна война не може да се счита за тотална война, нито даже за войната, в която Маккейн се пречупва: Виетнам. Когато Маккейн потегля на учебно заведение, се е говорило, че Съединени американски щати в никакъв случай не са губили война. Това беше правилно, до момента в който Съединени американски щати не изгубиха във Виетнам. И изгубиха, тъй като преследваха задачите на Втората международна война без съгласуваността й, означаваща, че всички запаси са отдадени на цялостна победа. Виетнам не си струваше всички запаси на Америка, нито пък цялостната победа беше задачата. Просто някои запаси бяха отдадени на неразбираема цел и по тази причина бяха пропилени.
Именно в тази война е прословутото пленничество на Джон Маккейн, затворен и малтретиран в продължение на пет години. Накрая той е освободен и когато се прибира у дома, се прибира в страна, в която той – воинът - е бил упрекван за войната. В която деятелите намерено оспорвали американските либерално-демократични пълномощия и поставяли под въпрос моралната безнравственост на вражеското държавно управление и надлежно, личната си морална уместност. През Втората международна война никой не се съмняваше, че Силите на Оста са морално покварени. Никой не подлагаше на критика бойците за опустошението, което нанесоха. Отчасти това е по този начин, тъй като Втората международна война беше морално недвусмислено главно събитие, а не странично деяние в световен спор, чиято съществена цел е избягването както на успеха, по този начин и на нуклеарната война.
С течение на времето обаче Америка се сплоти и одобри, че правилата на Втората международна война са били прилагани във Виетнам. Тези, които водиха война, се бореха с наказателен режим. Тези, които служеха, служеха уважително.
Но нещата, които ни бяха преподавали в учебно заведение, към този момент не бяха правилни. Съединените щати бяха победени във война. Сега има хора, които се двоумят в устрема си към моралните цели на Втората международна война, не тъй като са неоправдани, а тъй като успеха, която от дълго време трябваше да бъде сигурна, към този момент не е обезпечена.
Джон Маккейн не беше един от тези хора. Той в никакъв случай не се втурна в тази религия, даже и да еволюира, откакто стана сенатор. Той се завърна към Виетнам и одобри режима, въпреки и към момента под комунистическата тирания, против която се бореше. Но той в никакъв случай не не помни уроците от Втората международна война. Той одобри американската задача за морал. Той продължи да има вяра, че Съединени американски щати ще завоюват всяка война, в която влязат. Той стана по-умел и по-разумен за провокациите, само че вярата му, че интервенцията е била морално оправдана, бе непоклатима.
И по този начин, парадоксално, войната на Маккейн не беше Виетнам, а Втората международна война, където моралното правото управляваше всичко и всички войни бяха извоювани от американците. Маккейн в никакъв случай не одобри изцяло, че Втората международна война е изключение, а не предписание. Той в никакъв случай не одобри изцяло, че някои врагове не могат да бъдат победени, даже и да са военно подчинени, даже в случай че са подготвени да умрат. Той в никакъв случай не одобри изцяло, че цената за гонене на човешките права на всички места изпреварва качествата и апетита на американския народ. И продължи да има вяра в неутрална интервенция, в която американците не вземат никаква страна, само че всяват боязън измежду всички с същински огнева мощност.
Маккейн и Америка водиха война във Виетнам на основата на правила на Втората международна война - правото и опцията на Съединените щати. Всички знаем, че във войни, които са " обективни ", няма такова нещо като прекомерно огромна мощ. Но в Ирак и Афганистан научихме, че има войни, където голямата мощ не работи върху зложелател, подготвен да почине и подготвен да се бие вечно, без значение какъв брой човешки права се потъпкват.
Джон Маккейн имаше невероятен живот - живот, заслужаващ удивление и е образец за подражателство на дребното, които биха се осмелили да го имат и с неговата гибел си отиде един воин. Той е воин не тъй като е бил покорен или малтретиран, а тъй като се качва в кабината на своя А-4 ден след ден и лети в най-интензивното откъм рискове въздушно пространство, знаейки, че шансът да почине е висок.
Той представляваше може би най-чистите американски времена - времената, в които беше ясно какво е заслужено и когато решението за война водеше със себе си сигурността за победа. Маккейн ни оставя два скъпи урока. Единият е за смисъла на характера. Другият е, че времената се трансформират и до момента в който го вършат, се трансформира и използването на властта. /БГНЕС
-----------------
Джордж Фридман - " Геополитикал фючърс ".
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ