Изцеление на слугата на капернаумския стотник
„ Господи, аз не съм заслужен да влезеш под покрива ми; само че кажи единствено дума и прислужникът ми ще оздравее " (Мат. 8:8)
Братя и сестри,
Вярата е мощ, която животвори и лекува. За силата на вярата ни повествува и днешното евангелско четиво.
Нека погледнем на един набожен човек, за който споделя св. Евангелист Матей: „ А когато влезе Иисус в Капернаум, приближи се до Него един стотник, молеше Го и споделяше: Господи, прислужникът ми лежи вкъщи разхлабен и люто страда. Иисус му споделя: ще дойда и ще го изцелявам. А стотникът отговори и рече: Господи, аз не съм заслужен да влезеш под покрива ми; само че кажи единствено дума и прислужникът ми ще оздравее " (Мат. 8:5-8). Стотникът има вяра в Господа и чака неговата помощ. Докато човешкото подпомагане при премеждия на близки се показва с забележими средства - медикаменти, препоръки, упътвания, тези, които търсят Христа, идват с религия. Ние имаме вяра в хората, в тяхното познание и опит, само че знаем, че те са като нас - лимитирани и несъвършени. Вярата в Господа е друго. Тя е решаваща. Тя подсигурява опцията за помощ и изцеление. Вярата увенчава молбата с триумф. Ето, такава религия изявил капернаумският стотник, че дори и Иисус Христос се почудил на изповедта му. Той споделя: „ Истина ви споделям, нито в Израиля открих толкоз огромна религия. И споделям ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапезата с Авраама, Исаака и Иакова в царството небесно; а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде рев и скърцане със зъби " (Мат. 6:10-11).
Пред Иисуса Христа заставали знатни, учени, почитани от обществото персони, водачите на еврейския народ, богатият момък. Но Той не ги преценявал по това, какво познание имат. Неговата помощ и заричане за небесното царство не се дарявало поради знатността им или благосъстояние, а съгласно вярата им.
Стотникът бил старателен боец. Той поддържал реда в Капернаум, уважаван и обичан от юдеите (Лука. 7:4-5). Иисус Христос знаел това. Той се учудил не на неговата пристойност и похвалил не стотника и способния човек, а вярата му. Всички негови преимущества са нищо. В него имало едно качество, което го издигнало и над богоизбраните: той повярвал и предал своя прислужник всецяло в ръцете на Господа Иисуса. Ето, това е учудващото и то му осигурило триумф. Дали си юдеин или богохулник, праведник или виновник, всичко това е второстепенно. Вярата е единицата пред нулите в милиона.
Ще разберем това, като проумеем, какво значи да се има вяра. В св. Евангелие се споделя, че стотникът отишъл при Иисуса Христа и Го молел да излекува болния му прислужник. Той вярвал, че Господ ще стори това. Знаем от детинство, какво значи да се доверим на своите родители. Започваме живота си с думите „ Аз не мога! Още не мога да ходя, не мога да чета, не зная, само че ти, майко и баща, ти можеш! " Идва време обаче, когато се освобождаваме от детските недостатъци и търсим чест и наслада от своя живот сами. Вече можем всичко. Аз мога да напътсвам своите стъпки и се ориентирам; мога да натъкмявам дейностите си съгласно условията на живота. А същността на зрелостта е да знаем по кое време и какво можем. По-нататъшното ни развиване и самият живот ни учи обаче, че не всичко можем. И пред възрастните се изправя това детско „ Аз не мога ", изключително при изключителни условия, заболявания и разочарования. Не можем да разгадаем житейски проблеми и да отхвърлим жестоки удари. Тогава в изненада извикваме: „ Аз не мога да направя и крачка самичък? Не мога да си оказа помощ! " Блажен е оня, който на границата на своето изтощение и съмнение намира да каже: „ Покажи ми (Господи) пътя, по който би трябвало да ходя! " (Пс. 142:8) „ Аз мога! " - Това е зов на гордостта и възприятието ни за самота. „ Аз не мога, единствено Ти, Господи, можеш! " - Това е моментът на срещата с Бога и с другите хора. Беден и уединен е оня, който споделя единствено „ Аз мога! " - Който не чака от другите нищо, не желае и да послужи на другите. Общуването с Всевишния ликвидира нашата самоувереност и горделивост и ни издига на висота, с цел да почувстваме Божията ласка. Ето, за това служи вярата!
Вторият извод от днешното св. Евангелие е: стотникът се обръща: „ Кажи единствено дума! " - Той не може да си показа, че Иисус Христос ще влезе в неговия дом, само че знае силата на словото Му. - С думи се печелят сърца, с една дума се трансформират връзките в фамилията и обществото, с думи се управляват бойците и се ръководят страните. Човешкото слово има мощ... Но Ти, Ти Господи, имаш божествена мощ и Твоето слово не е като човешкото, сякаш изповядва стотникът. То е всесилно. Не желая да се докоснеш с ръка до боледуващия мой прислужник. Кажи единствено дума! И както единствено една дума е задоволителна да уталожи вълните на морето и успокои боледуващата душа, по този начин и заболяването ще изчезне, тъй като Ти си Господар и Творец на живота!...
Иисус Христос му заречен, че ще иде вкъщи му и ще излекува момчето. Тук стотникът изразил забележително примирение: „ Господи, аз не съм заслужен да влезеш под покрива ми!... - Имам единствено една вяра, че Ти, като Творец и Промислител за всички твари, ще проявиш благосклонност към мене и боледуващия. Аз чувствам Твоята обич към всички, по тази причина се надявам. Дойдох пред Тебе само с вяра в Твоето велико състрадание!...
Тези са думите на вярата. Сега можем да разберем, за какво тук всичко почива на вярата. Защо вярата дава място на Божията благосклонност.
Братя и сестри,
Познаваме ли тази религия? Имаме ли я? Думите от Евангелието след диалога със стотника, че ще дойдат мнозина като него от изток и запад и ще насядат на трапезата в небесното царство, ни насочва на мисълта да се запитаме, какво ще стане с нас. За израилския народ вярата била незадоволителна, въпреки че станали толкоз чудеса. Грешниците, митарите, блудниците, езичниците, непознатите повярвали. Къде стоим ние? И ние сме Божи народ. Дали не ще ни изпревари някой с вярата си, който доскоро е отричал Божията мощ? Нека да помолим Господа да ни подари вярата и смирението на стотника и да бъдем сигурни, че ще изживеем насладата от думите на Спасителя: „ Иди си, и както си повярвал, дано ти бъде " (Мат. 8:13). Всемогъщият Бог, правилен на Своите обещания, не ще ни разочарова, само че ще ни даде да вкусим от Неговата огромна любов и ще ни утеши. Тогава и ние ще бъдем сред тези, които ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапезата с Авраама, Исаака и Якова в царството небесно. Амин!
Братя и сестри,
Вярата е мощ, която животвори и лекува. За силата на вярата ни повествува и днешното евангелско четиво.
Нека погледнем на един набожен човек, за който споделя св. Евангелист Матей: „ А когато влезе Иисус в Капернаум, приближи се до Него един стотник, молеше Го и споделяше: Господи, прислужникът ми лежи вкъщи разхлабен и люто страда. Иисус му споделя: ще дойда и ще го изцелявам. А стотникът отговори и рече: Господи, аз не съм заслужен да влезеш под покрива ми; само че кажи единствено дума и прислужникът ми ще оздравее " (Мат. 8:5-8). Стотникът има вяра в Господа и чака неговата помощ. Докато човешкото подпомагане при премеждия на близки се показва с забележими средства - медикаменти, препоръки, упътвания, тези, които търсят Христа, идват с религия. Ние имаме вяра в хората, в тяхното познание и опит, само че знаем, че те са като нас - лимитирани и несъвършени. Вярата в Господа е друго. Тя е решаваща. Тя подсигурява опцията за помощ и изцеление. Вярата увенчава молбата с триумф. Ето, такава религия изявил капернаумският стотник, че дори и Иисус Христос се почудил на изповедта му. Той споделя: „ Истина ви споделям, нито в Израиля открих толкоз огромна религия. И споделям ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапезата с Авраама, Исаака и Иакова в царството небесно; а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде рев и скърцане със зъби " (Мат. 6:10-11).
Пред Иисуса Христа заставали знатни, учени, почитани от обществото персони, водачите на еврейския народ, богатият момък. Но Той не ги преценявал по това, какво познание имат. Неговата помощ и заричане за небесното царство не се дарявало поради знатността им или благосъстояние, а съгласно вярата им.
Стотникът бил старателен боец. Той поддържал реда в Капернаум, уважаван и обичан от юдеите (Лука. 7:4-5). Иисус Христос знаел това. Той се учудил не на неговата пристойност и похвалил не стотника и способния човек, а вярата му. Всички негови преимущества са нищо. В него имало едно качество, което го издигнало и над богоизбраните: той повярвал и предал своя прислужник всецяло в ръцете на Господа Иисуса. Ето, това е учудващото и то му осигурило триумф. Дали си юдеин или богохулник, праведник или виновник, всичко това е второстепенно. Вярата е единицата пред нулите в милиона.
Ще разберем това, като проумеем, какво значи да се има вяра. В св. Евангелие се споделя, че стотникът отишъл при Иисуса Христа и Го молел да излекува болния му прислужник. Той вярвал, че Господ ще стори това. Знаем от детинство, какво значи да се доверим на своите родители. Започваме живота си с думите „ Аз не мога! Още не мога да ходя, не мога да чета, не зная, само че ти, майко и баща, ти можеш! " Идва време обаче, когато се освобождаваме от детските недостатъци и търсим чест и наслада от своя живот сами. Вече можем всичко. Аз мога да напътсвам своите стъпки и се ориентирам; мога да натъкмявам дейностите си съгласно условията на живота. А същността на зрелостта е да знаем по кое време и какво можем. По-нататъшното ни развиване и самият живот ни учи обаче, че не всичко можем. И пред възрастните се изправя това детско „ Аз не мога ", изключително при изключителни условия, заболявания и разочарования. Не можем да разгадаем житейски проблеми и да отхвърлим жестоки удари. Тогава в изненада извикваме: „ Аз не мога да направя и крачка самичък? Не мога да си оказа помощ! " Блажен е оня, който на границата на своето изтощение и съмнение намира да каже: „ Покажи ми (Господи) пътя, по който би трябвало да ходя! " (Пс. 142:8) „ Аз мога! " - Това е зов на гордостта и възприятието ни за самота. „ Аз не мога, единствено Ти, Господи, можеш! " - Това е моментът на срещата с Бога и с другите хора. Беден и уединен е оня, който споделя единствено „ Аз мога! " - Който не чака от другите нищо, не желае и да послужи на другите. Общуването с Всевишния ликвидира нашата самоувереност и горделивост и ни издига на висота, с цел да почувстваме Божията ласка. Ето, за това служи вярата!
Вторият извод от днешното св. Евангелие е: стотникът се обръща: „ Кажи единствено дума! " - Той не може да си показа, че Иисус Христос ще влезе в неговия дом, само че знае силата на словото Му. - С думи се печелят сърца, с една дума се трансформират връзките в фамилията и обществото, с думи се управляват бойците и се ръководят страните. Човешкото слово има мощ... Но Ти, Ти Господи, имаш божествена мощ и Твоето слово не е като човешкото, сякаш изповядва стотникът. То е всесилно. Не желая да се докоснеш с ръка до боледуващия мой прислужник. Кажи единствено дума! И както единствено една дума е задоволителна да уталожи вълните на морето и успокои боледуващата душа, по този начин и заболяването ще изчезне, тъй като Ти си Господар и Творец на живота!...
Иисус Христос му заречен, че ще иде вкъщи му и ще излекува момчето. Тук стотникът изразил забележително примирение: „ Господи, аз не съм заслужен да влезеш под покрива ми!... - Имам единствено една вяра, че Ти, като Творец и Промислител за всички твари, ще проявиш благосклонност към мене и боледуващия. Аз чувствам Твоята обич към всички, по тази причина се надявам. Дойдох пред Тебе само с вяра в Твоето велико състрадание!...
Тези са думите на вярата. Сега можем да разберем, за какво тук всичко почива на вярата. Защо вярата дава място на Божията благосклонност.
Братя и сестри,
Познаваме ли тази религия? Имаме ли я? Думите от Евангелието след диалога със стотника, че ще дойдат мнозина като него от изток и запад и ще насядат на трапезата в небесното царство, ни насочва на мисълта да се запитаме, какво ще стане с нас. За израилския народ вярата била незадоволителна, въпреки че станали толкоз чудеса. Грешниците, митарите, блудниците, езичниците, непознатите повярвали. Къде стоим ние? И ние сме Божи народ. Дали не ще ни изпревари някой с вярата си, който доскоро е отричал Божията мощ? Нека да помолим Господа да ни подари вярата и смирението на стотника и да бъдем сигурни, че ще изживеем насладата от думите на Спасителя: „ Иди си, и както си повярвал, дано ти бъде " (Мат. 8:13). Всемогъщият Бог, правилен на Своите обещания, не ще ни разочарова, само че ще ни даде да вкусим от Неговата огромна любов и ще ни утеши. Тогава и ние ще бъдем сред тези, които ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапезата с Авраама, Исаака и Якова в царството небесно. Амин!
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ