Кой и кога подари костите на Гоце Делчев на Скопие?
Гоце Делчев
Наближава да отбележим 151-годишнината от рождението на именития наш бунтовник Гоце Делчев. По този мотив напрежението сред Скопие и София нарастна. Тръгна се от съвещание на Съвета за сигурност на Република Северна Македония, където президентът Стево Пендаровски прикани да се забрани на „ български евродепутат и други лица “ да влизат в страната за честванията на 4 февруари. Заради заплахата от конфликти по време на тържествата служебният вътрешен министър Иван Демерджиев и ръководителят на ДАНС Пламен Тончев отпътуват идната седмица за Скопие. Там се пазят костите на войводата. Но за какво не са в България, кой и по кое време ги подари на РСМ?
Отговора дава историята. През март 1903 година Гоце Делчев, един от ръководителите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, и неговите четници взривяват моста на река Ангиста на железопътната линия „ Солун–Одрин ”. В началото на май на път за среща с водачите на Серския революционен окръг, те попадат под турска блокада край с. Баница, Серска област. На 3-и против 4 май 1903 година Гоце Делчев е погубен.
Тленните му остатъци в началото са изпратени в близкия град Серес, с цел да бъдат разпознати. Впоследствие са положени в общ гроб в двора на църквата в с. Баница. Три години по-късно са прибрани под престола на църквата, където престояват към десетина години. След опожаряването на храма един от съратниците на Гоце Делчев – Михаил Чаков, съумява да ги резервира в дома си в Ксанти. После ги придвижва в Пловдив. Цели 6 година сандъчето с костите на именития челник остава прикрито в дома на Чаков, преди да бъде изнесено за поклонение в църквата „ Св. Неделя “ в София.
Там са оставени за предпазване паралелно с тленните остатъци на Георги С. Раковски. Но това не е последният им дом. Сандъчето е пренесено в канцелариите на сдружение „ Илинден “, където остава 23 година И това място обаче не е последно за костите на Гоце Делчев. През 1946 година под натиска на Сталин и Съветския съюз ръководещата у нас Българска комунистическа партия без ангажименти подарява реликвата на сърбокомунистите, които прочее и до през днешния ден ръководят Македония.
Югославските комунистически управляващи употребяват Гоце Делчев като един от знаците на изграждащата се нова македонска нация.
Костите на огромния бунтовник са положени са в каменен саркофаг в двора на църквата „ Свети Спас “ в историческата остаряла част на Скопие, пред които може да се преклоним и през днешния ден.
Наближава да отбележим 151-годишнината от рождението на именития наш бунтовник Гоце Делчев. По този мотив напрежението сред Скопие и София нарастна. Тръгна се от съвещание на Съвета за сигурност на Република Северна Македония, където президентът Стево Пендаровски прикани да се забрани на „ български евродепутат и други лица “ да влизат в страната за честванията на 4 февруари. Заради заплахата от конфликти по време на тържествата служебният вътрешен министър Иван Демерджиев и ръководителят на ДАНС Пламен Тончев отпътуват идната седмица за Скопие. Там се пазят костите на войводата. Но за какво не са в България, кой и по кое време ги подари на РСМ?
Отговора дава историята. През март 1903 година Гоце Делчев, един от ръководителите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, и неговите четници взривяват моста на река Ангиста на железопътната линия „ Солун–Одрин ”. В началото на май на път за среща с водачите на Серския революционен окръг, те попадат под турска блокада край с. Баница, Серска област. На 3-и против 4 май 1903 година Гоце Делчев е погубен.
Тленните му остатъци в началото са изпратени в близкия град Серес, с цел да бъдат разпознати. Впоследствие са положени в общ гроб в двора на църквата в с. Баница. Три години по-късно са прибрани под престола на църквата, където престояват към десетина години. След опожаряването на храма един от съратниците на Гоце Делчев – Михаил Чаков, съумява да ги резервира в дома си в Ксанти. После ги придвижва в Пловдив. Цели 6 година сандъчето с костите на именития челник остава прикрито в дома на Чаков, преди да бъде изнесено за поклонение в църквата „ Св. Неделя “ в София.
Там са оставени за предпазване паралелно с тленните остатъци на Георги С. Раковски. Но това не е последният им дом. Сандъчето е пренесено в канцелариите на сдружение „ Илинден “, където остава 23 година И това място обаче не е последно за костите на Гоце Делчев. През 1946 година под натиска на Сталин и Съветския съюз ръководещата у нас Българска комунистическа партия без ангажименти подарява реликвата на сърбокомунистите, които прочее и до през днешния ден ръководят Македония.
Югославските комунистически управляващи употребяват Гоце Делчев като един от знаците на изграждащата се нова македонска нация.
Костите на огромния бунтовник са положени са в каменен саркофаг в двора на църквата „ Свети Спас “ в историческата остаряла част на Скопие, пред които може да се преклоним и през днешния ден.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ