Цветана Манева: Имам място навсякъде - и в циганска колиба, и в дворец. Просто защото имам право да си избера
Госпожо Манева, оцеляването и триумфът на един създател имат ли допирна точка?
- О, разнообразни са. Оцеляването, най-малко за мен, е обстановка, в която човек е подложен и той би трябвало да впрегне деловите си старания, с цел да оцелее. Успехът, най-малко в изкуството, е обвързван с едно енергийно положение, в което си казваш: " Литнах! Полетях! " Но пък е малко, доста малко, незабавно след записания триумф идват съмненията, неверието, тъй като, когато всички са удовлетворени и те поздравяват, остава напрежението дали публиката ще го харесва отново и отново, ще влиза ли в салона постоянно. Актьорската природа е такава, че все желае още нещо.
- Открихте ли рецепта за спокойно взаимно битие сред нея и комерсиалното?
- Мисля, че те спокойно си съществуват. Намериха си мястото, откриха коловозите - що се отнася до комерсиалното, по-комуникативното, удовлетворяващо публиката изкуство. Но за мен това е придвижване по хоризонталата. Останалото би трябвало да компенсира и да изтегля. Да не се върви по нанадолнището, да не се хлъзне по него. Защото по този начин по-лесно се печелят пари. Хората обичат да бъдат разсмивани, избират го пред това, което ги натъжава или ги кара да се замислят над житейската обстановка. Не обичат да излизат от зрелище с мисълта " какъв брой доста зависи от мен ".
- Ръководите към този момент четвърт век един от най-големите и известни наши интернационалните театрални фестивали " Варненско лято ". Кое качество е най-важно в одобряването на подобен пост?
- Умението да работиш с хора. Сериозен проблем и от време на време мъчно реализуем е, че избираш хората поради качествата им, които те възторгват, само че по-късно би трябвало да работиш и с техните дефекти. Малко като в брака е.
- За една жена по-трудна ли е тази директорска роля, или назад? Традиционно сходни постове заемат мъже.
- Мъжете може би се схващат по мъжки, само че и аз не се окайвам. Започнах късно - на 50 години, тази работа, имах своята популярност и някакви позиции - най-малко по мнение на другите. Но доста малко хора обичат театъра по този начин, както би трябвало да се обича. Като жена мъчително, доста мъчно се преодолява отрицателната сила. Научих се да се възпирам, когато желаят да ни принизят сътрудници от други градове - приказват по малките екрани, че били най-хубавите, а не ги правят оценка. Няма нищо неприятно всеки да мисли, че е най-хубав. Но кулоарното клеветничество - какво е в този момент това издание на " Варненско лято " - взели Х, пък не взели Y, пренебрегнали го... Себелюбието е нещо толкоз гадно!
- В специалността има ли още ясно разделяне сред мъже и дами в борбата за одобряване, за функции и известност, или се тушира?
- Толкова, колкото е в целия свят: не е преодоляно. Пък и аз не знам за какво да не сме разграничени на мъже и дами, само че виж - правата ни би трябвало да са идентични за управителни постове, определящи политики, вероятности, позиции.
- Как гледате на придвижването Mee to, което разклати Холивуд? Не се ли прекали?
- Прекали се, да. Аз съм доста въздържана във връзка с това. Съчувствам на сътрудниците - освен на дамите, на които е посягано, само че и на мъжете, за които се твърди, че са посягали. Защото те са значими фигури. Малко кресливо стана. А и прекомерно огромна отминалост имат някои случаи. И си мисля, че колкото и мъчно да ти е било, само че си решил да направиш компромис в името на кариера, на възнаграждение или каквото и да е - който е направил умишлен компромис, е неуместно да се изживява като жертва след 25-30 години.
- Преди години със спектакъла " Монолози за вагината " бяхте измежду първите актриси у нас, присъединили се в международно феминистко придвижване срещу насилието. Нещо трансформирало ли се е от този момент, какво успяхте да постигнете?
- Не, за жал. Що се отнася пък до секса - отношението на мъжете към дамите стои на феодално ниво. Не се е трансформирало. Да не приказвам за проблеми като обезчестяване на деца, извеждане в чужбина, отвличания, бели робини. Мисля, че бедата да няма смяна е, че или ние, дамите, не знаем по какъв начин да желаяме това, което ни се поставя, или пък мъжете се безпокоят, че ще изгубят " отвоювани " позиции.
- Как ще отговорите на упреците, че сте се снимали за клип на Азис, които проглушиха ушите ни в последно време?
- Шумът е като този преди време с " Монолози за вагината ". Една телевизия беше обявила, че ще се приказва за това с пояснение: " От Осанна до Разпни го "... Има ли място Цветана Манева в клип на Азис? Да се задава сходен въпрос, не може в тоя век и каква народна власт е това, запитвам аз. Дали имам място в клип на Азис? Имам място на всички места - и в циганска барака, и в замък. Просто тъй като имам право да си избера.
Най-важна за мен е каузата; чух едвам завчера на телефона клипа на Азис, музикалната част. Според мен съществува нещо доста рисково, което се вършим, че не виждаме. Грубо, вулгарно, лицемерно, потискащо, извънредно е да забелязваш другия единствено в случай че имаш интерес. Човеколюбието изчезва. А без него не може да се приказва за родолюбие. Въобще емпатията е рядка заложба, антипатията превзема хората. Не се интересуват от другите.
- Какво е идеята за вас?
- Участвам в доста дела - против злополуките по пътищата, за животните, за глухонемите. И мисля, че сме в дълг към тези хора, не им обръщаме внимание на всяко равнище. Последното, което ме изстреля, са майките пред служебния вход на Народното събрание - те към този момент държаха единствено едни черни пана и стояха безмълвно зад тях. Не може толкоз време да не се реши казусът, не е подобен, че да не може да се реши. Не се изживявам като смела, просто съм безапелационна - по този начин мисля, по този начин усещам. По същия метод се оказа, че и Васил (Азис) по този начин мисли, по този начин усеща. Това ни събра, нищо друго.
- С кои юношески илюзии се разделихте най-бързо поради проточилия се наш преход?
- Най-напред с илюзията, че това ще стане бързо и по-активно. Вярвах, че всички сме наясно какво тъкмо желаеме. Оказа се, че сме наясно единствено какво не желаеме.
И нямам доверие към този момент в това, че образецът може да е образователен. А кой е позитивният образец, кой да го дефинира? Който строи автомагистрали или различен - който съгражда духовни полезности. И двамата са прави, само че по какъв начин да решим кой е по-прав.
zvetana_maneva_02.jpg
- О, разнообразни са. Оцеляването, най-малко за мен, е обстановка, в която човек е подложен и той би трябвало да впрегне деловите си старания, с цел да оцелее. Успехът, най-малко в изкуството, е обвързван с едно енергийно положение, в което си казваш: " Литнах! Полетях! " Но пък е малко, доста малко, незабавно след записания триумф идват съмненията, неверието, тъй като, когато всички са удовлетворени и те поздравяват, остава напрежението дали публиката ще го харесва отново и отново, ще влиза ли в салона постоянно. Актьорската природа е такава, че все желае още нещо.
- Открихте ли рецепта за спокойно взаимно битие сред нея и комерсиалното?
- Мисля, че те спокойно си съществуват. Намериха си мястото, откриха коловозите - що се отнася до комерсиалното, по-комуникативното, удовлетворяващо публиката изкуство. Но за мен това е придвижване по хоризонталата. Останалото би трябвало да компенсира и да изтегля. Да не се върви по нанадолнището, да не се хлъзне по него. Защото по този начин по-лесно се печелят пари. Хората обичат да бъдат разсмивани, избират го пред това, което ги натъжава или ги кара да се замислят над житейската обстановка. Не обичат да излизат от зрелище с мисълта " какъв брой доста зависи от мен ".
- Ръководите към този момент четвърт век един от най-големите и известни наши интернационалните театрални фестивали " Варненско лято ". Кое качество е най-важно в одобряването на подобен пост?
- Умението да работиш с хора. Сериозен проблем и от време на време мъчно реализуем е, че избираш хората поради качествата им, които те възторгват, само че по-късно би трябвало да работиш и с техните дефекти. Малко като в брака е.
- За една жена по-трудна ли е тази директорска роля, или назад? Традиционно сходни постове заемат мъже.
- Мъжете може би се схващат по мъжки, само че и аз не се окайвам. Започнах късно - на 50 години, тази работа, имах своята популярност и някакви позиции - най-малко по мнение на другите. Но доста малко хора обичат театъра по този начин, както би трябвало да се обича. Като жена мъчително, доста мъчно се преодолява отрицателната сила. Научих се да се възпирам, когато желаят да ни принизят сътрудници от други градове - приказват по малките екрани, че били най-хубавите, а не ги правят оценка. Няма нищо неприятно всеки да мисли, че е най-хубав. Но кулоарното клеветничество - какво е в този момент това издание на " Варненско лято " - взели Х, пък не взели Y, пренебрегнали го... Себелюбието е нещо толкоз гадно!
- В специалността има ли още ясно разделяне сред мъже и дами в борбата за одобряване, за функции и известност, или се тушира?
- Толкова, колкото е в целия свят: не е преодоляно. Пък и аз не знам за какво да не сме разграничени на мъже и дами, само че виж - правата ни би трябвало да са идентични за управителни постове, определящи политики, вероятности, позиции.
- Как гледате на придвижването Mee to, което разклати Холивуд? Не се ли прекали?
- Прекали се, да. Аз съм доста въздържана във връзка с това. Съчувствам на сътрудниците - освен на дамите, на които е посягано, само че и на мъжете, за които се твърди, че са посягали. Защото те са значими фигури. Малко кресливо стана. А и прекомерно огромна отминалост имат някои случаи. И си мисля, че колкото и мъчно да ти е било, само че си решил да направиш компромис в името на кариера, на възнаграждение или каквото и да е - който е направил умишлен компромис, е неуместно да се изживява като жертва след 25-30 години.
- Преди години със спектакъла " Монолози за вагината " бяхте измежду първите актриси у нас, присъединили се в международно феминистко придвижване срещу насилието. Нещо трансформирало ли се е от този момент, какво успяхте да постигнете?
- Не, за жал. Що се отнася пък до секса - отношението на мъжете към дамите стои на феодално ниво. Не се е трансформирало. Да не приказвам за проблеми като обезчестяване на деца, извеждане в чужбина, отвличания, бели робини. Мисля, че бедата да няма смяна е, че или ние, дамите, не знаем по какъв начин да желаяме това, което ни се поставя, или пък мъжете се безпокоят, че ще изгубят " отвоювани " позиции.
- Как ще отговорите на упреците, че сте се снимали за клип на Азис, които проглушиха ушите ни в последно време?
- Шумът е като този преди време с " Монолози за вагината ". Една телевизия беше обявила, че ще се приказва за това с пояснение: " От Осанна до Разпни го "... Има ли място Цветана Манева в клип на Азис? Да се задава сходен въпрос, не може в тоя век и каква народна власт е това, запитвам аз. Дали имам място в клип на Азис? Имам място на всички места - и в циганска барака, и в замък. Просто тъй като имам право да си избера.
Най-важна за мен е каузата; чух едвам завчера на телефона клипа на Азис, музикалната част. Според мен съществува нещо доста рисково, което се вършим, че не виждаме. Грубо, вулгарно, лицемерно, потискащо, извънредно е да забелязваш другия единствено в случай че имаш интерес. Човеколюбието изчезва. А без него не може да се приказва за родолюбие. Въобще емпатията е рядка заложба, антипатията превзема хората. Не се интересуват от другите.
- Какво е идеята за вас?
- Участвам в доста дела - против злополуките по пътищата, за животните, за глухонемите. И мисля, че сме в дълг към тези хора, не им обръщаме внимание на всяко равнище. Последното, което ме изстреля, са майките пред служебния вход на Народното събрание - те към този момент държаха единствено едни черни пана и стояха безмълвно зад тях. Не може толкоз време да не се реши казусът, не е подобен, че да не може да се реши. Не се изживявам като смела, просто съм безапелационна - по този начин мисля, по този начин усещам. По същия метод се оказа, че и Васил (Азис) по този начин мисли, по този начин усеща. Това ни събра, нищо друго.
- С кои юношески илюзии се разделихте най-бързо поради проточилия се наш преход?
- Най-напред с илюзията, че това ще стане бързо и по-активно. Вярвах, че всички сме наясно какво тъкмо желаеме. Оказа се, че сме наясно единствено какво не желаеме.
И нямам доверие към този момент в това, че образецът може да е образователен. А кой е позитивният образец, кой да го дефинира? Който строи автомагистрали или различен - който съгражда духовни полезности. И двамата са прави, само че по какъв начин да решим кой е по-прав.
zvetana_maneva_02.jpg
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ