Стоянка Мутафова: Формулата да си столетник е да не страдаш много и да не се радваш прекалено
" Гостувала съм доста пъти в Асеновград и публиката постоянно ме е посрещала топло ", сподели в особено изявление за Actualno.com една от най-обичаните български актриси - Стоянка Мутафова. Тя показа пред екипа ни какво дете е била, какво ѝ е лишил и какво й е дал театърът. А " Майната му! " е обичаната ѝ фраза, която постоянно й е пособия в компликациите, пред които я е изправял животът.
Какви са усещанията Ви от Асеновград и публиката тук?
Аз съм гостувала доста пъти във вашия град и доста добре познавам публиката. Тя е постоянно топла, сърдечна и прочувствена. Бих могла самоуверено да кажа, че аз се усещам доста обичана от Асеновградчани. Чувствата са взаимни, тъй като както знаете корена на моя дядо Стоян Джансъзов е от тук, а и аз съм живяла за малко във вашия край, по време на евакуацията през 1942 година - 1943 година
За първи път ли сте в Асеновград и с каква настройка приехте поканата да ни гостувате?
Разбира се, че не съм тук за първи път. Сигурно преди 50-60 години бе първото ми присъединяване в Станимака (ние си го знаем така). Било е с трупата на Сатиричния спектакъл. И през годините съм гостувала с доста мои постановки тук, само че за първи път в този формат – с щерка ми и мениджъра ми Евгени Боянов, на креативна среща и показване на книгата ми. За първи път не влизам в роля, само че и към този момент съм дъртичка де (смее се). По-добре да описвам какво е било, в сравнение с да се посрамвам по сцените. Хората имат потребност от такива срещи, щом на всички места салоните са цялостни. Обичат ме, което ме топли и радва. На моите години какво повече да желая? А одобрих поканата, тъй като мениджъра ми уреди въпроса. На него съм поверила къде да вървя и какво да върша, доверила съм му се изцяло.
С какво Ви промени театърът – какво Ви лиши и какво Ви даде?
Той ми даде толкоз, колкото и ми лиши. Нямах време за детето, за фамилията, здравето ми отиде от нерви и труд. Тая роля по този начин, оная другояче, това да направя, това да направя. Отдадох му се изцяло и той ми се отблагодари, само че и си взе своето.
Какво дете беше Стоянка Мутафова и коя е най-голямата пакост, която си спомняте, че сте сторили?
Ох, то една ли е била. Много бели правех, бях бурно, бясно дете. Мисля, че и до ден сегашен съм си такава – шантава. А доста истории съм разказала в книгата ми – можете да я прочетете.
Коя е обичаната Ви роля и за какво?
Тази на Анна Андреевна. Първо, тъй като тя не стана в България. На Методи Андонов жена му беше мераклия да ме дублира, а тя не ставаше за тази работа и Методи никога не искаше да й даде ролята. Тя взе един бележник, един молив, налапа една дъвка, стартира да дъвче, гледа и написа. При мен когато по този начин някой стои отсреща ми... Методи го знаеше това. Аз съм играла във всички негови пиеси. Той без мен не правеше пиеси. С него даже сме се млатили. Хем се обичахме, хем се млатехме – несъмнено на смешка, в креативния развой.
Даже ми споделяше: „ Ма, муцо, ний не сме се били още бе! Нищо няма да излезе от тази пиеса “ (смее се). Та да се върна на жена му – стои и джвака... аз не съм от тези, които могат да се абстрахират от това. Тръгваме за Съветския съюз. Така се уплаших... крещя си „ Боже, какво да върша в този момент, какво? Крак ли да троша, какво да върша? “. Не желаех да излизам в тази роля. Стигнахме в Съюза, само че аз през нощта премислих. Знаех си грешките, само че нямах сили някак си да обърна ролята. Накрая го взех решение и трансформирах всичко. На другия ден, когато се подвига завесата първо излизаме аз с Невена Коканова – аз и Машенка – тя играеше щерка ми. Давам разпореждане на мъжа ми какво да прави, тъй като е пристигнал Ревизоро. Разбрах, че улучих.
Салона гръмна от смях, всичко мина чудесно. В гримьорната си прибирам нещата и извън стои един човек, не го познавам кой е. Хубав, строен, само че чужд. „ Добрьй ден “ - споделя. „ Добрьй ден “ - му давам отговор. „ Вьй играли Анна Андреевну? “. Да, давам отговор аз. Като ми хвана ръката и взе да я целува и да се кланя до земята. Викам „ Кой сте Вие? “. Отговори ми, че е Марк Захарев. Не можах да допускам! Правихме метани един против различен. Аз му описах всичко. Той сподели, че е същия. Имало ли някой, който го смущава – не може. Има ли дразнител не става. Артиста желае условия, атмосфера. Не някой да му стърчи на главата.
С Цветана (жената на Методи Андонов - бел. Ред) до момента сме приятелки. Наскоро й бях на посетители и ми сподели: „ Стояно, Стояно, в този момент разбирам, че аз не съм родена за артистка. Трябваше да стана режисьор “. Казвам й: „ Ми къде беше, мари? Знаеш ли какво съм изживяла в Москва, а? Ама по какъв начин я направих. Направих я отново поради теб, с цел да ти потвърдя, че мога, а ти искаше да покажеш, че аз не мога с цел да изпъкнеш ти. “ А тя нямаше по какъв начин изпъкне, тъй като тя имаше дребна роля – на железарската жена. Малка, само че цветна. Аз в случай че съм ще я направя, ще я запомнят. Тя няма възприятие за присъщи функции. Стои си у дома, на никое място не върви. От време на време вървя да я виждам. Тя е доста образована жена и доста хубава. Антична глава, на богиня. Викам „ На кого приличаш? “, а тя ми дава отговор: „ Де да знам, ма. Аз съм от село. На някой селянин. Някой се е намесил по-хубав от татко ми “ (смее се). Тя има възприятие за комизъм, само че на сцената не.
За всички тези години на сцена, в каква роля не сте съумели да се впуснете, а постоянно сте желали?
Аз го споделих и на срещата ни в Асеновград. Исках да играя „ Майка кураж “, само че Младен Киселов умря и по този начин си и остана тази концепция. Съжалявам, за което.
От какво се нуждаят и защо страдат, съгласно Вас, най-вече в този момент младите артисти, които занапред стъпват на сцената и кое може да ги накара да се влюбят в театъра?
Аз нямам взор и отношение към младите, тъй като от години не отивам на спектакъл. Не съм добре със зрението, а и със слуха ненапълно и за мен ще бъде изтезание. Няма да мога да чуя и видя, това което би трябвало. Затова не мога да отговоря на въпроса Ви.
Коя е Вашата обичана фраза, която постоянно Ви води напред и Ви дава мощ в сложни моменти и за какво?
" Майната му “ (смее се). Винаги съм била на този принцип. Не пострадвам доста за нищо, нито пък се веселя прекомерно на хубавите неща. Май това е формулата да станеш столетник като мен. Нищо не си поставям на сърце.
Гледате ли вести - в случай че да, кое Ви радва и кое Ви тормози?
Рядко, виждам главно опера и типичен малките екрани. За значимите вести ме осведомят Муки и Евгени (бел.а. - щерка ѝ и мениджъра ѝ). Вече съм прекомерно стара и виждам главно обратно, не напред. Но се веселя, че още съм на сцена де. Дано е по този начин до последно!
Какво ще пожелаете на читателите на Actualo.com?
Да са здрави и да не стопират да работят откровено и с поклонение пред труда и хората. Само по този начин се съумява. Дерзайте! И нека стигнете и Вие Вашето столетие и то да бъде по-красиво, по-благородно и по-вълнуващо от моето!
Интервю на Атанаска Маркова
Какви са усещанията Ви от Асеновград и публиката тук?
Аз съм гостувала доста пъти във вашия град и доста добре познавам публиката. Тя е постоянно топла, сърдечна и прочувствена. Бих могла самоуверено да кажа, че аз се усещам доста обичана от Асеновградчани. Чувствата са взаимни, тъй като както знаете корена на моя дядо Стоян Джансъзов е от тук, а и аз съм живяла за малко във вашия край, по време на евакуацията през 1942 година - 1943 година
За първи път ли сте в Асеновград и с каква настройка приехте поканата да ни гостувате?
Разбира се, че не съм тук за първи път. Сигурно преди 50-60 години бе първото ми присъединяване в Станимака (ние си го знаем така). Било е с трупата на Сатиричния спектакъл. И през годините съм гостувала с доста мои постановки тук, само че за първи път в този формат – с щерка ми и мениджъра ми Евгени Боянов, на креативна среща и показване на книгата ми. За първи път не влизам в роля, само че и към този момент съм дъртичка де (смее се). По-добре да описвам какво е било, в сравнение с да се посрамвам по сцените. Хората имат потребност от такива срещи, щом на всички места салоните са цялостни. Обичат ме, което ме топли и радва. На моите години какво повече да желая? А одобрих поканата, тъй като мениджъра ми уреди въпроса. На него съм поверила къде да вървя и какво да върша, доверила съм му се изцяло.
С какво Ви промени театърът – какво Ви лиши и какво Ви даде?
Той ми даде толкоз, колкото и ми лиши. Нямах време за детето, за фамилията, здравето ми отиде от нерви и труд. Тая роля по този начин, оная другояче, това да направя, това да направя. Отдадох му се изцяло и той ми се отблагодари, само че и си взе своето.
Какво дете беше Стоянка Мутафова и коя е най-голямата пакост, която си спомняте, че сте сторили?
Ох, то една ли е била. Много бели правех, бях бурно, бясно дете. Мисля, че и до ден сегашен съм си такава – шантава. А доста истории съм разказала в книгата ми – можете да я прочетете.
Коя е обичаната Ви роля и за какво?
Тази на Анна Андреевна. Първо, тъй като тя не стана в България. На Методи Андонов жена му беше мераклия да ме дублира, а тя не ставаше за тази работа и Методи никога не искаше да й даде ролята. Тя взе един бележник, един молив, налапа една дъвка, стартира да дъвче, гледа и написа. При мен когато по този начин някой стои отсреща ми... Методи го знаеше това. Аз съм играла във всички негови пиеси. Той без мен не правеше пиеси. С него даже сме се млатили. Хем се обичахме, хем се млатехме – несъмнено на смешка, в креативния развой.
Даже ми споделяше: „ Ма, муцо, ний не сме се били още бе! Нищо няма да излезе от тази пиеса “ (смее се). Та да се върна на жена му – стои и джвака... аз не съм от тези, които могат да се абстрахират от това. Тръгваме за Съветския съюз. Така се уплаших... крещя си „ Боже, какво да върша в този момент, какво? Крак ли да троша, какво да върша? “. Не желаех да излизам в тази роля. Стигнахме в Съюза, само че аз през нощта премислих. Знаех си грешките, само че нямах сили някак си да обърна ролята. Накрая го взех решение и трансформирах всичко. На другия ден, когато се подвига завесата първо излизаме аз с Невена Коканова – аз и Машенка – тя играеше щерка ми. Давам разпореждане на мъжа ми какво да прави, тъй като е пристигнал Ревизоро. Разбрах, че улучих.
Салона гръмна от смях, всичко мина чудесно. В гримьорната си прибирам нещата и извън стои един човек, не го познавам кой е. Хубав, строен, само че чужд. „ Добрьй ден “ - споделя. „ Добрьй ден “ - му давам отговор. „ Вьй играли Анна Андреевну? “. Да, давам отговор аз. Като ми хвана ръката и взе да я целува и да се кланя до земята. Викам „ Кой сте Вие? “. Отговори ми, че е Марк Захарев. Не можах да допускам! Правихме метани един против различен. Аз му описах всичко. Той сподели, че е същия. Имало ли някой, който го смущава – не може. Има ли дразнител не става. Артиста желае условия, атмосфера. Не някой да му стърчи на главата.
С Цветана (жената на Методи Андонов - бел. Ред) до момента сме приятелки. Наскоро й бях на посетители и ми сподели: „ Стояно, Стояно, в този момент разбирам, че аз не съм родена за артистка. Трябваше да стана режисьор “. Казвам й: „ Ми къде беше, мари? Знаеш ли какво съм изживяла в Москва, а? Ама по какъв начин я направих. Направих я отново поради теб, с цел да ти потвърдя, че мога, а ти искаше да покажеш, че аз не мога с цел да изпъкнеш ти. “ А тя нямаше по какъв начин изпъкне, тъй като тя имаше дребна роля – на железарската жена. Малка, само че цветна. Аз в случай че съм ще я направя, ще я запомнят. Тя няма възприятие за присъщи функции. Стои си у дома, на никое място не върви. От време на време вървя да я виждам. Тя е доста образована жена и доста хубава. Антична глава, на богиня. Викам „ На кого приличаш? “, а тя ми дава отговор: „ Де да знам, ма. Аз съм от село. На някой селянин. Някой се е намесил по-хубав от татко ми “ (смее се). Тя има възприятие за комизъм, само че на сцената не.
За всички тези години на сцена, в каква роля не сте съумели да се впуснете, а постоянно сте желали?
Аз го споделих и на срещата ни в Асеновград. Исках да играя „ Майка кураж “, само че Младен Киселов умря и по този начин си и остана тази концепция. Съжалявам, за което.
От какво се нуждаят и защо страдат, съгласно Вас, най-вече в този момент младите артисти, които занапред стъпват на сцената и кое може да ги накара да се влюбят в театъра?
Аз нямам взор и отношение към младите, тъй като от години не отивам на спектакъл. Не съм добре със зрението, а и със слуха ненапълно и за мен ще бъде изтезание. Няма да мога да чуя и видя, това което би трябвало. Затова не мога да отговоря на въпроса Ви.
Коя е Вашата обичана фраза, която постоянно Ви води напред и Ви дава мощ в сложни моменти и за какво?
" Майната му “ (смее се). Винаги съм била на този принцип. Не пострадвам доста за нищо, нито пък се веселя прекомерно на хубавите неща. Май това е формулата да станеш столетник като мен. Нищо не си поставям на сърце.
Гледате ли вести - в случай че да, кое Ви радва и кое Ви тормози?
Рядко, виждам главно опера и типичен малките екрани. За значимите вести ме осведомят Муки и Евгени (бел.а. - щерка ѝ и мениджъра ѝ). Вече съм прекомерно стара и виждам главно обратно, не напред. Но се веселя, че още съм на сцена де. Дано е по този начин до последно!
Какво ще пожелаете на читателите на Actualo.com?
Да са здрави и да не стопират да работят откровено и с поклонение пред труда и хората. Само по този начин се съумява. Дерзайте! И нека стигнете и Вие Вашето столетие и то да бъде по-красиво, по-благородно и по-вълнуващо от моето!
Интервю на Атанаска Маркова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ