Калиграфът Жаклина Симова, която разказва за тайните на буквите
Гост в рубриката @ВКЪЩИ - нашето особено място за качествено авторско наличие - е Жаклина Симова. Жаклина е калиграф, който се занимава също с графичен дизайн, снимка, живопис. Завършила е магистърска степен по „ Калиграфия “, допълнена с образованието по „ Плакат и образна връзка “ в Национална художествена академия. Буквите са нещото, което я въвличат към цялостна естетика със себе си и света - а ето какво ни сподели тя:
Здравейте, Жаклина. Нека стартираме с унищожаване на клишетата - калиграфията постоянно участва в всеобщото схващане като " красиво писане ", а е доста повече от това. Какво те притегля най-вече в нея?
Привет и от мен! Калиграфията е мъчно изкуство, което дава доста благоприятни условия за изложение, било то откъм форми на буквите до материали за писане. В нереалната краснопис даже се доближава до подобен миг, в който става нечетимa и е като музика за окото, като един графичен танц, на който се наслаждаваш като страст и прекарване. Като хубав миг, който е застинал във времето. В буквите има доста страст и това е нещото, което одобрявам в тях. А тя по този начин или другояче не може да се опише тъкмо с думи и да е правдоподобна, би трябвало да се изживее някак. Всяка една линия в калиграфията е неповторима и в никакъв случай не може да се повтори изцяло тъкмо. Една дребна неточност може да скапе всичко и да се стартира изначало. Наскоро до момента в който пишех трябваше да изчакам малко да засъхне мастилото, с цел да продължа и да не се размаже. В желанието си да спомогна към процеса започнах да развявам ръката си, която към момента държеше писалката. Е, листът се опръска, само че това не всеки път е недостатък в калиграфията.
Как виждаш буквите?
Като прозорец, от който струи светлина, а видяно през него - страната на чудесата.
Тъй като дипломната ти работа се пробва да интерпретира по автентичен метод историята на калиграфията, присъщите й белези през епохите, какво би ни споделила в синтез за тази история и метода, по който я виждаш?
Преди калиграфията е имала най-вече осведомителна функционалност, до момента в който през днешния ден тя е надградена с това да носи и някакво въодушевление, както към този момент загатнах. Разбира се, развиването ѝ е тясно обвързвано с историята като цяло. Съществуват европейска, арабска, азиатска, еврейска краснопис, като всяка една от тях има своя естетическа еволюция. Харесва ми тематиката за благосъстоянието на буквени форми от предишното до през днешния ден и по какъв начин взаимодействат между тях. Как съвсем незабелязано или по-явно буквите минават в други форми заради разнообразни исторически събития.
Кажи ни, не просто по отношение на празника, а по принцип, нещо за кирилицата, за което рядко си даваме сметка, само че го виждат очите на калиграфа?
Интересен факт, за който се приказва все по-често е, че има двe форми на кирилицата. Това по-скоро визира типографията. Не единствено очите на калиграфа, а и изобщо хората, които имат интерес от буквите знаят, че тя се дели на съветска и българска форма на кирилицата. Редовните или дребните букви, както множеството хора ги назовават, при съветската кирилица са умалени основни букви. Докато при българската постоянните букви са разнообразни от основните с съществуването на горни и долни дължини. Те като цяло имат по-обли форми и по този начин графичното благосъстояние е по-голямо, което спомага и за по-лесното четене. Това е и битката на българските типографи, калиграфи и дизайнери да се наложи тъкмо този вид форми на буквите, тъй като щом ги имаме, тогава за какво да не се употребяват?
Струва ли ти се, че има декаданс във връзка с езика, че той губи резолюция, че се " пикселизира " и отслабва безкрайните си благоприятни условия?
Езикът е обвързван с културата на хората. Днес се усеща декаданс в тази посока, само че все се намират и такива, които да бутат към положително развиване постепенно, само че се надявам, несъмнено. Опитвам се все пак да съм позитивно настроена.
Съвременният човек има най-често механично отношение към шрифответе. Обикновено спуска менюто с шрифтове в word, избира най-удобния и продължава нататък. Какво може да ни разкажеш за тях обаче, което е забавно и си коства да знаем?
Буквите са комплицирана материя, а избирането на верния шрифт е изкуство, както и изработката му, въпреки и по-логично. Масовото схващане е че щом се чете, значи прави работа. Но доста зависи от това къде ще стои този текст с съответния шрифт. Дали ще е на цифров притежател или ще е текст в книга, списание? Каква е тематиката и аудиторията? Хубаво е да се усеща какво е настроението на текста още преди той да бъде прочетен единствено от избора на шрифт. Неслучайно са основани толкоз доста от тях. Най-обикновен образец, който бих дала е, че не е добре за детско списание да се употребяват серифни букви, защото биха добавили ненужна съвестност.
Използваш интензивно Инстаграм, с цел да показваш калиграфското си изкуство - до каква степен обществените платформи са добър метод за популяризирането им?
Социалните мрежи са доста добър и елементарен метод за шерване на всевъзможен тип образни изкуства. Инстаграм е една от платформите, които употребявам. Мои неща има и в dribbble, както и неотдавна направих страница във facebook – Jacklina’S letters, както и Инстаграм.
View this post on Instagram
The best pillow
Здравейте, Жаклина. Нека стартираме с унищожаване на клишетата - калиграфията постоянно участва в всеобщото схващане като " красиво писане ", а е доста повече от това. Какво те притегля най-вече в нея?
Привет и от мен! Калиграфията е мъчно изкуство, което дава доста благоприятни условия за изложение, било то откъм форми на буквите до материали за писане. В нереалната краснопис даже се доближава до подобен миг, в който става нечетимa и е като музика за окото, като един графичен танц, на който се наслаждаваш като страст и прекарване. Като хубав миг, който е застинал във времето. В буквите има доста страст и това е нещото, което одобрявам в тях. А тя по този начин или другояче не може да се опише тъкмо с думи и да е правдоподобна, би трябвало да се изживее някак. Всяка една линия в калиграфията е неповторима и в никакъв случай не може да се повтори изцяло тъкмо. Една дребна неточност може да скапе всичко и да се стартира изначало. Наскоро до момента в който пишех трябваше да изчакам малко да засъхне мастилото, с цел да продължа и да не се размаже. В желанието си да спомогна към процеса започнах да развявам ръката си, която към момента държеше писалката. Е, листът се опръска, само че това не всеки път е недостатък в калиграфията.
Как виждаш буквите?
Като прозорец, от който струи светлина, а видяно през него - страната на чудесата.
Тъй като дипломната ти работа се пробва да интерпретира по автентичен метод историята на калиграфията, присъщите й белези през епохите, какво би ни споделила в синтез за тази история и метода, по който я виждаш?
Преди калиграфията е имала най-вече осведомителна функционалност, до момента в който през днешния ден тя е надградена с това да носи и някакво въодушевление, както към този момент загатнах. Разбира се, развиването ѝ е тясно обвързвано с историята като цяло. Съществуват европейска, арабска, азиатска, еврейска краснопис, като всяка една от тях има своя естетическа еволюция. Харесва ми тематиката за благосъстоянието на буквени форми от предишното до през днешния ден и по какъв начин взаимодействат между тях. Как съвсем незабелязано или по-явно буквите минават в други форми заради разнообразни исторически събития.
Кажи ни, не просто по отношение на празника, а по принцип, нещо за кирилицата, за което рядко си даваме сметка, само че го виждат очите на калиграфа?
Интересен факт, за който се приказва все по-често е, че има двe форми на кирилицата. Това по-скоро визира типографията. Не единствено очите на калиграфа, а и изобщо хората, които имат интерес от буквите знаят, че тя се дели на съветска и българска форма на кирилицата. Редовните или дребните букви, както множеството хора ги назовават, при съветската кирилица са умалени основни букви. Докато при българската постоянните букви са разнообразни от основните с съществуването на горни и долни дължини. Те като цяло имат по-обли форми и по този начин графичното благосъстояние е по-голямо, което спомага и за по-лесното четене. Това е и битката на българските типографи, калиграфи и дизайнери да се наложи тъкмо този вид форми на буквите, тъй като щом ги имаме, тогава за какво да не се употребяват?
Струва ли ти се, че има декаданс във връзка с езика, че той губи резолюция, че се " пикселизира " и отслабва безкрайните си благоприятни условия?
Езикът е обвързван с културата на хората. Днес се усеща декаданс в тази посока, само че все се намират и такива, които да бутат към положително развиване постепенно, само че се надявам, несъмнено. Опитвам се все пак да съм позитивно настроена.
Съвременният човек има най-често механично отношение към шрифответе. Обикновено спуска менюто с шрифтове в word, избира най-удобния и продължава нататък. Какво може да ни разкажеш за тях обаче, което е забавно и си коства да знаем?
Буквите са комплицирана материя, а избирането на верния шрифт е изкуство, както и изработката му, въпреки и по-логично. Масовото схващане е че щом се чете, значи прави работа. Но доста зависи от това къде ще стои този текст с съответния шрифт. Дали ще е на цифров притежател или ще е текст в книга, списание? Каква е тематиката и аудиторията? Хубаво е да се усеща какво е настроението на текста още преди той да бъде прочетен единствено от избора на шрифт. Неслучайно са основани толкоз доста от тях. Най-обикновен образец, който бих дала е, че не е добре за детско списание да се употребяват серифни букви, защото биха добавили ненужна съвестност.
Използваш интензивно Инстаграм, с цел да показваш калиграфското си изкуство - до каква степен обществените платформи са добър метод за популяризирането им?
Социалните мрежи са доста добър и елементарен метод за шерване на всевъзможен тип образни изкуства. Инстаграм е една от платформите, които употребявам. Мои неща има и в dribbble, както и неотдавна направих страница във facebook – Jacklina’S letters, както и Инстаграм.
View this post on Instagram
The best pillow
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ