Къде бъркат шофьорите с антифриза
Готов ли е автомобилът за зимата? Проверихте ли антифриза? Защо не е добре да се долива охлаждаща течност? Какви неточности позволяват най-често шофьорите обобщава профилираното издание Automedia .
Навремето доливането на антифриз бе нормална и естествена процедура - на българския пазар нямаше кой знае какъв избор, а даже и когато имаше, всички бяха по една и съща формула. Но в наши дни не е по този начин. Продават се поне три напълно разнообразни по химичен състав охладители, които са несъвместими един с различен - в случай че ще допълвате, имайте мислено, че смесването на несъвместими течности може да ликвидира радиатора и охладителната система.
Има и друго: с течение на времето химикалите в антифриза изгубват свойствата си. Затова той би трябвало да се подменя напълно на всеки две до пет години. Непрекъснатото доливане за по-дълъг интервал може да докара до нежелани отлагания по тръбичките и радиатора.
Разликите
Всички типове течност за охладителната система са разтвор на етилен гликол (или при най-модерните - пропилен гликол) и вода. Голямата разлика идва от добавените " инхибитори на корозията " - веществата, които защищават радиатора и системата от наслойка.
Навремето преобладаваха течностите вид IAТ. В тях против корозията работят неорганични киселини - в началото фосфати, а по-късно, от екологични съображения, и силикати. Автомобилите над 10-15-годишна възраст нормално са пригодени за такива. IAТ антифризът обаче има къс живот и трябва да се подменя на две години.
По-съвременните коли са пригодени за вид OAТ, в който силикатите са сменени от азоли (сложни молекули с азот) и органични киселини като инхибитори на корозията. Те са по-издръжливи - нормално до 5 години.
Съществуват HOAТ - хибриди, които съчетават силикати и нитрити за битка с ръждата. В одобрените в Европейски Съюз формули се включват и карбоксилати. Те са подобаващи за по-екстремни условия, само че също имат по-кратък живот и изискват по-честа замяна.
Всеки от трите вида има нетърпимост към другите!
Можем ли да ги отличим на цвят?
Не. Цветът на антифриза идва от добавения оцветител, а не от химическата му формула. Някои производители употребяват цвета, с цел да покажат вида - примерно зелено за IAТ, алено за OAТ, оранжево за HOAТ. Японските компании пък демонстрират с цвета за какви температури е предназначен продуктът. Други пък употребяват цветовете безсистемно. Затова постоянно четете наличието на етикета.
Някои производители употребяват термините " охладителна течност " (coolant) и " антифриз " (antifreeze) като синоними. За други coolant е към този момент разредената течност, подготвена за приложимост, а антифриз се назовава единствено неразреденият концентрат.
Навремето доливането на антифриз бе нормална и естествена процедура - на българския пазар нямаше кой знае какъв избор, а даже и когато имаше, всички бяха по една и съща формула. Но в наши дни не е по този начин. Продават се поне три напълно разнообразни по химичен състав охладители, които са несъвместими един с различен - в случай че ще допълвате, имайте мислено, че смесването на несъвместими течности може да ликвидира радиатора и охладителната система.
Има и друго: с течение на времето химикалите в антифриза изгубват свойствата си. Затова той би трябвало да се подменя напълно на всеки две до пет години. Непрекъснатото доливане за по-дълъг интервал може да докара до нежелани отлагания по тръбичките и радиатора.
Разликите
Всички типове течност за охладителната система са разтвор на етилен гликол (или при най-модерните - пропилен гликол) и вода. Голямата разлика идва от добавените " инхибитори на корозията " - веществата, които защищават радиатора и системата от наслойка.
Навремето преобладаваха течностите вид IAТ. В тях против корозията работят неорганични киселини - в началото фосфати, а по-късно, от екологични съображения, и силикати. Автомобилите над 10-15-годишна възраст нормално са пригодени за такива. IAТ антифризът обаче има къс живот и трябва да се подменя на две години.
По-съвременните коли са пригодени за вид OAТ, в който силикатите са сменени от азоли (сложни молекули с азот) и органични киселини като инхибитори на корозията. Те са по-издръжливи - нормално до 5 години.
Съществуват HOAТ - хибриди, които съчетават силикати и нитрити за битка с ръждата. В одобрените в Европейски Съюз формули се включват и карбоксилати. Те са подобаващи за по-екстремни условия, само че също имат по-кратък живот и изискват по-честа замяна.
Всеки от трите вида има нетърпимост към другите!
Можем ли да ги отличим на цвят?
Не. Цветът на антифриза идва от добавения оцветител, а не от химическата му формула. Някои производители употребяват цвета, с цел да покажат вида - примерно зелено за IAТ, алено за OAТ, оранжево за HOAТ. Японските компании пък демонстрират с цвета за какви температури е предназначен продуктът. Други пък употребяват цветовете безсистемно. Затова постоянно четете наличието на етикета.
Някои производители употребяват термините " охладителна течност " (coolant) и " антифриз " (antifreeze) като синоними. За други coolant е към този момент разредената течност, подготвена за приложимост, а антифриз се назовава единствено неразреденият концентрат.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ