Нечистоплътно и нечестиво
Говоренето за българската публицистика от ден на ден наподобява на проучване по паразитология. Не знам дали към момента по факултетите, където се преподава публицистика, са останали почтени хора. Дали към момента ги образоват в обективност или е останала единствено общата наклонност към пъблик рилейшънс, т.е., платено обслужване на ползи. На правилото на скачените съдове, когато от една страна публицистите са научени единствено да печелят пари, от другата страна хартисва само жълтиня и бедност. Но съм уверен, че там, откъдето е произлязла жълтата публицистика, ще останат потресени от върховете, които доближаваме у нас. Понеже тръгнахме отново да подражаваме на Запада и го задминахме по резултати. Да си папарак и да дебнеш известни хора да ги снимаш е едно. Да влизаш жестоко, с пренебрежение, с надута нецензурност и високомерна тъпотия в персоналния свят на индивида, като му задаваш най-гнусните си въпросчета, е друго.
Изчаках да мине известно време, преди да го кажа. Духът на умрелия човек е някъде по своя път, би трябвало да го оставим на покой, да се помолим за него. Вместо това гаргите и кокошките отново заграчиха и се разкудкудякаха. На една такава телевизионна водеща някой би трябвало да ѝ затвори пърлицата с един цигански пестник. С опакото на ръката. Ще се изцапа от мазнотията по ботоксовите ѝ джучки, само че от време на време това е единственият верен метод.
Неволно стигнах до съпоставяне сред Джеймс Липтън, (роден през 1926) който интервюрира Антъни Хопкинс и българска тв водеща (на забележима възраст под 30 г.), която се пробва да задава въпроси на прочут български артист. Разговорът с холивудската звезда е наслаждение за сетивата, водещият е квалифициран, изгледал е всичките му филми, вникнал е в връзките на артиста с екранните му сътрудници, те разискват смисъла на нещата и напълно ненатрапливо стигат до дълбочината на актьорското сърце. Сърцето на българския артист също не е плитко и има какво да разкрие, има какво да каже, всеки човек на изкуството има какво да заяви на другите, в случай че бъде запитан вярно, в случай че бъде благоразположен. Поканили сте го в студиото си, той ви е пристигнал на крайници, благоволил е да отдели от времето си, с цел да си поговори с вас. И не от предпочитание за още гласност, задоволително прочут е и камерите от дълго време не го съблазняват. Вие, тъпанари, обаче решавате, че ще питате индивида какъв брой тъкмо пие, по кое време пие, какво пие, за какво пие, не му ли е кофти, когато не пие, по какъв начин се усеща, когато пие, позор ли го е, че пие и в случай че не го е позор, за какво не се засрами, по какъв начин по този начин вие ще сте напълно трезви и здравословни, а той е по този начин отекъл.
Не просто че сте нечистоплътни, това е безспорен факт, за който дори не ми се отваря въпрос. Някъде там в предишното, когато сте решавали какво да вършиме с нещастния си живот, сте си дали оценка какъв брой струвате, в личния ви стеснен небосвод цената ви се е сторила обективна и сте се продали за жълти стотинки, това е ясно. Вашият бизнес са отпадъците. Професията не е нова, думата паразит е от старогръцки, значи " седящият в профил " - този, който се храни с отпадъците от трапезата на другите, имало такива паразити в миналото, служели вместо кошчета за отпадък. Да не се зяносват коричките. После думичката " помияр " станала нарицателно за куче, на което му дават такава храна. И ето, аз ви отпущам избор по какъв начин да се наречете – въшки, бълхи, гъбички по краката, тении, глисти или помияри - изберете си и се закичете с купата си. Заслужихте си я. На това сте научени, нискочелият ви небосвод не ви разрешава да видите повече и самите вие не осъзнавате тъпотата си, страдаме единствено ние, близките.
Не, към този момент не ми е проблем, че сте нечистоплътни. Проблем ми е, че сте нечестиви и заразявате с нечестивостта си тези, които са седнали пред екраните и се зомбират пред превъзходния ви облик. Има едни човешки проявления, които и дяволът не може да измисли, които са резултат от човешката ни свободна воля, само че никога, по никакъв метод и под никакъв претекст не трябва да бъдат показвани на другите, на публиката, би трябвало да бъдат скрити и заровени в подсъзнанието.
Автор: Николай Фенерски
Изчаках да мине известно време, преди да го кажа. Духът на умрелия човек е някъде по своя път, би трябвало да го оставим на покой, да се помолим за него. Вместо това гаргите и кокошките отново заграчиха и се разкудкудякаха. На една такава телевизионна водеща някой би трябвало да ѝ затвори пърлицата с един цигански пестник. С опакото на ръката. Ще се изцапа от мазнотията по ботоксовите ѝ джучки, само че от време на време това е единственият верен метод.
Неволно стигнах до съпоставяне сред Джеймс Липтън, (роден през 1926) който интервюрира Антъни Хопкинс и българска тв водеща (на забележима възраст под 30 г.), която се пробва да задава въпроси на прочут български артист. Разговорът с холивудската звезда е наслаждение за сетивата, водещият е квалифициран, изгледал е всичките му филми, вникнал е в връзките на артиста с екранните му сътрудници, те разискват смисъла на нещата и напълно ненатрапливо стигат до дълбочината на актьорското сърце. Сърцето на българския артист също не е плитко и има какво да разкрие, има какво да каже, всеки човек на изкуството има какво да заяви на другите, в случай че бъде запитан вярно, в случай че бъде благоразположен. Поканили сте го в студиото си, той ви е пристигнал на крайници, благоволил е да отдели от времето си, с цел да си поговори с вас. И не от предпочитание за още гласност, задоволително прочут е и камерите от дълго време не го съблазняват. Вие, тъпанари, обаче решавате, че ще питате индивида какъв брой тъкмо пие, по кое време пие, какво пие, за какво пие, не му ли е кофти, когато не пие, по какъв начин се усеща, когато пие, позор ли го е, че пие и в случай че не го е позор, за какво не се засрами, по какъв начин по този начин вие ще сте напълно трезви и здравословни, а той е по този начин отекъл.
Не просто че сте нечистоплътни, това е безспорен факт, за който дори не ми се отваря въпрос. Някъде там в предишното, когато сте решавали какво да вършиме с нещастния си живот, сте си дали оценка какъв брой струвате, в личния ви стеснен небосвод цената ви се е сторила обективна и сте се продали за жълти стотинки, това е ясно. Вашият бизнес са отпадъците. Професията не е нова, думата паразит е от старогръцки, значи " седящият в профил " - този, който се храни с отпадъците от трапезата на другите, имало такива паразити в миналото, служели вместо кошчета за отпадък. Да не се зяносват коричките. После думичката " помияр " станала нарицателно за куче, на което му дават такава храна. И ето, аз ви отпущам избор по какъв начин да се наречете – въшки, бълхи, гъбички по краката, тении, глисти или помияри - изберете си и се закичете с купата си. Заслужихте си я. На това сте научени, нискочелият ви небосвод не ви разрешава да видите повече и самите вие не осъзнавате тъпотата си, страдаме единствено ние, близките.
Не, към този момент не ми е проблем, че сте нечистоплътни. Проблем ми е, че сте нечестиви и заразявате с нечестивостта си тези, които са седнали пред екраните и се зомбират пред превъзходния ви облик. Има едни човешки проявления, които и дяволът не може да измисли, които са резултат от човешката ни свободна воля, само че никога, по никакъв метод и под никакъв претекст не трябва да бъдат показвани на другите, на публиката, би трябвало да бъдат скрити и заровени в подсъзнанието.
Автор: Николай Фенерски
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ