Готова ли е България за еврото? Този, разбира се, важен

Готова ли е България за еврото? Този, несъмнено, значим въпрос е позакъснял с 20-ина години. Всъщност, колкото и парадоксално да звучи, България е част от еврозоната още от преди самото нейното основаване. Причината е във валутният ни ръб и трайното и абсолютно фиксиране на паритет сред българският лев и немската марка през 1997 година. От тогава, българският лев на практика не съществува, а е единствено едно различно име, нещо като локален аватар, за немската марка, а в следствие и за еврото. Заедно с това, оттогава, България действително и не разполага със своя парична политика.
Паричната маса в послание може да бъде единствено толкоз колкото са и запасите на Българска народна банка в евро/долар, разяснява Ради Иванов, посланик и икономист.
Според него, разполагаем на държавните управления е единствено бюджетната политика, освен това мощно лимитирана, в границите на минимални бюджетни дефицити. Колкото и необикновено да наподобява, българският валутен ръб е най-дълго просъществувалият подобен в света, а евентуално, и най-хубавото ни групово достижение в последните 30, а и повече години. По закон, той ще остане във мощ, със същият паритет лев/евро до самото ни влизане в еврозоната, по всяко време то.
Трябва ли да чакаме да настигнем по приходи междинните равнища на Европейски Съюз с цел да въведем публично еврото?
Според икономическата доктрина за оптималните парични зони на Мъндел (които са в основата на еврозоната), са нужни избрани фактори с цел да могат разнообразни страни да имат обща валута:
- Мобилност на труда, на капиталите и на цените (на артикули, труд и услуги);
- Механизъм за "бюджетни " прехвърляния към региони/страни със характерен риск/проблем;
- Съвместимост на бизнес циклите сред страните. (Растеж/стагнация/инфлация/дефлация...);
- Високо равнище на комерсиална интеграция (страните да търгуват главно посред си);
- Синхрон в макроикономическите политики сред страните. Контрол върху дефицитите.
По отношение на приемането на еврото и от изброените теоритични фактори, България и еврозоната дават отговор на всички. По някои от тях даже, равнището на икономическа интеграция с еврозоната ни е по-високо в сравнение с страни които от дълго време са към този момент част от еврото. Не съществува нито теоритично, нито практично характерно изискване във връзка с равнището на приходите. И това е по този начин поради съществуването на подвижност в самата зона, както на труда, по този начин и на стоките и капиталите. Въпреки че не е характерен аршин, анализът на относителното "богатство " на страната - претендент е, въпреки всичко, забавен. Ако приемем че Брутният вътрешен артикул на глава от популацията в изравнена покупателна дарба е оптималният измерител на действителната конвергенция, към 2020 година България е на към 55% от междинното равнище на Европейски Съюз. За съпоставяне, през 2007 година сме били на 27%. Може да чакаме че до 2024 година, когато се чака да приемем еврото, ще достигнем равнища над 60%.
На такива, сходни, равнища са се включили към еврото и страни като Словакия, Литва, Латвия.
Влизането на България в еврото, няма да има инфлационен резултат върху цените. Това не се е случило в нито една друга страна, нито една, и няма причина да се случи и в България. Цените в България от дълго време се "фиксират " по отношение на еврото и неговият роден аватар - лв.. Ако има повече инфлация, а такава в идните години евентуално ще има, тя ще се дължи на напълно други фактори - със или без еврото.
Влизането на България в еврото няма да има отрицателно въздействие и върху растежа на заплатите. Точно противоположното, в случай че се съди от опита на други страни, като Естония, Словакия, Словения или Кипър, се следи интензивен растеж на действителните работни заплати. С други думи, участието в еврозоната ще бъде фактор за по-бърза действителна конвергенция на българската стопанска система по отношение на европейската.
Бързото влизане на България в еврозоната е необикновен късмет, който днешните и утрешни български политици, без значение от техните боричкания и официални идеологически матрици, не би трябвало да пропиляват. Еврото ще направи България като страна по-силна, по-стабилна и по-богата. Дали и голямото болшинство българи да извлекат изгоди от това? Много евентуално да, само че това зависи единствено от управническите качества на българските политици.