Горящата като факла 24-етажна сграда в Лондон накара депутата Майк

...
Горящата като факла 24-етажна сграда в Лондон накара депутата Майк
Коментари Харесай

Големият лондонски пожар от 1666 година - най-разрушителното огнено бедствие в света

Горящата като факла 24-етажна постройка в Лондон накара депутата Майк Пенинг от консерваторите да каже, че " Англия не е виждала сходна покруса ". Англия в ново време да, само че Лондон помни един доста огромен пожар, споменът за който остава незабравим през вековете. Това е Големият лондонски пожар. Огненото злополучие стартира в първите часове на 2 септември 1666 година - една аналогия с Гленфел Тауър, където пожарът също избухна в 1 часа през нощта. Но през 17 век огънят бушува цели три дни - до 5 септември и унищожава към 13 хиляди къщи. Без дом остават 65 хиляди души.

Счита се, че разрушителната мощ на този пожар в никакъв случай не е надмината от нито едно огнено злополучие в света.

Изчислява се, че единствено една пета част от града, в границите на крепостните стени, не е била наранена. Разрушени са най-важните здания в британската столица през тези години, в това число остарялата катедрала Сейнт Пол. През 1666 се смята, че жертвите са били не повече от 20, само че през днешния ден битува разбирането, че са били доста повече. Нямало е указател кой къде живее, а доста от телата безусловно са кремирани от пламъците.



След чумната зараза

Големият лондонски пожар се случва малко откакто в Лондон има огромна зараза от чума. В оня миг най-лошото е отминало, само че заболяването продължава да върлува в по-бедните региони на града. Лятото на 1666 година е доста топло, а доста от къщите в Лондон са били празни, заради покосени от чумата стопани или избягали в провинцията. Буквално всеки дом, допрян от пламъците е изгорял.

Безумната реакция на кмета

Когато пожарът избухва, доста лондончани заобикалят с лодки по Темза, а да гасят огъня остават малко поданици. Именно поради подценяването и непотушаването на огъня през първите часове, пожарът се разраства толкоз доста и толкоз бързо. В доста исторически източници написа, че още в първите часове на случая - преди зазоряване на 2 септември - отиват да разсънят кмета Томас Блъдуърт. Той споделя: " Една жена може да го изгаси, като се изпикае на него ".


Розовата част е изгорената повърхност

От фурната на пекаря

Не е ясна повода за експлоадирането на пожара. Знае се, че огънят потегля от Пъдинг Лейн - северно от Темза, покрай Лондон Бридж и оттова се разгръща най-много на запад. Най-вероятно пожарът избухва от фурната на един прочут пекар - Томас Фаринер, който си ляга, без да угаси пещта. Твърди се, че са се запалили насъбраните в помещението дърва, а след това пламъците стигат до дома на Фаринер и прилежащите къщи. Той и фамилията му съумяват да избягат, умира единствено прислужницата им. През целия си живот Фаринер отхвърля да има виновност за пожара, обвинявайки прислужницата си.

Счита се, че кметът е виновен за разпространяването на пожара. Още повече, че скоро излиза наяве, че не е задоволителна една жена, с цел да го загаси. Навремето най-простия метод да се спре разпространяването на огъня е да се създадат противопожарни канавки, разрушавайки даже цели улици, преди пламъците да дойдат. Но Блъдуърт не желае да го направи, той се опасява от цената на възобновяване и се поддава на натиска на притежателите на къщи и терени, които трябвало да бъдат срутени.

Така огънят се разгръща от ден на ден и стига съвсем до Уестминстърското абатство, като има заплаха да стигне и на юг от Темза. Навремето върху Лондон бридж е имало живущи, къщи и движимости - затова плява и сено, които биха пренесли пожара и оттатък Темза.
Чуждите неприятели

Още преди пожарът да свърши - от една страна, тъй като е угасен, от друга - тъй като към този момент няма какво да гори - в Лондон и Англия стартират да се популяризират клюки, че подпалвачите са непознати неприятели. Английският крал - Чарлз II по това време е във война с Холандия и в обтегнати връзки с Франция. Намират се шпиони, които вършат странни самопризнания, те са наказани на гибел. Но историята не регистрира тези обвинявания за съществени.

След пожара се появява концепцията Лондон да се реалокира с няколко километра. Но по-голямата част от основите на разрушените здания са цели, по тази причина се взема решение да се възстановят къщите на същото място. Щетите се правят оценка на най-малко 10 милиона паунда. Този път обаче лондончани изключително внимават със сеното, дървата и прекомерната непосредственост сред домовете. Все аргументи съществено благоприятствали за разпространяването на огромния пожар. Някои оферират Лондон да бъде изменен, създавайки друг град, с огромни булеварди и огромни водни пътища. Това обаче не става и съгласно Financial Times това решение е причина за доста от урбанистичните проблеми на града и до през днешния ден.

Паметникът

Основната нова сграда след пожара е една дорийска колона, лондончани я назовават The Monument - Паметникът. Той съществува и до през днешния ден, висок е към 60 метра - тъкмо толкоз е дистанцията сред паметника и Пудинг лейн, откъдето се смята, че е тръгнал Големият лондонски пожар.

Източник: webcafe.bg
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР