АНТОНИО ТАЯНИ ПРЕД СТАНДАРТ: България е добрият пример за Западните Балкани
- Господин Таяни, какво е политическото обръщение, което срещата на върха ЕС-Западни Балкани в София изпрати на страните от района?
- Срещата препотвърди връзките сред Европейски Съюз и неговите балкански сътрудници. Заедно би трябвало да очертаем по-близко съдействие, с цел да се оправяме с общи провокации в региона на сигурността, миграцията, икономическото развиване и свързаността. Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Бившата югославска република Македония и Косово са към този момент неразривно свързани с Европейски Съюз географски, исторически и стопански. Те са към този момент вътре в нашите граници и съюзът не може да е приключен без тях. В моите задачи на Балканите подчертавах значимостта на това на тези страни да се даде сигурна европейска вероятност в името на стабилността, сигурността и просперитета на целия район. В интерес на всички нас в Европа е да свържем крепко бъдещето на Западните Балкани с това на съюза. Ето за какво ясно би трябвало да покажем, че процесът на присъединение към Европейски Съюз на Западните Балкани е необратим. Процесът на интеграция би трябвало също по този начин да бъде подсилен, в това число посредством финансови средства, посредством развиването на инфраструктурни мрежи, които са значими за свързаността и търговията сред тези страни и Европейски Съюз. За тази цел идващият бюджет на Европейски Съюз би трябвало да включва фонд от най-малко 10 милиарда евро за стимулиране на вложенията в Западните Балкани, като последващият резултат ще са десетки милиарди евро в района. За да придвижим напред европейската вероятност на Западните Балкани би трябвало също по този начин да засилим съдействието си с съответни планове в няколко насоки, в това число по-добра съгласуваност. В този подтекст поздравявам триумфа на еврокомисар Мария Габриел в проправянето на пътя за понижаване и вероятно унищожаване на роуминга сред Европейски Съюз и страните от Западните Балкани.
-Как виждате бъдещата роля на България като посредник сред Европейски Съюз и страните от този район?
-Преди всичко желая да поздравявам водачеството и самодейността на премиера Бойко Борисов, който провежда тази значима среща за Европейски Съюз и за Западните Балкани. България е образец за шестте страни от района, тя е кей на мир и непоклатимост. Страната ви изпълва района с динамизъм за развиване. Назрял е моментът за тези шест страни без посредници да засилят разговора и да имат виновни връзки за решение на несъгласията. Българското председателство към този момент пое мощен ангажимент за прогрес на интеграционния развой на Западните Балкани, поставяйки твърдо разширението в дневния ред на своята стратегия и придвижвайки напред този дневен ред, в това число и на най-високо политическо равнище какъвто е казусът със срещата на върха. Разчитаме на продължаващата роля на България като фаворизиран събеседник с нашите сътрудници на Западните Балкани. България сподели, че е благонадежден сътрудник, кадърен да съблюдава обещания. Поради тази причина също по този начин съм уверен, че е назрял моментът България да влезе в Шенген при първа опция.
-Как оценявате българското председателство на Европейски Съюз до момента?
-България прави изключителна работа в ръководенето на Съвета на министрите. Заедно с българското председателство споделяме отговорността да създадем Европа работеща, тъй че нашите жители да виждат резултати по общите ни настоящи провокации: миграция, сигурност, основаване на работни места за младежите. Програмата на българското председателство явно е фокусирана върху устрема към Европа на консенсуса, конкурентноспособността и кохезията. Както казахме по-рано, ние споделяме българските цели, изключително упоритостта й да поддържа и съпътства бъдещата европейска вероятност на нашите най-близки съседи от Западните Балкани. В това отношение България има специфична роля. Тя е образец за сполучливо присъединение към Европа. Десетте години на сполучливо участие в Европейски Съюз консолидираха нейната специфична геостратегическа позиция и трансфораха България в дирек на районната непоклатимост.
Приветствам също по този начин вниманието, което българското председателство отделя на политиките за младежите. В последното изследване на Евробарометър младите българи показват битката против безработицата като топ приоритет на Европейски Съюз. Ако желаеме да създадем претовареност за тях, би трябвало да притеглим повече вложения, изключително в региона на цифровите технологии, изобретателните промишлености и туризма.
-Как виждате Европейски Съюз след 10 години – смятате ли, че вътрешните разделения ще се задълбочат и какъв ще бъде резултатът от това?
-Състоянието на съюза и благосъстоянието на всички жители на Европейски Съюз зависи от решенията, които взимаме през днешния ден. Гражданите имат терзания по въпроси като миграция, сигурност и защита, безработица и климатични промени. Те чакат от Европа отбрана и решения. Стените, границите и национализмът оферират илюзията за противоотрова против глобализацията, при която наподобява, че елементарните хора нямат думата по който и да е въпрос.
Тръмп, Брекзит и появяването на властнически придвижвания, които натъртват на значимостта на суверенитета и популизма в Европа, са признаци на тази болест. Ако политиците се държат на разстояние и не дават отговор на паниките на жителите, тяхното държание подхранва гнева и основава удобна почва за тези търговци на илюзии. Единственото решение на това са политици, които са способни да слушат и да оферират ефикасни отговори посредством работата на един мощен и обединен съюз. Ако през днешния ден би трябвало да научим някакъв урок, той е, че глобализацията коренно промени нашето схващане за суверенитет. Въпроси като сигурност и защита, ръководство на миграция, безработица и данъчна правдивост могат да бъдат решавани единствено на наднационално равнище. Ако желаеме да пазиме комерсиалните си ползи, да браним нововъведенията и творчеството, да подсигуряваме енергийната сигурност и да спасим планетата, се нуждаем от общи принадлежности. Само като упражняваме дружно някои аспекти от националния си суверенитет, можем да защитим жителите на Европейски Съюз в една комплицирана световна среда. Европейска супер страна не е отговорът.
Няма потребност Европейски Съюз да поема отговорност и за последния подробност от всяка политика; съюзът е по-силен, когато се концентрира в области, където в действителност може да промени нещо.
Нито една европейска страна, която работи сама, не може да се конкурира с колоси като Съединени американски щати, Китай, Русия или Индия. Ако Италия беше част от Китай, щеше да е осмата по величина провинция като население. Всеки, който проповядва отдръпване зад националните граници, популяризира неистина.
Всеки, който упреква европейската интеграция за проблемите ни, се цели в неверната цел. Всъщност, Европейски Съюз е част от решението. Само работейки дружно и говорейки в един глас, страните в Европа могат да защитят своите жители. В същото време би трябвало също по този начин да си даваме ясна сметка за рецензиите, че съюзът е надалеч от това да бъде ефикасен. Само една друга Европа - по-политическа, по-демократична и по-силно основана на солидарността, може да затвори пропастта сред жителите и институциите.
- Какво мислите за предлагането на Европейска комисия за идната бюджетна рамка 2021-2027?
-Европа, която гледа към бъдещето, се нуждае от ясна визия и от средства за реализиране на тази визия. Следователно се нуждаем от политически бюджет, фокусиран върху целите на жителите, разполагащ с задоволително запаси и ориентиран към целите на хората. Предложенията на Еврокомисията за личните запаси, увеличеното финансиране за нововъведения, проучвания, защита и дребни и междинни предприятия и удвояването на ресурсите за „ Еразъм " и за ръководство на миграцията са съвместими с резолюцията на Екологичен потенциал, която приехме през март. Подходът на Европейска комисия е верен, само че би трябвало ясно и високо да съобщи, че цифрата от 1,1% от Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз, която предлага, е незадоволителна. Ако желаеме да имаме бюджет, съпоставим с провокациите, пред които сме изправени, би трябвало да покажем храброст и амбициозност. Така че Екологичен потенциал ще употребява своите пълномощия за взаимно взимане на решения до край, призовавайки за цифра от 1,3%.
Това нарастване не би трябвало да идва от джобовете на жителите на Европейски Съюз, които към този момент заплащат доста, а по-скоро под формата на нови лични запаси. Интернет колосите, банките, които се занимават със спекулативни финансови преводи, фирмите, които замърсяват околната среда с неразградима пластмаса, би трябвало да платят своя почтен дял.
Искаме също по този начин да забележим по-големи вложения в проучвания и нововъведения, с цел да укрепим лидерската роля на Европа в региона на науката и технологиите. Това финансиране дружно с вложенията в квалификации е основата за конкурентноспособна индустриална политика, която ще ни разреши да се възползваме от опциите, предлагани от цифровата гражданска война.
Важно е също по този начин да увеличим енергийната резистентност и сигурност. Отбрана, сигурност, граничен надзор, ръководство на миграция, развиване на Африка, Западни Балкани – това са съществени провокации, с които можем да се оправим единствено, в случай че имаме верните запаси. Важно е да реализираме в границите на този парламент рамково съглашение за размера на бюджета, тъй че през 2021 година той да може да влезе в действие.
-Какво е бъдещето на кохезионната политика и какво мислите за концепцията да се стопират еврофондове на страни, които подкопават върховенството на закона?
-Кохезионната политика е значима, с цел да не изоставя никой и тя се подрежда измежду най-важните триумфи на Европейски Съюз. Трябва да защитим това достижение и да забележим, че продължава да е дейно. Правилно е също по този начин отпущането на някои типове финансиране да бъде обвързано с изискването за спазването на основни правила и осъществяването на поетите задължения. Неприемливо е някои страни да изискват взаимност с най-изостаналите им райони и в това време да отхвърлят да покажат взаимност със страни, които носят бремето на миграционната рецесия. Ангажиментът за поощряване на по-голямото икономическо и обществено доближаване сред нашите райони е от самото основаване на Европейски Съюз. Още на конференцията в Месина през 1955 година тематиката е на масата на диалози на бащите създатели. Те считали, че без възходящо доближаване сред териториите и районите му, Европейски Съюз няма да успее. Кохезионната политика е средство за стопански и обществен напредък на всички места в Европа – от столиците до последното село, без никой да изостава в съвсем 300-те района на Европейски Съюз. Брекзит и натискът върху националните бюджети през днешния ден пораждат подозрения за финансирането на кохезионната политика. В своята резолюция за кохезионната политика след 2020 година Екологичен потенциал даде да се разбере, че няма да одобри нейното намаляване. Икономическите и обществените разлики сред нашите райони към момента са доста огромни. Различията в конкурентноспособността сред териториите към момента са съответстващи. Днес се нуждаем от повече кохезия, не от по-малко.
Това не значи, че нямаме потребност от промени. Трябва да създадем кохезионната политика по-ефективна, по-лесна за потребление, гъвкава и по-малко бюрократична. Насочена към потребностите на районите и повече ориентирана към стратегически вложения за бъдещето на идващите генерации.
-Вие сте от Италия, която страда доста от мигрантските потоци. Как би трябвало да бъде решен въпроса с мигрантската рецесия?
-Не можем да изоставим страните, които заради географски аргументи носят бремето на интернационалната филантропична рецесия сами на предната линия. Всички страни-членки без изключение имат задължението да съблюдават полезностите, които са в основата на нашия съюз. Една от тези полезности е, че подслоняваме бягащите от война, принуждение или гонене. Поради тази причина предишния ноември Екологичен потенциал утвърди с огромно болшинство проверка на Дъблинския правилник, който цели да подсигурява, че европейските правила за леговище са учредени на почтеност, взаимност и поредност. Европейският съвет също стартира да преглежда този въпрос. Преглед на Дъблинския правилник, който просто постанова нови задължания на страните-членки, където имигрантът първо е влезнал, без да вкара почтена и ефикасна система за релокация на търсещите леговище, би представлявал стъпка обратно по пътя към един по-сближен съюз. Европа, която е неспособна да покаже взаимност към бежанците, рискува да загуби душата си. В същото време би трябвало да покажем решителност в отпращането или гарантирането на незабавна реадмисия за тези, които нямат право да влизат в Европа. Всички пътища през Средиземно море би трябвало да бъдат затворени по същия метод както беше направено с Балканския въз основата на вложения и съглашения с трети страни. Европа би трябвало да влага най-малко същите запаси в Либия, Тунис, Мароко, Чад, Нигер и Мали както направи в Турция и Йордания като част от мощен дипломатически развой в областа на икономическата политика и политиката на сигурност. Проблемът с миграцията би трябвало да бъде решен из корени. Нуждаем се от План " Маршал " за Африка.
-Очаквате ли усилване на популизма и национализма в навечерието на европейските избори през 2019 г?
-Единственият отговор на популизма и национализма е да покажем с съответни обстоятелства, че жителите се усещат по-добре с повече свободи, по-голям избор, с повече отбрана от Европа, която чува гласа им. За задачата би трябвало да създадем две съществени неща. Първо, би трябвало да променим Европа, с цел да отговаряме по-ефективно на паниките на жителите. Второ, би трябвало доста по-добре да обясняваме достиженията, които Европа е дала на жителите си – от свободата на работа, учене и живот в 28-те членки, до по-големите благоприятни условия за бизнеса и дребните предприятия да работят отвън границите на родните им страни, до сигурността на продуктите на пазара и по-здравословната околна среда. Ако успеем да създадем това, то тогава съм сигурен, че нашите жители ще слагат всичко на везните и ще изберат още веднъж Европа както направиха наскоро в Холандия, Франция и Германия.
- Срещата препотвърди връзките сред Европейски Съюз и неговите балкански сътрудници. Заедно би трябвало да очертаем по-близко съдействие, с цел да се оправяме с общи провокации в региона на сигурността, миграцията, икономическото развиване и свързаността. Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Бившата югославска република Македония и Косово са към този момент неразривно свързани с Европейски Съюз географски, исторически и стопански. Те са към този момент вътре в нашите граници и съюзът не може да е приключен без тях. В моите задачи на Балканите подчертавах значимостта на това на тези страни да се даде сигурна европейска вероятност в името на стабилността, сигурността и просперитета на целия район. В интерес на всички нас в Европа е да свържем крепко бъдещето на Западните Балкани с това на съюза. Ето за какво ясно би трябвало да покажем, че процесът на присъединение към Европейски Съюз на Западните Балкани е необратим. Процесът на интеграция би трябвало също по този начин да бъде подсилен, в това число посредством финансови средства, посредством развиването на инфраструктурни мрежи, които са значими за свързаността и търговията сред тези страни и Европейски Съюз. За тази цел идващият бюджет на Европейски Съюз би трябвало да включва фонд от най-малко 10 милиарда евро за стимулиране на вложенията в Западните Балкани, като последващият резултат ще са десетки милиарди евро в района. За да придвижим напред европейската вероятност на Западните Балкани би трябвало също по този начин да засилим съдействието си с съответни планове в няколко насоки, в това число по-добра съгласуваност. В този подтекст поздравявам триумфа на еврокомисар Мария Габриел в проправянето на пътя за понижаване и вероятно унищожаване на роуминга сред Европейски Съюз и страните от Западните Балкани.
-Как виждате бъдещата роля на България като посредник сред Европейски Съюз и страните от този район?
-Преди всичко желая да поздравявам водачеството и самодейността на премиера Бойко Борисов, който провежда тази значима среща за Европейски Съюз и за Западните Балкани. България е образец за шестте страни от района, тя е кей на мир и непоклатимост. Страната ви изпълва района с динамизъм за развиване. Назрял е моментът за тези шест страни без посредници да засилят разговора и да имат виновни връзки за решение на несъгласията. Българското председателство към този момент пое мощен ангажимент за прогрес на интеграционния развой на Западните Балкани, поставяйки твърдо разширението в дневния ред на своята стратегия и придвижвайки напред този дневен ред, в това число и на най-високо политическо равнище какъвто е казусът със срещата на върха. Разчитаме на продължаващата роля на България като фаворизиран събеседник с нашите сътрудници на Западните Балкани. България сподели, че е благонадежден сътрудник, кадърен да съблюдава обещания. Поради тази причина също по този начин съм уверен, че е назрял моментът България да влезе в Шенген при първа опция.
-Как оценявате българското председателство на Европейски Съюз до момента?
-България прави изключителна работа в ръководенето на Съвета на министрите. Заедно с българското председателство споделяме отговорността да създадем Европа работеща, тъй че нашите жители да виждат резултати по общите ни настоящи провокации: миграция, сигурност, основаване на работни места за младежите. Програмата на българското председателство явно е фокусирана върху устрема към Европа на консенсуса, конкурентноспособността и кохезията. Както казахме по-рано, ние споделяме българските цели, изключително упоритостта й да поддържа и съпътства бъдещата европейска вероятност на нашите най-близки съседи от Западните Балкани. В това отношение България има специфична роля. Тя е образец за сполучливо присъединение към Европа. Десетте години на сполучливо участие в Европейски Съюз консолидираха нейната специфична геостратегическа позиция и трансфораха България в дирек на районната непоклатимост.
Приветствам също по този начин вниманието, което българското председателство отделя на политиките за младежите. В последното изследване на Евробарометър младите българи показват битката против безработицата като топ приоритет на Европейски Съюз. Ако желаеме да създадем претовареност за тях, би трябвало да притеглим повече вложения, изключително в региона на цифровите технологии, изобретателните промишлености и туризма.
-Как виждате Европейски Съюз след 10 години – смятате ли, че вътрешните разделения ще се задълбочат и какъв ще бъде резултатът от това?
-Състоянието на съюза и благосъстоянието на всички жители на Европейски Съюз зависи от решенията, които взимаме през днешния ден. Гражданите имат терзания по въпроси като миграция, сигурност и защита, безработица и климатични промени. Те чакат от Европа отбрана и решения. Стените, границите и национализмът оферират илюзията за противоотрова против глобализацията, при която наподобява, че елементарните хора нямат думата по който и да е въпрос.
Тръмп, Брекзит и появяването на властнически придвижвания, които натъртват на значимостта на суверенитета и популизма в Европа, са признаци на тази болест. Ако политиците се държат на разстояние и не дават отговор на паниките на жителите, тяхното държание подхранва гнева и основава удобна почва за тези търговци на илюзии. Единственото решение на това са политици, които са способни да слушат и да оферират ефикасни отговори посредством работата на един мощен и обединен съюз. Ако през днешния ден би трябвало да научим някакъв урок, той е, че глобализацията коренно промени нашето схващане за суверенитет. Въпроси като сигурност и защита, ръководство на миграция, безработица и данъчна правдивост могат да бъдат решавани единствено на наднационално равнище. Ако желаеме да пазиме комерсиалните си ползи, да браним нововъведенията и творчеството, да подсигуряваме енергийната сигурност и да спасим планетата, се нуждаем от общи принадлежности. Само като упражняваме дружно някои аспекти от националния си суверенитет, можем да защитим жителите на Европейски Съюз в една комплицирана световна среда. Европейска супер страна не е отговорът.
Няма потребност Европейски Съюз да поема отговорност и за последния подробност от всяка политика; съюзът е по-силен, когато се концентрира в области, където в действителност може да промени нещо.
Нито една европейска страна, която работи сама, не може да се конкурира с колоси като Съединени американски щати, Китай, Русия или Индия. Ако Италия беше част от Китай, щеше да е осмата по величина провинция като население. Всеки, който проповядва отдръпване зад националните граници, популяризира неистина.
Всеки, който упреква европейската интеграция за проблемите ни, се цели в неверната цел. Всъщност, Европейски Съюз е част от решението. Само работейки дружно и говорейки в един глас, страните в Европа могат да защитят своите жители. В същото време би трябвало също по този начин да си даваме ясна сметка за рецензиите, че съюзът е надалеч от това да бъде ефикасен. Само една друга Европа - по-политическа, по-демократична и по-силно основана на солидарността, може да затвори пропастта сред жителите и институциите.
- Какво мислите за предлагането на Европейска комисия за идната бюджетна рамка 2021-2027?
-Европа, която гледа към бъдещето, се нуждае от ясна визия и от средства за реализиране на тази визия. Следователно се нуждаем от политически бюджет, фокусиран върху целите на жителите, разполагащ с задоволително запаси и ориентиран към целите на хората. Предложенията на Еврокомисията за личните запаси, увеличеното финансиране за нововъведения, проучвания, защита и дребни и междинни предприятия и удвояването на ресурсите за „ Еразъм " и за ръководство на миграцията са съвместими с резолюцията на Екологичен потенциал, която приехме през март. Подходът на Европейска комисия е верен, само че би трябвало ясно и високо да съобщи, че цифрата от 1,1% от Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз, която предлага, е незадоволителна. Ако желаеме да имаме бюджет, съпоставим с провокациите, пред които сме изправени, би трябвало да покажем храброст и амбициозност. Така че Екологичен потенциал ще употребява своите пълномощия за взаимно взимане на решения до край, призовавайки за цифра от 1,3%.
Това нарастване не би трябвало да идва от джобовете на жителите на Европейски Съюз, които към този момент заплащат доста, а по-скоро под формата на нови лични запаси. Интернет колосите, банките, които се занимават със спекулативни финансови преводи, фирмите, които замърсяват околната среда с неразградима пластмаса, би трябвало да платят своя почтен дял.
Искаме също по този начин да забележим по-големи вложения в проучвания и нововъведения, с цел да укрепим лидерската роля на Европа в региона на науката и технологиите. Това финансиране дружно с вложенията в квалификации е основата за конкурентноспособна индустриална политика, която ще ни разреши да се възползваме от опциите, предлагани от цифровата гражданска война.
Важно е също по този начин да увеличим енергийната резистентност и сигурност. Отбрана, сигурност, граничен надзор, ръководство на миграция, развиване на Африка, Западни Балкани – това са съществени провокации, с които можем да се оправим единствено, в случай че имаме верните запаси. Важно е да реализираме в границите на този парламент рамково съглашение за размера на бюджета, тъй че през 2021 година той да може да влезе в действие.
-Какво е бъдещето на кохезионната политика и какво мислите за концепцията да се стопират еврофондове на страни, които подкопават върховенството на закона?
-Кохезионната политика е значима, с цел да не изоставя никой и тя се подрежда измежду най-важните триумфи на Европейски Съюз. Трябва да защитим това достижение и да забележим, че продължава да е дейно. Правилно е също по този начин отпущането на някои типове финансиране да бъде обвързано с изискването за спазването на основни правила и осъществяването на поетите задължения. Неприемливо е някои страни да изискват взаимност с най-изостаналите им райони и в това време да отхвърлят да покажат взаимност със страни, които носят бремето на миграционната рецесия. Ангажиментът за поощряване на по-голямото икономическо и обществено доближаване сред нашите райони е от самото основаване на Европейски Съюз. Още на конференцията в Месина през 1955 година тематиката е на масата на диалози на бащите създатели. Те считали, че без възходящо доближаване сред териториите и районите му, Европейски Съюз няма да успее. Кохезионната политика е средство за стопански и обществен напредък на всички места в Европа – от столиците до последното село, без никой да изостава в съвсем 300-те района на Европейски Съюз. Брекзит и натискът върху националните бюджети през днешния ден пораждат подозрения за финансирането на кохезионната политика. В своята резолюция за кохезионната политика след 2020 година Екологичен потенциал даде да се разбере, че няма да одобри нейното намаляване. Икономическите и обществените разлики сред нашите райони към момента са доста огромни. Различията в конкурентноспособността сред териториите към момента са съответстващи. Днес се нуждаем от повече кохезия, не от по-малко.
Това не значи, че нямаме потребност от промени. Трябва да създадем кохезионната политика по-ефективна, по-лесна за потребление, гъвкава и по-малко бюрократична. Насочена към потребностите на районите и повече ориентирана към стратегически вложения за бъдещето на идващите генерации.
-Вие сте от Италия, която страда доста от мигрантските потоци. Как би трябвало да бъде решен въпроса с мигрантската рецесия?
-Не можем да изоставим страните, които заради географски аргументи носят бремето на интернационалната филантропична рецесия сами на предната линия. Всички страни-членки без изключение имат задължението да съблюдават полезностите, които са в основата на нашия съюз. Една от тези полезности е, че подслоняваме бягащите от война, принуждение или гонене. Поради тази причина предишния ноември Екологичен потенциал утвърди с огромно болшинство проверка на Дъблинския правилник, който цели да подсигурява, че европейските правила за леговище са учредени на почтеност, взаимност и поредност. Европейският съвет също стартира да преглежда този въпрос. Преглед на Дъблинския правилник, който просто постанова нови задължания на страните-членки, където имигрантът първо е влезнал, без да вкара почтена и ефикасна система за релокация на търсещите леговище, би представлявал стъпка обратно по пътя към един по-сближен съюз. Европа, която е неспособна да покаже взаимност към бежанците, рискува да загуби душата си. В същото време би трябвало да покажем решителност в отпращането или гарантирането на незабавна реадмисия за тези, които нямат право да влизат в Европа. Всички пътища през Средиземно море би трябвало да бъдат затворени по същия метод както беше направено с Балканския въз основата на вложения и съглашения с трети страни. Европа би трябвало да влага най-малко същите запаси в Либия, Тунис, Мароко, Чад, Нигер и Мали както направи в Турция и Йордания като част от мощен дипломатически развой в областа на икономическата политика и политиката на сигурност. Проблемът с миграцията би трябвало да бъде решен из корени. Нуждаем се от План " Маршал " за Африка.
-Очаквате ли усилване на популизма и национализма в навечерието на европейските избори през 2019 г?
-Единственият отговор на популизма и национализма е да покажем с съответни обстоятелства, че жителите се усещат по-добре с повече свободи, по-голям избор, с повече отбрана от Европа, която чува гласа им. За задачата би трябвало да създадем две съществени неща. Първо, би трябвало да променим Европа, с цел да отговаряме по-ефективно на паниките на жителите. Второ, би трябвало доста по-добре да обясняваме достиженията, които Европа е дала на жителите си – от свободата на работа, учене и живот в 28-те членки, до по-големите благоприятни условия за бизнеса и дребните предприятия да работят отвън границите на родните им страни, до сигурността на продуктите на пазара и по-здравословната околна среда. Ако успеем да създадем това, то тогава съм сигурен, че нашите жители ще слагат всичко на везните и ще изберат още веднъж Европа както направиха наскоро в Холандия, Франция и Германия.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ