С тези темпове България поне още 50 години ще догонва Европа
- Господин Сарийски, на фона на задаващата се икономическа рецесия не е ли прекалено оптимистичен заложеният в проектобюджета за следващата година напредък на Брутният вътрешен продукт от 3.3%?
- Много по-показателно е индустриалното произвеждане, тъй като на Брутният вътрешен продукт може да се въздейства - в него има няколко съставни елементи и поправки. Но няма по какъв начин да се маскират неподходящите трендове в промишлеността. Германия е мотор на европейската стопанска система, а индустриалното произвеждане там понижава с 5% на годишна база девет поредни месеца. Факт е, че немската стопанска система последователно потъва и това се отразява на всички останали стопански системи в Европейски Съюз, в това число и върху нашата.
У нас индексът на поръчките за износ от позитивните стойности през юни сега е минус 2. Голямо намаляване през лятото има на немски и френски туристи. А по кое време хората понижават пътуванията си? Когато икономиката влиза в застой. 5 последователни месеца имаме намаляване на бизнес климата, темпът на напредък на крайното и самостоятелното потребление намалява в три поредни тримесечия. Силен спад има и на вложенията в нови индустриални мощности. Така че сега отчитаме изключително уязвим растеж от 3.5% и главното, на което той се крепи, е, че нарастването на вноса изостава от това на износа главно поради туризма и вътрешното ползване.
Що се отнася до 2020 година, има много опасности в реализирането на 3.3% растеж на Брутният вътрешен продукт. Но това е остарял прийом на финансовото министерство - когато рисковете станат прекомерно доста и стопанската система е в застой, те залагат оптимистични прогнози за приходите, с цел да надуят разноските. Защото едно е да внасяте актуализация на приходната част и да желаете вероятно изтегляне на дълг, напълно друго - да искате увеличаване на разноските. В средата или в края на 2020 година може да се чака искане за изтегляне на заем и увеличение на държавния дълг. България, несъмнено, има поле за маневри - ние сме една от страните с най-нисък дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт.
- Възможно ли е догодина да има редуциране на работна ръка?
- Възможно е, тъй като България е една от най-силно обвързаните с външния пазар страни. Огромна част от заетите в стопанската система по някакъв метод са свързани с външното търсене, с външните пазари. И когато те са в застой или закъснение, това неизбежно ще рефлектира най-малкото върху възнагражденията. Прогнозираното нарастване на междинната заплата в частната сфера до 1400 - 1500 лева може и да не се случи макар плануваното повдигане на минималната заплата. Ако има лимитирано търсене, предприятията ще намалят или броя на служащите, или работното време. Най-малкото ще задържат заплатите. А по този начин уязвимо става и вътрешното търсене.
Един от главните мотори на повишаването на вътрешното ползване у нас е засиленото кредитиране. Потребителските и жилищните заеми към момента означават двуцифрен напредък, само че банките стартират да стягат отстъпките и наклонността на намаление на лихвите на новоотпуснатите кредити вече е спряла. Първо, тъй като лихвите към този момент са толкоз ниски, че банките нямат опция за повече маневри. Освен това в лихвата постоянно се калкулира рискова награда. Когато кредитирането се забави, това неизбежно рефлектира върху потреблението. Затова има много опасности пред сбъдването на оптимистичните прогнози за увеличение на приходите от налозите върху потреблението.
- А какво смятате за увеличените разноски по оповестените цели в Бюджет 2020?
- 10-процентното увеличение на възнагражденията в бюджетната сфера и 17% на заплатите на учителите е предоставяне на пари на калпак и не е решение на проблемите. Бюджетът е инструментариум, посредством който държавното управление организира своите политики посредством тласъци и чрез наказания. Разбирам, че задачата е да се привлекат младежи в учителската специалност, но не виждаме резултати, а образованието е приоритет във всеки един бюджет. В същото време крайният резултат е това, което споделя работодателят - дали подготовката на ученика, който излиза от междинното обучение, е задоволителна, с цел да си прави работата. Оценката и на работодателите, и на външните вложители е пагубна. В годишния доклад " Глобален показател по конкурентоспособност " на Световния стопански конгрес, оповестен през октомври, се показва, че по качество на подготовката на личния състав България се нарежда на 85-о място от 142 страни. А по " умения на завършващите учебно заведение " - на 87-о място. Ето това е резултатът от дългогодишните промени в образованието.
А знаете ли къде е България по качество на пътната инфраструктура в класацията на Световния стопански конгрес? На 102-ро място. За последната година България е намалила показателя си по този индикатор. Пътната инфраструктура също непроменяемо е приоритет през последните години, само че резултатът е нулев.
Ако не покачваме конкурентоспособността на икономиката, България е обречена. А тъкмо това става - главният индикатор, по който може да оцените качеството на една стопанска система, е Брутният вътрешен продукт на човек от популацията по стандарт на покупателна дарба. По този индикатор България е на 50% от междинното равнище за Европа, като за последните 4 години напредъкът е към 2.5 пункта. С тези темпове най-малко още 50 години ще догонваме Европа.
- Как тогава страната ни да форсира икономическия растеж в изискванията на задаваща се нова рецесия?
- Основно посредством по-голяма продуктивност на труда. Но тя зависи не от това дали служащият работи по-усърдно, а от дейностите на работодателя, от структурата на производството. Едно е да произвеждаш кламери, друго - тв приемници. Но за да направите едно дружество, вие би трябвало да имате сигурност, че ще го има и че няма да се появят проблеми със собствеността в близко бъдеще. Отново в класацията на Световния стопански конгрес има показател " отбрана на правата на благосъстоятелност ". По него България се подрежда на нежеланото 105-о място. Няма вложител, който да открие дружество без сигурност в правото на благосъстоятелност. В тази връзка е доста необичайно едно държавно управление да се назовава дясно, когато не предлага задоволителна отбрана на правата на благосъстоятелност. Едно дясно държавно управление би трябвало да направи първо това - да отбрани правото на благосъстоятелност и оттова насетне всичко останало.
Освен това на вложителите им трябват амбициозни, предприемчиви и готови мениджъри, които да провеждат и да движат производството. При състояние че цветът на нацията отпътува в чужбина, кой ще го направи? Само за 2018 година българите, напуснали страната, са над 31 000. Онези, които се връщат в България, са 16 000. След това пресяване мъчно ще намерите хора, които да основат произвеждане и да работят на високи позиции. Затова в множеството огромни компании висшият мениджмънт е извън. Ето, по индикатор " качество на професионалното ръководство " България е на 106-о място. Т.е. нямате бизнес среда и няма кой да ги направи тези предприятия. За страдание бюджетът не може да способства с нищо за прекратяване на тези процеси.
- Какво може да направи бюджетът? Финансовият министър се оправдава, че с него не може да се правят реформи.
- Да вземем да вземем за пример демографската конструкция. Как да задържим хората в страната? Какво направи Унгария, която има коефициент на раждаемост доста непосредствен до българския? Там тази година стартира стратегия за подкрепяне на младите фамилии - безлихвени заеми, съфинансиране при покупка на жилища, опрощаване на част от заемите при второ и трето дете. Ако подпомагате на калпак - да речем давате на дете избрана сума, стимулирате просто увеличението на броя, само че не и на качеството. Ако осигурите съфинансиране обаче, подпомагате фамилии, които са си намерили място в обществото, които имат някакви спестявания. Т.е. подпомагате целеви групи, от които на следващия ден ще излязат хора с по-добра подготовка и по-предприемчиви. Но в отчета към бюджета разделът за демографията е най-оскъдно написан, а това е най-големият проблем на България. Защото след време няма да има нито кой да работи, нито кой да използва.
- В бюджетната прогноза за 2021 и 2022 година една от аргументите за застой на икономическия напредък е изчерпването на пазара на труда, невъзможността заетостта повече да пораства.
- Това значи, че няма капацитет. Ние от години се обезлюдяваме с все по-нарастваща скорост. Но в отчетите и в изявленията на държавното управление постоянно има похвала - какъв брой вложители са пристигнали, колко предприятия са открити. Като се хвалим с индустриалните зони, в това число и тази в Божурище - ами там множеството са логистични бази. Или в най-добрия случай се вършат съставни елементи, което значи да са закопчани за този, който им ги поръчва. Ако произвеждаш краен артикул, там добавената стойност е по-висока, а и можеш да го предложиш на всеки пазар.
- Какво мислите за уравновесения бюджет? Според финансовия министър това е огромният буфер при положение на стопански разтърсвания.
- Сама по себе си неналичието на недостиг е добре. Без недостиг на процедура бяха и бюджетите през последните години. Въпросът е на каква цена. Ниският бюджетен недостиг и ниската задлъжнялост у нас са за сметка на орязване на обществените разноски, на пенсиите, на всичко това, от което зависят животът и здравето на индивида. Увеличението на пенсиите става от средата на годината, т.е. растежът е половината от заложеното и не може да навакса номиналното нарастване на Брутният вътрешен продукт. Същото се вижда и в политиката по приходите - 70-75% от заявените приходи са под 1000 лева месечно, а 53% - под минималната работна заплата. Това е повода да има такова огромно разслоение в страната.
- Много по-показателно е индустриалното произвеждане, тъй като на Брутният вътрешен продукт може да се въздейства - в него има няколко съставни елементи и поправки. Но няма по какъв начин да се маскират неподходящите трендове в промишлеността. Германия е мотор на европейската стопанска система, а индустриалното произвеждане там понижава с 5% на годишна база девет поредни месеца. Факт е, че немската стопанска система последователно потъва и това се отразява на всички останали стопански системи в Европейски Съюз, в това число и върху нашата.
У нас индексът на поръчките за износ от позитивните стойности през юни сега е минус 2. Голямо намаляване през лятото има на немски и френски туристи. А по кое време хората понижават пътуванията си? Когато икономиката влиза в застой. 5 последователни месеца имаме намаляване на бизнес климата, темпът на напредък на крайното и самостоятелното потребление намалява в три поредни тримесечия. Силен спад има и на вложенията в нови индустриални мощности. Така че сега отчитаме изключително уязвим растеж от 3.5% и главното, на което той се крепи, е, че нарастването на вноса изостава от това на износа главно поради туризма и вътрешното ползване.
Що се отнася до 2020 година, има много опасности в реализирането на 3.3% растеж на Брутният вътрешен продукт. Но това е остарял прийом на финансовото министерство - когато рисковете станат прекомерно доста и стопанската система е в застой, те залагат оптимистични прогнози за приходите, с цел да надуят разноските. Защото едно е да внасяте актуализация на приходната част и да желаете вероятно изтегляне на дълг, напълно друго - да искате увеличаване на разноските. В средата или в края на 2020 година може да се чака искане за изтегляне на заем и увеличение на държавния дълг. България, несъмнено, има поле за маневри - ние сме една от страните с най-нисък дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт.
- Възможно ли е догодина да има редуциране на работна ръка?
- Възможно е, тъй като България е една от най-силно обвързаните с външния пазар страни. Огромна част от заетите в стопанската система по някакъв метод са свързани с външното търсене, с външните пазари. И когато те са в застой или закъснение, това неизбежно ще рефлектира най-малкото върху възнагражденията. Прогнозираното нарастване на междинната заплата в частната сфера до 1400 - 1500 лева може и да не се случи макар плануваното повдигане на минималната заплата. Ако има лимитирано търсене, предприятията ще намалят или броя на служащите, или работното време. Най-малкото ще задържат заплатите. А по този начин уязвимо става и вътрешното търсене.
Един от главните мотори на повишаването на вътрешното ползване у нас е засиленото кредитиране. Потребителските и жилищните заеми към момента означават двуцифрен напредък, само че банките стартират да стягат отстъпките и наклонността на намаление на лихвите на новоотпуснатите кредити вече е спряла. Първо, тъй като лихвите към този момент са толкоз ниски, че банките нямат опция за повече маневри. Освен това в лихвата постоянно се калкулира рискова награда. Когато кредитирането се забави, това неизбежно рефлектира върху потреблението. Затова има много опасности пред сбъдването на оптимистичните прогнози за увеличение на приходите от налозите върху потреблението.
- А какво смятате за увеличените разноски по оповестените цели в Бюджет 2020?
- 10-процентното увеличение на възнагражденията в бюджетната сфера и 17% на заплатите на учителите е предоставяне на пари на калпак и не е решение на проблемите. Бюджетът е инструментариум, посредством който държавното управление организира своите политики посредством тласъци и чрез наказания. Разбирам, че задачата е да се привлекат младежи в учителската специалност, но не виждаме резултати, а образованието е приоритет във всеки един бюджет. В същото време крайният резултат е това, което споделя работодателят - дали подготовката на ученика, който излиза от междинното обучение, е задоволителна, с цел да си прави работата. Оценката и на работодателите, и на външните вложители е пагубна. В годишния доклад " Глобален показател по конкурентоспособност " на Световния стопански конгрес, оповестен през октомври, се показва, че по качество на подготовката на личния състав България се нарежда на 85-о място от 142 страни. А по " умения на завършващите учебно заведение " - на 87-о място. Ето това е резултатът от дългогодишните промени в образованието.
А знаете ли къде е България по качество на пътната инфраструктура в класацията на Световния стопански конгрес? На 102-ро място. За последната година България е намалила показателя си по този индикатор. Пътната инфраструктура също непроменяемо е приоритет през последните години, само че резултатът е нулев.
Ако не покачваме конкурентоспособността на икономиката, България е обречена. А тъкмо това става - главният индикатор, по който може да оцените качеството на една стопанска система, е Брутният вътрешен продукт на човек от популацията по стандарт на покупателна дарба. По този индикатор България е на 50% от междинното равнище за Европа, като за последните 4 години напредъкът е към 2.5 пункта. С тези темпове най-малко още 50 години ще догонваме Европа.
- Как тогава страната ни да форсира икономическия растеж в изискванията на задаваща се нова рецесия?
- Основно посредством по-голяма продуктивност на труда. Но тя зависи не от това дали служащият работи по-усърдно, а от дейностите на работодателя, от структурата на производството. Едно е да произвеждаш кламери, друго - тв приемници. Но за да направите едно дружество, вие би трябвало да имате сигурност, че ще го има и че няма да се появят проблеми със собствеността в близко бъдеще. Отново в класацията на Световния стопански конгрес има показател " отбрана на правата на благосъстоятелност ". По него България се подрежда на нежеланото 105-о място. Няма вложител, който да открие дружество без сигурност в правото на благосъстоятелност. В тази връзка е доста необичайно едно държавно управление да се назовава дясно, когато не предлага задоволителна отбрана на правата на благосъстоятелност. Едно дясно държавно управление би трябвало да направи първо това - да отбрани правото на благосъстоятелност и оттова насетне всичко останало.
Освен това на вложителите им трябват амбициозни, предприемчиви и готови мениджъри, които да провеждат и да движат производството. При състояние че цветът на нацията отпътува в чужбина, кой ще го направи? Само за 2018 година българите, напуснали страната, са над 31 000. Онези, които се връщат в България, са 16 000. След това пресяване мъчно ще намерите хора, които да основат произвеждане и да работят на високи позиции. Затова в множеството огромни компании висшият мениджмънт е извън. Ето, по индикатор " качество на професионалното ръководство " България е на 106-о място. Т.е. нямате бизнес среда и няма кой да ги направи тези предприятия. За страдание бюджетът не може да способства с нищо за прекратяване на тези процеси.
- Какво може да направи бюджетът? Финансовият министър се оправдава, че с него не може да се правят реформи.
- Да вземем да вземем за пример демографската конструкция. Как да задържим хората в страната? Какво направи Унгария, която има коефициент на раждаемост доста непосредствен до българския? Там тази година стартира стратегия за подкрепяне на младите фамилии - безлихвени заеми, съфинансиране при покупка на жилища, опрощаване на част от заемите при второ и трето дете. Ако подпомагате на калпак - да речем давате на дете избрана сума, стимулирате просто увеличението на броя, само че не и на качеството. Ако осигурите съфинансиране обаче, подпомагате фамилии, които са си намерили място в обществото, които имат някакви спестявания. Т.е. подпомагате целеви групи, от които на следващия ден ще излязат хора с по-добра подготовка и по-предприемчиви. Но в отчета към бюджета разделът за демографията е най-оскъдно написан, а това е най-големият проблем на България. Защото след време няма да има нито кой да работи, нито кой да използва.
- В бюджетната прогноза за 2021 и 2022 година една от аргументите за застой на икономическия напредък е изчерпването на пазара на труда, невъзможността заетостта повече да пораства.
- Това значи, че няма капацитет. Ние от години се обезлюдяваме с все по-нарастваща скорост. Но в отчетите и в изявленията на държавното управление постоянно има похвала - какъв брой вложители са пристигнали, колко предприятия са открити. Като се хвалим с индустриалните зони, в това число и тази в Божурище - ами там множеството са логистични бази. Или в най-добрия случай се вършат съставни елементи, което значи да са закопчани за този, който им ги поръчва. Ако произвеждаш краен артикул, там добавената стойност е по-висока, а и можеш да го предложиш на всеки пазар.
- Какво мислите за уравновесения бюджет? Според финансовия министър това е огромният буфер при положение на стопански разтърсвания.
- Сама по себе си неналичието на недостиг е добре. Без недостиг на процедура бяха и бюджетите през последните години. Въпросът е на каква цена. Ниският бюджетен недостиг и ниската задлъжнялост у нас са за сметка на орязване на обществените разноски, на пенсиите, на всичко това, от което зависят животът и здравето на индивида. Увеличението на пенсиите става от средата на годината, т.е. растежът е половината от заложеното и не може да навакса номиналното нарастване на Брутният вътрешен продукт. Същото се вижда и в политиката по приходите - 70-75% от заявените приходи са под 1000 лева месечно, а 53% - под минималната работна заплата. Това е повода да има такова огромно разслоение в страната.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ