- Господин Бранков, до края на октомври правителството трябва да

- Господин Бранков, до края на октомври държавното управление би трябвало да показа плана на бюджета за 2020 година Предвид прогнозираната нова световна рецесия или криза какви са упованията на бизнеса към бюджета за догодина?

- Все още няма изясненост в какъв цикъл навлиза световната стопанска система и какви ще са резултатите върху българската. Разглеждат се три вероятни сюжета - криза, застоялост, в това число и отбягване на рецесията на световно и европейско равнище. Зависи от това дали ще има договорка по Брекзит, дали в комерсиалната война сред Китай и Съединени американски щати ще бъде открито някакво рационално решение, ще има ли комерсиална война сред Европейски Съюз и Съединени американски щати. Т.е. вероятен е един по-благоприятен сюжет, по-меко приземяване, което да няма отрицателни последствия за нашата стопанска система.

За рецесията е ясно - тя настава, когато в две поредни тримесечия има спад на Брутният вътрешен продукт на годишна основа. Вторият сюжет позволява отбягване на рецесията и влизане в някаква застоялост, което значи по-нисък растеж на стопанските системи от евентуалния за по-продължителен или по-къс интервал от време. За България всичко под 4% е невисок стопански напредък.(бел. ред. - съгласно бюджетната прогноза през 2020 година се чака 3.3% растеж на БВП). Много е значимо да се знае, че изследвания на МВФ демонстрират, че стопански системи във валутен ръб обитават по-дълго време в криза, провокирана извън, и влизат в по-дълбока криза. 

Това е една от аргументите от години БСК да упорства за допустимо най-бързо влизане в чакалнята на еврозоната - механизма ERM2, и по-късно в еврозоната. Затова за нас един от целите е до края на годината България да подаде заявление за влизане в ERM2 и в случай че има външна поддръжка, влизането да се случи колкото може по-рано, т.е. при започване на идната година.
Да напомня, че публично поетият ангажимент през юли предходната година беше, че до юли тази година правителството, финансовото министерство и Българска народна банка трябваше да подадат публично писмото за участие. Има закъснение по някои от предварителните условия, които сами сме приели. Част от тях са чисто механически, като промени в законодателството, също и спомагателна капитализация на някои банки след извършените стрес проби. Но уверенията са, че това са условия, които България може да извърши в къс интервал от време.

Бюджетът за идната година би трябвало да отрази политическите заявки за влизане в ERM2 и да подсигурява спазването на Маастрихтските критерии, тъй че срокът за престояване в чакалнята да не бъде повече от две години.

- Как бюджетът може да подсигурява това?

- Макрорамката трябва твърдо да съблюдава четирите Маастрихтски критерия - размер на дълга по отношение на Брутният вътрешен продукт, инфлация, бюджетен недостиг и дълготраен лихвен %. По отношение на държавния дълг ние сме надалеч от заложеното равнище 60% към Брутният вътрешен продукт. За недостига условието е да не е повече от 3% от Брутният вътрешен продукт, т.е. разноските в бюджета би трябвало да бъдат по този начин дефинирани, че каквито и опасности да има, дефицитът да не надвишава 3%. 

- Според тригодишната бюджетна прогноза следващата година би трябвало да има нулев недостиг.

- Желателно е да има такава бюджетна цел. Това е благоразумна бюджетна политика. Притесненията ни са обаче във връзка с инфлацията. Нивото й би трябвало да не е по-високо от трите най-хубави достижения в границите на еврозоната, което на процедура значи да не надвишава 2%. Тук към този момент има опасности, тъй като поемането на задължения за следващ 10% растеж на бюджетните заплати и за харчене в разнообразни сфери, без значение че извършват политически задължения, може да доведат до инфлация, която да надхвърли този аршин.

За поредна година ще разясняваме и административното повдигане на минималната работна заплата (МРЗ) с 8.9% до 610 лева От началото на тази година обаче за България е в действие утвърдената Конвенция 131 на МОТ за минималната работна заплата, съгласно която е неприемливо тя да се дефинира въз основата на политически обещания, какъвто е нашият случай. МРЗ би трябвало да бъде резултат от ясни планове съгласно критериите на тази спогодба. С оповестените планове от средногодишната прогноза за растеж на МРЗ до 610 лева от началото на 2020 година България към този момент я нарушава. 

- Смятате ли, че на прага на задаваща се криза повдигането на МРЗ на 610 лева от догодина ще бъде проблем за бизнеса?

- Ако влезем в най-негативния сюжет, това ще бъде проблем. Делът на хората, които работят на МРЗ, става доста огромен, а следващата година ще станат повече. Трябва да се има поради, че заплащането на минимума е концентрирано в браншове, където е ниска междинната работна заплата, както и в общини, които са в неприятно икономическо положение, с висока безработица. В Северозападна България и пограничните региони безработицата доближава 50%. Според БСК следващо повдигане на минималната заплата в тези региони ще ограничи още повече заетостта.

- Кристалина Георгиева, към този момент като началник на МВФ, тези дни прикани страните с по-ниски равнища на дълга и на бюджетните дефицити да разширят държавните вложения в инфраструктура да вземем за пример, с цел да подтикват стопанските системи си и по този начин да се омекоти рецесията. Не смятате ли, че за България това е положително решение?

- Ако се върнем към рецесията от 2008 година, тогава също бе общопризнат световен метод на разхлабване на паричната политика. В България рецесията се почувства в средата на 2009 година Спомняте си тогава какви политики възприе държавното управление - ограничение на заплащания на страната по възобновяване на данъчния кредит и рабат от 7% от разплащания по публични поръчки, което вкара стопанската система в в допълнение понижаване на растежа на индустриалното произвеждане и на добавената стойност. Затова с държавните вложения би трябвало да се балансира доста деликатно. Все още не знаем дали ще влезем в криза и какъв брой продължителна и дълбока може да бъде тя. Важно е да се види какви ще са допусканията и прогнозата на МФ. Не става въпрос единствено за бюджетния недостиг, а и за равнищата на инфлацията. Т.е. по този аршин би трябвало да се води доста рационална политика. Още повече че има натрупвания, които се отразиха на инфлацията заради административното нарастване на цените на електро- и топлоенергията и природния газ.

Не виждаме прогрес по някои остарели проблеми - промяна на системата на държавните такси. От години настояваме за въвеждане на разходопокривния принцип за всички държавни такси. Нивата на много от тях са неведнъж по-високи от разноските за съответната услуга.

Няма съществено придвижване и по така наречен програмни бюджети на министерствата, насочени към краен резултат. Необходими са промени в Закона за обществените финанси, които да дадат по-силна гаранция за успеваемост на обществените разноски, за крайния резултат от съответните разходвани средства.

Извършването на спомагателни разходи трябва да се регламентира на  законово равнище, а не посредством постановления на Министерския съвет. Необходимо е рамкиране на пълномощията на държавното управление, с цел да бъде явен таванът, до който те може да взимат решения да разпределят обществени средства. Защото парламентът приема бюджета и правилата на разходване на средства отвън държавния бюджет би трябвало да бъдат ясни.

- Какъв таван оферирате за разноските, които държавното управление може да разпределя без глобата на Народното събрание?

- Това е въпрос на спомагателен разбор, но е ясно, че огромна част от бюджетните остатъци се възнамеряват авансово, най-много чрез по-големи финансови разноски. Поради липса на планова подготвеност или закъснение на съответното финансиране - то нормално е съфинансиране към европейски планове - те се струпват в края на годината или въобще не се правят. И респективно в разходната част имаме икономии. Те основават привидни бюджетни остатъци, които след това с постановления на правителството се разпределят. Необходима е по-строга рамка в закона за обществените финанси.