Не данъците, а ниските данъчни оценки са проблем за общините
- Госпожо Георгиева, към този момент няколко кметове оповестиха, че от следващата година възнамеряват да вдигнат някои локални налози и такси. Да чакаме ли всеобщо кметовете да се вслушват в съвета на финансовия министър Владислав Горанов сами да осигурят повече лични доходи, вместо да чакат пари от страната?
- Дискусията за размера на локалните налози и такси я водим всяка година по това време с общинските препоръки, с жителите и с финансовото министерство. Кметовете и общинските препоръки преди всяка смяна на локални налози и такси държат тя да е обществено и икономически поносима. Нито един кмет и общински съвет не си разрешават без сериозен разбор на събираемостта и резервите и без изследване на мнението на популацията и опциите му да подвигат ставките. Ние си даваме сметка, че няма смисъл да увеличаваме данъци, в случай че не можем да ги съберем. По-добре е да подсигуряваме добра събираемост с настоящите ставки, в сравнение с внезапно да ги вдигнем и събираемостта внезапно да падне.
- Финансовият министър обаче укори кметовете, че държат прекомерно ниски локалните налози.
- Анализът показва, че локалните налози, валидни за 2019 година, изобщо не са на минимума. Ставките на данъка за възмездно придобиване в над 2/3 от общините са на тавана от 3%. За недвижимите парцели и автомобилите се движат в средата на диапозана, съвсем няма общини с минимални ставки. Да, сумите, които събираме, са дребни, само че това е, тъй като базата е доста ниска. Данъчните оценки не са осъвременявани от две десетилетия, а пазарните действителности към този момент са напълно разнообразни.
- Осъвременяването на данъчните оценки не зависи ли от локалните управи?
- Общините сами не могат да го създадат, тъй като данъчните оценки стъпват на базата на приложение в закона за локалните налози и такси, а промените в него зависят от законодателя. Последната актуализация на данъчните оценки е от 1997 г. и ние продължаваме да отчитаме дали постройката е телефонизирана, а алуминиевата дограма към момента се води за първокласно усъвършенстване. Затова в средата на тази година предложихме на Министерството на финансите взаимно с тях да осъвременим данъчните оценки. Искаме по-голяма обязаност с действителната пазарна стойност на парцелите. Защото при изчисляването им отсъстват индикатори, които сега движат пазара на недвижими парцели, като да вземем за пример досегаемост до всеобщ градски превоз, до обществени услуги, до паркове и зелени площи.
- Има ли настройка финансовото министерство да промени метода на установяване на данъчната оценка на парцелите?
- Надявам се през идната година тази смяна да бъде направена. Естествено това ще бъде огромно публично усилие и ние сме подготвени да участваме. От данъчната оценка зависят не само данъкът при покупко-продажба на парцел и годишният налог здания - тя е база и за редица държавни такси.
- През 2019 г. бе изменен начинът на пресмятане на данъците за колите - с изключение на веществен компонент вече има и екологичен. Постигна ли се резултатът да се покачат налозите за старите и замърсяващи коли, а за новите - да паднат?
- Това бе основна смяна и общините като за първа година подходиха много внимателно. Те нямаха и доста време да създадат преизчисление и внезапно да трансформират ставките. Така че множеството останаха в долната граница на диапазона за екологичния съставен елемент. Въпреки това към средата на годината данните на МФ показват положителни резултати в събираемостта и приходите от налог МПС са по-високи от приходите от налог недвижими парцели. Това не се дължи единствено на променената формула, а най-много на автоматизирания електронен обмен със системата на Министерство на вътрешните работи. На процедура обгръщаме всички регистрирани МПС и не чакаме данъкоплатците да дойдат и да ни кажат, че са осъществили договорка. Годишно общините събират към 300 млн. лева налог здания и 280 млн. лева налог МПС. Тази година чакаме налог МПС да изпревари малко имотния налог.
- Данъкът при покупка на МПС зависи от застрахователната му оценка. Както стана ясно, и там има проблем с прекомерно занижени оценки.
- Не са загадка другите не до такава степен правилни практики за установяване на застрахователната стойност на колите, които ощетяват общинските бюджети. Но през последните месеци застрахователните оценки, с които купувачите отиват при нотариусите, започнаха да се приближават до пазарната стойност на колите. Това също способства за по-високия данъчен доход, който се обрисува да имаме тази година.
- Имаше упреци, че събираемостта на локалните налози и такси е доста ниска.
- През 2018 година междинната събираемост на налог недвижими парцели е 72.1%, а на МПС - 71%. Това е добра събираемост, само че има още какво да създадем до постигане на 90%, тъй като на никое място не може да се търсят 100%. Нашите данъчни администрации укрепнаха, към този момент могат да правят принудително осъществяване, електронно разплащане има в над 130 общини, също така вършим изнесени гишета по села и квартали.
- За какви действия сдружението на общините изиска тази година в държавния бюджет повече средства? За какви суми става въпрос и до каква степен с увеличение на локалните налози може да се набират необходимите средства?
- В проектобюджета за 2020 година има 13% ръст на трансферите от страната към общините. Това са 460 млн. лева повече, като увеличение има по всички делегирани от страната действия. Трите приоритета, за които желаеме повече средства, са за общинската пътна мрежа, за социални услуги и за публичен превоз. За обществени услуги получихме 30 млн. лева повече, само че те ще отидат за покриване на повишените разноски за възнагражденията на чиновниците в тази сфера. Проблемът е, че тези служители са на минимална заплата, не можем да си позволим да им плащаме повече. А в обществените услуги потребностите на популацията и грижите, които то очаква от нас, са доста по-големи и ние все по-трудно намираме и задържаме личен състав. Затова и поискахме 100 млн. лева повече, само че получихме 30 млн., с които ще покрием само увеличената минимална работна заплата от 1 януари. Надяваме се в идващите години обществената сфера да стане приоритет на страната поради тежката демографска конструкция. Пълно е със самотни възрастни хора, за които няма кой да се грижи.
Поискахме по-високи субсидии за публичен превоз - 20 млн. лева. Това са субсидии за компенсиране на превозвачите да поддържат нерентабилни линии, които се дават посредством Министерството на превоза. Увеличението е с 6 млн. лева и в случай че вярно бъде разпределено, ненапълно би се решил проблемът с неналичието на обществен превоз от и до отдалечени села.
Големият проблем остават недостатъчните средства за общинска пътна мрежа. Поискахме 120 млн. лева повече в целевата дотация за финансови разноски, получихме 20 млн. лева, което е извънредно незадоволително. Общините са притежатели на 20 хиляди км общински пътища, настрана на 57 000 км улична мрежа с тротоари и тежка ВиК инфраструктура. Нито една община не може да ги обезпечи със лични доходи, даже да вдигнем всички локални налози до тавана.
- Защо на фона на положителната събираемост на приходите и големите остатъци в държавния бюджет общините не усъвършенстват видимо финансовото си положение?
- То няма по какъв начин да стане по-добро с налозите, които събираме. В България общините събират единствено имуществени налози - върху недвижимите парцели, МПС и за възмездно придобиване. Имаме още четири данъка, само че те са без значително фискално значение и не способстват за растежа на нашите лични приходи - туристически, таксиметров превоз, върху наследствата и патентен налог. Затова през последните 10 години водим диалог с държавата част от подоходния налог да бъде преотстъпен на общините, както е било преди 2008 година ИПИ пресметна, че малко над 800 млн. лева годишно може да влизат в бюджетите на общините от преотстъпване на 2 процента от подоходния налог.
- Как гледате на контрапредложението на финансовия министър всеки кмет да вкара спомагателен подоходен налог в своята община? Реалистично ли е това?
- В момента не бихме могли да го разясняваме. Ако страната открие полемика за смяна на данъчната тежест, ние ще се включим с причини и позиции.
- Наред с хроничния дефицит на пари за пътища и социални услуги, се появява нов огромен разход за общините - отчисленията за депонирането на битовите отпадъци. Догодина таксата скача двойно за общините, които не са построили сепариращи съоръжения. Защо се получи по този начин?
- Отчисленията за депониране са един тип гаранция, че общините ще положат старания за понижаване количествата депониран отпадък и ще имат капиталов резерв именно за уреди, които водят до понижаване на депонирането. Таксите се дефинират с разпоредба на Министерство на околната среда и водите, в която през 2017 година е несъмнено, че отчисленията за депониране до 2019 година са 57 лева на звук, а от 2020 година - 95 лева на звук. Хипотезата е била, че при започване на 2020 година общините, със средства от Оперативна програма " Околна среда ", ще могат да изградят компостиращи и сепариращи съоръжения като сключат планове по програмата, с които да понижат депонирането. Това, несъмнено, не се е случило и няма нито една построена, приключена компостираща апаратура. Има общини, които посредством лични вложения или други ограничения са съумели през годините да понижат депонирането на боклуци и в случай че са достигнали до 50% понижаване, ще получат и 50% намаление на отчисленията. За страдание, дали ще има понижение, ще стане ясно чак през май идната година, когато ще се разбере кои общини покриват изискванията за понижаване на депонирането. Затова всички общини в този момент по хипотеза ще заплащат по 95 лева на звук от 1 януари. А това значи, че всяка община ще би трябвало да отделя от такса боклук двойно по-голям % за отчисления, които ще замрази в сметките на районните инспекции по околна среда. Т.е. в случай че не се вдигне такса боклук, със същите пари ще би трябвало и да чистим, и да покриваме отчисленията. Но общините нямат технологично време да вдигнат такса боклук тази година. Малко са тези, които ще съумеят да проведат едномесечното публично разискване на наредбата си и да го обявят преди 30 ноември. Така догодина множеството общини ще събират същото количество пари, само че ще чистят по-малко, тъй като ще правят почти двойни отчисления за депониране.
- Общините ли не съумяха да си създадат плановете за сепариращи съоръжения, или имаше закъснение в Оперативна стратегия " Околна среда "?
- Комплексно е. Първо, всички процедури на програмата вървят доста постепенно - оповестяването, одобряването. Отделно при общините изборът на реализатор лишава повече от година дружно със срока за обжалване. Ние преди края на 2020 година няма да имаме построени системи.
- Някои кметове желаеха страната да се намеси и да отсрочи повдигането на отчисленията.
- Още от началото на годината водим разговори и сигнализираме за казуса. Засега преценката на страната е, че не би следвало да се трансформира размерът на отчисленията.
- Дискусията за размера на локалните налози и такси я водим всяка година по това време с общинските препоръки, с жителите и с финансовото министерство. Кметовете и общинските препоръки преди всяка смяна на локални налози и такси държат тя да е обществено и икономически поносима. Нито един кмет и общински съвет не си разрешават без сериозен разбор на събираемостта и резервите и без изследване на мнението на популацията и опциите му да подвигат ставките. Ние си даваме сметка, че няма смисъл да увеличаваме данъци, в случай че не можем да ги съберем. По-добре е да подсигуряваме добра събираемост с настоящите ставки, в сравнение с внезапно да ги вдигнем и събираемостта внезапно да падне.
- Финансовият министър обаче укори кметовете, че държат прекомерно ниски локалните налози.
- Анализът показва, че локалните налози, валидни за 2019 година, изобщо не са на минимума. Ставките на данъка за възмездно придобиване в над 2/3 от общините са на тавана от 3%. За недвижимите парцели и автомобилите се движат в средата на диапозана, съвсем няма общини с минимални ставки. Да, сумите, които събираме, са дребни, само че това е, тъй като базата е доста ниска. Данъчните оценки не са осъвременявани от две десетилетия, а пазарните действителности към този момент са напълно разнообразни.
- Осъвременяването на данъчните оценки не зависи ли от локалните управи?
- Общините сами не могат да го създадат, тъй като данъчните оценки стъпват на базата на приложение в закона за локалните налози и такси, а промените в него зависят от законодателя. Последната актуализация на данъчните оценки е от 1997 г. и ние продължаваме да отчитаме дали постройката е телефонизирана, а алуминиевата дограма към момента се води за първокласно усъвършенстване. Затова в средата на тази година предложихме на Министерството на финансите взаимно с тях да осъвременим данъчните оценки. Искаме по-голяма обязаност с действителната пазарна стойност на парцелите. Защото при изчисляването им отсъстват индикатори, които сега движат пазара на недвижими парцели, като да вземем за пример досегаемост до всеобщ градски превоз, до обществени услуги, до паркове и зелени площи.
- Има ли настройка финансовото министерство да промени метода на установяване на данъчната оценка на парцелите?
- Надявам се през идната година тази смяна да бъде направена. Естествено това ще бъде огромно публично усилие и ние сме подготвени да участваме. От данъчната оценка зависят не само данъкът при покупко-продажба на парцел и годишният налог здания - тя е база и за редица държавни такси.
- През 2019 г. бе изменен начинът на пресмятане на данъците за колите - с изключение на веществен компонент вече има и екологичен. Постигна ли се резултатът да се покачат налозите за старите и замърсяващи коли, а за новите - да паднат?
- Това бе основна смяна и общините като за първа година подходиха много внимателно. Те нямаха и доста време да създадат преизчисление и внезапно да трансформират ставките. Така че множеството останаха в долната граница на диапазона за екологичния съставен елемент. Въпреки това към средата на годината данните на МФ показват положителни резултати в събираемостта и приходите от налог МПС са по-високи от приходите от налог недвижими парцели. Това не се дължи единствено на променената формула, а най-много на автоматизирания електронен обмен със системата на Министерство на вътрешните работи. На процедура обгръщаме всички регистрирани МПС и не чакаме данъкоплатците да дойдат и да ни кажат, че са осъществили договорка. Годишно общините събират към 300 млн. лева налог здания и 280 млн. лева налог МПС. Тази година чакаме налог МПС да изпревари малко имотния налог.
- Данъкът при покупка на МПС зависи от застрахователната му оценка. Както стана ясно, и там има проблем с прекомерно занижени оценки.
- Не са загадка другите не до такава степен правилни практики за установяване на застрахователната стойност на колите, които ощетяват общинските бюджети. Но през последните месеци застрахователните оценки, с които купувачите отиват при нотариусите, започнаха да се приближават до пазарната стойност на колите. Това също способства за по-високия данъчен доход, който се обрисува да имаме тази година.
- Имаше упреци, че събираемостта на локалните налози и такси е доста ниска.
- През 2018 година междинната събираемост на налог недвижими парцели е 72.1%, а на МПС - 71%. Това е добра събираемост, само че има още какво да създадем до постигане на 90%, тъй като на никое място не може да се търсят 100%. Нашите данъчни администрации укрепнаха, към този момент могат да правят принудително осъществяване, електронно разплащане има в над 130 общини, също така вършим изнесени гишета по села и квартали.
- За какви действия сдружението на общините изиска тази година в държавния бюджет повече средства? За какви суми става въпрос и до каква степен с увеличение на локалните налози може да се набират необходимите средства?
- В проектобюджета за 2020 година има 13% ръст на трансферите от страната към общините. Това са 460 млн. лева повече, като увеличение има по всички делегирани от страната действия. Трите приоритета, за които желаеме повече средства, са за общинската пътна мрежа, за социални услуги и за публичен превоз. За обществени услуги получихме 30 млн. лева повече, само че те ще отидат за покриване на повишените разноски за възнагражденията на чиновниците в тази сфера. Проблемът е, че тези служители са на минимална заплата, не можем да си позволим да им плащаме повече. А в обществените услуги потребностите на популацията и грижите, които то очаква от нас, са доста по-големи и ние все по-трудно намираме и задържаме личен състав. Затова и поискахме 100 млн. лева повече, само че получихме 30 млн., с които ще покрием само увеличената минимална работна заплата от 1 януари. Надяваме се в идващите години обществената сфера да стане приоритет на страната поради тежката демографска конструкция. Пълно е със самотни възрастни хора, за които няма кой да се грижи.
Поискахме по-високи субсидии за публичен превоз - 20 млн. лева. Това са субсидии за компенсиране на превозвачите да поддържат нерентабилни линии, които се дават посредством Министерството на превоза. Увеличението е с 6 млн. лева и в случай че вярно бъде разпределено, ненапълно би се решил проблемът с неналичието на обществен превоз от и до отдалечени села.
Големият проблем остават недостатъчните средства за общинска пътна мрежа. Поискахме 120 млн. лева повече в целевата дотация за финансови разноски, получихме 20 млн. лева, което е извънредно незадоволително. Общините са притежатели на 20 хиляди км общински пътища, настрана на 57 000 км улична мрежа с тротоари и тежка ВиК инфраструктура. Нито една община не може да ги обезпечи със лични доходи, даже да вдигнем всички локални налози до тавана.
- Защо на фона на положителната събираемост на приходите и големите остатъци в държавния бюджет общините не усъвършенстват видимо финансовото си положение?
- То няма по какъв начин да стане по-добро с налозите, които събираме. В България общините събират единствено имуществени налози - върху недвижимите парцели, МПС и за възмездно придобиване. Имаме още четири данъка, само че те са без значително фискално значение и не способстват за растежа на нашите лични приходи - туристически, таксиметров превоз, върху наследствата и патентен налог. Затова през последните 10 години водим диалог с държавата част от подоходния налог да бъде преотстъпен на общините, както е било преди 2008 година ИПИ пресметна, че малко над 800 млн. лева годишно може да влизат в бюджетите на общините от преотстъпване на 2 процента от подоходния налог.
- Как гледате на контрапредложението на финансовия министър всеки кмет да вкара спомагателен подоходен налог в своята община? Реалистично ли е това?
- В момента не бихме могли да го разясняваме. Ако страната открие полемика за смяна на данъчната тежест, ние ще се включим с причини и позиции.
- Наред с хроничния дефицит на пари за пътища и социални услуги, се появява нов огромен разход за общините - отчисленията за депонирането на битовите отпадъци. Догодина таксата скача двойно за общините, които не са построили сепариращи съоръжения. Защо се получи по този начин?
- Отчисленията за депониране са един тип гаранция, че общините ще положат старания за понижаване количествата депониран отпадък и ще имат капиталов резерв именно за уреди, които водят до понижаване на депонирането. Таксите се дефинират с разпоредба на Министерство на околната среда и водите, в която през 2017 година е несъмнено, че отчисленията за депониране до 2019 година са 57 лева на звук, а от 2020 година - 95 лева на звук. Хипотезата е била, че при започване на 2020 година общините, със средства от Оперативна програма " Околна среда ", ще могат да изградят компостиращи и сепариращи съоръжения като сключат планове по програмата, с които да понижат депонирането. Това, несъмнено, не се е случило и няма нито една построена, приключена компостираща апаратура. Има общини, които посредством лични вложения или други ограничения са съумели през годините да понижат депонирането на боклуци и в случай че са достигнали до 50% понижаване, ще получат и 50% намаление на отчисленията. За страдание, дали ще има понижение, ще стане ясно чак през май идната година, когато ще се разбере кои общини покриват изискванията за понижаване на депонирането. Затова всички общини в този момент по хипотеза ще заплащат по 95 лева на звук от 1 януари. А това значи, че всяка община ще би трябвало да отделя от такса боклук двойно по-голям % за отчисления, които ще замрази в сметките на районните инспекции по околна среда. Т.е. в случай че не се вдигне такса боклук, със същите пари ще би трябвало и да чистим, и да покриваме отчисленията. Но общините нямат технологично време да вдигнат такса боклук тази година. Малко са тези, които ще съумеят да проведат едномесечното публично разискване на наредбата си и да го обявят преди 30 ноември. Така догодина множеството общини ще събират същото количество пари, само че ще чистят по-малко, тъй като ще правят почти двойни отчисления за депониране.
- Общините ли не съумяха да си създадат плановете за сепариращи съоръжения, или имаше закъснение в Оперативна стратегия " Околна среда "?
- Комплексно е. Първо, всички процедури на програмата вървят доста постепенно - оповестяването, одобряването. Отделно при общините изборът на реализатор лишава повече от година дружно със срока за обжалване. Ние преди края на 2020 година няма да имаме построени системи.
- Някои кметове желаеха страната да се намеси и да отсрочи повдигането на отчисленията.
- Още от началото на годината водим разговори и сигнализираме за казуса. Засега преценката на страната е, че не би следвало да се трансформира размерът на отчисленията.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ